Търговското салдо на страната за януари 2021 г. е отрицателно в размер на 33.1 млн. евро (0.1 на сто от БВП) при дефицит от 79.2 млн. евро за януари 2020 г., съобщи Българската народна банка. Износът на стоки е 2397 млн. евро (3.7 на сто от БВП) за януари 2021 г., като намалява с 89.9 млн. евро (3.6%) в сравнение с този за януари 2020 г. Вносът на стоки за януари е 2430.1 млн. евро (3.8 на сто от БВП), като намалява със 136 млн. евро (5.3 на сто) спрямо януари 2020 г. Салдото по услугите е положително в размер на 142.8 млн. евро (0.2 на сто от БВП) при положително салдо от 256.7 млн. евро (0.4 на сто от БВП) за януари 2020 г.

Потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за януари 2021 г. е положителен в размер на 32,7 млн. евро, отчете Българската народна банка. През първия месец на 2020 г. те възлизаха на 108,4 млн. евро. Намалението е със 75,7 млн. евро, или близо 70%, спрямо януари 2020 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 4,5 млн. евро. Той е по-голям с 57,2 млн. евро от този за януари 2020 г., който е отрицателен в размер на 52,7 млн. евро.

“Соф Кънект” - концесионерът на летище София, увеличава инвестициите си в проекта, въпреки че заради пандемията авиационният бизнес се е свил на нивото от 1995 г.,увери Марко Росо - партньор в “Меридиам”, директор и член на Надзорния съвет на “Соф Кънект”. “Меридиам” е водещият партньор в консорциума, който спечели концесията. В него участват още австрийската “Щрабаг” и летище Мюнхен, което ще е оператор на летището в София. Общият размер на инвестициите се увеличава от 608 млн. на 624 млн. евро, без да има промяна в ангажиментите по договора. Остава и клаузата за изграждане на нов терминал 3 до десетата година.

Френската GeoPost официално придобива 45% дял в българската фирма за доставки Speedy. Това става факт, след като компанията майка Speedy Group прие офертата на GeoPost. Френската компания ще плати 142 млн. лв. за малко над 2.4 млн. акции в Speedy (по 58.67 лв. на акция). Намерението на GеоРоѕt дa пpидoбиe oщe 45% дял в бългapcĸaтa ĸypиepcĸa ĸoмпaния датира от 2014 г., ĸoгaтo фpeнcĸaтa фиpмa пpидoби 25% в Ѕрееdу. Toгaвa ĸaтo ĸлayзa в cдeлĸaтa бe вĸлючeнa oпциятa тя дa yвeличи дeлa cи пpeз 2020 г. до 70%. Концентрацията се забави заради форсмажорните обстоятелства, предизвикани от COVID-19. В края на 2020 г. Комисията за защита на конкуренцията даде своето одобрение на сделката. След финализирането на придобиването, Geopost ще притежава близо 70% от капитала на Speedy, докато Speedy Group – 20%.

Нов ритейл парк ще се появи на входа на Пирдоп в края на 2021 година, за когато е планирано откриването на първата му фаза. След завършването и на втората фаза от проекта, планирано за първото тримесечие на следващата година, ритейл парк „Средногорие“ ще разполага с обща площ от 10 хил. кв. м, върху която ще се намират между 15 и 20 магазина. Площите от първата фаза вече са договорени изцяло, има сключени наемни договори и за голяма част от обектите във втора фаза, съобщиха от компанията „Стад Близнаков“, която е инвеститор в проекта. Сред наемателите в ритейл парк „Средногорие“, с които вече е постигната договореност, са Billa, dm, Pepco и Техномаркет.

Oбщинският плувен басейн в Созопол вече се захранва с възобновяема енергия. Проектът е реализиран благодарение на социална инвестиция в размер на 133 000 лева, направена от Shell и партньорите ѝ в проучвателен „Блок 1-14 Хан Кубрат“ в Черно море – Woodside Energy и Repsol. На покрива на закрития басейн са монтирани 170 соларни панела със съответното оборудване и e осигурено ново енергийно ефективно осветление. Соларната система ще спести 39 000 килограма въглероден диоксид на година и ще произведе електричество, достатъчно за зареждането на 5 000 000 смартфона. Проектът е реализиран в партньорство с Община Созопол.

Две години отне на ръководството на община Несебър за да стигне финалната права за реализацията на проекта си за модернизация на Рибарското пристанище „Северна буна – Несебър“. Процедурите и съгласуванията, които последваха подписания още през април 2019 г. договор с Министерство на земеделието, храните и горите за безвъзмездна финансова помощ за проект „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище Северна буна – Несебър“ по „Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.“, са приключени. Чрез този контракт, на общината бяха отпуснатите близо 7.5 млн. лева. Европейското финансиране за този проект беше определено на 5.5 млн. лв., а 1.8 млн. лв. бяха от национално съфинансиране. Началото на строително-монтажните работи за модернизация на Рибарското пристанище ще бъде дадено на 26 март 2021 г.

Столична община се готви да похарчи 4 млн. лв. без ДДС за електронни табла и знаци, които да се поставят по улиците. Обявена е обществена поръчка за избор на фирма, която да достави, монтира и поддържа дигиталните съоръжения. Мотивите са "повишаване на пътната безопасност". Договорът предвижда през първите 2 г. след сключването му да бъдат поставени светещи табла и знаци за 2 млн. лв. без ДДС, а при възможност той да се удължи с още 24 месеца срещу още 2 млн. лв.

Потреблението на природен газ в Гърция достигна рекордни нива през 2020 година, сочат данни на оператора на газоразпределителната мрежа на страната DESFA. От данните е видно, че в южната ни съседка са били потребени 63,1 тераватчаса, спрямо 57,4 тераватчаса през 2019 година. Това е ръст от 9,58%. Близо половината от този газ е влязала в Гърция през терминала за втечнен газ край Ревитуса, посочват от компанията. През миналата година втечненият газ беше по-евтин спрямо тръбния газ и това го направи привлекателен за потребителите. През 2020 година Гърция е внесла общо 70,6 тераватчаса природен газ. 32,6 тераватчаса са втечнен газ, а останалите количества влизат през две входни точки - през България и Турция. От 31 декември 2020 година Гърция има и четвърта входна точка на природния газ - през Трансадриатическия газопровод (TAP). Основната част от тръбния газ, който получава Гърция, е през България - чрез връзката Кулата - Сидирокастро.

Канада планира да намали емисиите на парникови газове с 1/3 спрямо сегашните нива до 2030 година и да се превърне във въглеродно неутрална икономика до 2050 година, пише Международният валутен фонд (МВФ) след края на прегледа на икономиката на страната, изготвен през миналата седмица. Страната има и междинна цел - намаление на емисиите въглероден диоксид с 2/3 до 2040 година. Без тези амбиции през 2030 година Канада ще бъде десетият най-голям замърсител в световен мащаб. За да изпълни своите планове, правителството на страната прие минимални цени на въглеродните емисии. Така цените прогресивно ще растат от 40 канадски долара за тон през 2021 година до 170 долара за тон през 2030 година. Целта е бизнесът да има стимул да намали емисиите. Но три провинции (Онтарио, Албърта и Саскачуан) не са съгласни и заведоха дело срещу правителствените планове.

Петролният гигант Saudi Aramco отчете спад от 44.4% на нетната си печалба през 2020 г. в резултат на пандемията. Въпреки това е запазила изплащането на дивидента си в размер на 75 млрд. долара. Главният изпълнителен директор на компанията Амин Насър определи последните дванадесет месеца като една от най-предизвикателните години в новата история. Печалбата на петролния гигант се свива до 49 млрд. долара за годината, приключила на 31 декември 2020 г. – от 88 млрд. долара през 2019 г. Въпреки това положителният финансов резултат остава най-големият сред всички публични компании в световен мащаб. Печалбата е и малко по-ниска от очакванията на анализаторите за 50 млрд. долара. След като бе ударена от ниските цени на суровия петрол и липсата на продажби заради сринатото от пандемията търсене, Saudi Aramco намали прогнозата за капиталовите си разходи през 2021 г. от 40 – 45 млрд. долара на 35 млрд. долара.