Спад от 31% на привлечените преки инвестиции в страната показва статистиката на БНБ за периода януари-ноември 2020 г. Нетният поток от чужди капитали в българската икономика е 843.9 млн. евро за 11-те месеца на 2020 година, в която страната ни бе връхлетяна от COVID-пандемията. Това е с 381 млн. евро по-малко от година преди това. Данните са предварителни и ще бъдат ревизирани в следващите месеци, но със сигурност спадът при преките чужди инвестиции ще бъде значителен. През годината е отчетен отлив на дялов капитал за 1.008 млрд. евро. В същото време в икономиката ни са привлечени 1.225 млрд. евро чужди капитали под формата на заеми от компанията майка към дъщерните й фирми в България. 

Природният газ поскъпва от 1 февруари 2021 г. с 12,85%, реши Комисията за енергийно и водно регулиране. Прогнозата, която се обсъждаше на онлайн заседанието за цената на 27 януари беше за увеличение със 7,4 на сто. Газът ще струва 30,39 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Предложението на "Булгаргаз", както и цената, обсъждана в КЕВР, беше 28,92 лв. Оставаше условието в деня, в който влиза цената в сила, "Булгаргаз" да направи корекции за последните дни на януари, което и стана.

Пет от 23-те банки и клонове, които работят в България държат 66,6% от активите на цялата банкова система. Въпреки кризата, общата сума на всички банкови активи в края на декември 2020 г. се е увеличила с 4,8 млрд. лв. до 124 млрд. лв., отчете БНБ. В топ листата по активи са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Юробанк и Първа инвестиционна банка. 2020 г. е завършила без размествания в тази челна петица. Те управляват 82,6 млрд. лв. Расте и собственият капитал на системата - към края на декември той е с 240 млн. лв. повече спрямо септември и вече е 15,4 млрд. лв. През последното тримесечие на 2020 г. брутният кредитен портфейл на банковата система се е увеличил 1,2 млрд. лв. и в края на годината вече е 69,5 млрд. лв.

Производителят на детски обувки "Колев и Колев" има нов миноритарен акционер с 20% дял - това е "Фонд за капиталови инвестиции", който е част от групата на държавната Българска банка за развитие. За инвестицията, която е в размер на 1 млн. лв., става ясно от вписване в Търговския регистър. По уверенията на изпълнителния директор на компанията Иван Колев обаче това е само първи от три етапа на инвестицията, като до юни делът на фонда трябва да достигне 34%. Това бележи промяна в плановете на "Колев и Колев", която преди година възнамеряваше да е първото дружество на новия сегмент за малки и средни предприятия на Българската фондова борса BEAM. Сега този проект е замразен заради кризата. Набраният капитал е предимно за оборотни средства, но част от сумата ще бъде вложена за развитие на линията за бебешки обувки за прохождане.

Министерство на вътрешните работи е нарушило условията на своето споразумение с Европейската комисия за отпускане на безвъзмездни средства, като е използвало средства от ЕС за закупуване на автомобили тип SUV от по-стари запаси вместо нови полицейски автомобили за всякакви терени, според разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), обявиха от службата.Р азследването е започнало през юли 2018 г. "след твърдения за измама и присвояване на средства от ЕС по споразумението за отпускане на безвъзмездни средства по фонд „Вътрешна сигурност“ на ЕС, управлявано от българското Министерство на вътрешните работи". Споразумението се отнася до доставката на 350 автомобила за всякакви терени, предназначени за полицията.

Нетната печалба на пътностроителната фирма "Трейс груп холд" АД, която извършва всички видове инфраструктура – строителство, рехабилитация, поддържане, проектиране и всички свързани дейности, се повишава вследствие на реализиран приход от дългосрочен проект на територията на Сърбия. Това се случва на фона на намалението на приходите (без финансовите) от дейността. В края на декември те са в размер на 122.60 млн. лева или с 22.95% по-малко. Паричните постъпления по строителни договори на фирмата формират 95.33% от общите приходи на компанията и са на стойност 116.88 млн. лв. Но те са намалели с 35.19 млн. лева спрямо същия период на 2019-а. По-малко са и финансовите приходи. С най- съществен дял от тях (89.79%) са постъпленията от дивиденти - на стойност 5.94 млн. лв., които почти запазват нивата си спрямо същия период на 2019-а.

Най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ приключва 2020 г. със загуба от 3,6 млн. лв. За 2019 г. печалбата на шуменската компания е била 8,6 млн. лв.и се оказва, че резултатът през 2020 г. е по-слаб с 12,2 млн. лв. Това влошаване се случва въпреки почти запазените приходи, които за 2020 г. са само с 1,1% по-ниски до 347,8 млн. лв. Компанията е произвела 79 508 метрични тона стомана - повишение с 6,75% на годишна база. Но продажната цена на тон намалява. Инвестиционните проекти продължават и през 2021 година. Още през януари 2021 г. е заработила линия за прахово боядисване на профили, която ще осигури ново качество на повърхността на профилите. Предстои да бъде пуснат в експлоатация цех за машинна обработка на профили, както и линии за надлъжно и напречно рязане на ленти и листа, обобщават от дружеството.

Държавният инвестиционен фонд на Норвегия, който се оценява на 1,3 трилиона долара и е най-големият от този вид в света, за първи път е изтеглил свои инвестиции от компании заради техни данъчни политики, заяви изпълнителният директор на фонда пред Ройтерс. По думите му в бъдеще вероятно ще има още подобни ходове. Фондът е един от най-големите инвеститори в света и притежава дялове в около 9200 компании в глобален мащаб, държейки 1,5% от всички листнати акции. Той определя темпа по редица въпроси в областта на околната среда, социалното и корпоративното управление (ESG). Николай Танген, който пое фонда през септември, заяви, че той е продал участията си в седем компании през миналата година поради „агресивно данъчно планиране и случаи, когато компаниите не дават информация къде и как плащат данък“. През 2016 г. норвежките законодатели наредиха на фонда да бъде по-ангажиран в глобалните усилия за борба с данъчните убежища. В резултат на това през 2017 г. фондът издаде първия си „документ с очаквания“ относно данъчната прозрачност - документ, който връчва на бордовете на всички компании, в които инвестира. В документа са описани очакванията на фонда относно действията на компаниите по даден въпрос, в случая, данъчната прозрачност. Фондът ще преработи този документ с очаквания и ще публикува актуализация през пролетта.

Ръководствата на Chevron и ExxonMobil са водили разговори за обединение в началото на 2020 година, съобщава Ройтерс. Това би било най-голямото обединение на всички времена, посочва още агенцията. Според Ройтерс разговорите между двете компании не са продължили дълго, но са били достатъчно сериозни - съществува документация, в която са описани някои аспекти на евентуалното сливане. Една от целите е синергия в помощ на свиващите се енергийни пазари. ExxonMobil и Chevron са двете най-големи петролни компании в САЩ. Въпреки проблемите в сектора заради пандемията от коронавируса пазарната им капиталицация достига съответно 190 млрд. долара за Exxon и 164 млрд. долара за Chevron. Пазарната стойност на комбинирана компания може да достигне 350 млрд. долара. Заедно те вероятно ще формират втората по големина петролна компания в света по пазарна капитализация и производство, произвеждайки около 7 милиона барела нефт и газ на ден.

Японският технологичен концерн Panasonic ще прекрати производството на слънчеви клетки и панели, тъй като компанията се сблъсква с ожесточената конкуренция на китайските играчи, които предлагат по-ниски цени. Panasonic ще спре производството още през март 2022 г. в своите фабрики в Малайзия и японската префектура Шимане. По този начин базираната в Осака компания ще излезе от бизнеса с оборудване за соларна енергия. Концернът ще купува соларни панели от други производители, за да запази позицията си в енергийната индустрия чрез бизнеса си за инсталиране на битови фотоволтаици. Според изчисления на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през тази година добавените нови мощности за соларна енергия ще достигнат 117 милиона киловата, което е с 10% повече от предходната година. Поради увеличеното производство на китайските концерни, цената на соларните панели е спаднала до около една трета от цените през 2012 г. По-евтините продукти на компаниите от Китай принудиха японските компании постепенно да се откажат от производството.