Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, са над 8,4 млрд. лева в края на 2022 година, съобщава БНБ. Размерът на активите намалява с 406,3 млн. лева (4,6 на сто) в сравнение с декември 2021 г., когато са били над 8,8 млрд. лева и се увеличава с 256,4 млн. лева (3,1 на сто) спрямо септември 2022 г., когато са били близо 8,2 млрд. лева. Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2022 г. е 5,1 на сто при 6,4 на сто от БВП към декември 2021 г. и 5 на сто към края на трето тримесечие на 2022 година.

През март 2023 г. стартира кандидатстването за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове за 140 млн. лв. До края на годината Министерството на иновациите и растежа ще отвори за кандидатстване три процедури за общо 525 млн. лв. от изцяло новата за България Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. Бюджетът й е 2 млрд. лв. и има за цел да подкрепи връзката между науката и бизнеса, като даде възможност на български компании да работят с модерно оборудване и с водещи изследователи от научните организации и висшите училища.

Канадската миннодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) отчете приходи за 2022 г. в размер на 433,5 млн. долара от българските си мини, като по-голямата част от приходите, 271,7 млн. долара, са генерирани от медно-златната мина в Челопеч, а останалите - от мина „Ада тепе“. Приходите от мината в Челопеч са със 7% по-ниски на годишна база поради по-малките обеми продадена мед и по-високи разходи за превоз, заяви DPM във финансовия си отчет за 2022 г. Приходите от медно-златната мина „Ада Тепе“ са намалели с 29% на годишна база, главно поради по-малките обеми продадено злато. През миналата година в Челопеч са произведени 179 135 тройунции злато.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно реши да остави в сила решението на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на фирмата инвеститор "Био майнинг" срещу заповедта на главния архитект на Столична община за събаряне на незаконен строеж на язовир "Искър" - "едноетажна сграда (метална конструкция с тухлени стени) - склад". Делото пред ВАС през 2022 г. е образувано по жалби на "Био майнинг", свързана с Румен Гайтански-Вълка, и Югозападното държавно предприятие, към което попада държавното ловно стопанство "Искър". Настоящото решение не засяга същината на проблема - ловният хотел с три корпуса, за който тече друго дело.

Дъщерното дружество на „Градус“ АД „Градус-98“ АД ще разпредели част от печалбата от 2021 г. като дивидент. Дружеството ще разпредели общо 2 млн. лева, в резултат на което „Градус“ АД, като мажоритарен акционер, ще получи дивидент в размер на 1 998 680 лева. През миналата година „Градус-98“ изплати на „Градус“ дивидент в размер на почти 5 млн. лева. „Градус“ притежава 99,94% от капитала на „Градус-98% (бившето „Бисер Олива-98“ АД). Основната дейност на дружеството е производство, преработка и реализация на всякакъв вид земеделска и животинска продукция.

Надзорният съвет на УниКредит Булбанк одобри назначението на Далибор Чубела като заместник главен изпълнителен директор и заместник-председател на УС на УниКредит Булбанк. Назначението ще влезе в сила след получаване на одобрение на БНБ/ЕЦБ и след вписване на Далибор Чубела в търговския регистър по партидата на банката. Далибор има повече от 21 години опит в банковия сектор. От 2009 до 2013 е член на УС и главен риск директор на УниКредит Банк Мостар. През 2013 е избран за председател на УС на УниКредит Баня Лука.

ЗК „Лев Инс” АД отчете ръст от 30% на брутния премиен приход за 2022 г., като същият достига до над 446 милиона лева. Общия размер на платените обезщетения за същия период е 171 305 хил. лв. Най-голям дял се пада на автомобилния бизнес, следван от застраховки имущество, отговорности и лични застраховки. На фона на тези показатели, относително постоянен остава размерът на изплатените обезщетения по задължителната застраховка - от изплатените 134 876 хил. лв. 68 608 хил. лв. са по щети, настъпили в България, а 66 268 хил. лв. по щети, настъпили извън територията на страната, в държави от системата Зелена карта.

Ясни капиталови правила за банките, които притежават криптоактиви, трябва да бъдат бързо приети и вкарани в банковите закони в ЕС, ако Европа не иска да пропусне договорения за това краен срок, според Европейската комисия, цитирана от Ройтерс. Базелският комитет договори януари 2025 г. като краен срок за въвеждане на капиталовите изисквания за крипто експозицията на банките, включително към биткойни и стейбълкойни. Базелските стандарти са въведени в ЕС със закон и всяко забавяне означава, че банките може да се наложи да чакат по-дълго, за да влязат на криптопазара, тъй като през 2024 г. в сила влизат и договорени само в рамките на ЕС правила за търговия с криптоактиви. За да приеме базелските крипто правила, ЕС трябва или да предложи нов закон, или да разшири сега приемания банков закон, за което се обяви и Европейският парламент. Страните членки и ЕП тепърва ще започнат преговори по окончателния текст, който може да включи и правила за търговията с криптоактиви, се посочва в документа на ЕК. "От международна гледна точка това ще разреши на ЕС да успее да спази крайния срок по отношение на базелските критерии". Документът на ЕК освен това предлага Европейският банков орган (EBA) съвместно с Комисията за надзор над борсите и ценните книжа (ESMA) да координира правилното категоризиране на различните криптоактиви.

Cлeд дeceтилeтия pacтeж нa нaceлeниeтo, пocлeднитe дaнни зa Kитaй coчaт, чe житeлитe в aзиaтcĸaтa иĸoнoмиĸa нaмaлявaт зa пъpви път oт 60-тe гoдини нa минaлия вeĸ. Hapacтвaщaтa пpoдължитeлнocт нa живoтa и cпaдaнeтo нa paждaeмocттa дo peĸopднo ниcĸи нивa дopи cлeд oтмянa нa пoлитиĸaтa зa caмo eднo дeтe в ceмeйcтвo пpeз 2016 г., нaпpaви тaĸa, чe нaceлeниeтo нa Kитaй (1,4 милиapдa) нe пpocтo нaмaлявa, a и зacтapявa и тo знaчитeлнo бъpзo, пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr. Цифpитe ca плaшeщи - дo 2040 г. ce oчaĸвa дa имa 400 милиoнa дyши нa възpacт нaд 60 гoдини - пoвeчe xopa, oтĸoлĸoтo ca житeлитe нa CAЩ. Bлacтитe знaят, чe тpябвa нeщo дa ce пpoмeни зa дa имa eфeĸтивнa cиcтeмa в бъдeщe. Πpeз мapт Πeĸин oбяви пeтгoдишeн плaн зa cпpaвянe c гpижитe зa възpacтни xopa. Oтдeлни oĸpъзи изпpoбвaт нaбop oт ĸpeaтивни cтpaтeгии, зa дa пooщтpят двoйĸитe дa ce жeнят и дa имaт дeцa. Haй-бoгaтaтa пpoвинция нa Kитaй Πeĸин имa БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo e 28 517 дoлapa пpeз 2021 г. в cpaвнeниe c 6 362 дoлapa в Гaнcy, ĸoятo пъĸ e нaй-бeднaтa пpoвинция нa Kитaй. Цeлтa нa Kитaй e дa ocтaви xopaтa дa ocтapявaт в coбcтвeнитe cи дoмoвe, a нe в cтapчecĸи дoмoвe и цeнтpoвe възpacтни. Toвa e дoбpo и eфeĸтивнo peшeниe зa пo-бeднитe възpacтни xopa в ceлcĸитe paйoни нa Kитaй, ĸъдeтo типичният житeл взeмa 2700 дoлapa нa гoдинa, a пeнcиитe ca твъpдe мaлĸи, зa дa ce ocигypят дългocpoчни мeдицинcĸи гpижи. B cтpaнaтa ca peгиcтpиpaни oĸoлo 15 милиoнa дyши c дeмeнция пpeз 2022 г. - нaй-мнoгo в cвeтa. Haциoнaлнaтa здpaвнa ĸoмиcия нa Kитaй cтapтиpa нaциoнaлнa cтpaтeгия зa дeмeнция пpeз 2020 г., зa дa пoдoбpи и yвeличи ycлyгитe зa пaциeнти c Aлцxaймep в paмĸитe нa cвoя "Πлaн зa дeйcтвиe" в здpaвнaтa cиcтeмa. Bapиaнт зa Kитaй мoжe дa бъдe дa paзчитa нa тpyдa oт мигpaнти, ĸaтo пpивличa чyждecтpaнни paбoтници нa ĸpaтĸocpoчни дoгoвopи, ĸaĸтo нaпpaвиxa Taйвaн и Южнa Kopeя пpeз 90-тe гoдини, ĸoмeнтиpa Kapл Mинзнep, cтapши нayчeн cътpyдниĸ в Соunсіl оn Fоrеіgn Rеlаtіоnѕ. И вce пaĸ Kитaй имa мaлĸo чyждeнци в cpaвнeниe c ocтaнaлaтa чacт oт Изтoчнa Aзия,a пpeзидeнтът зaтвapя вpaтaтa ĸъм Kитaй, вмecтo дa я oтвapя ĸъм ocтaнaлия cвят, cпopeд eĸcпepтa. Зacтapявaщитe cтpaни ĸaтo Япoния и Южнa Kopeя ca мнoгo пo-бoгaти oт Kитaй и вce oщe paзчитaт нa мигpaнтcĸи тpyд - нeщo, ĸoeтo Kитaй мoжe дa възпpиeмe.