Европейската комисия очаква реалният брутен вътрешен продукт в България да нарасне с 1.4% през 2023 г. и с 2.5% през 2024 г. Пътят на икономиката се очаква да зависи до голяма степен от взаимодействието между динамиката на заплатите и цените, се посочва в зимната икономическа прогноза на Еврокомисията. В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да растат силно и да поддържат потреблението на домакинствата. Прогнозите са, че растежът на износа ще се забави значително през 2023 г., като се има предвид, че факторите за по-нататъшно увеличаване на експортния пазарен дял са били до голяма степен изчерпани през 2022 г.

България е отпуснала 3,9 млрд. евро, или 567 евро на човек от населението, за борба с енергийната криза. Това са средствата по програмите за подпомагане на бизнеса заради високите цени на електроенергията, както и подкрепата за домакинствата за високата цена на газа, която беше отпусната през миналата зима. В пакета влизат още и средствата, отпуснати за намаляване на цената на горивата (в размер на 0,25 лева за литър), която действаше до края на 2022 г. Пакетът от българските мерки е един от най-мащабните в ЕС като процент от брутния вътрешен продукт на страната.

От възложени ремонти на 414 държавни и общински язовира през 2018 г., ремонтите са приключили при едва 98 обекта, от които само 10 са с напълно окомплектована документация. Общият брой обекти с открити строителни площадки е 141, включително вече завършените, а общият брой на одобрените проекти е 223. Парите за изграждане на язовири са един от крупните случаи на инхаус възлагане, като 500-те милиона от бюджета първо влязоха в „Държавната консолидационна компания“, а тя ги прехвърли на дъщерното си „Монтажи“ ЕАД. Оказа се, че фирмата е сключила огромен брой договори – 266, но с няколко изпълнители, без да е минавала през тръжна процедура. Известни са само двама от най-големите изпълнители – „Ковел-Про“ и „Абак ДС“, първият със 134 договора с „Монтажи“ на стойност 367 млн. лв., а втората фирма – с 41 договора за 125 млн. лв.

Българската народна банка даде разрешение за сливането на KBC Банк и Обединена българска банка. Двете дружества, собственост на белгийската KBC Group, функционираха паралелно в продължение на около половин година, докато тече финалната процедура за тяхното обединение. С решението на централната банка, в изпълнение на инструкция на Европейската централна банка (ЕЦБ), се финализират регулаторните процедури по банковата консолидация. Финалният акт на БНБ идва осем месеца след финализирането на сделката по придобиването на Райфайзенбанк България от белгийската група KBC.

Фирмата за производство на плочи от дървесни влакна (фазер) и комбинирани опаковки „Фазерлес“ АД – Силистра изнася около 86 процента от продукцията си в страните от Европейския съюз и извън тях. В края на 2022 година нетните приходи от продажби възлизат на 25.71 млн. лева, което е с над 52 процента увеличение спрямо 2021-а. Основните причини за това са свързани с повишените продажни цени на изделията и диверсификацията на пазарите, обясняват от дървообработващото предприятие. Това е постигнато с помощта на 214-те служители на фирмата. А финансовият резултат на „Фазерлес“ е печалба от 1.07 млн. лева в края на декември.

„БГ Агро“ АД значително увеличава приходите и печалбата към края на 2022 г. заради получени дивиденти. Общите приходи на дружеството достигат 6,637 млн. лева към края на 2022 г. в сравнение с 1,142 млн. лева към края на 2021 г., или те са почти 6 пъти повече. От тях 5,533 млн. лева са приходите от дивиденти за отчетния период при 227 хил. лева година по-рано. От сумата 5,5 млн. лева е дивидент от „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД, а 33 хил. лева – от „Канопус Процесинг“ ЕООД. Дружеството реализира приходи от продажба на услуги на свои дъщерни компании в размер на 946 хил. лева.

Общото събрание на акционерите на инвестиционния фонд „Алфа България” АД – София избра Даниела Везиева за нов член на съвета на директорите на дружеството. Тя заема мястото на освободения Дилян Петров като член на съвета на директорите и като представляващ “Алфа България”. Акционерите са избрали още един нов член на борда – Димитър Цветанов, който ще смени в съвета на директорите Уилиам Фитцпатрик Костофф. Цветанов е изпълнителен директор на акционера “Фактори“ АД. Основни акционери са: ,,Застрахователна компания Аксиом” ЕАД, която притежава 33.02% от капитала, Валери Китев с 20.848%, Антон Ерокхине със 17.96%, Хайнц Русвурм с 16%, инвестиционния посредник “Фактори” АД притежава 12.17 на сто.

Европейският парламент одобри предложението за забрана на продажбата на бензинови и дизелови двигатели от 2035 г. Всъщност, това беше само формалност, защото решението вече беше взето по-рано, но сега то получава окончателна зелена светлина. Сега остава само то да бъде одобрено от Съвета към ЕС и да бъде публикувано в Официален вестник, с което ще влезе в сила. Според текста всички нови автомобили и микробуси, продавани в ЕС 2035 г., ще трябва да бъдат с нулеви емисии. Между тях има и два междинни етапа - до 2025 г. и 2030 г., които изискват автомобилите и микробусите да намалят емисиите на CO2 с 15% (през 2025 г.) и съответно с 55% и 50% (през 2030 г.).
2025 г. ще бъде и годината, в която Европейската комисия ще трябва да завърши оценка на емисиите от превозните средства през целия им жизнен цикъл. В крайна сметка той може да предложи алтернативи на ново одобрените правила. На практика това отворя вратата за е-горива и биогорива. Предвижда се и пълна дерогация за тези, които произвеждат по-малко от 1000 автомобила годишно, като те няма да бъдат задължени да се сбогуват с термичните двигатели, както и частична дерогация за тези, които произвеждат от 1000 до 10 000 автомобила годишно (или от 1000 до 22 000 микробуса). Във втория случай се прилага забраната до 2035 г., но другите два етапа не са валидни.  Според Франс Тимерманс, заместник-председател на Европейската комисия, „разходите за поддръжка на електрически автомобили вече са по-ниски от тези на автомобили с двигатели с вътрешно горене и след няколко години закупуването на електрически превозно средство ще бъде по-евтино от колите с двигатели с вътрешно горене".

Американската енергетика прави сериозна стъпка към устойчиво бъдеще с над 50-процентов дял на соларните инсталации в рамките на планираните за 2023 г. мощности. Това показват данните на американската Агенция за енергийна информация. Планираният допълнителен капацитет на т.нар батерии за съхраняване на произведена от ВЕИ енергия е по-голям от очаквания принос на новите газови централи. Прогнозата на агенцията е, че енергетиката на САЩ през 2023 г. ще прибави повече мощности в сравнение с 2022 г. 54% или 29,1 гигавата ще са соларни, като Ars Technica посочва, че голямата част от тях ще бъдат в Тексас и Калифорния.  Според разчетите на американската агенция, страната ще удвои капацитета си за съхранение на енергия през тази година. Отново повечето нови батерии ще са близо до "зелените" мощности - в Тексас и Калифорния. На този фон, новият капацитет от газови мощности намалява от 9,6 GW преди година до 7,5 GW, а и се очаква централи с общо 6,2 GW да излязат от експлоатация през 2023 г. През 2023 г. в САЩ ще заработят два 1,1-гигаватови ядрени реактора и нито една нова централа на въглища.

Общата печалба на най-големите компании в Япония за фискалната 2022 година, приключваща на 31 март 2023 г., се очаква да надхвърли 35,8 трилиона йени (271,5 милиарда долара), което е най-високата стойност на показателя досега, т.е. по всяка вероятност ще има исторически рекорд. Това показва анализът на статистически данни, извършен от японския вестник Yomiuri. Анализът се основава на финансовите данни за 1163 водещи японски компании, представени в премиум секцията на Токийската фондова борса. Като причина за увеличаването на приходите и печалбите на големите японски компании, изданието посочва понижаването на курса на японската йена, която през есента на 2022 г. проби психологическата граница от 150 йени за долар. Слабата йена подпомогна ръст на печалбите на компаниите, изнасящи стоки за чужди пазари.