Финансови новини

Постъпленията в Сребърния фонд за първите девет месеца на годината са 117,67 млн. лв., съобщиха от Министерството на финансите. През септември 2016 г. държавата е превела 2.88 млн. лв. по сметката на фонда. Най-голямата част от парите – 107 млн. лв., са постъпили през май, тъй като това е крайният срок, в който държавата може да преведе приходите от приватизация и концесии за миналата година. Освен тези суми по сметката на фонда държавата може да преведе и до 25% от бюджетния дефицит, който според последните данни на Министерството на финансите е стигнал до 3.4 млрд. лева. Сумата, внесена от държавата за деветмесечието е доста по-висока от внесеното за цялата 2015 -та, когато по сметката на фонда бяха преведени общо 88.68 млн. лева. За 2014-та сумата беше 113.42 млн. лева. По закон по-голямата част от средствата на фонда се превеждат по сметка в Българската народна банка (БНБ) и са целеви, т.е. могат да се използват само за подпомагането и гарантирането на устойчивостта на държавната пенсионна система.

През 2015 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 847.2 млн. лв., което е с 27.4% повече в сравнение с предходната година, сочат данни на НСИ. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) също нараства спрямо предходната година - от 0.79% през 2014 г. на 0.96% през 2015 година. Националната цел на България, свързана с реализацията на стратегия „Европа 2020”, е достигане на 1.5% интензивност на НИРД през 2020 година. Нарастването на общите разходи за НИРД през 2015 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”, където разходите за НИРД се увеличават със 183.7 млн. лв., или с 42.0%. Сектор „Предприятия” продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5%.

Концесии

Националният доверителен екофонд започва да приема проекти от общините по пилотната програма за разработване на минерални извори, които се намират на тяхната територия. Срокът за внасяне на предложения е 16 декември 2016 г. Бюджетът на програмата е 3.5 млн. лева. Кандидатите трябва да представят готови предпроектни проучвания, технически проекти и бизнес план, доказващ икономическата целесъобразност на проектите. Програмата е с характер на финансов инструмент и ще се реализира през 2017 година. Със средствата ще се осигуряват безвъзмездно до 50% от проектите на общините, като за останалата половина от стойността им местните власти ще трябва да използват собствени средства или кредитен ресурс. Освен безвъзмездното финансиране на общините, ще има възможност да се покрият и лихвите по взетите от тях кредити. По програмата ще се подпомага подмяна, изграждане или разширяване на инфраструктурата за пренос или подаване на минералните води до ползватели, резервоари, топлообменници, оборудване за експлоатация и водовземане.

Дружества

Богомил Манчев вече не е собственик и мениджър на компанията си "Риск инженеринг". Частното дружество от години печели поръчки в ядрената енергетика, като оборотите варират през годините между 30 и 120 млн. лв. В края на октомври 2016 г. е имало общо събрание, на което Манчев е освободен от ръководството, а от приложените документи се вижда и че неговият пакет от 85% вече е с нов собственик. Това е досегашният изпълнителен директор Нели Беширова. Самото прехвърляне е било факт през август 2016 г. През годините най-голямата сделка на "Риск инженеринг" беше покрай проекта "Белене". Според официално обявени данни "Риск инженеринг", заедно с "УорлиПарсънс" са поучили 178 млн. евро като консултанти, като в момента тече арбитражно дело за неизплатени от НЕК 54 млн. евро. Новият собственик Нели Баширова е изпълнителен директор и представител на "Риск инженеринг" заедно с Манчев от края на 2013 г.

Tретото тримесечие на 2016 година не беше много успешно за туристическото дружество "Слънчев бряг" АД, в което държавата контролира 75% от акциите с право на глас. Въпреки че приходите му са нараснали до 1.773 млн. лв., те не са от основната му дейност. С най-голям принос са тези от предоставени услуги. През деветмесечието на тази година, както и през 2015-а, дружеството няма приходи от услуги, свързани с поддръжката на инфраструктурата на кк "Слънчев бряг". Причината за това е конфликтът между дружеството и собствениците на туристически обекти, които отказват да плащат договорената такса за ползване на тези съоръжения. Tака е от 2009 г. и не се очертава да бъде постигнато споразумение по този въпрос и в следващите месеци. "Слънчев бряг" вече не работи по основния си предмет на дейност - като туристическо дружество. След приватизацията на хотелите компанията печели основно от продажба на недвижими имоти, както и от услуги, от наеми и от продажба на ел.енергия и промишлена вода. Но и приходите от такива сделки намаляват. Вследствие на това активите на "Слънчев бряг" продължават да се свиват.

Консорциум на турски холдинг, руска банка и швейцарски аеропорт е един от кандидатите за "Летище София". Limak Holding, ВТБ "Капитал" и Flughafen Zuerich ще наддават заедно за концесията, съобщи агенция Ройтерс. През септември 2016 г. Министерството на транспорта обяви, че по искане на три компании ще удължи с месец - до 20 ноември, срока за подаване на оферти за столичната аерогара. Още преди да започне процедурата, беше обявено, че интерес проявявали операторите на летищата в Мюнхен, Франкфурт, Цюрих, Венси, Лион, Дъблин и др. Приходът от концесионната такса - 600 млн. лева, е заложен в новия проектобюджет. В инвестиционната програма на бъдещия оператор и концесионер е заложено обновяване на терминал 1. Ако се наложи, технически е възможно летището да бъде разширено с втора писта. В сегашния му вид с една писта аеропортът може да обслужва до 10 млн. пътници, а годишно преминават до 4 милиона. Преминалите пътници през столичното летище през септември са с 26% повече спрямо миналата година, а пътуващите по редовни международни линии са се увеличили с 30%, показват последните статистически данни.

Голям по размер дивидент от 260 млн. лв. се подготвя да изтегли National Bank Of Greece от Обединена българска банка (ОББ) почти непосредствено преди планираната й продажба. Това ще се отрази слабо върху капиталовите й показатели, които остават над средните за системата и регулаторните минимуми. Сумата е над 3.8 пъти печалбата за 2015 г., тъй като включва и натрупаните резултати от предходни периоди - от началото на кризата чрез изрични препоръки БНБ възпираше банките да разпределят печалбите си. Решението ще се гласува на 5 декември 2016 г. Изтеглянето на дивидента ще се отрази върху цената, която новият собственик на банката ще плати за четвъртата по големина институция на пазара. Досега анализаторите предричаха, че ОББ ще бъде прехвърлена срещу 400 - 500 млн. евро, но най-вероятно изтегленият дивидент ще бъде приспаднат от тази сума. След него собственият капитал на ОББ би останал малко над 1 млрд. лв., като сделки на нива около 60-70% от капитала се приемат за изключително висока оценка при нива, на които се търгуват банките в Европа, под 50%.

Нетната печалба на Първа инвестиционна банка към 30 септември 2016 г. възлиза на 55.068 млн. лв., или с 45.116 млн. лв. повече от първите девет месеца на 2015 г. или ръст от 453.3%. Общите приходи от банкови операции за деветте месеца на 2016 г. възлизат на 341.992 млн. лв., което е увеличение с 82.259 млн. лв. спрямо същия период на година по-рано. Нетният лихвен доход е в размер на 235.4 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони е 62.5 млн. лв. Балансовото число на банката към 30 септември 2016 г. достига 8.576 млрд. лв., което е намаление с 1.2% спрямо края на 2015 г., главно поради окончателното издължаване на ликвидната подкрепа на МФ и погасяването на 46 млн. лв. дългов капиталов инструмент. Ръстът при привлечените средства от граждани и търговци за деветте месеца на 2016 г. е в размер на 443 млн. лв. Вземанията от клиенти по балансова стойност са в размер на 4.9 млн. лв. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ АД към 30 септември достига 15.35%. Адекватността на капитала от първи ред е 15.32 на сто.

Валентин Вълков е новият изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Той е назначен със заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Валентин Вълков е магистър по икономика, завършил е „Икономика на промишлеността” във Висшия икономически университет в град Варна. През месец април 2015 година е назначен за изпълнителен директор на „Рибни ресурси” ЕООД.

Предстоящи събития

Food4Life 2016 - 10 ноември 2016 г., Интер Експо Център, София

Втора национална кръгла маса „Производство и маркетинг на български биопродукти“

Java2Days, CodeMonsters, BusinessBooster и Technology4Business 2016 с подкрепата на Българска стопанска камара

Подготовка на проекти по Фаза 1 на Инструмента за МСП, Хоризонт 2020

Иновации от природата „Отговор на социалните предизвикателства чрез иновации в природния и културен туризъм“

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Британската петролна компания BP отчете срив от 49% на печалбата за третото тримесечие заради продължителния спад на цените на петрола и свиване на маржовете при рафинирането. Печалбата, коригирана спрямо еднократните ефекти и инвентарните промени, се е сринала до 911 млн. долара от 1,8 млрд. долара преди година, заяви базираната в Лондон компания във вторник. Това все пак е над средната оценка за 719,2 млн. долара на 14 анализатори, анкетирани от Bloomberg. Печалбата на ВР се понижава на годишна база вече девет последователни тримесечия, което увеличава натиска върху главния изпълнителен директор Боб Дъдли да ограничи разходите и да разпродаде активи, без да застрашава бъдещия растеж. Компанията ще намали капиталовите разходи до около 16 млрд. долара тази година спрямо предишна оценка за малко под 17 млрд. долара. 

Америка

General Electric (GE) е достигнала до сделка за сливане на петролния и газовия си бизнес с Baker Hughes, което ще създаде публично търгуван енергиен гигант и рентабилен начин за GE да се възползва от възстановяване в сектора, съобщава Wall Street Journal. GE ще участва в сделката със своя петролен и газов бизнес и още 7,4 млрд. долара чрез специален еднократен паричен дивидент в размер на 17,50 долара за всяка акция на Baker Hughes. Новата компания ще се търгува публично на New York Stock Exchange и ще бъде 62,5% собственост на GE и 37,5% на акционерите на Baker Hughes. Сливането създава компания с приходи за над 32 млрд. долара, което може да намали разходите, така че да се конкурира по-добре с други компании като Schlumberger при предоставянето на оборудване и услуги за нефтени платформи и кладенци. Това ще позволи на GE да спечели от очакваното възстановяване на индустрията, без да се налага да плаща за цялостно придобиване на Baker Hughes.

Азия

Бизнес активността в промишлената сфера на Китай се ускори през октомври до най-високо ниво от повече от две години насам, показват както данни на официалната китайска статистика, така и резултати от аналогично частно проучване на агенциите Caixin и Markit. Това е сякаш доказателство за стабилизация на втората по сила световна икономика и в частност на нейния промишлен сектор, който изпитваше от доста време насам сериозни проблеми, свързани най-вече с прекомерния производствен капацитет. Индексът PMI на официалната китайска статистика, измерващ активността в промишлената сфера, нарасна през октомври изненадващо силно до 51,2 пункта от 50,4 пункта през септември и при очаквания за негово леко понижение до 50,3 пункта. Това представлява експанзия на китайската промишлена активност за трети пореден месец (индекс над важното ниво от 50 пункта) и нейно най-добри ниво от юли 2014-а година насам.

Димитър Петков (1858 - 1907)

Димитър Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Роден е на 2 ноември 1858 г. в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 г. заминава за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. Година по-късно участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II. При управлението на Стефан Стамболов Петков е кмет на София (1888 – 1893), председател на парламента (1892 – 1893) и член на правителството (1893 – 1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. Като кмет на София убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците. С развитието на градската инфраструктура по изричното му разпореждане са разрушени безвъзвратно 6 средновековни църкви със стенописи. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903 – 1906). Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907). На 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. (Снимка:bg.wikipedia.org)

На този ден:  Сръбско-българската война Асен Разцветников