Сръбско-българската война

След обявяване на Съединението (06.09.1885 г.) България очаква съпротива от страна на Турция и съсредоточава войските си по южната граница. Подтикван от Австро-Унгария и с цел да заздрави позициите си, сръбският крал Милан неочаквано обявява война на България на 02.11.1885 г. Сръбските войски нахлуват през западната граница по две направления – София и Видин. Българското военно командване, в което най-високият чин е капитан и е ръководено от 24-годишния Рачо Петров, не е подготвено за нападение от запад, но след спешно заседание е решено най-важната битка да се проведе при Сливница. За няколко дни войската се придвижва до западната граница, предимно пеша, тъй като жп линията все още не е завършена. Въпреки численото си превъзходство сръбската армия е разбита и българите започват настъпление в Сърбия, стигайки до Ниш, когато след намесата на Австро-Унгария войната е прекратена. “Войната на капитаните”, както е известна Сръбско-българската война, е ярък пример за желанието на българския народ за независимост и готовността да се бранят интересите на родината.