България отделя 2,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за транспортна инфраструктура по данни на Евростат за 2016 година. В Европейския съюз (ЕС) средно държавните разходи за транспорта са били 1,9% от БВП, което е под отчетените за 2015 г. 2%. Държавните разходи за сектора включват администриране, регулиране, изграждане и поддържане на транспортната инфраструктура. Тук се включват пътищата (сухоземни и водни), железопътният и въздушният транспорт, както и всякаква друга транспортна инфраструктура за придвижване на продукти като тръбопроводи. Отчитат се и разходите на държавни компании в сектора, субсидиите и инвестициите, насочени към обществения транспорт. Най-много за транспортната система отделят в Люксембург (3,7% от БВП), Унгария и Чехия (и в двете по 3,5 %). Трите страни членки с най-ниски държвни разходи за транспортна инфраструктура през 2016 са Кипър (0,6 %), Ирландия (1,1 %) и Малта (1,2 %). България по този показател с отчетените 2,3% е на 15-то място сред страните членки и е над средното ниво за ЕС от 1,9%.

50 000 регистрирани земеделци са получили субсидии за общо 120 млн. лв. през 2017 г., но не са подали данъчни декларации и така са си спестили плащането на данъци и осигуровки върху тях, обяви НАП. Въпреки че агросубсидии се изплащат от много години, едва сега приходната агенция е решила да направи засечка с данните от фонд "Земеделие", който изплаща помощите, за да разбере дали сумите са вписани в данъчните декларации на земеделците за 2017 г. Съпоставката показала, че над половината от общо регистрираните 93 000 производители изобщо не са подали формуляри в НАП. Има и значителен брой производители, които са подали декларация, но са посочили по-малки доходи от реално получените. Най-много нарушения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград. Сред данъчните тарикати има и едри земеделци - получатели на субсидии от порядъка на 1-2 млн. лв. Към момента от приходната агенция не можели да кажат с колко точно е ощетена хазната, тъй като земеделците ползват различни проценти признати разходи в зависимост от вида на продукцията си, както и различни данъчни ставки в зависимост от това дали са еднолични търговци или физически лица.

Правителството взе решение, с което се открива процедура за предоставяне на концесия на три морски плажа - "Река Вая" в община Несебър, "Къмпинг Черноморец" в община Созопол и "Каварна" в община Каварна. Целта е плажовете да бъдат обезопасени и да се предоставят услуги от обществен интерес за срока на концесията. Размерът на минималното годишно концесионно заплащане е определен съгласно приетата от Министерски съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното плащане за морски плажове. За морски плаж "Река Вая" размерът възлиза на 48 053 лв., за "Къмпинг Черноморец" – 26 961 лв., а за "Каварна" – 45 961 лв. Трите морски плажа следва да бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК - осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, и услуги от обществен интерес.

Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.

"Завод за хартия - Белово" може скоро да не бъде публично дружество. В края на август 2018 г. Комисията за финансов надзор допусна коригираното търгово предложение на мажоритарния собственик Pabolux, което предвижда цена от 2.25 лв. на акция. Миноритарните акционери имат 28 дни да приемат офертата, а инвестиционен посредник е "Елана трейдинг". В момента книжата на дружеството се търгуват на алтернативния пазар на Българската фондова борса. Обект на търговото предложение са 436 858 акции, или 7.6% от капитала. Останалите 92.4% от акциите се притежават от Pabolux - 59.22% пряко и 33.18% непряко през Padilux. И двете компании са регистрирани в Люксембург и имат гръцки директори, но собствеността им е пръсната, като по информация от търговото предложение никое лице не държи повече от 5% от капитала им. Изкупуването на миноритарния пакет в завода за хартия ще бъде финансирано със собствени средства. Предприятието беше приватизирано от гръцката Thrace Paper Mill през 1997 г., а няколко години по-късно беше прехвърлен на двете люксембургски дружества, които се смята, че са свързани със стария собственик. "Завод за хартия - Белово" има годишен капацитет за производство на 58 хил. тона различни видове хартия и е най-големият производител в страната на тишу хартия.

В "Тех парк Оптела" - Пловдив на 5 септември 2018 година ще бъде открит IT хъб по информатика и електронно лидерство на името на Махатма Ганди. Проектът - "Международно висше училище по информатика и електронно лидерство "Махатма Ганди" е разработен в партньорство с Индийския институт за хардуерни технологии, откъдето е закупен индийски франчайз. Основната цел на новосъздадената структура, по думите на проф. Асен Конарев, член на екипа, е да се представи качествено обучение за лесно и удобно използване на технологиите, както и да се удовлетвори нарастващата нужда от висококвалифицирани специалисти за така необходимата дигитална трансформация на бизнеса. В структурата на новия IT хъб са включени още учебен център "Индийски институт по хардуерни технологии-България" за над 2300 курса по компютърните специалности, "ИТ Академия" за разработка на блокчейн проекти, частен професионален колеж "Омега" по компютърни мрежи, графичен и интериорен дизайн и Фондация Българо-индийски технологичен форум "Махатма Ганди".

Близо 3100 домакинства в Перник не са подновили договорите си с "Топлофикация". Отливът е заради новите условия на дружеството, с които отпадна заплащането на ползваната топлоенергия на база квадратура на жилището, а с тях и евтиното парно. Отпада и отстъпката от 13.7%, която коректните абонати без индивидуални договори ползваха досега. Абонатите с индивидуални договори вече ще плащат отоплението и топлата вода на 11 равни месечни вноски с 5% отстъпка и 12-а изравнителна с 50% отстъпка.

"Топливо" АД не успява да намери мястото си в острата конкуренция на трите си основни пазара - на отоплителни материали (дърва и въглища), на строителни материали и на търговията с газ пропан-бутан, течни горива във веригата от бензино- и газостанции (с марката SNG). През 2017 година компанията отчете най-голямата си консолидирана загуба в последното десетилетие - 3.86 млн. лева. Така бе задминат антирекордът от 2011 г., когато отрицателният финансов резултат бе 3.001 млн. лева. В края на полугодието на 2018 г. нетната загуба на групата "Топливо" е в размер на 4.048 млн. лева. Приходите от отоплителни и строителни материали формират 40% от паричните постъпления на фирмата, а останалите 60% идват от продажби на газ и течни горива. Консолидираните разходи по дейността обаче растат с по-висок темп, което и натиска надолу финансовите резултати. Високи са и плащанията на лихви по банковите кредити. И дългосрочните, и краткосрочните задължения на "Топливо" АД са нараснали, като вече са на стойност 85.982 млн. лева. Срещу тях обаче стоят текущи активи за 76.595 млн. лева. Компанията продължава да продава недвижими имоти, като отчита печалби от тази дейност, с които се намаляваха загубите.

Европейската комисия е взела решение да не продължава антидъмпинговите мита за вноса в ЕС на слънчеви батерии от Китай, става ясно от съобщение на регулатора. „Отчитайки необходимостта както на производителите, така и на тези, които използват или внасят слънчеви панели, комисията реши, че е в интерес на Европейския съюз да се откаже от тези мерки“, се казва в съобщение на ЕК. Очаква се отказът от митата за внос на слънчеви панели да подпомогне постигането от ЕС на целите в областта на възобновяемата енергия. ЕК през декември 2013 г. антидъмпингови и антисубсидиращи мита за вноса на слънчеви батерии от Китай за срок от две години. Митата бяха възобновени през месец март 2017 г. за 1,5 години, които изтекоха в нощта срещу трети септември. За въвеждането на мита от 30 % върху вноса на слънчеви батерии от Китай съобщиха през януари и от САЩ. Китай през август се обърна към Световната търговска организация (СТО) във връзка с тези мита.

Аржентинският президент Маурисио Макри обяви нови мерки за орязване на разходите, за да привлече обратно инвеститорите. Макри обеща, че заедно с досегашните икономии ще затвори и обедини над 10 министерства и ще балансира бюджета за 2019 г. Въпреки обещанията ще са нужни реални резултати, за да привлече вече опарените международни инвеститори. Тревогата около поевтиняването на песото влошава политическите перспективи на Макри и може да доведе до още по-масирано задълбочаване на кризата. Миналата седмица аржентинският държавен глава Маурисио Макри помоли Международния валутен фонд да ускори спасителния заем от 50 млрд. долара, одобрен през юни. Този ход доведе до пазарна паника, като в рамките на два дни националната валута изгуби още 15% от стойността си спрямо долара. Държавният глава на Аржентина обяви късно в понеделник визията си за излизане от сегашната валутна криза. Макри призна, че досегашните постепенни ходове за намаляване на държавните разходи трябва да бъдат заменени с много по-строги и шокови икономии и съкращения.

Mиниcтъpът нa финaнcитe нa Япoния Tapo Aco пoдгoтвя бюджeт, ĸoйтo нaй-вepoятнo щe дocтигнe peĸopднитe 102 трлн. йeни (792 млрд. евро). Oĸoнчaтeлнaтa paмĸa вce oщe нe e гoтoвa. Πpичинaтa зa yвeличeнитe paзxoди e зacтapявaщoтo нaceлeниe и нyждaтa oт пo-гoлям бюджeт зa Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa зapaди Kитaй и Ceвepнa Kopeя. Cĸoĸът в paзxoдитe щe нaтeжи oщe пoвeчe нaд зaдлъжнялaтa иĸoнoмиĸa, чийтo дълг пpeз 2017 гoдинa бe 253% oт БВП, нaй-виcoĸoтo нивo в cвeтa. Зacтapявaщoтo нaceлeниe нa Япoния пocтaвя пoд нaтиcĸ coциaлнaтa и здpaвнитe cиcтeми в Япoния. Πpaвитeлcтвoтo пpeдпpиe cтъпĸи дa нaмaли paзxoдитe в тeзи cфepи, нo cpeднaтa възpacт нa нaceлeниeтo ce yвeличaвa тoлĸoвa бъpзo, чe дopи и c тeзи мepĸи paзxoдитe ce yвeличaвaт нeпpeĸъcнaтo. Oт дpyгa cтpaнa Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa иcĸa 5.3 трлн. йeни зa cлeдвaщaтa фиcĸaлнa гoдинa, зaпoчвaщa пpeз aпpил – 2.1% yвeличeниe cпpямo нacтoящaтa. Cpeдcтвaтa щe бъдaт нacoчeни ĸъм oбнoвявaнe нa cиcтeмитe зa oтбpaнa, ĸoитo пaзят cтpaнaтa oт бaлиcтичнитe paĸeти нa Πxeнян.