Концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна са преустановени, а от бюджетния излишък не е влязъл нито един лев. В края на май 2018 г. в резервния фонд, който след време трябва да допълва основните пенсии на българите, има 2.902 млрд. лв., показват последните данни на финансовото министерство. Сумата е с около 117 млн. лв. повече от края на 2017 г., като 103 млн. лв. от тях са дошли от концесии. 31 май е крайният срок, в който по закон в Сребърния фонд трябва да се внесат всички постъпления, дължими от предходната година. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лв. По закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда. Държавният бюджет обаче се различава от консолидираната фискална програма, по която за 2016 и 2017 г. бе отчетено положително бюджетно салдо, след няколко поредни години на дефицити. За миналата година излишъкът е 845 млн. лв., или 0.8% от БВП. От тях 309 млн. лв. са излишък по националния бюджет, а останалите 536 млн. лв. по европейските средства. В националния бюджет влизат държавният бюджет, бюджетите на общините, на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса, на БАН, БНТ, БТА, БНР.

За 2017 г. износът на България за Румъния възлиза на 2.1 милиарда, а общият ни стокооборот е 4.3 милиарда евро, каза зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Румънски компании са инвестирали в икономиката на България над 200 милиона евро. Редица български компании вече работят успешно на румънския пазар. Велико Търново е едно много добро място за правене на бизнес. Промишлеността в региона е сред основните структуроопределящи отрасли. Предприятията са реализирали над 5 милиарда лева оборот за 2017 г. Сред тях най-голям дял имат услугите с 63%, след това производството с 28 % и селското стопанство с 8%. През първите месеци на 2018 г. се наблюдава още по-сериозно оживление в икономически план в региона, намаляване на безработицата до 6.1%. Това е и един от регионите на България, който най-успешно изпълнява европейските проекти, като средно на човек от населението усвояването е 746 лв., а за община Велико Търново - 1000 лв., каза зам.-министърът.

Най-голямата българска компания за производство на олово и цинк - КЦМ, приключи проект за 22 млн. лв., с който подобрява възможностите за преработване на разнообразни качества концентрати, използвани в производството на цинк. Проектът се финансира изцяло със собствени средства. През 2016 година КЦМ достигна рекордно производство на цинк в 55-годишната си история – 74 336 тона. "С проекта ставаме по-малко чувствителни към качеството на суровините, които получаваме за преработка. Което е значимо конкурентно предимство. Ние внасяме суровини от над 14-15 източника. Нямаме мина, която да ни снабдява 100% със суровина, а и винаги смесваме суровините, за да достигнем приемливи нива на микропримесите във входящия поток. Сега постигаме относителна суровинна независимост, коментира инж. Румен Цонев, главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000 груп". С включването в производствения процес на новите мощности компанията постига и по-високо технологично ниво на автоматизация и дигитализация. Компанията вече има утвърдена практика да внедрява новите големи проекти без спиране на съществуващото производство.

Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".

Комисията за финансов надзор потвърди проспекта за първично публично предлагане на конвертируеми корпоративни облигации, които ще бъдат издадени от „Захарни заводи“ АД. Емисията на "Захарни заводи" АД е в размер до 200 000 броя безналични, лихвоносни, конвертируеми, свободно прехвърляеми, необезпечени облигации, с базов актив обикновени безналични акции, с номинална и емисионна стойност от 100 лева за всяка облигация. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 3%, платим на 6-месечен период, с изплащане на главницата на падежа заедно с последното лихвено плащане, с матуритет 84 месеца (7 години), считано от датата на емитирането. Комисията за финансов надзор вписа посочената емисия конвертируеми облигации, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Мениджър на емисията е Mane Capital.

Голяма ферма за скариди ще заработи в Свищовско. Тя ще се намира в местността Кривулка на село Българско Сливово. Вложението е на местната фирма „Биляна“ООД, която вече реализира множество съгласувателни процедури, включително и през Общинския съвет в Свищов, тъй като ще се използват и общински земи. Ракообразните ще растат в халета с отлична изолация и площ от почти 2 дка. В тях се поставят специални басейни с дълбочина от 1,5 метра. Водата на басейните ще минава през няколко пречистващи съоръжения, а водните площи ще са с връзка помежду си за постоянна циркулация. За осигуряване на необходимия кислород фермата за скариди ще има и отделна аерираща система, захранвана от компресор. Предвидено е скаридите, които ще растат край Българско Сливово, да се хранят с фураж, като по норматив е нужен 1,5 кг за кило прираст. Така за 20 тона скариди, колкото е капацитетът на съоръжението, ще трябват около 40 тона фураж. С фермата се откриват 4 работни места. Готовата продукция ще се опакова в кутии с лед, за да се предлага в пресен вид. Скаридената ферма ще има и собствен енергоизточник. Фотоволтаикът е с мощност от 20 киловата, което ще снижи до минимум производствените разходи.

До 2020 г. "Софийска вода" въвежда ултравиолетово третиране на питейната вода, съобщи новият изпълнителен директор на "Софийска вода" АД Васил Тренев. С помощта на тази технология, която се въвежда за първи път в България, водата ще се обеззаразява напълно. Третирането с хлор обаче ще остане да действа и ултравиолетовото облъчване ще бъде допълнителна мярка. Предимството на ултравиолетовото третиране в това, че разрушава напълно ДНК-то на микроорганизмите. По този начин е сигурно, че те нямат да се възстановят отново по нататък по водопроводната мрежа.

На 15.06.2018 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпиха материали от общо събрание на акционерите на Випом АД-Видин /4VI/ на 15.06.2018 год.

Атина и Скопие официално подписаха договроа за името на Македония. На брега на Преспанското езеро, в гръцкото селище Псарадес, външните министри на Гърция и Македония Никос Кодзияс и Никола Димитров подписаха споразумението, според което страната ще се казва Република Северна Македония. На церемонията присъстваха премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев, както и върховният представител по външната политика и сигурността на ЕС Федерика Могерини, еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан и посредникът на ООН по спора за името Матю Нимиц. Македонската делегация пристигна с лодка по Преспанското езеро, което е разположено на границата между Гърция, Македония и Албания. "Наш дълг е да сме сигурни, че правим солидни стъпки, и аз съм оптимист. Тук имаме голяма музикална, балканска традиция. Днес пишем заедно нова песен, песен на радост, на просперитет. Празнуваме заедно раждането на ново бъдеще", заяви гръцкият премиер Ципрас в речта си. Колегата му Заев нарече вчерашния ден "исторически".

AT&T Inc приключи сделката на стойност 85 милиарда долара по придобиването на медийната компания Time Warner Inc., след като регулаторните органи за защита на конкуренцията в САЩ заявиха, че няма да търсят забавянето й. Сделката, обявена за пръв път през октомври 2016 г., бе оспорена от президента Доналд Тръмп. Срещу AT&T тръгна разследване на Министерството на правосъдието, но то не получи одобрение от съдия, и така след 6 месеца проучване, във вторник федерален съдия даде зелена светлина за придобиването. Министерството на правосъдието все още има 60 дни, за да обжалва решението на окръжния съдия Ричард Леон, въпреки че сделката е приключила. Съдия Леон от Окръжния съд на окръг Колумбия постанови във вторник, че сделката по сливането на безжичния и сателитния бизнес на AT&T с филмите и телевизионните предавания на Time Warner е законна по отношение на антитръстовите разпоредби. Министерството на правосъдието твърди, че сделката ще навреди на потребителите.

Китайските регулатори одобриха сливането на американския производител на чипове Qualcomm с NXP Semiconductors на стойност 44 млрд. долара. Решението на Министерството на търговията на Китай слага край на продължилото с месеци блокиране на сделката, причинено от търговските търкания между САЩ и Пекин и ще позволи на придобиването да се случи. Със зелената светлина от азиатската страна, сделката е официално одобрена от всичките девет световни регулатора, които трябваше да се произнесат. Qualcomm отправи първата си оферта за NXP Semiconductors още през октомври 2016 г. Qualcomm не е коментирала веднага новините. NXP също не е отговорила веднага на запитването за коментар. Анализаторът на Bernstein Стейси Расгън заяви, че одобрението е било последната голяма бариера пред затварянето на сделката, което по-рано се сблъска със съпротива от страна на акционерите на NXP докато Qualcomm не качи предложението си.