Пещера Бачо Киро

Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското въстание, който се е укривал от своите преследвачи в безбройните й лабиринти. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година, а по-късно (1971г.-1976г.) се провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена. Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е първата благоустроена пещера в България. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600м. Според проучвания, оформлението на пещерата е продължило близо 1 800 000 години.