По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в България към края на 2017 г. възлизат на 24,3 млрд. евро, което е с 3,6% повече в сравнение с 2016 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През 2017 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 10,5 млрд. евро, или с 4,3% повече спрямо предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ e секторът на услугите – 5,7 млрд. евро, което обаче е с 2,6% по-малко спрямо 2016 година. В сектор „Строителство” преките чуждестранни инвестиции през 2017 г. възлизат на 626 млн. евро, или с 2,8% повече в сравнение с предходната година. Според НСИ през 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са 17,7 млрд. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 0,2%.

Броят на участниците на пощенския пазар в края на 2017 г. е 169, което е ръст от 6 процента спрямо предходната година, според годишния доклад „Анализ на пазара на пощенски услуги“. Приходите, реализирани през 2017 г. в двата големи пазарни сегмента - предоставяне на услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга и на неуниверсална пощенска услуга, са 425 млн. лева, което е ръст от 8 процента спрямо предишната година. През 2017 г. обемът на пазара на пощенските услуги, измерен чрез показателя „брой реализирани услуги“, е 193 милиона броя, и нараства с пет процента спрямо предходната година. Както и през предишните две години, така и през 2017 г. продължава да намалява пазарният дял на „Български пощи“ и достига до 13 процента от общия пазар. Намаленият пазарен дял на „Български пощи“ се дължи на изпреварващия ръст в приходите на останалите оператори. През 2017 г. приходите от куриерски услуги са 307 милиона лева, като в едногодишен период нарастват с 9 процента. Те са формирани главно от пратки за страната, като основен двигател на тези услуги е пазаруването онлайн. По данни на 70 процента от пощенските оператори, извършващи неуниверсална пощенска услуга, през 2017 г. приходите от доставка на пратки от електронната търговия формират 39 на сто от общия размер на приходите на куриерски услуги.

Южноафриканският фонд NEPI Rockcastle ще инвестира 141 млн. евро в изграждането на мол в центъра на Пловдив. В края на 2017 година компанията купи 36 дка парцел, а справка в имотния регистър показва, че през март тази година е придобила и съседните 29 дка. Така целият проект ще бъде разположен върху 65 дка. Новият мол се очаква да заработи след две години и да добави близо 60 хил. кв.м отдаваема площ на пазара на търговски имоти в града, става ясно от отчета на NEPI за първата половина на 2018 г. Молът на NEPI ще бъде четвъртият търговски център в града и ще се казва Promenada Plovdiv. В момента проектът е в процес на получаване на необходимите разрешителни и договаряне с бъдещи наематели. Общата отдаваема площ ще бъде 59 500 кв.м, като молът се планира да заработи през третото тримесечие на 2020 г. До момента компанията е инвестирала в проекта 24 млн. евро. За полугодието NEPI Rockcastle отчита нетни приходи от 165 млн. евро, което е ръст от 4.1%. Портфейлът й с инвестиционни имоти е на стойност 5.3 млрд. евро, като се увеличава с 8.1% от началото на годината. Фондът има инвестиции в девет държави в Централна и Източна Европа, като най-новият й пазар е Литва.

Компании от Индия имат интерес да инвестират в IT сектора, туризма и производството на храни в България, стана ясно по време на първия по рода си българо-индийски бизнес форум, състоял се в София. Той бе част от програмата на индийския президент Рам Натх Ковинд в България.На българския пазар има редица индийски компании, които през последните години разшириха бизнеса си. Една от тях е "Съдърланд" (Sutherland Global Services), която предлага аутсорсинг на бизнес процеси. Тя оперира с пет центъра в България, в които работят над 2000 високоплатени специалисти. "Съдърланд" обслужва клиенти от цял свят, сред които и Cisco, DELL, McAfee, Allianz, Google, Amazon и др. Компанията планира разрастване на дейността си у нас. Друг пример е индийската ИТ компания "Феуджи" (Feuji Inc), която откри център за аусторсинг и ИТ услуги, подпомагащ дейността на HP и компанията DXC в България. "Феуджи" обслужва от страната ни и американските компании VMware и AGCO. За нея работят около 100 специалисти. Индийската "Синегранд" оперира 3 киносалона в България и планира да инвестира през следващата година още 3 млн. евро в откриване на нови обекти.

Депутатът Веселин Марешки продава аптечния си бизнес. Цената е започнала от 200 млн. лв., а сега е свалена на 170 млн.лв., според няколко независими източника. Намеренията му за продажба били съвсем сериозни и бил в напреднали преговори с чешката верига “Д-р Макс”, която искала да стъпи и на нашия пазар, след като влезе в Румъния, Полша и Словакия. “Д-р Макс” управлява близо 1300 аптеки в Източна и Централна Европа с общи продажби за 1,25 млрд. евро и планира да разшири в бъдеще мрежата си в Италия, България, Македония, Хърватия, Босна и Черна гора. Чехите обаче се отказали заради българското законодателство, което позволява едно дружество да има максимум 4 аптеки. Веселин Марешки продава аптеките си, тъй като искал да се занимава само с политика. Това означавало фактически да купят някоколко десетки фирми, които стоят зад близо 400 аптеки на Марешки. Това изискване в закона отблъсква сериозните стратагически инвеститори като германския търговец на лекарства “Фьоникс” и други международни компании. “Фьоникс” преговаряли също преди година и половина, но пак не се е стигнало до резултат. Интерес имало ѝ от Ромфарма. Това е румънския фармацевтичен производител, който е най-големия собственик на земеделски земи у нас. Вероятно това е и причината Марешки да обедини лекарствения си бизнес в холдинг От средата на миналата година е регистриран “Марешки холд”, който е шапка на фирмите, притежаващи аптеките и на търговеца на едро “Фармнет”.

Бордът на директорите на гръцката "Банка Пиреос", която е собственик и респ. продавач на българската кредитна институция, ще бъде запознат с офертите на два консорциума от инвестиционни фондове. Те възнамеряват да предложат цена както за покупката както на "Банка Пиреос България", така и на кредитната институция на "Банка Пиреос" в Албания. Поради тази причина двамата кандидати, подали досега обвързващи оферти за "Банка Пиреос България" - "Пощенска банка" и БАКБ, са били помолени да удължат сроковете за валидност на своите оферти до края на септември. Експерти смятат, че удължаването на сроковете поставя в неравностойно положение двете банки. Офертите на Пощенска банка и на БАКБ са одобрени от Гръцкия фонд за финансова стабилност. Това е фондът, който навремето оказа значителна капиталова подкрепа на "Банка Пиреос" и гарантира съществуването й като една от четирите големи банки в Гърция. Допускането на нови кандидати предизвика сериозни опасения, че те ще имат неконкурентно предимство да наддават върху вече направените оферти на кандидатите, подали обвързващи оферти.

Собственикът на "Син карс интернешанъл" Росен Даскалов представи шосейна версия на първия български електрически автомобил, състезателен автомобил и концепция за мултифункционален и компактен градски електромобил, съобщи пресцентърът на Министерството на икономиката. Предвижда се колата да се произвежда в България и да се изнася в чужбина. По думите на собственика новият L City е изцяло насочен към бъдещето и именно затова от него ще се предлага единствено електрическа версия. Общият брой на регистрираните електрически и хибридни превозни средства в страната от всички категории е 6808, съобщи зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов на представянето. От тях леки автомобили изцяло електрически са 554, а увеличението за пет години е над 600%. "Около 170 компании произвеждат части и системи за основните автомобилни производители и генерират заетост за над 40 000 души в България", каза зам.-министърът. Той подчерта, че производството на български електромобил е сред приоритетите и изцяло съответства на насоките на провежданата икономическа политика за насърчаване на инвестициите в нови иновативни производства.

Българската компания „Правец компютри“, възродена през 2014 г. от Бойко Вучев се продава на цена от 500 хил. евро. Дружеството е обявено за продажба през интернет портала Kpd.bg, сайт за покупко-продажби на разработен бизнес. Фирмата е за производство и продажба на лаптопи от най-висок клас, десктопи и мобилни телефони. В сделката влизат регистрирана търговска марка „Правец компютри“, онлайн магазина и 3 работещи сервиза. Марката има 4 уникални продукта до момента и 2 продукта в разработка - водо и ударозащитен смартфон. Дружеството разработва и други устройства, които са в по-ранен етап. Екипът е от 7 души. От „Правец“ добавят, че имат две партньорски фабрики в Тайван и Хонг Конг. Офертата е добавена в сайта на 1 септември 2018 г.

На 5.09.2018 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи съобщение от Випом АД-Видин /VIPOM/, че в търговският регистър е вписана промяна в членовете на съвета на директорите въз основа на решение на общото събрание на акционерите взето на 17.08.2018 година. Заличен е като член Иван Петров Ревалски и е вписана Анна Олеговна Костарева като член на Съвета на директорите.

Дефицитът на Италия през 2019 г. ще се доближи до 3% от брутния вътрешен продукт, но без да надвиши лимитът, определен от Европейския съюз, заяви вицепремиерът на страната Матео Салвини. Изявлението на Салвини идва, след като в края на предишната работна седмица агенция "Фич" ревизира до негативна перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на Италия, който е на ниво "ВВВ", цитирайки притеснения относно фискалната перспектива на страната при новото управление, което пое властта по-рано тази година. След като "Фич" преразгледа в петък до негативна перспективата пред рейтинга на италианския държавен дълг, правителството изпрати поредица от противоречиви съобщения относно това, което обмисля да направи с бюджета на страната за следващата година. Самият проектобюджет за 2019 г. трябва да изготвен в рамките на следващите два месеца. Матео Салвини посочи, че той ще настоява бюджетният дефицит да бъде близо до лимита в рамките на ЕС от 3% от БВП, но в същото време желае той да остане под тази европейска граница. 

През август експанзията на промишлената активност в САЩ се ускори изненадващо рязко до 14-годишен връх, показва проучване на Institute for Supply Management (ISM). Индексът ISM, измерващ активността на промишлените предприятия, нарасна през август до 61,3 пункта от 58,1 пункта през юли и при осредните очаквания за слабо понижение към 57,6 пункта. Това е знак за здрава експанзия на промишлената активност в САЩ въпреки опасенията, свързани с напрежението с основни американски търговски партньори. Индексът на новите промишлени поръчки скочи до 65,1 пункта от 60,2 пункта през юли, докато този на експортните поръчки се понижи слабо до 55,2 пункта от 55,3 пункта, а индексът, оценяващ промишленото производство, нарасна с цели 4,8 пункта до 63,3 пункта. В същото време индексът ISM, измерващ работната заетост в промишления сектор, се увеличи през август с 2 пункта до 58,5, което е сигнал за по-добър растеж на новите работни места в сектора. Ценовият промишлен индекс се понижи слабо до 72,1 пункта от 73,2 пункта през юли, но въпреки това подсказва за продължаващ растежа на производствените цени за 30-ти пореден месец.

Автомобилни производители в Китай са обезпокоени от предложените правителствени ограничения за инвестиции в нови мощности и начините, по които Пекин се опитва да консолидира сектора чрез сливания и стратегически сътрудничества. Поради прекомерния капацитет в индустрията правителствената комисия готви нови правила за инвестиции. Въпреки това поради голямата конкуренция за привличане на инвестиции от китайските провинции е възможно те да бъдат заобиколени. Националната комисия за развитие и реформи в Китай иска да ограничи начините, по които производителите на автомобили могат да инвестират в нов капацитет за производство на бензинови и електрически автомобили. С предложения проект комисията се стреми да се справи с излишъка от капацитет в производството на автомобили. За да могат да строят нови заводи, компаниите ще трябва да инвестират над средното за сектора в развойна дейност, да поемат ангажименти за екологични автомобили и износ. Индустрията е притеснена от новите изисквания, защото много малко производители ще могат да ги изпълнят.