Цените в България са се увеличили с 84.6% в периода между 2000-2017 година, изчисли Европейската статистическа служба "Евростат". В същото време средното им повишение в рамките на целия ЕС е от 36 процента. За същия период в Румъния бележи ценови скок от цели 257%, а Унгария с 98 на сто. В Латвия е отчетено повишение с 86.7%. Това са трите страни, които изпреварват България по този показател. Най-сериозен ръст бележат цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия у нас - 408.8% Относително голямо повишение за посочения период в България отчитат и цените за хотелиерски и ресторантьорски услуги (повишение с 122.8%), както и за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми (повишение с 130.6%). Скок с 214,5% през годините от началото на новото хилядолетие бележат цените за образование в нашата страната, докато цените за здравеопазване се повишиха със 154.7 процента.

Бързите кредити, популярни като заем “от заплата до заплата”, губят темповете си на растеж. Към юни 2018 г. те са се свили до 2,4 млрд. лв. срещу 2,6 млрд. лв. в края на юни 2017 г. Намалението е с 225,7 млн. лв., или с 8,5%, спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. и с цели 14,7%, или с 418,4 млн. лв., в сравнение с края на март тази година, отчете БНБ. Продадените кредити към началото на лятото на годишна база са 133,6 млн. лв., а закупените – 39,4 млн. лв. Общият спад при небанково кредитиране е главно за сметка на късите кредити - със срок до 1 година и от 1 до 5 години. Най-кратките заеми- със срок за погасяване до 1 година, са 510,3 млн. лв. в края на юни 2018 г. И докато намалението спрямо юни 2017 г. е само с 0,7%, или с 3,4 млн. лв., то е с цели 11%, или с 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на тази година. Намаление има и при вземанията по кредити с матуритет от 1 до 5 години - през юни 2018 г. те са 629,5 млн. лева, намалението им на годишна база е с 15,9%, или с 119,1 млн. лв., а намалението спрямо март т.г. е още по-голямо - с 22,1%, или със 178,1 млн. лв.

Консолидираната нетна печалба на "Централна кооперативна банка" АД (ЦКБ) е в размер на на 14.5 милиона лева за първите шест месеца на 2018 година. През същия период на 2017 година положителният финансов резултат бил 17.49 милиона лева. Банковата група на консолидирана основа включва "ЦКБ" АД и контролираните от нея дъщерни дружества - "Централна кооперативна банка" - Скопие (87.35% от капитала й), УД "ЦКБ асет мениджмънт" ЕАД, ЗАО "ИК Банк" - Казан, Република Татарстан (Руска федерация) (86.273% от книжата с право на глас). Доходът на акция за акционерите на банката майка е 7 стотинки на акция при 15 стотинки за първите шест месеца на миналата година. Най-съществен спад има при консолидираните приходи от лихви на ЦКБ, които се понижават до 70.5 милиона лева за полугодието. Негативният ефект се компенсира донякъде от намалелите разходи за лихви - с близо 3.6 милиона лева. В същото време приходите от такси и комисиони бележат повишение - до 28.88 милиона лева спрямо 27.9 милиона лева година по-рано. Кредитният портфейл на ЦКБ расте до 2.44 милиарда лева към края на първото полугодие при 2.4 милиарда лева година по-рано. В същото време и привлечените депозити са повече - 5.14 милиарда лева, спрямо 5.11 милиарда лева година по-рано.

Директорът на завода „Oлива“ в Полски Тръмбеш Карло Матуш е напуснал фирмата и е заминал за Англия, където ще управлява фабрика за етерични масла. 36-годишният португалец бе назначен на поста преди четири години във фабриката за сурово масло. Той е инженер химик и преди да дойде в България, бе построил завод за олио в Румъния. Преди няколко месеца между Карло Матуш и собствениците на фабриката избухнал скандал. След това португалецът бил пратен на друг обект, собственост на „Олива” АД. Съвсем наскоро Матуш обаче е приел оферта за работа във фабрика за етерични масла край Лондон, където се преработва лавандула. По време на управлението на Матуш в Полски Тръмбеш бе вдигната втора база на „Олива”. Сега в предприятието работят над 150 души от района. Компанията купи фалиралата „Прима” в града преди няколко години и възроди производството. На мястото на португалеца в Полски Тръмбеш е назначен Фридрих Катцер.

Близо 6 млн. лева ще трябва да плати Община Велинград на комуналната фирма „Еко-Титан“, реши Окръжният съд в Пазарджик. Местната администрация изгуби поредното дело срещу дружеството, като този път – отново чрез съдия изпълнител и принудително – ще бъдат събрани 5 946 000 лева, а сумата за адвокатски хонорар е издължена в хода на процеса. За посочените суми са издадени изпълнителни листове още на 8 май 2015 година. След блокиране на сметките е погасен дългът за адвокатско възнаграждение, но пък са приети три нови договора за правна защита от комуналното предприятие общо за 29 990 лева, също изплатени. Магистратите потвърждават изцяло решението на съдия-изпълнителя. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съдебните спорове на родопската община срещу сметопочистващата фирма се разразиха от началото на 2017 година, когато се разбра, че риск от възбрана има за над 100 имота, сред които старческият дом „Ела“ и бившата дискотека „Пикадили“. По спешност местните съветници промениха статута им в публична общинска собственост, за да станат несеквестируеми. Но се оказа, че този акт няма правна стойност – към датата на налагане на възбраната са били частна общинска собственост. Два от имотите са продадени в началото на тази година.

Строителната компания "Трейс груп холд" АД обяви консолидираната печалба от 1,6 млн. лв. за полугодието на 2018 г., което е подобрнеие с 5,3 млн. лв. спрямо загубата от 3,7 млн. лв. за първата половина на 2017 г. Консолидираните продажби нарастват с 57% на годишна база до 147,3 млн. лв. Прогнозата за деветмесечието е продажбите да възлязат на 227,1 млн. лв. при повишение с 21% на годишна база. В съобщение до медиите компанията посочва, че притежаването на лаборатория е било сред минималните критерии за класирането им като строител на пътя при град Своге, където в катастрофа загинаха 17 души. Акциите на "Трейс груп холд" АД загубиха 15% от стойността си в последната седмица, като цената има се понижи до 3,2 лв. за акция след катастрофата край Своге - на път ремонтиран от дружеството. Акциите на пътностроителния холдинг поевтиняват с 32% в последните 12 месеца до пазарна капитализация от 78 млн. лв. Скандалът в Своге не е първият за тази година, довел до срив в цената на акциите на компанията. През май стана ясно, че в Чехия има съдебен иск срещу компанията за близо 10 млн. лв. по повод строежа на летището „Рузине“. Тогава цената на акциите падна от 4,2 лв. до 3,9 лв. за акция в рамките на няколко дни.

Платформата за дизайнерски мебели и осветление Clippings.com, в която съосновател е Адел Закут, получи финансиране в размер на 15.4 млн. долара с водещ инвеститор американският фонд Advance Venture Partners (AVP). Това е вторият голям рунд (Series B) финансиране, който компанията с инженерен офис в България привлича. Общите инвестиции преди него на платформата бяха близо 4.2 млн. паунда, като инвеститор в нея е и Спас Русев. Британската платформа Clippings.com е основана от предприемача с български корени Адел Закут и Том Малори през 2014 г. Компанията има вече близо 60 служители, от които 30 в бизнес звеното в Лондон, 20 в инженерния офис в София и останалите служителите са във Филипините. Компанията преминава през четири рунда на финансиране, като последните два са осигурени от фондове и са най-големите финансови инжекции за развитие на бизнеса. Част от инвестицията ще бъде използвана за откриването на офис в Дубай.

Испанският премиер Педро Санчес обеща на каталунците референдум за нов статут на Каталуния с по-голяма автономия, но за пореден път отхвърли възможността за вот за независимост. В интервю за испанско радио Санчес отбеляза, че референдумът ще е плод на диалог между него и каталунския лидер Ким Тора. Въпреки това испанският премиер подчерта, че това ще бъде "референдум за автономия, но не за самоопределяне" и не каза кога ще бъде проведено гласуването. Каталунските сепаратисти искат референдум за самоопределяне, което Санчес отхвърли категорично. "Процесът по постигането на независимост е необратим. Правото на Каталуния на самоопределяне не може да бъде поставяно под въпрос", заяви каталунският премиер Ким Тора в интервю за каталунска телевизия. Каталунците вече гласуваха през 2006 г. на референдум за определяне на статута на провинцията. Седемдесет и три процента от тях тогава изразиха подкрепата си Каталуния да се ползва с широка автономия и с правото да се нарича "нация".

Дванадесет страни от Латинска Америка се събират в еквадорската столица Кито, за да обсъждат решения на венецуелската бежанска криза. Срещата е по инициатива на Еквадор. В нея участват Аржентина, Боливия, Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Чили, Панама, Парагвай, Перу и Уругвай. Венецуела бе поканена, но засега не е потвърдила участие. Около 2,3 милиона венецуелци - 7,5 процента от населението на 30,6-милионна Венецуела, живеят сега зад граница заради икономическата и политическата криза в родината си. Най-много от миграцията бяха засегнати Колумбия, Перу и Еквадор. В Бразилия пък имаше прояви на насилие срещу бежански лагери на венецуелци. Страните, събрали се в Кито, се очаква да повдигнат въпроса за система за квоти за разпределяне на мигрантите. Тази идея им бе подсказана от испанския премиер Педро Санчес, който бе неотдавна на обиколка в региона. Там той обеща и 35 милиона долара европейска помощ за управление на тази миграционна криза. Страните, които ще се срещнат в Кито, ще обсъждат и елиминирането на ограниченията пред уеднаквяване на мерките за транзит на венецуелските мигранти.

Alibaba е в "напреднала фаза на преговори" за обща компания за електронна търговия с руската Mail.ru. Инициативата е част от китайския план за "дигитален път на коприната" между Европа и Азия. Руски източници коментират, че сделката е близо до приключване и Alibaba ще работи заедно с Mail.ru и Руския суверенен инвестиционен фонд. "Това е важна инвестиция, част от дигиталния път на коприната", коментира един от руските участници в сделката, който за момента не може да бъде назован. В края на декември миналата година Кирил Дмитриев, директор на Руския суверенен фонд, направи обръщение към президента Владимир Путин с думите, че скоро ще бъде обявена "инвестиция в редица от нашите интернет платформи, чиято цел ще бъде да се разширят операциите им, както и инвестиция от Alibaba в интернет логистичната структура на Русия". Изпълнителният директор на Alibaba Джак Ма коментира по същото време, че "Alibaba трябва да обедини сили в развиваща се Русия". Все още не е ясно каква ще бъде общата инвестиция. Mail.ru е известна преди всичко със социалната си мрежа VKontakte, която играе ролята на руския Facebook.