През юли лихвите по потребителските кредити в лева достигат средно до 8,76%, което е увеличение от 0,64 процентни пункта на годишна база, отчита БНБ. Оскъпяването по заемите в евро обаче намалява с 0,48 пр.п. до 4,74%. Лихвите при жилищните кредити в левове спадат с 0,48 пр.п. до 3,38%, а по жилищните кредити в евро – с 0,57 пр. п. до 3,72%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се повишава с 0,35 пр. п. до 2,35%, а по другите кредити в евро намалява с 0,10 пр. п. до 3,34%. На месечна база спрямо юни средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0,42 пр.п., а по тези в евро – с 0,84 пр. п. При жилищните кредити в левове и евро почти няма движение през юли, спрямо месец по-рано. През юли 2018 г. средният лихвен процент по кредитите на нефинансовите предприятия до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2017 г. с 0,51 пр.п. до 3,80%, а по тези, договорени в евро – с 0,15 пр. п. до 3,16%. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,04 пр.п. до 3,88%, а по тези, договорени в евро, спада с 0,50 пр. п. до 3,40%.

От Българската стопанска камара (БСК) смятат, че държавата трябва да потърси причините за срива в Търговския регистър (ТР) и да предложи адекватни мерки за гарантиране на сигурната и безаварийна работа на държавните информационни масиви. Това се посочва в позиция на Камарата относно кризата с Търговския регистър. С удовлетворение отбелязваме, че дългоочакваното възстановяване на работата на Търговския регистър е факт. Заедно с това, факт са и множеството въпроси без отговор, се посочва в позицията. Според БСК все още не е ясно дали цялата съществуваща в регистъра информация е възстановена и дали е гарантирана нейната конфиденциалност. За пореден път в ситуация на криза действията на държавата бяха неубедителни, палиативни, пожарогасителни, а обяснението е "технически проблем". Според БСК публичната дискусия, включително в Народното събрание, се е фокусира върху търсенето на виновник, а не върху търсенето на причините за проблема.

Общинското предприятие "Четпром" вече е собственост на производителя на текстилни изделия "Калинел" - Троян. Договорът за приватизация е подписан на 22 август 2018 г. след двегодишно забавяне – резултат от съдебни процедури заради обжалване на един от участниците в процедурата - "Дир.БГ Холдинг" ("Интернет услуги и комуникации"). "Калинел" придобива 90.024% от дяловете на предприятието срещу 1.2 млн. лева и задължения за инвестиции, запазване на работните места и откриване на нови. Според подписания договор за приватизация в следващите три години новият собственик трябва да запази предмета на дейност на дружеството и да развие друг вид производство - на текстилни изделия. Той е длъжен също да запази съществуващите 50 работни места и да осигури 265 нови. "Калинел" трябва да инвестира в "Четпром" не по-малко от 1.180 млн. лева без ДДС за срок от три години. Близо три четвърти от продукцията й е предназначена за IKEA, а останалите количества са за световни търговски вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско" и др. Дружеството отчита ръст от близо 3% на приходите (които надхвърлят 126 млн. лв.), но и лек спад на печалбата през 2017 до 9.2 млн. лв.

Държавният румънски газов оператор Transgaz планира да инвестира 360 млн. евро в изграждането на газопровода Тузла - Подишор, според доклада на ръководството за първото полугодие. Проектът ще позволи да се пренася газ от съоръженията в дълбоките води на Черно море до газопровода България - Румъния - Унгария - Австрия (BRUA), с което на практика синьото гориво ще може да достига България. Газопроводът Тузла - Подишор, който ще е дълъг 308 км, е липсващото звено, което да осигури връзка между черноморските находища и международните газопроводи. Единият от тях е BRUA, който достига България при Гюргево - Русе и Унгария при Надлак - Сегед. Бъдещата тръба ще има връзка и със съществуващия газопровод Transit 1 от Исакча на границата с Украйна до Черна вода, по който в момента тече руски газ към България. Окончателното решение за инвестицията предстои да се вземе до края на тази година. Строителството се очаква да започне през 2019 г., а през 2020 г. тръбата трябва да влезе в експлоатация.

Компанията “Холдинг Варна“ АД обяви намерение за увеличение на капитала. Това става ясно от решение на Управителния съвет на дружеството. Броят на акциите преди увеличението на капитала на "Холдинг Варна" е 5 235 900, като броят на издадените права съответно е също 5 235 900. Броят на акциите, предложени за записване, е 1 250 000. Номиналната стойност на една акция е 1 лев, а емисионната - 36 лв. Съотношението между издадените права и новите акции е 4,18871993, като срещу всяка съществуваща акция ще бъде издадено едно право, даващо възможност за записване на приблизително 0,23873642 нови акции по емисионна стойност. Всяко лице може да запише такъв брой акции, който е равен на броя на придобитите и/или притежавани от него права, умножен по коефициент 4,18871993. Увеличението на капитала „Холдинг Варна“ АД ще се счита за успешно, ако бъдат записани и платени най-малко 500 хил. нови акции. За инвестиционен посредник, който да обслужи увеличението на капитала, е избран „Реал Финанс“ АД – град Варна.

От началото на 2007 г. до края на 2017-а самостоятелно или в консорциуми компанията "Трейс груп холд" е спечелила 108 обществени за общо 984 574 573 лева. През 2017 г. "Трейс" отчете консолидирани нетни приходи от продажби на стойност 314.3 млн. лв., които нарастват спрямо 2016 г. с 19.27%. Финансовият резултат след облагане бе печалба в размер на 3.87 млн. лева. Компанията бе ангажирана с редица възлови инфраструктурни проекти, включително с изграждането на третия лъч на столичното метро, на магистралите "Хемус" и "Тракия", ремонта на бул. "Цариградско шосе", на обходните пътища на Враца и Монтана и куп други. Освен това дружеството работи и в Сърбия, където участва в строителството на част от паневропейския коридор №10. Реализирало е и обекти в Чехия. В последните дни компанията води спор с държавата след инцидента на пътя край Своге. "Трейс груп холд" бе ангажирана с рехабилитацията на пътя.

Близо 100 млн. евро всяка година изтичат от България за плащане на обезщетения по системата "Зелена карта". Голяма част от претенциите обаче били застрахователни измами предимно в Румъния и Италия, обявиха експерти в застраховането по повод проблемите с "Гражданска отговорност", които се оказа, че далеч надхвърлят казуса с фалита на кипърския застраховател "Олимпик". На 30 юли 2018 г. Комисията за финансов надзор (KФН) е взела решение за пълна финансова проверка на най-голямата компания в сектора "Лев инс". Целта била да се установят задълженията на застрахователя по всички претенции по "Гражданска отговорност" за пътнотранспортни произшествия у нас и в чужбина, както и има ли застрахователят достатъчно резерви да ги покрие адекватно. Компанията не получава съдействие от българското бюро "Зелена карта" и затова е наела агенции за предотвратяване на застрахователни измами. Така щетите на дружеството, които понася в Румъния, са намалели пет пъти, а в Италия - два пъти. "Лев инс" заедно с "Далл Богг: Живот и здраве" бяха посочени в края на миналата година за нарушители от Съвета на бюрата за автомобилно застраховане в ЕС.

На специален референдум жителите на садовското село Катуница ще решат дали искат на територията на населеното място да има добив на инертни материали. Общинският съвет в Садово насрочи дата за допитването - 13 октомври 2018 г. Договорът, одобрен от МС, е в полза на "Арт Принт" ЕООД. Управител на дружеството е Константин Филипов, син на Илиян Филипов - собственик на транспортния гигант ПИМК ООД. Бизнесът на ПИМК ООД започва с производство на снаксове. Постепенно Илиян Филипов и съдружникът му Пенко Несторов започват да купуват камиони, с които да извозват продукцията си. За близо 20 г. ТИР-овете им са над 1200, а бизнесът на компанията е най-разнообразен. Имат концесии за добив на трошляк и баластра, кандидати са за концесията на пловдивското летище. Миналата година получиха за 27 г. интермодалния терминал в Пловдив. Кандидатстват по обществени поръчки за добив на инертни материали, доставка на медицинска техника и оборудване, строителство на жилищни сгради и др.

Бизнес климатът в Германия се подобри през август повече от първоначално очакваното. Това става ясно от данните на института Ifo, цитирани от tradingeconomics.com. Индексът на бизнес климата в най-голямата икономика в Европа се повиши с 2,1 пункта спрямо месец по-рано до 103,8 пункта през август, като по този начин се оказа над консенсусната прогноза на пазара за резултат от 101,9 пункта. Подиндексът, измерващ бъдещите очаквания на бизнеса, нарасна с 3 пункта до 101,2 пункта. По отношение на текущите бизнес условия също се наблюдава подобрение с 1 пункт до 106,4 пункта. Последните данни потвърждават резултатите от друго проучване от средата на август, когато стана ясно, че нагласите на германските инвеститори за състоянието на най-голямата европейска икономика през следващите месеци се подобряват рязко през август. Това стана, след като постигната предварителна договорка между Доналд Тръмп и Жан-Клод Юнкер доведе до отслабване на опасенията, свързани с ескалиращата „война с митата" в световен план или поне в частта й, засягаща Европа. Изследването е проведено от базирания в Мюнхен Център за европейски икономически изследвания Zew.

Размерът на студентските заеми в САЩ продължава да нараства, като вече е над 1,5 трлн. долара, въпреки че реално отпуснатите суми намаляват вече над половин десетилетие. Това се дължи най-вече на невъзможността на студентите да обслужват дълговете си и на недостатъчните ефекти от програмите за облекчаване на задълженията. Целият размер на студентски заеми е нараснал с 500 млрд. долара от академичната 2010/2011 г. насам според доклад на S&P Global, въпреки че от агенцията за кредитен рейтинг допълват, че търсенето намалява всяка година оттогава насам, съобщава в. Financial Times. Това до голяма степен е предизвикано от схемите за коригиране на плащанията, които предлагат краткосрочно облекчаване, но увеличават общия обем на задълженията, намалявайки минималната сума за вноските, без да свиват лихвените проценти, посочва Джон Англив от S&P.

Иран започва съдебна битка срещу САЩ заради подновените санкции, наложени на Техеран, а адвокатите на ислямската република се очаква да оспорят мерките, които накърняват икономиката й. Арена на сблъсъка е най-висшият съд на ООН - Международният съд в Хага, а изслушванията на страните по делото ще се проведат в рамките на 4 дни, съобщава АFР. На 8 май президентът на САЩ Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран, постигнато 2015 г. от предшественика му Барак Обама и други световни сили, и нареди на САЩ да наложат тежки санкции срещу Техеран. Решението предизвика критики по целия свят. Първият кръг от санкции влезе в сила в началото на август, като забрани на иранското правителство да купува щатски долари, да извършва търговски сделки със злато или други ценни метали и да инвестира в ирански дълг. Въпросните ограниченията са насочени и към металургичния сектор в Иран, тъй като забраняват търговията на страната с алуминий, стомана, графит, въглища и определен софтуер. Иранската автомобилна индустрия, втората по големина промишленост в cтpaнaтa cлeд пeтpoлнaтa, cъщo щe бъдe cилнo зaceгнaтa oт caнĸциитe, ĸaтo нa cтpaнaтa e зaбpaнeнo дa внacя caмoлeти и ĸoмпoнeнти зa caмoлeти.