През периода април - юни 2018 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) общо са превозили 72 570 хил. пътници, или с 1 322 хил. пътници повече спрямо същия период на предходната година, отчете Националният статистически институт. Увеличение е регистрирано при всички видове електротранспорт, като то е най-голямо при превозите от метрото - 3%. Извършената работа, измерена в пътниккилометри, също нараства (с 2.2%) в резултат на по-голямото средно превозно разстояние, на което са били превозени пътниците от метрополитена. През второто тримесечие на 2018 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление на превозените товари от товарния транспорт с 2.6%. При извършената работа е регистриран спад от 19.5%. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават с 1.5%, докато извършената работа намалява с 2.4% спрямо първото тримесечие на 2018 година.

Производствените цени в селското стопанство намаляват през второто тримесечие на 2018 г. с 5,8% на годишна база, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Продукцията от растениевъдството поевтинява с 8,5%, а продукцията от животновъдството - с 2,3%. Спрямо предходната година цените в земеделието спадат с 2,9%, като в растениевъдството намалението е с 1,9%, а в животновъдството - с 4,2%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление се наблюдава в цените на пресните плодове - с 20%. По-ниски са цените на: техническите култури - с 13,1%, пресните зеленчуци - с 13,2%, картофите - със 7,8%, и фуражните култури - с 5,8%. Цените на зърнените култури се запазват на почти същото равнище с незначително намаление от 0,3%.

През септември 2018 г. се очаква да започне ремонтът на летище Горна Оряховица. Обновяването на най-малкото международно летище в България трябваше да започне още през лятото, но заради изработването на специализиран ПУП (Подробен устройствен план), многото съсобственици на парцелите в района и отчуждителните процедури, ремонтът се забави. Очаква се концесионерът да входира инвестиционния си проект в Общината, за да бъдат издадени строителните разрешителни. Според концесионния договор, който бе подписан през 2016 г., заложените инвестиции са в размер на 32 млн. лв., от които над 20 млн. лв. трябва да бъдат вложени през първите 4 г. Контрактът за аеропорта стана факт, след като преди две години Министерски съвет отдаде на концесия летището на консорциума “Гражданско летище Г. Оряховица”. В него участват фирмата “Кристална вода” АД, която държи 95 % от капитала на компанията, и държавната “Летище Г. Оряховица” ЕАД, чийто едноличен собственик е транспортното министерство с капитал от 5 %. Концесията е за срок е за 35 г. Една от първите задачи за инвеститорите е разширяване и удължаване на пистата, която в момента е с дължина 2450 м, за да може да посреща и по-големи самолети.

Българският клон на кипърската застрахователна компания „Олимпик” не е правил вноски върху застрахователните полици в България в гаранционния фонд в Кипър, заяви Акис Папахристодулу, генерален мениджър на Кипърския Фонд за автомобилно застраховане /кипърския гаранционен фонд. Кипърският гаранционен фонд ще изпълни всички свои задължения след прекратяването на дейността на ”Олимпик” и сключените от нея застрахователни договори. Тези негови задължения произтичат от кипърските закони и международните споразумения, по които той е страна. Фондът има подписани двустранни споразумения с гаранционните фондове на много европейски страни, включително и България. "Фондът има задължение само да компенсира потърпевшите при пътни злополуки, но няма задължения относно възстановяването на суми по прекратените застрахователни полици", уточни той. Кипърският гаранционен фонд се финансира с 5% такса върху застрахователните премии за автомобилна застраховка и негови членове са всички застрахователни компании, които попадат в обхвата на разпоредбите на Закона за застрахователния бизнес и които сключват сделки за застраховане на моторни превозни средства в Кипър.

Комисията за финансов надзор отписа "Интерскай" АД, с. Лесново (Летище Лесново), от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Решението е взето на 23 август 2018 г. Отписва се и издадената от дружеството емисия ценни книжа в размер на 11 370 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции, с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка. На 5 август се проведе извънредно общо събрание, на което всички акционери, притежаващи акции от капитала на фирмата, гласуваха единодушно решение за отписване на "Интерскай" АД от регистъра на публичните дружества, воден при Комисията за финансов надзор. Най-голям акционер е туристическата компания "Албена" АД, която притежава 11 369 999 книжа с право на глас (99.99% от капитала) на фирмата, която се занимава с превоз на пътници и товари и авиационни услуги със самолети и вертолети, както и обучение на летателно-технически персонал, а една акция е изпълнителния директор на "Албена" АД Красимир Станев. Книжата на "Интерскай" АД бяха регистрирани на 5 март 2009 г. с цел търговия на регулиран пазар ("БФБ-София"). За периода от вписването му до провеждането на последното общо събрание не е сключена нито една сделка с акциите на фирмата, тъй като акционерите му не са ги предлагали за продажба.

Севлиевският производител на кабели „ЕМКА“ АД увеличи успешно капитала си, след като са били записани 90% от предложените 215 хил. акции, т.е. 193 950 обикновени, поименни, безналични акции с право на глас всяка и номинална стойност от 1 лев. Крайната дата за записване на акциите беше 8 август 2018 г. Сумата, получена срещу записаните акции, е съответно 193,9 хил. лв. През второто тримесечие на тази година „ЕМКА“ АД отчете ръст от 14% на приходите си от продажби до 55,4 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Разходите за дейността на специализираното в производство и продажба на кабели и проводници дружество към 30 юни възлизат на 52,8 млн. лв., което е с 15% повече в сравнение със същия период на миналата година. Нетната печалба на „ЕМКА“ АД се повишава с малко над 1% за периода април-юни на годишна база до 2,56 млн. лв. На проведеното общо събрание на дружеството на 12 юни 2018 година бе взето решение част от печалбата за миналата година в размер на 1,58 млн. лв. (или близо 47% от финансовия резултат) да бъде отделена за изплащане на дивидент. Брутният дивидент на една акция е 0,073684 лв. Остатъкът от печалбата в размер на малко над 1,8 млн. лв. остана като неразпределена печалба.

Строителната компания "Джи Пи груп" постепенно се превърна в редовен изпълнител на държавни и общински обществени поръчки за изграждане на пътища, прилежаща инфраструктура, спортни зали, пречиствателни станции и на столичното метро. През 2017-а компанията отчете ръст на приходите с 3.6% до 185 млн. лв. и увеличение на печалбата с 45% до 27 млн. лева. През 2018 година "Джи Пи груп" ще продължи бързото си изкачване в класацията на строителните мастодонти. В началото на месец август компанията спечели търга за строителството на най-дългия тунел в България - "Железница", част от магистрала "Струма", за сумата от 185 млн. лв. без ДДС. "Джи Пи груп" оглави консорциума "АМ Струма тунел 2018", в който участват още две фирми - "Глобал кънстръкшън" и "Виа план". Трите компании надвиха конкуренцията на обединението начело с "Главболгарстрой", което бе единственият им конкурент на финалната права. Две чуждестранни дружества, отстранени преди отварянето на ценовите оферти, подадоха жалба срещу процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията. Тунелът "Железница", а и цялата магистрала "Струма" трябва да са готови преди 2023-а, защото в противен случай страната ще загуби европейското финансиране, осигурено по оперативната програма "Транспорт". За българската част от паневропейския коридор №4, свързващ Германия и Гърция, правителството получи над 1.5 млрд. лв. от Европейската комисия.

Системата за ранно предупреждение на населението, която би трябвало да сигнализира за различни бедствия и аварии, остана без батерии за сирените, става ясно от обществена поръчка, обявена от МВР. Системата се нуждае от спешен ремонт, пише в документация на търга. За него ще се платят над 280 хил. лв. Срещу тези пари трябва да се купят акумулаторни батерии за крайните акустични устройства, т.е. за сирените, както и други резервни части. Трябва да се купува и друго оборудване, но то засяга частта, която подава сигнали към властта - т.е. министри, шефове на агенции, областни управители, кметове и т.н. От обществената поръчка не става ясно дали всички устройства от системата към момента работят. За последно МВР я тества през март. Тези пробни пускания винаги протичат по един и същ начин. Няколко дни по-рано се обявява, че предстои тестът. При пускането на сирените винаги се излъчва и гласово съобщение. Изграждането на системата за ранно предупреждение започна още по времето на тройната коалиция. Тогава съществуваше Министерство на извънредните ситуации. За системата бяха похарчени десетки милиони без особена яснота за какво отиват. В следващите години харченето продължи. Справка в агенцията за обществени поръчки сочи, че през 2014 г. МВР е похарчило около половин милион лева, за да обучи служителите си как да работят с въпросната система.

Германският министър на финансите Олаф Шолц очаква преди края на годината държавният дълг на страната му да намалее до под определения в Европейския съюз праг. Тази седмица бяха публикувани данни, според които силно разрастващата се германска икономика генерира рекорден бюджетен излишък. Дългът на Германия ще спадне под 60 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), което досега се прогнозираше да стане през 2019 година, посочи Шолц в изказване в деня на отворените врати на министерствата в Берлин. Министърът обаче отново изтъкна ангажимента на Германия да спазва критериите от Маастрихт, един от които - за държавния дълг - беше нарушен от много страни след финансовата криза през 2008 година. Договорът изисква страните членки на Европейския съюз да поддържат бюджетен дефицит под 3 процента от брутния вътрешен продукт и държавен дълг до 60 процента.

САЩ и Китай разшириха своята търговска война, като взаимно си наложиха наказателни мита от 25% върху стоки за $16 млрд. в момент когато техни представители на средно ниво подновиха преговорите във Вашингтон. Така двете най-големи икономики в света вече имат мита върху продукти за общо над $100 милиарда, които си наложиха от началото на юли по принципа „око за око“, като се очакват още такси върху вноса. Китайското министерство на търговията заяви, ме Вашингтон „остава твърдоглав“ с влизането в сила на последните наказателни мита от днес. И обяви реципрочен отговор. „Китай ще продължи да взема необходимите контрамерки“, посочи ведомството в кратко съобщение, в което се обявява, че Пекин ще внесе жалба срещу последните мита в Световната търговска организация (СТО). Президентът Доналд Тръмп заплаши да наложи мита върху почти всички китайски стоки, чийто годишен внос в САЩ е над $500 млрд., ако Пекин не промени практиките си в областта на интелектуалната собственост, програмите за субсидиране на промишлеността и структурата на митата и не започне да купува повече US стоки.

Правителството на специалния административен район Хонконг обяви, че хонконгският участък на високоскоростната жп линия „Гуанджоу-Шънджън-Хонконг" (XRL) ще бъде пуснат в експлоатация официално на 23 септември. Тя ще се свързва с държавната високоскоростна жп мрежа и предлага директни влакове до 44 дестинация в континентален Китай. Официален представител информира, че първият влак ще потегли в 7:00 ч на 23 септември от гара Западен Коулун за Шънджън, като цената на билета за втора класа ще бъде 86 хонконгски долара или около 11 щатски долара. Директни линии до 44 дестинации в континентален Китай също ще бъдат пуснати. Шест от тях са за кратки маршрути, като Шънджън и Гуанджоу, а останалите 38 ще достигат градовете Пекин, Шанхай, Ухан и др.