Печалбата на банковата система към 31 май 2018 г. е 515 млн. лв. при 526 млн. лв. за петте месеца на 2017 година. На годишна база тя се свива с 2,09%. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за петте месеца на годината са 183 млн. лв. (при 207 млн. лв. година по-рано). През миналия месец активите на банковата система се увеличиха с 0,8% (771 млн. лв.) до 98,5 млрд. лева в резултат от прираста при депозитите и балансовия капитал. Месечната динамика в активите не оказва съществено влияние върху структурата им, като дяловете на основните категории остават почти без промяна. С еднакъв темп (0,9%) се увеличават през май парите, паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане, както и сумата на портфейлите с дългови и капиталови инструменти. В централната банка отчитат, че прирастът на паричните салда в централни банки допринася за нарастването на ликвидния буфер в банковата система, като отношението на ликвидно покритие (LCR) в края на май е 363,9%. Брутните кредити и аванси растат с 0,9% (725 млн. лв.).

Турция заема 4-то място в българския износ и 5-то място във вноса. През 2017 г. двустранният стокообмен достигна 4 млрд. евро, а само за първите три месеца на настоящата година той е 1 млрд. евро., заяви министърът на икономиката Емил Караниколов. По думите му хранително-вкусовата, химическата и текстилната промишленост предлагат широко поле за инвестиции. Автомобилният сектор също бе определен като потенциален за привличане на инвестиции от Турция от министъра.

В условията за летище София се предвижда концесионерът да построи трети пътнически терминал. Той трябва да бъде изграден до десетата година, съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски. Консултант на сделката е консорциум между Световната банка и ЕВБР. Очаква се процедурата да се проведе по новия Закон за концесиите. При оценяването на офертите най-висока тежест ще има концесионното възнаграждение - 55%, техническото предложение има тежест от 45%. Сред минималните изисквания към участниците е да оперират поне едно международно летище с над 10 млн. превозени пътници годишно. От тях се искат още активи за 200 млн. евро за всяка от последните три години и опит при финансиране поне на един проект в инфраструктурния сектор, надвишаващ 400 млн. евро. Предвижда се годишното концесионно възнаграждение да е 10% от приходите, но не по-малко от 18 млн. лв. Концесионерът ще има задължение за инвестиции не по-малко от 600 млн. евро.

Токът поскъпва средно с 2% от 1 юли 2018 г., а парното - със 7%. Това гласува на закрито заседание Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ръстът на енергийни цени е следствие на одобреното от регулатора увеличение с 10.81% на цената на природния газ от 1 юли 2018 г. За клиентите на ЧЕЗ "България" в Западна България повишението на цената на електроенергията ще бъде в рамките на 1.75%. Най-много токът ще поскъпне в Североизточна България, обслужвана от "Енерго Про" - 2.78%. Клиентите на EVN в Югоизточна България ще плащат с 1.82% повече. Топлинната услуга поскъпва средно със 7.33% от 1 юли. Абонатите на "Топлофикация София" ще плащат със 7.46% повече за парно и топла вода. Най-драстично цената на топлоенергията скача за жителите на Бургас - 17.12%, и Плевен - 15.19%. Съществено е увеличението в Разград - 7.45%, и Враца - 5.42%. За "Топлофикация" Пловдив повишението е минимално - с 0.94 на сто, а за "Веолия Варна" - с 4.89%.

Пенсионните фондове на "Доверие" са записали най-голям дял от новите акции в първичното публично предлагане на "Градус", става ясно от подадените документи за вписване на увеличението на капитала в Търговския регистър. Най-голямото осигурително дружество в страната е участвало с трите си фонда, с които общо е придобило 6.112 млн. нови акции за малко над 11 млн. лв. Към тях трябва да се добавят още толкова от настоящите книжа (или обща сума 22 млн. лв), тъй като при предлагането наред с нови се продаваха и акции на мажоритарните акционери в съотношение 50:50. Най-много книжа е придобил универсалният фонд на "Доверие" – 5.43 млн. акции. С новите записани акции фондовете на "Доверие" държат общо малко над 5% от капитала на "Градус". Следващите в класацията на големите инвеститорите са пенсионните фондове на "Алианц" и на "Ен Ен" (бившето ING) съответно с акции за малко над 15 млн. и почти 10 млн. лв. Четвъртото място е за ПОД "ДСК Родина" с малко над 7.9 млн. лв. В предлагането са участвали и фондове на "Съгласие", "ЦКБ Сила", "Бъдеще", "Топлина" и реално на всички тях се дължи успешното набиране на средства.

Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас подписаха политическата декларация за изграждане на интерконектора между България и Гърция. Предвижда се строителните работи да започнат до края на 2018-та година. Интерконекторът следва да бъде въведен в експлоатация през 2020 година, когато се очакват и първите доставки на азербайджански природен газ през Транс-Адриатическия газопровод. Тръбата ще свързва националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" в близост до Стара Загора и с газопреносната мрежа на Гърция край Комотини. Проектът се реализира от смесено дружество с равен дял по 50% участие от двете страни. Газовата връзка е с дължина от 140 км на българска територия. Предвиденият първоначален капацитет на интерконектора е 3 млрд. кубически метра газ на година , а максималният до 5,5 млрд. на следващ етап. Планира се газовата връзка да бъде изградена през 2018 г. и въведена в експлоатация до 2020 г. Междусистемната газова връзка Гърция e обявена от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС.

8 са кандидатите за строителството на участъка от софийския околовръстен път от връзката с магистрала "Тракия" до ж к "Младост". Техните оферти бяха отворени в АПИ. Отсечката е дълга около 6 километра, а стойността й се изчислява на 123 милиона лева без ДДС. Те ще бъдат платени от републиканския бюджет. Кандидатите са Обединение "Ринг Роуд" с участници: "Джи пи груп" АД и "Трансконсулт-22" ООД; ДЗЗД "АПП СОП", в което са: "Пътища Пловдив" АД и "Агромах" ЕООД; "Трейс Груп Холд" АД; "ИСА-2000" ЕООД; "ГБС Инфраструктурно строителство" АД; Обединение "Геопът СОП Младост", в което са: "Геострой" АД и "Пътстрой 92" АД; "ПСТ-СЕТ Младост" ДЗЗД, с участници "ПСТ Груп" ЕАД и "Сет Къмпани" АД и "Хидрострой" АД. Срокът за строителство е 910 календарни дни.

“Армеец лизинг” придобива “И Ар Би лизинг” - лизинговото дружество на Пощенска банка. Очаква се операцията да окаже въздействие върху пазарити на финансов и оперативен лизинг, е посочено в документите. Поради това се иска КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение. От регулатора уточняват, че всяко заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната. Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК до 6 юли, като бъде подкрепено със съответни доказателства. “И Ар Би лизинг” се занимава основно с финансирането на покупката на автомобили. Предишното име на дружеството бе “И Eф Джи лизинг”. След това бе преобразувано и част от дeйнocттa мy бe пpexвъpлeнa в “И Ap Би лизинг Бългapия”, което пpoдължaвa дa e чacт oт гpyпaтa нa Пощенска банка. “Армеец лизинг” е част от едноименно застрахователно дружество, което влиза в холдинг “Химимпорт”.

На 29.06.2018 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпиха материали от общо събрание на акционерите на Випом АД-Видин /4VI/ на 29.06.2018 год.

Гърция ще спести до 336,7 милиарда евро заради предоставеното й облекчаване на дълга. Вестникът се позовава на изчисления на икономиста проф. Дирк Майер от университета "Хелмут Шмид" в Хамбург. Според Майер от тази сума 52,1 милиарда се падат на Германия. Огромните икономии за Гърция са следствие от програмите за подкрепа от страните от еврозоната и от "подстригването" на гръцкия дълг през 2012 г. Атина е получила обща помощ от страните от еврозоната в размер на 272,7 милиарда евро под формата на "субсидирани заеми". Срокът за изплащане на заемите по втория спасителен пакет е удължен средно на 42,5 години. Освен това изплащането на лихви ще започне през 2032 г., а погасяването на заемите - от 2033 г. Също така страните от еврозоната се отказаха от печалби от лихвите на Европейската централна банка по гръцките държавни ценни книжа в размер на 17 милиарда евро. Само последното договорено от еврогрупата облекчаване на гръцкия дълг възлиза на 47,9 милиарда евро.

Камарата на представителите в САЩ одобри законопроект за бюджета на министерството на отбраната в размер на 675 милиарда долара, който предвижда 2,6 процента увеличение на средствата за армията. Той бе приет с 359 гласа "за", 49 "против" и ще отиде за разглеждане в Сената, където миналата седмица бе одобрен подобен проект. Общо 146 милиарда долара ще бъдат заделени за военна техника, включително 22,7 милиарда за 12 кораба, две подводници и три скоростни кораба за водене на боеве в крайбрежни зони. Още 9,4 милиарда долара са предвидени за 93 самолета Еф-35 и 4 милиарда за хеликоптери Black Hawk, Apache и други. Според републиканеца Кей Грейнджър, който ръководи една от подкомисиите по отбраната, законопроектът предоставя необходимите ресурси "за отговор и възпиране на заплахи от страни като Русия, Китай, Иран и Северна Корея, както и за противодействие на екстремисти по цял свят". Забранява се купуване на продукти и услуги от телекомуникационните гиганти ZTE и Huawei.

Японското индустриално производство се е понижило по-малко от очакваното миналия месец, като в същото време стана ясно, че безработицата в страната е достигнала до най-ниската си стойност от 25 години насам. Това изпраща положителен сигнал за постепенното възстановяване на икономиката след свиването ѝ през първото тримесечие въпреки нарасналия риск за прогнозите от търговския протекционизъм на САЩ. Конфликтът между САЩ и редица световни икономики, включително големият пазар за износ на Япония – Китай, внесе смут сред инвеститорите и законодателите, които се притесниха, че споровете може да окажат отрицателен ефект върху световната икономика. Представянето на производителите по всяка вероятност ще бъде от ключово значение за прогнозите за икономическия растеж. Индустриалното производство се е свило с 0.2% на месечна база през май, което не е толкова лоша новина, тъй като е под очакванията за понижение от 1.1%.