Устойчиво расте делът на вложенията в България в сектори с висока добавена стойност. Българската агенция за инвестиции обяви, че през 2016 и 2017 г. около 50% от всички издадени сертификати за инвестиции са във високотехнологични производства и услуги. През 2018 г. - 60% от подкрепените от държавата проекти са в такива отрасли, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. Проектите обхващат широк кръг от дейности: производството на лекарства, консултантска дейност в областта на информационните технологии, преработващата промишленост, складиране и съхранение на товари, производство на части и принадлежности за автомобили, производство на фурнир и дървесни плочи, медицински услуги и други. След приключването на изброените проекти се очаква да бъдат разкрити около деветстотин нови работни места. Инвеститорите са се насочили към райони, където има повече специализирани и висши училища, което пък е важно, за да си осигурят необходимите им кадри. Малко са градовете, които могат да се похвалят, че са привлекли инвестиции за повече от 200 млн. лева. В рамките на няколко месеца в Разград обаче започна изпълнението на два проекта на стойност над тази сума. Проектът на "Биовет" е и най-голямата сделка на България по плана "Юнкер".

2886.44 лв. е средната сума по партидите за втора пенсия в универсалните фондове, отчита Комисията по финансов надзор за първото тримесечие на 2018 г. При мъжете средният размер на натрупаните средства е 3025.10 лв. При жените сумата е по-ниска - 2739.62 лв. Първите, които ще получават втора пенсия - хората, които днес са на 55-59 г., имат 3631.46 лв. в партидите си. С най-голяма сума, заделена за втора пенсия, могат да се похвалят мъжете на възраст 50-54 г. - 3759.37 лв. Индивидуалният размер на натрупаните средства варира в широки граници и зависи от множество фактори като продължителност на осигурителния период, размер на осигуровките, удържаните такси, доходността на съответния фонд и пр. Пенсионноосигурителните дружества вече управляват близо 13 млрд. лв. Само за първото тримесечие брутните постъпления от осигурителни вноски в универсалните фондове са над 319 млн. лв., като спрямо миналата година има над 12% ръст на приходите от вноски. 3 690 524 са осигурените лица в универсалните фондове към март 2018 г., като най-многобройна е групата на хората на възраст 40-44 г. - 593 319 души.

Българската технологична компания ScaleFocus отваря нов развоен център в Бургас. До края на 2018 г. ScaleFocus ще открие 20 нови работни места в морския град, а до края на 2019 г. - още 40. Търсят се софтуерни инженери с разнороден опит и умения, както и лидер, който дългосрочно да оглави бургаското представителство. Новите служители ще работят с клиентите на фирмата от САЩ и Европа. Компанията планира да подпомогне местната ИТ общност в Бургас със знания и опит чрез периодични събития - технологични разговори и „Java beer“ вечери, на които софтуерните инженери се запознаят с новостите в програмните езици и технологии. "Т индустрията може да задържи талантите в България", заяви изп. директор Пламен Цеков. "Целта ни е да „внесем“ в България високотехнологични проекти от цял свят, а не обратното – да „изнесем“ извън България ИТ професионалисти", обобщава той. От началото на годината компанията е част от комитета за откриване на новата Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации, в която специалисти от ScaleFocus ще преподават. Бургас е третият развоен център на ScaleFocus след София и Пловдив. Градът привлича все повече инвестиции на технологични компании с благоприятната си бизнес среда. През 2019 г. ScaleFocus ще инвестира в още един регионален развоен център в България.

Датската верига за обзавеждане JYSK планира да отвори още 14 магазина в България до 2019 г., каза Симона Карп, ръководител Човешки ресурси на JYSP за Румъния и България. Те ще осигурят работа на 150 души. От 2005 г. компанията е отворила 18 магазина в 13 български града. Този факт прави JYSK един от най-големите играчи на българския пазар на вериги от магазини за мебели и украса. JYSK отваря дистрибуционен център в района на Божурище, който ще обслужва 270 магазина в 7 държави от Югоизточна Европа. Центърът ще осигури работни места за 300 човека. Строителните дейности започнаха през месец май 2017 г. с инвестиция от 100 млн. евро и ще приключат през септември 2019 г.

Националната електрическа компания (НЕК) е завършила 2017 г. на нетна печалба (6.9 млн. лв.) за пръв път от 2012 г. насам. За първото тримесечие на 2018 г. финансовият резултат преди данъци също е положителен - 72.8 млн. лева. Въпреки това компанията остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона. "НЕК продължава да изпитва недостиг на парични средства и затруднения при погасяването на задълженията си", пише в отчета за първото тримесечие на годината. Тенденцията е показателите да се влошат, тъй като през пролетните месеци потреблението на електроенергия намалява значително, а в същото време се увеличават изкупуваните количества ток от ВЕИ, респективно разходите свързани с тях. Въпреки стабилизирането на енергийната система след 2015 г. и отчетената печалба НЕК има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и се увеличават като балансова стойност с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния . Основно дружеството дължи пари на БЕХ - 2.35 млрд. лева. Става дума за двата големи заема по над милиард (от 2014 г. и от 2016 г.), които бяха отпуснати съответно за консолидиране на стари задължения и забавени плащания към АЕЦ "Белене", както и за изплащане на задълженията към американските централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3".

Частен съдебен изпълнител продава за 6 905 784 лв. ножарската фабрика “Терна 1923” във Велико Търново. За публична продан е обявен целият имот от близо 19 дка, намиращи се на ул. “Никола Габровски” 71 заедно с всички прилежащи сгради. Фабриката бе обявена в несъстоятелност в края на 2017 г., но реално производството бе спряно още през пролетта. Директорът на предприятието Петя Дешева и всички работници бяха освободени от длъжност. Последният собственик на предприятието бе Румен Биков, бивш министър на промишлеността в правителствата на Филип Димитров и Любен Беров. След като се оттегля от политиката, купува ножарската фабрика в старата столица чрез компаниите си “Ровотел ФМ” ЕАД и “Ровотел метал” ООД, занимаващи се с изкупуване на метални отпадъци. В момента частни съдебни изпълнители разпродават и други големи обекти във Великотърновска област. Сред тях е хотелският комплекс в село Емен, чийто собственик е Иван Габеров. Началната цена, от която ще започне наддаването, е 957 000 лв. За публична продан е обявен и друг производствен имот във В. Търново, намиращ се в кв. “Чолаковци”. Той е собственост на фирма за монтажни заготовки и елементи за електроинсталационни работи и е обявен за сумата от близо 700 000 лв.

Фармацевтична компания “Софарма” АД реализира ръст в продажбите си с 12% през април 2018 г. спрямо същия месец на предходната година. На 1% възлиза ръстът на продажбите за вътрешен пазар, а износът расте с 21%. През първите четири месеца на 2018 година приходите от продажби на продукция се увеличават с 0,3% спрямо същия период на 2017 година в т.ч. 0,5% ръст на продажбите за вътрешен пазар и 0,1% ръст на продажбите за износ. Фармацевтичната компания отчете спад на приходите от продажби и печалбата на неконсолидирана база през първото тримесечие на годината. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) през първото тримесечие на 2018 г. намалява с 0,7 млн. лв., или с 3,9%, до 16,7 млн. лв. Печалбата от оперативна дейност се свива с 5,7% до 12,7 млн. лв., а нетната печалба се понижава с 0,9 млн. лв., или със 7%, до 11,7 млн. лв. към края на март. Приходите от продажби на продукция през първо тримесечие са с 3% по-малко спрямо предходната година – в размер на 48,9 млн. лв. Приходите от продажби за европейските страни намаляват с 2% в сравнение с първото тримесечие на 2017 г., основно поради намаление на приходите от продажби в Русия с 12%, балканските страни, Близък и Далечен изток. Увеличават се продажбите за Украйна - с 10%, както и в Латвия, Беларус, Малта и др.

Полският парламент гласува намаляване с 20% на заплатите на депутатите. Мярката идва в опит да се потуши скандал, породен от щедри бонуси, които консервативното правителство си отпусна. Законопроектът, който засяга както 460-те членове на долната камара (Сейм), така и сенаторите, бе одобрен от 240 депутати от консервативното мнозинство. Двама гласуваха против и петима се въздържаха, а депутатите от опозицията бойкотираха вота и скандираха „крадци“. В опит да възстанови част от загубената подкрепа за партията си лидера на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински призова миналия месец министрите да дадат за благотворителност същите суми, като тези, получени под формата на бонуси. Действията на парламента ще намалят сегашната заплата на народните представители от 10 000 злоти (около 2800 долара) месечно, след като бившият премиер Беата Шидло взе решение да отпусне на себе си и своя кабинет бонуси в размер на над 10 средни месечни заплати.

САЩ регистрираха най-големия си месечен бюджетен излишък през април - 214 млрд. долара, който според Бюджетната служба на Конгреса отразява по-силната икономическа активност през изминалата година. Приходите през април са в размер на 510 млрд. долара, което е с около 12% повече в сравнение със същия период на миналата година, докато разходите се увеличават с 8.4% до 296 млрд. долара. Месечният излишък е 214 млрд. долара - най-високият от 1968 г. Правителството обикновено отчита бюджетен излишък през април, когато данъкоплатците имат срок до средата на месеца, за да подадат своите данъчни декларации. В основата на по-добрите приходи е по-силната икономическа експанзия и ръста на доходите. Държавният бюджет нарасна с рекордните 314 млрд. долара чрез индивидуални данъчни плащания през април. Допълнителният ден за данъчни плащания през месеца добави около 19 млрд. долара към държавните постъпления, съобщават от Министерството на финансите.

Иран е в контакт с европейския самолетостроителен гигант "Еърбъс", за да се опита да използва тесния времеви прозорец, достъпен за бизнеса, след решението на САЩ по-рано тази седмица да се оттегли от международното ядрено споразумение с Техеран, посочи високопоставен ирански представител, цитиран от агенция Ройтерс. "Ние сме в контакт с "Еърбъс" и те проучват всички възможности, които биха могли да съществуват, за да се възползваме от ограниченото за нас време", каза Асгар Фахрих-Кашан, който е висш съветник на иранския министър, отговарящ за пътищата и градското развитие. От "Еърбъс" заявиха, че нямат непосредствен коментар по този въпрос. По-рано през седмицата Фахрих-Кашан беше цитиран да казва, че "Еърбъс" ще обяви в скоро време, дали ще продаде самолети на Техеран, след като Съединените щати, които трябва да одобрят евентуален износ на самолети със значителен брой американско произведени компоненти, заявиха, че ще се оттеглят от международната ядрена сделка с Иран, одобрена през 2015-а година.