Разходите на компаниите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2017 г. са със 7.4% повече в сравнение с 2016 г., но плановете на мениджърите за тази година са да намалят инвестициите, съобщи Националният статистически институт. Данните са от редовно бизнес наблюдение на инвестиционната активност сред промишлените предприятия, проведено през март. Анкета сред мениджърите показа, че плановете им за тази година са да свият инвестициите с 6.6% като в частния сектор намалението ще е с 14 на сто. Най-голям относителен дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (43.3%), при което се предвижда понижение от 12.0% спрямо предходната година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 25.4%), при които се очаква увеличение с 27.9% в сравнение с 2017 г. В производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 16.3%, инвестиционните програми ще се свият с 25.2%.

България продължава да бележи търговски дефицит със страните извън Европейския съюз и през месец февруари на 2018 годината, макар че размерът му се свива на месечна база, съобщи Евростат. Той остава на ниво от 264,6 млн. евро, докато през предишния месец той бе в размер на 378,5 млн. евро. На годишна база дефицитът сериозно се разширява, тъй като през февруари 2017 г. той е бил в размер на 50 млн. евро. Общият дефицит към целия свят, включително страните от ЕС, за февруари се равнява на 380,1 млн. евро, като износът се оценява на 1,947 млрд. евро, а вносът – на 2,327 млрд. евро. На годишна база това сочи ръст на вноса, но спад на износа. За първите два месеца на годината България отново бележи търговски дефицит спрямо всички страни в света в размер на 800 млн. евро, като за сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил с 300 млн. евро по-малко. Износът бележи слаб ръст – от 3% до 4,1 млрд. евро, но вносът продължава да расте доста по-бързо – с 11% до 4,9 млрд. евро. Еврозоната бележи излишък в търговията с останалата част от света и през февруари, като този път дори ускорява темпа си на растеж на годишна база, достигайки 18,9 млрд. евро.

Производителят на текстилни изделия "Аглика трейд" ще разработи иновативна технология за сухо багрене на гладки и обемни тъкани. Проектът е за 1.7 млн. лв., като половината от средствата са безвъзмездни по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Подписването на договора предстои, а срокът за изпълнение е 12 месеца. "Екипът ще направи редица научни изследвания и тестове за създаване на палитра от приложими в производството цветове с необходимата равномерност и устойчивост. Пробите ще се вземат от платове, произведени в промишлени количества", обясниха от компанията. Подготвен е анализ и списък с клиенти, които са проявили интерес за подготовка на техни колекции по новия метод. Сред тях са и дизайнерски компании като Armani и Desigual, с които "Аглика трейд" има дългогодишно партньорство. Технологията ще доведе до икономия на вода, на електрическа енергия и труд. След разработването и внедряването й "Аглика" ще произведе мострени количества продукти, като при изготвянето на дизайна им ще участват и външни консултанти от Италия и Франция. Колекциите ще са в средния ценови клас. "Аглика трейд" разполага със собствени отдели за развойна и иновационна дейност.

Френски инвеститор в сферата на авиацията е проявил интерес към терените на бъдещата Индустриална зона на Кърджали в района на летището, съобщи областният управител Никола Чанев. Компанията от Франция се занимава с преоборудване на самолети. Цялата необходима информационна документация с параметрите на парцела и на пистата на летището вече е изпратена на компанията от страна на Областна администрация. Това е втората фирма, която проявява инвеститорски интерес към бъдещата промишлена зона, преди още тя да бъде изградена. Терените на бившето кърджалийско летище вече е част от Национална компания „Индустриални зони”, предстои възлагане на ПУП за определената площ от близо 105 дка. Очаква се изграждането на промишлената зона да завърши до 2 години.

„Елана Агрокредит“ АД е финансирала сделки на стойност 1,26 млн. лв. през март 2018 г. Общо от началото на годината са отпуснати кредити за над 3,7 млн. лв., като парите, с които оперира дружеството през 2018 г. са от транш С2 на заема от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), който е в размер на 2,5 млн. евро. Траншът е усвоен през януари и март. На 22 март 2018 г. приключи първият етап на увеличението на капитала на "Елана Агрокредит", в който записваха акции настоящи акционери и лица, закупили права в търговията на борсата. На този етап бяха записани 15,3 млн. акции, като минимумът за успех на предлагането, което трябва да приключи на 17 април, е 10 млн. акции. На аукциона на 29 март бяха предложени 3 569 707 броя права, срещу които не са записани акции. От началото на своята дейност до края на март 2018 г. „Елана Агрокредит“ е инвестирала близо 64 млн. лв. в изпълнение на договори за финансов лизинг. Отделно са отпуснати кредити за оборотни средства в размер на 8,5 млн. лв. Към края на март „Елана Агрокредит“ е сключило 2466 сделки с недвижими имоти в изпълнение на договори за финансов лизинг, при които е осигурено закупуването на 11 088 земеделски имота на нейните клиенти с обща площ от близо 78 хил. дка. Само през март сделките са 37 спрямо 22 през февруари, но стойността на отпуснатите средства намалява с 36,4% спрямо 1,98 млн. лв., отпуснати през февруари.

"Проучване и добив на нефт и газ" АД ще продължи и през 2018 година да експлоатира 13-те находища за петрол и природен газ в Централна Северна България, за които е сключило договори за концесии с Министерството на енергетиката. Дружество се занимава още и с преработката на суров петрол, с търговия с нефтопродукти и горива. В бизнеспрограмата на дружеството е включено и проучването на природните богатства в Блок 1-12 Кнежа, Българска суша. Разрешението за тази дейност беше удължено с още две години през януари. Проучваната площ е разположена на територията на областите Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, уточняват от дружеството. От "Проучване и добив на нефт и газ" смятат, че районът има потенциал, който заслужава да бъде изследван и детайлно изучен. Приходите и печалбата на "Проучване и добив на нефт и газ" през миналата година са по-ниски спрямо 2016-а. Основната причина за това е, че паричните постъпления във фирмата са формирани главно от продажба на продукция (суров петрол, природен газ и нефтопродукти). Година по-рано дружеството е имало и приходи от услуги - по изпълнение на външни договори и от апорт на активи. Дружеството отчита нетна печалба от 2.923 млн. лв. и следва положителната тенденция, оформила се през последните години.

Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е одобрила на 27 март 2018 г. преминаването на 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” към продължителна експлоатация на повишена топлинна мощност от 104%. Проектът включва изменения както в основните съоръжения, които ще поемат увеличения товар, така и в системите за защита, мониторинг и управление на технологичните процеси. За целта е разработена необходимата документация за обосноваване на безопасната експлоатация на блоковете при 104% мощност и за изменения в условията на лицензиите. На 6 блок са реализирани редица модификации, сред които модернизация на системите за управление и защита на реактора, модернизация на сепарационната система на парогенераторите, нова система за измерване на температурата в циркулационните кръгове на първи контур, подмяна на статора на турбогенератора и др. Финансирането на всички дейности по увеличаване на топлинната мощност на 1000-мегаватовите блокове се осъществява изцяло със собствени средства на атомната централа.

Министрите на икономиката от общността приеха решение за предоставяне на макрофинансова помощ за Грузия в размер до 45 млн. евро. Помощта е предвидена да отговори на финансовите нужди на Грузия и да подкрепи икономическото стабилизиране и програмата ѝ за структурни реформи. Икономиката на тази страна се смята за уязвима поради много големия дефицит по текущата сметка и високия външен дълг, докато резервите ѝ в чуждестранна валута са недостатъчни. Макрофинансовата помощ е вид финансова помощ от ЕС за държави партньори, които изпитват кризи с платежния баланс. Тя се предоставя единствено на страни, които се ползват от подкрепата на МВФ. Това е третата операция за Грузия след военния конфликт на страната с Русия през август 2008 г. За първите две операции на ЕС за макрофинансова помощ, всяка от които в размер на 46 млн. евро, беше поет ангажимент на международна конференция на донорите през октомври 2008 г. Освен това ЕС предоставя помощ по линия на политиката си за съседство.

Русия готви контрасанкции срещу САЩ, а руски депутати вече са подготвили законодателни промени, които предвиждат забрана на вноса на множество американски стоки и услуги в Русия и ограничаване на икономическите връзки. Проектозаконът ще бъде обсъден в долната камара на руския парламент следващата седмица. Той предвижда забрана за внос на американски софтуер и селскостопански продукти, лекарства от САЩ, дори да са закупени от други държави, както и тютюневи продукти и алкохол. Руските депутати предлагат забрана за сътрудничество със САЩ в областта на атомната енергия, ракетните двигатели и производството на въздухоплавателни средства. Предвижда се и изключване на американски фирми от руски приватизационни сделки. Ограниченията са в отговор на действията на Вашингтон, който наложи тежки санкции на руски олигарси и държавни служители.

Китайският износ неочаквано спадна през март за първи път от февруари 2017 г. насам, което предизвика опасения за един от основните катализатори на растежа на икономиката на фона на задълбочаващия се търговския спор между Пекин и Вашингтон. В същото време нарастването на вноса е повече от прогнозите, което според анализатори се дължи на повишено вътрешно търсене, което пък може да смекчи влиянието на търговските сътресения между Китай и САЩ. Износът на Китай през март се е понижил с 2.7 процента на годишна база, като не е достигнал прогнозата на анализаторите, които очакваха ръст от 10 процента. През февруари китайският износ се повиши с 44.5 процента. Въпреки това за първото тримесечие износът се увеличи с 14.1 процента. Износът на Китай за САЩ нараства с 14.8 процента през първото тримесечие на годишна база, а вносът се увеличава с 8.9 процента, което означава, че търговският излишък нараства.