Българската стопанска камара декларира своето категорично несъгласие, опасения и дълбока загриженост по повод на прибързаната и необмислена договореност в рамките на т. нар. „Триалог“ за промени в Директивата за командированите работници. БСК изразява пълна подкрепа на официалните негативни позиции на най-представителната организация на бизнеса и индустрията в ЕС - BussinessЕurope. Предварителната договореност между Българското председателство на Съвета на ЕС, ЕК и ЕП, се основава на принципа „Еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място“, вместо върху обективния и икономически справедлив пазарен принцип „Еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място, създаващи една и съща добавена стойност“. Постигнатата договореност игнорира по недопустим начин съществените разлики в произведената крайна добавена стойност, произтичащи от различното място във веригите на добавената стойност и доставки на основните контрагенти, подизпълнители и доставчици на стоки и услуги, агенции за временна работа и др., както и широкото действие на каскадни, доминиращи и подчинени договорни отношения между различните участници в Единния европейски пазар.

През 2017 година има 40% ръст на стокообмена между България и Сърбия спрямо 2016 г., когато е бил на стойност 771.9 млн. евро и е имало14% увеличение на туристите. В износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат електрическата енергия, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, петролни продукти, изделия и продукти на химическата, фармацевтичната и на стъкларската промишленост. При вноса челните позиции заемат основно суровините и петролните продукти. За периода 2006 - септември 2017 г. преките чуждестранни инвестиции от Сърбия са в размер на 59.3 млн. евро. По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти на фирми от западната ни съседка.

Транспортната компания „ПИМК“ ООД пусна първия си интермодален влак. Дестинацията на композицията е турският град Черкезкьой. Влакът ще поема всеки петък от терминала край Пловдив и в събота ще разтоварва в Турция. Оттам той ще потегля обратно за България и в неделя ще е композиран обратно на интермодалната станция. Превозвачът спечели концесията на терминала през миналата година. Той се намира в района на гара Тодор Каблешков. Компанията ще го стопанисва 27 години. Влакът тръгва с 34 вагона, всеки с по 20 тона разнообразни товари, уточниха от компанията. Това се равнява на пренос на товар от 34 тира. Предимствата на железопътния превоз са поне две – облекчаване на шосейния трафик и намаляване на вредните емисии заради електротранспортирането на товарите. Бъдещите планове на “ПИМК“ ООД предвиждат да бъде пуснат и още един влак – от Пловдив за Велс (Австрия). Той ще бъде с 30 ремаркета, понеже ще минава през Сърбия, а там има ограничения за дължината на жп композицията.

„Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) намалява печалбата си към края на 2017 година. Нетната печалба на банката се свива със 7% през 2017 г., като към 31 декември е в размер на 92,2 млн. лв. Общите приходи от банкови операции за 2017 възлизат на 406,6 млн. лв., като намаляват с 14% на годишна база. Нетният лихвен доход е в размер на 260,9 млн. лв., като отчита понижение от 18% за миналата година. Банката отчита нетен доход от такси и комисиони в размер на 102,2 млн. лв., което е ръст на годишна база с 11%. Балансовото число на банката към 31 декември достига 8,921 млн. лв. и по този начин „Първа инвестиционна банка“ АД запазва мястото си сред водещите банки в българската банкова система. Депозитите от други клиенти са в размер на 7,6 млн. лв. Счетоводният собствен капитал за 2017 г. нараства с 90 млн. лв., главно поради генерираната печалба за периода в същия размер. Вземанията от клиенти по балансова стойност са в размер на 5,2 млн. лв. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към 31 декември 2017 г. достига 15,89 %, увеличение с 0,76 процентни пункта спрямо година по-рани, главно поради отчетеното през първо полугодие на 2017 г. капитализиране на печалбата за 2016 г. Адекватността на капитала от първи ред е 15,87%, а съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е 12,87%.

Starbucks планира да открие най-малко четири нови заведения в България през 2018 г. Кафе-веригата ще бъде представена с обекти във Варна, в столичния мол "България", в Бургас и в още един нов град. "Предвидената за 2018 г. инвестиция е над 7 млн. лв. Ще осигурим приблизително 130 нови работни места", съобщиха от компанията. Компанията, която управлява оперативно веригата - AmRest Coffee ("АмРест Кофи"), отчита 30% ръст в продажбите за 2017 г. спрямо предходната година. Печалбата е на същото ниво като през 2016 г. Това се дължи основно на инвестирането в нови обекти и инициативи, свързани с разширяване на асортимента и повишаване квалификацията на мениджърите и баристите. През 2016 г. компанията отчита 4.173 млн. продажби от приходи, 472 хил. лв. брутна печалба и 202 хил. лв. - оперативна печалба. Към момента делът на Starbucks в пазара на кафе-веригите е около 10% според данни на Euromonitor.

Рейтингът на Столична община, даден от международната рейтингова агенция Standard & Poor's (S&P), беше потвърден на BBB-. Той бе повишен за последно през декември 2017 г., когато от BB+ бе вдигнат на BBB- със стабилна перспектива. По този начин рейтингът попада в групата на т.нар. инвестиционни рейтинги. Това помага за привличане на по-евтин финансов ресурс. Събитието, което е довело до потвърждаване на по-високия рейтинг, сега е продажбата на дела на София в Общинска банка, което се счита за съществено за рейтинга събитие. “В резултат на това се подобрява с едно стъпало оценката на ключовия фактор “Условни задължения”, които от “Високи” стават “Умерени”, пише в документа на агенцията. Според предварителните данни за изпълнение на бюджета на София за 2018 г. приходите в общинската хазна през първите два месеца на годината са с над 5,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо 87,2 млн. лв. са данъчните и неданъчни постъпления в общинската хазна през януари и февруари.

Производителят на захарни изделия „Победа“ АД е големият победител в 24-ото издание на наградите „Златна мартеница“, организирани от сдружение „Произведено в България – Съюз на малкия и среден бизнес”. Общо четири отличия и една почетна грамота бяха връчени по време на церемонията „Златна мартеница 2018“. Отличията се дават всяка година на организации, фирми и личности с принос към развитието на бизнеса в страната. Победителят в тазгодишното издание на наградите „Златна мартеница“ – „Победа“ АД, е сред лидерите в производството на захарни изделия в страната. Компанията е основана през 1929 г в Бургас и през годините успешно съчетава традицията и новаторството.

Украйна купува от Европа природен газ, струващ 4 пъти по-скъпо, отколкото от „Газпром“, заявява търговският директор на „Нафтогаз“ Юрий Витренко. Витренко благодари също така на „всички съзнателни украинци за пониженото потребление на синьо гориво“. Той, според агенцията отбелязва, че без руския газ, Украйна би могла да издържи само един ден. „За ден „Нафтогаз“ замени газа, който трябваше да бъде доставен от „Газпром“ с газ от Европа. Газа, през тези дни в Европа струваше хиляда долара, тоест четири пъти по-скъпо от договора с „Газпром“. Той изразява увереност, че сега руският доставчик се е оказал „в капана, подготвен за украинската компания, тъй като Киев си е осигурил покупка на газ с помощта на страните от Европа.

Със спадове на индексите започва първата за седмицата сесия на Wall Street заради перспективите САЩ да наложат мита върху вноса на стомана и алуминий, както се закани президентът Доналд Тръмп. В първите минути на сесията Dow Jones изтри над 100 пункта, а 15 минути след началото ѝ се понижава с 0,27% до до 24 472 пункта. Акциите на Boeing и Caterpillar са сред най-силно губещите в състава на индекса. По-широкият измерител S&P 500 записва спад от 0,29% до 2 683 пункта, а технологичният Nasdaq изгуби 0,36% до 7 232 пункта. CNBC припомня, че в края на миналата седмица Доналд Тръмп обяви, че обмисля да наложи 25% мито върху вноса на стомана и 10% върху вноса на алуминий. Това предизвика опасения за евентуална глобална търговска война, за каквато заговориха и други глобални лидери. Междувременно Европейският съюз (ЕС) предложи въвеждането на мита върху мотоциклетите Harley-Davidson и още някои други американски продукти.

Руската корпорация „Росатом“, министерството на науката и технологиите на Бангладеш и Департамента по атомна енергия на Индия подписаха на 1 март Меморандум за разбирателство за сътрудничество при реализирането на проекта за изграждане на АЕЦ „Рупур“ в Бангладеш, става ясно от съобщение на руския концерн. Русия изгражда АЕЦ в Бангладеш „до ключ“. Основен изпълнител на строителството е АО „Атомстройекспорт“ (част от „Росатом“). Комплексът от дейности включва проектиране, производство и доставка на оборудване, строителство, монтаж и въвеждане в експлоатация. Меморандумът дава основата за сътрудничество между руския изпълнител и индийските и бангладешките експерти за реализирането на проекта. Страните ще си сътрудничат в области като подготовка и обучение на персонал, доставка на материали и оборудване за второстепенните категории в интерес на бангладешкия възложител.