Сключените през четвъртото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 450,6 млн. лева. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. обемът им нараства с 1,5%, а спрямо третото тримесечие на 2017 г. - с 12,2%. Сумите по новите договори на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на декември се увеличават с 8,7% до общо 3,604 млрд. лева (3,6% от БВП) при 3,314 млрд. лева година по-рано. С 2% е увеличението в края на четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото, отчита Българската народна банка (БНБ). Като цяло вземанията на компаниите в бранша се движат от финансовия лизинг, които за периода октомври – декември достигат до 3,425 млрд. лева. На годишна база те нарастват със 7,3%, а спрямо края на третото тримесечие на миналата година – с 1,7%. Делът им обаче в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 96,3% в края на декември 2016 г. до 95% в края на декември 2017 година. Сключените през четвъртото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 450,6 млн. лева.

Общият доход на домакинствата в България се увеличава с 9.3% за година и достига 1449 лв. средно на човек, но разходите растат по-бързо - с 13.2% и вече са 1368 лв. на човек, показват данни на статистиката за последното тримесечие на 2017 г. Сравнението е спрямо същото тримесечие на 2016 г. Най-съществена разлика в структурата на доходите има при изтеглените спестявания и взетите заеми. В края на 2017 г. домакинствата са разчитали много повече на заеми и спестявания. От 101 лв. на домакинство в края на 2016 г. изтеглените спестявания са 141.65 лв. година по-късно, а взетите заеми са нараснали от 20.60 лв. на 32.28 лв. Българите продължават да разчитат основно на заплатата - тя формира 53.9% от доходите на домакинството. Пенсиите формират 26.2% от дохода. Увеличава се доходът от собственост - от 31.19 лв. на домакинство в края на 2016 г. на 55.27 лв. в края на 2017 г.

Министерският съвет разреши продажбата на недвижими имоти, собственост на Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ АД, Габрово. Имотите, за които се отнася решението, са известни като „Старопиталище на Пенчо Семов с прилежащия му парк“ и не се използват за лечебна или друга спомагателна дейност, но изискват значителни средства за поддръжка и ремонт, с каквито дружеството не разполага. Теренът се намира на бул. „Трети март“ №51 и е с площ 6 дка, с три построени в него сгради. Продажбата ще се извърши чрез търг при начална цена не по-ниска от определената от независим лицензиран оценител. Паричният ресурс, получен от нея, ще остане изцяло в лечебното заведение и ще се използва за инвестиции, пряко свързани с медицинската дейност. Многопрофилната болница в Габрово е акционерно дружество със смесено държавно и общинско участие, като държавата притежава 90,36 на сто от капитала.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (AПИ) подписа договори за изпълнение на строително-монтажни работи и за надзор на близо 10 км от път Червен бряг – Чомаковци. Проектът се осъществява по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., а инвестицията е за близо 7.5 млн. лв. Изпълнител на строително-монтажните работи е „Виагруп“ със стойност на договора от почти 7.5 млн. лв. с ДДС. Надзорът ще се осъществява от „Пътинвест-Инженеринг“ АД – за близо 143 хил. лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на проекта е 15 месеца, а ремонтните дейности ще започнат пр подобряване на метеорологичните условия. Третокласният път Луковит – Чрвен бряг – Чомаковци – Кнежа е основна комуникационна връзка между областите Плевен и Ловеч и осигурява бърз достъп до АМ „Хемус“. Пътната агенция е ремонтирала 26 км от него през 2013 г. отново по ОП „Региони в растеж“, а тази година добавя и нови 10 км обновен участък. Предвижда се цялостна подмяна на пътната настилка, подобряване на отводняването, нова хоризонтална маркировка, пътни знаци и ограничителни системи. Основно ще бъдат ремонтирани две мостови съоръжения - над р. Златна Панега в Червен бряг и над р. Бриша в Чомаковци.

Групата "Аджибадем Сити клиник" е инвестирала 10 млн. евро в обновяването на болница "Токуда" и откриването на нови отделения, а до края на 2018 година ще вложи още 5 млн. евро в покупката на нова апаратура за образна диагностика, обновяването на операционните и спешното отделение и в откриването на data център, който ще обработва документацията за лечението на пациентите, съобщиха от компанията. Преди две години турската Acibadem и местната "Сити клиник" купиха "Токуда" в сделка за 125 млн. евро. Българският миноритарен акционер е собственост основно на братята Иван и Лука Ангелови от групата "Градус". През 2017 година като акционер с миноритарен дял се включи и Международната финансова корпорация (IFC), част от групата на Световната банка. Броят на пациентите в групата се е увеличил с 20% след сделката. През миналата година в болниците от групата, които са в София и Бургас, са прегледани над 400 хил. пациенти, а 50 хил. са били оперирани или лекувани в самите болници. Клиниките от групата са с най-големите приходи сред частните болници в България.

4,9 млн.лв. инвестира Eкстрапак ООД по проект за енергийна ефективност. Средствата са осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие. Производителят на рекламни чанти залага на закупуването на пет енергийно ефективни машини, което ще доведе до разширяване на производствения капацитет и спестяване на 5 499 kW/годишно. Това ще намали енергийните разходи за цялото предприятие с 32,5 %. Договорът по проект „Подобряване на енергийната ефективност в Eкстрапак ООД бе подписан на 15 декември 2017 г. и ще бъде изпълнен в рамките на 18 месеца на площадките на завод 2 в Леденик и завод 1, който е в рамките на Велико Търново. Общата стойност на проекта е 4 940 852 лв., от които 2 099 862 лв. европейско и 370 563 национално съфинансиране. Предвидена е и подмяната на останалите все още не сменени лампи с енергийно ефективни LED осветителни тела. Избрани изпълнителите, които ще доставят три от предвидените машини, предстои избора и на следващите доставчици за останалото оборудване.

Адванс Терафонд АДСИЦ е закупило 200 дка земеделски земи при средна цена 880 лв./дка през първия месец на 2018 година. Към края на януари 2018 г. Адванс Терафонд АДСИЦ притежава 219 413 дка земеделска земя и 133 дка градска земя, като в това число са включени и продадените земи на разсрочено плащане, докато са собственост на дружеството. През януари 2018 г. няма продажби на земеделски земи. На 1 октомври започна новата стопанска 2017-2018 г. Очакваните приходи за нея са 6,3 млн. лв., от които авансово са събрани 38,9%. За стопанската 2016-2017 г. са събрани 85% от дължимите вземания, a за 2015-2016г. - 96,9%. От общата земя се вземат само земите, които са налични до 30 юни на съответната година и всички продадени земи след този период се вадят. Купените след този период земи могат да се отдават през следващата стопанска година. От началото на годината акциите на Адванс Терафонд поскъпват с 0,95%, а през последната една година цената им нараства с 5,21% ри пазарна капитализция от 188,944 млн. лв.

Агенция “Фич” вдигна рейтинга на БЕХ на “BB” и определи стабилна перспектива. Повишението отразява подобрените финансови резултати и очаквания да се намали дефицита в НЕК заради успешни законови и регулаторни промени. “Фич” запазва оценката си “силна” по отношение на критерия за собственост и контрол, т.е. връзката на БЕХ с българската държава, и дава едно ниво по-висок рейтинг. Оценката се осланя на очакваното усвояване на държавна гаранция за газовия интерконектор Гърция-България, както и на отпуснатия през декември 2016 г. от държавата на НЕК 7-годишен безлихвен заем по арбитража с “Атомстройекспорт”.

Най-големият хедж фонд в света Bridgewater „залага" милиарди за загуби на големите европейски компании. Още от края на януари инвеститорът е на къси позиции в много компании от водещия германски индекс DAX, включително Deutsche Bank, Allianz, BASF и Siemens, уточнява Инфосток. Залозите, които Bridgewater е направил за бъдещи загуби в общо 13 компании от DAX възлизат на почти 6 милиарда евро. Подобен тип залагания световният хедж фонд е направил и във Франция, Италия, Холандия и Испания, като е инвестирал в къси позиции милиарди евро. При продажбата на къси позиции, инвеститорите заемат акции, за да ги продадат. Те се надяват да изкупят ценните книжа по-евтино до края на заемния период и да могат да се възползват от разликата като печалба. За хедж фондовете е характерно, че те често използват къси продажби за загуби на отделни компании, но такъв мащабен залог за множество компании от различни индустрии в различни страни, какъвто е този на Bridgewater е доста необичаен.

Технологичният гигант Cisco Systems е поредната голяма компания, която ще премести огромна сума в САЩ, възползвайки се от новото данъчно законодателство. Компанията от Силициевата долина ще върне в страната 67 милиарда долара от чуждестранните си печалби през следващите месеци. Cisco, която създава оборудване за компютърни мрежи, ще прехвърли значителен дял от тези парични средства на акционерите си през следващите 2 години чрез обратно изкупуване на акции и увеличаване на дивидентите. Инвеститорите в технологичната компания ще получат общо около 44 милиарда долара. Cisco е поредната голяма американска компания, която възнамерява да върне в страната пари, които са държани в чужбина от години. Многонационалните корпорации преди това не бяха склонни да прехвърлят огромните си офшорни запаси от средства в САЩ заради тежките данъци, с които щяха да бъдат обложени. Но новото данъчно законодателство на президента Тръмп и републиканците предлага на фирмите еднократна по-ниска данъчна ставка за връщане на средства в САЩ.

Втората най-голяма държавна банка в Индия разкри измама за 1,8 милиарда долара, случвала се в нейн клон в Мумбай. Огромната стойност е почти една трета от пазарната капитализация на Punjab National Bank (PNB) и 50 пъти печалбата ѝ за последното тримесечие на 2017 година. Според съобщение на банката става въпрос за неоторизирани транзакции към "шепа клиенти". Но има притеснения, че измамата може да засегне и други банки и да увреди доверието към целия сектор. PNB направи изявление до акционерите и не разкри повече подробности за измамата. Цената на дяловете на институцията тръгна надолу и те поевтиняха с около 10%. Качеството на надзора в държавните банки е под тежка критика в последните години, след като делът на лошите кредити рязко се повиши, което накара правителството да налее 32 милиарда долара през октомври.