Народното събрание реши да отложиха приемането на Пътната карта за климатична неутралност, която разписва по години как ще намаляват въглищните мощности и е задължителен елемент за отпускането на втория транш по Плана за възстановяване в размер на 1.3 млрд. лева. След това бяха обещани 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток", а с отделно решение депутатите приеха и отлагане на либерализацията на пазара на ток на едро с една година, за да гарантират работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" за още 12 месеца. Средствата от 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток" са за обезпечаване на дейностите по техническата рекултивация на нарушените терени, които са 240 кв. км. Всъщност мините са длъжни да заделят пари за рекултивация на рудниците през годините, но това не се е случвало именно поради липсата на средства и на фона на ниската цена на въглищата с цел производство на по-евтина енергия. Не е ясно обаче дали дали част от тези пари няма да бъдат пренасочени към осигуряване на заплатите на работещите в мините, чиято дейност значително намаля след изтичането на дългосрочния договор между "КонтурГлобал Марица-изток" 3 и НЕК в края на февруари.

Над 52 млн. лв. субсидии са получили 13 големи производители на маслодаен слънчоглед и пшеница само за три години - от началото на 2020 г. до края на 2022 г. Това стана ясно от секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия с олио и брашно в България, разработен от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Един фермер е получил 27,16 млн. лв. в рамките на три години, което е над 50 на сто от общия размер на сумата, взета от 13 големи производители на зърно. На второ място по получени субсидии е производител, който е взел 8,4 млн. лв. за три години. От КЗК са установили, че през пазарната година 2021/22 износът на слънчоглед намалява с 12% спрямо предходния сезон до 679 хил. тона, което с оглед на увеличените средни добиви от хектар и нарасналото производство, води до по-високи наличности от слънчоглед в страната. Според КЗК може да се направи обосновано предположение, че поведението на производителите на маслодаен слънчоглед се дължи на задържане на продукция в складове с цел да бъде продадена на по-късен етап, в очакване на по-високи цени. Прогнозата обаче се оказва грешна, през следващата година цената на слънчогледа беше значително по-ниска и фермерите организираха протести и поискаха забрана на вноса на слънчоглед от Украйна. Задържане на наличности от зърнопроизводители или търговци в складовете би могло да доведе до изкуствено завишаване на цените, пише в заключенията на КЗК. Затова от КЗК правят препоръки за подобряване на пазарната среда в страната като бъде намалена концентрацията при изплащане на субсидиите и получаването на големи суми от малко фермери. Според КЗК трябва да се вземат мерки за подобряване на процеса на кандидатстване на земеделските стопани по различните схеми за подпомагане, с което да се увеличат възможностите за подпомагане на по-широк кръг участници в сектора на зърнопроизводството.

На пазара за малки и средни предприятия Beam, част от Българската фондова борса, за три години се листнаха 17 компании. Чрез първично публично предлагане на beam 16 компании набраха общо над 47 млн. лв. капитал в акции и една събра 49 млн. лв. от облигации. Beam се превърна и в нещо като алтернативна платформа за набиране на стартъп капитал, която компаниите избират вместо рисковите фондове. Двата източника на финансиране обаче работят по-скоро в синергия, а не като конкуренция. На beam пазара компаниите могат да набират определен размер средства, без да е нужен одобрен бизнес проспект от КФН. Първоначално таванът бе 3 млн. евро, но през 2022 г. бе увеличен на 8 млн. евро. Секторите на листнатите дружества са най-разнообразни: финтех, възобновяема енергия, хранително-вкусова промишленост, технологии и други. Половината компании регистрират ръст през последните 12 месеца. Почти всичките са с нетна печалба през 2023 г.

Германската компания „Аурубис“ стартира нова инвестиционна програма на стойност 800 млн. лева в медодобивния си завод край Пирдоп и Златица в следващите четири години. Част от големите проекти в нея са разширяване на рафинерията за катодна мед и изграждането на два нови фотоволтаични парка. Капацитетът на рафинерията за катодна мед ще бъде увеличен с около 50% - от 230 хил. тона до 340 хил. тона годишно, като инвестицията възлиза на около 240 млн. лева с изпълнител на проекта "Главболгарстрой". Рафинираната мед е ключова суровина за енергийния преход, свързаността и дигитализацията и е основен експорт на България. Пускането в експлоатация на резервоара е планирано за втората половина на 2026 г. Започва и изграждането на два нови фотоволтаични парка - „Аурибис-2“ и „Аурубис-3“, като догодина ще бъде добавен и четвърти. След като бъдат завършени, те ще покриват около 15% от нуждите на обекта от електроенергия със зелена енергия. Годишно централите ще генерират приблизително 55 000 MWh - електричеството, необходимо за захранване на град с 25 000 души за една година. След като и четирите модула бъдат завършени, „Аурубис“ ще предотврати около 25 хил. тона CO2 емисии годишно. Очаква се последният етап на разширяване да бъде завършен през 2026 г.

Проектът за мол „Promenada Mall By Nepi Rockcastle“ в Пловдив става един от най-мащабните за България проекти със своите близо 60 000 кв. м. През 2019 г. Експертният съвет към Община Пловдив одобри нов ΠУΠ-ΠPЗ за разположения върху 65 дкa терен на Сточна гара. Тук инвecтициoнният фoнд NЕРІ Rосkсаѕtlе заяви намеренията си да построи Рrоmеnаdа Маll Рlоvdіv. Близо 8 дкa oт пapцeлa щe бъдaт бeзвъзмeзднo дapeни oт инвecтитopa зa нoвa пътнa инфpacтpyктypa в района. Според досегашните планове търговският център трябва да бъде построен върху 56.6 дка площ. Сградата ще е с разгърната площ от над 150 000 кв. м, като отдаваемата площ ще бъде 60 000 кв. м. Търговският център ще се извисява на пет нива, с паркинг за 1900 автомобила, кино, зона за хранене и голям парк. Общата инвестиция в него ще е за около 150 млн. евро. Инвестиционният фонд от ЮАР в момента е собственик на Serdika Center и Paradise Center в София.

„Винарска изба Камея“ ООД планира да изгради ново производство с дегустационна зала в местност Шунева Падина, с. Долна Диканя, общ. Радомир, област Перник. Ще бъде изградени офисна и битова части, както и ферментационно помещение. Ще има още и складова част, както и помещение, в което виното ще се отглежда в бъчви. Към момента вече е насадено и ново лозе в рамките на парцела. Ще се обработва както закупеното от други лозарски райони грозде, така и произведеното на място. Винарната ще бъде с капацитет за производство до 25 тона грозде. Застроената площ ще бъде до 250 квадратни метра . Винарска изба „Камея“ e малък семеен проект с 3 до 5 хиляди бутилки годишно производство. Избата стартира своята дейност през 2016 г. с винифицирането на мерло и каберне, като през годините постепенно разширяват асортимента си с рубин, сира и мавруд. Компанията е регистрирана в град София и има няколко физически магазина на територията на столицата. Гроздето за вината на „Камея“ се подбира от стари лозови масиви край с. Червен, Брестник и Брестовица, Пловдивско с характерните за тези микро региони сортове. Винифицирането се извършва във Винарска къща „Бонини“ в с. Брестовица.

Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) в Сопот отчитат рекордните 828 млн. лв. нетни приходи от продажби за 2023 г., което е двойно повече спрямо предходната година. От компанията отчитат нараснало търсене на специална продукция на пазара - различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, които се купуват от страните от НАТО. Предвижда се повишаване на капацитета с нови технологии и линии, като разходите за дълготрайни активи надвишават 20 млн. лв.

„Кораборемонтен завод Одесос“ АД („КРЗ Одесос“) отчита спад на приходите и печалбата заради по-малкия брой ремонтирани кораби през първото тримесечие. От началото на годината до края на март дружеството е ремонтирало 11 кораба (19 за първите три месеца на 2023 г.). Общата стойност на извършените кораборемонтни услуги е 20,482 млн. лева при 23,343 млн. лева година по-рано, като се отчита спад от 12,25% на годишна база. Приходите от дейността на компанията за отчетния период възлизат на 21,166 млн. лева в сравнение с 23,921 млн. лева, като се свиват с 11,51%. Общите разходи на „КРЗ Одесос“ за първото тримесечие се свиват с 6% на годишна база до 16,587 млн. лева в сравнение с 17,652 млн. лева година по-рано. Така дружеството отчита печалба в размер на 4,595 млн. лева за първото тримесечие при 6,633 млн. лева за първото тримесечие на 2023 г. Намалението достига 30%. В последната година акциите на „КРЗ Одесос“ не отчитат промяна в цената, пазарната капитализация възлиза на почти 193,6 млн. лева.

На 25.04.2024 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи покана за провеждане на Общо събрание на акционерите на КММ АД на 30.05.2024 г от 12:00 ч.

Европейският парламент (ЕП) прие пакет от закони, укрепващи инструментариума на ЕС за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Законодателството съдържа разпоредби за повишена бдителност по отношение на свръхбогати лица (общо богатство на стойност най-малко €50 000 000, без основното им жилище), ограничение за целия ЕС от €10 000 EUR за плащания в брой, освен между частни лица в не-професионален контекст и мерки за гарантиране на спазването на целеви финансови санкции и избягване на заобикалянето на санкциите. За да контролира новите правила за борба с изпирането на пари, във Франкфурт ще бъде създаден нов орган - Органът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA). AMLA ще бъде натоварена с пряк надзор върху най-рисковите финансови субекти, намеса в случай на пропуски в надзора, действайки като основен център за надзорните органи и посредничество при спорове между тях. AMLA ще контролира и прилагането на целеви финансови санкции. Законите трябва да бъдат официално приети и от Съвета, преди да бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС. С приемането на закона.

Американската икономика е нараснала с по-малко от очакваното през първите три месеца на годината, тъй като потребителското търсене се е увеличавало с по-бавни темпове. Това съобщи министерството на търговията на САЩ, цитирано от Си Ен Би Си. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е нараснал едва с 1,6 на сто на годишна основа през периода януари-март, коригиран със сезонните фактори и инфлацията, по данни на американското Бюро за икономически анализи. Икономисти, анкетирани от компанията "Дау Джоунс", очакваха БВП на САЩ да се повиши с 2,4 на сто на годишна основа през първите три месеца на 2024 г., след като нарасна с 3,9 на сто през последното тримесечие на 2023 г. и с 4,9 на сто през предходния тримесечен период.

Икономическият растеж на Южна Корея се ускорява с темпове, по-бързи от най-оптимистичните прогнози през последното тримесечие, намалявайки перспективите за краткосрочно понижване на лихвените проценти. Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 1,3% през трите месеца до края на март спрямо предходното тримесечие, съобщи Южнокорейската централна банка - напредък, който значително изпревари прогнозата на икономистите за 0,6% увеличение, предаде Bloomberg. Икономиката на страната се е разширила с 3,4% на годишна база, надминавайки прогнозата от 2,5%. По-бързото от очакваното разширяване засилва мнението сред централните банкери, че икономиката на Южна Корея ще нарасне с повече от 2% тази година. Глобалното търсене на технологични продукти като полупроводници е ключов двигател, докато инерцията започва да се разширява и към други индустрии. Също така ръстът на износа се е ускорил до 8,3% през първото тримесечие от 5,7% през предходния период. Инвестициите в строителството са се върнали към растеж през първото тримесечие след свиване от 4,5% през предходния тримесечен период. Правителството съобщи през февруари, че ще ускори изпълнението на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, за да подкрепи индустрията, където дейността е засегната от кредитни рискове. Спрямо предходното тримесечие частното потребление е нараснало с 0,8%, а държавните разходи са се увеличили с 0,7%. Износът в реално изражение се увеличи с 0,9%, тъй като инвестициите в съоръжения са намалели с 0,8%, според Южнокорейската централна банка. Индустриалното производство се е увеличило с 1,2% спрямо предходното тримесечие, като химическите продукти и транспортното оборудване са водещи в дейността. Благоустройството и сградното строителство играят централна роля в стимулирането на строителната индустрия, която отбелязва ръст от 4,8% през първото тримесечие.