Търговията със стоки и услуги на България и ЕС27 през последните десетилетия

Борислав Георгиев, Стефан Узунов

Обработихме световните данни на www.trademap.org за търговията със стоки за времето 2003 – 2022 г. и търговията с услуги за 2005 – 2022 г. към януари 2024 г. Основни изводи от тази анализ са:

1. ЕС27 запазва общо водеща световна позиция, но при намаляващ дял в световната търговия със стоки и услуги.
2. България трябва внимателно да следи съотношението на износа и вноса на двата основни раздела на икономиката стоки и услуги. Последните година има сериозни проблеми в енергетиката и образованието с резултат общ отрицателен външнотърговски баланс.
3. България е пълноценно интегрирана в ЕС27, но с много нисък относителен дял във вноса и износа на Общността, което практически силно ограничава чуваемостта на българския интерес.

 

1. ЕС27 намалява своя дял в световната търговия със стоки и услуги.

Делът на ЕС27 в световния стокообмен бележи низходяща тенденция. Намалява и съотношението между реализирания стокообмена от ЕС27 и този от Китай, САЩ, Русия.

Динамиката на световната стокова търговия през последното десетилетие се забавя. Темпът на нарастване на световната търговия със стоки през периода 2011-2022 г. се оценява на 5.6% средногодишно, срещу 7.9% през периода 2003-2010 г. Аналогични са настъпилите промени и при основните участници в международната търговия – Европейски съюз (понижение на темпа на нарастване на стокообмена до 5.2% средногодишно през периода 2011-2022 г., при 5.6% през предходния период), Китай (понижение на темпа на нарастване на стокообмена до 7.6% средногодишно, при 8.2% през предходния период), САЩ (понижение на темпа на нарастване на стокообмена до 6.4% средногодишно, при 10.4% през предходния период) и Русия (понижение на темпа на нарастване на стокообмена до 2.1% средногодишно, при 15.8% през предходния период).

Темпът на нарастване на българския стокообмен се забавя до 8.2% средногодишно, при 11.4% през предходния период.

През последните две десетилетия все по-осезаемо става присъствието на услугите в световната търговия. И ако търговията със стоки се забавя, то тази с услуги се ускорява. Темпът на нарастване на световната търговия с услуги през периода 2011-2022 г. се оценява на 6.8% средногодишно, срещу 5.5% през периода 2003-2010 г. Аналогични са настъпилите промени и при основните участници в международната търговия като Европейски съюз (ускоряване на темпа на нарастване на търговията с услуги до 7.5% средногодишно, при 5.3% през предходния период), САЩ (ускоряване на темпа на нарастване на търговията с услуги до 6.3% средногодишно, при 4.7% през предходния период). При Китай и особено при Русия се наблюдава забавяне на търговията с услуги – Китай (понижение на темпа на нарастване на търговията с услуги до 9.2% средногодишно, при 11.5% през предходния период), Русия (понижение на темпа на нарастване на търговията с услуги до 0.6% средногодишно, при 7.7% през предходния период).

Темпът на нарастване на българската търговия с услуги се ускорява до 8.1% средногодишно през периода 2011-2022 г., срещу 2.7% през предходния период.

Различната динамика на търговията със стоки и услуги по страни има своето отражение върху структурата на световната търговия. И при търговията със стоки, и при търговията с услуги, ЕС намалява своето присъствие, но въпреки това запазва своята лидерска позиция.

	Търговия със стоки		Търговия с услуги
	2003 - 2010	2011 - 2022	2005 - 2010	2011 - 2022
Свят	100	100	100	100
ЕС 27	33.6	28.8	37.5	36.0
Китай	11.5	13.2	3.9	6.3
САЩ	7.8	9.6	12.7	12.2
Русия	1.8	1.8	1.5	1.4
България	0.2	0.2	0.2	0.1

Китайското присъствие в търговията със стоки е на ниво 11-13%, което е около 1.5 пъти по-високо от това на САЩ. При търговията с услуги картината е обратна. Присъствието на САЩ е на ниво 12%, което е около 2.5 пъти по-високо от това на Китай. Русия запазва своето присъствие в стоковата търговия в размер на 1.8%, а в търговията с услуги в размер на 1.45%.

И в двата случая България присъства с дялове в интервала 0.14% до 0.18%.

 

Друг показател, който потвърждава очертаните тенденции в световната търговия е съотношението между търговията със стоки и услуги от ЕС27 и същата от Китай, САЩ и Русия. Той показва колко пъти обемът на търговията на ЕС е по-голям от този на съответната страна.

Числата показват, че съотношението при търговията със стоки се влошава при всички обхванати страни в анализа, т.е. реализираните обеми на стокова търговия на включените в анализа страни нарастват по-бързо от тези на ЕС. Този факт показва отслабване на позицията на ЕС в световната търговия със стоки. При услугите това съотношение е най-силно изразено с Китай и е в подкрепа на провежданата политика от Китай за ускорено и съществено настаняване в сферата на международната търговия с услуги.

Динамиката и структурата на световната търговия със стоки и услуги е показана на следващата графика.

Както се вижда хоризонталната скала показва темповете на нарастване на търговията със стоки през двата анализирани периода, а вертикалната - темповете на нарастване на търговията с услуги през двата анализирани периода. На пресечната точка се извежда кръг, размерът на който съответства на дела на страната в световната търговия със стоки и услуги едновременно. За целите на сравнението след името на страната е въведен индекс – единица или двойка. Първият е свързан със състоянието на процесите през периода 2003-2010 г., а вторият през периода 2011-2022 г. И през двата периода страните са представени с един и същи цвят, а числото след индекса показва какъв е делът на страната в световната търговия със стоки и услуги едновременно.

Подобряването на позицията на страните през втория период, в сравнение с първия, означава преместване на кръга надясно и нагоре на графиката. Няма страна, състоянието на която през последното десетилетие да показва подобно движение. Единствено ЕС27 и България реализират ускорени темпове на търговия с услуги (движение нагоре). И докато делът на България в световната търговия със стоки и услуги се запазва пренебрежимо нисък (0.2%), то този на ЕС27 се понижава от 34% на 30.4%. Заедно с това се понижават и темповете на търговия със стоки, което оформя и цялостната загуба на позициите на ЕС27 в световната търговия през последното десетилетие.

2. Съотношението износ/внос на стоки към услуги като число за ЕС27, САЩ, Китай, РФ, България е показано на следните графики:

 

Съотношението, при стойност над единица, показва колко пъти износът на стоки превишава този на услугите, респективно за вноса.

Стоките преобладават най-вече в износа на Китай и Русия, като най-малко е това съотношение при САЩ. При вноса, след първоначална промяна, Китай се влива в групата на останалите страни, при ниво на съотношението около 5, т.е. наблюдава се стабилизиране/синхронизиране на съотношението внос на стоки/услуги. Макар и с малко, но най-високо ниво на това съотношение през последното десетилетие се наблюдава при САЩ.

Особено през последното десетилетие, върху производството и търговията със стоки пряко и непряко оказват съществено влияние два фактора - енергетика и геополитика, които оформиха тенденцията на завръщане на производства от територията на световната фабрика към територията на САЩ и ЕС27. Производството и търговията с услуги е пряко и непряко свързана и зависима от друг фактор - образованието.

Заради устойчивите и нарастващи български проблеми в сферата на енергетиката и образованието, балансите на България в търговията със стоки и услуги общо, особено през последното десетилетие, са колебливи и трябва постоянно и внимателно да бъдат наблюдавани и анализирани.

3. България е пълноценно интегрирана в ЕС27, но с много нисък относителен дял във вноса и износа на Общността, което практически силно ограничава чуваемостта на българския интерес.

В износа на ЕС27, 8 страни-членки формират 80 %, а България е с 0,2 %. При вноса 7 страни-членки формират 80 %, а България е отново с 0,2 %.

Членството на всяка страна в ЕС означава, че тя постепенно ще се възползва все повече от съществуващите благоприятни условия за търговия, т.е. може да се очаква по-високо ниво на интензивност на търговията и от тук и по-високо присъствие на страните-членки в износа и вноса на всяка страна. За оценка на дяловете на ЕС27 в износа и вноса на страните членки е използвана информация за периода 2003 – 2022 г. Разбира се информацията е преформатирана и направена съпоставима от гледна точка на движението на страните към и от членство в ЕС. На графиката с хоризонтална линия е показан делът на ЕС в износа на страните членки средно за целия период.

Със своите 61.6% България попада в групата на страните с дял над средния. Най-високи дялове на ЕС (средно за анализирания период) в износа (над 70%) се наблюдават при Румъния – 70.2%, Словения – 71.8%, Полша – 73%, Унгария – 75.9%, Люксембург – 78.9%, Чехия – 79.4% и Словакия – 80.3%.

Най-висок дял ЕС постига в износа на Люксембург (93%) през 2017 г. и най-нисък в износа на Кипър (21%) през 2022 г. ЕС има най-осезаемо присъствие в износа на България (66%) през 2021 г. и най-ниско (57%) през 2012 г.

Както на предходната, така и на тази графика, с хоризонтална линия е показан средният дял на ЕС във вноса на страните-членки. Той е по-голям от този на износа и възлиза на 58.7%. България постига дял от 57.6% и попада в групата на страните, които имат дял по-нисък от средния.

Най- високи дялове (над 70% през анализирания период средно) ЕС постига във вноса на Австрия (70.4%), Унгария (70.5%), Хърватия (70.7%), Румъния (71%), Португалия (72%), Латвия (75.3%) и Люксембург (77.6%).

През отделните години най-висок дял ЕС постига във вноса на Люксембург (90%) през 2003 г. и най-нисък във вноса на Ирландия (28.3%) през 2005 г. ЕС има най-осезаемо присъствие във вноса на България (64%) през 2016 г. и най-ниско (49%) през 2008 г.

Ако приемем, че дял на ЕС от над 70% в износа и вноса на страна-членка (средно през последните две десетилетия) може да се интерпретира като висока степен на търговска интеграция в ЕС, то на този критерий отговарят само Румъния (70.2% в износа и 71% във вноса), Унгария (70% в износа и 70.5% във вноса) и Люксембург (78.9% в износа и 77.6% във вноса).

Високите дялове на ЕС в износа на Словения – 71.8%, Полша – 73%, Чехия – 79.4% и Словакия – 80.3% не кореспондират с подобни дялове във вноса на тези страни.

София, януари 2024г.

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика