Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие

Борислав Георгиев - експерт по външна търговия

През периода 2017-2021 г. България се придвижва стабилно в световната класация за 2021 г. на износителите до 58 място, а при вносителите до 57 позиция, като предишните години обикновено е след 60 позиция. Износът за 2021 расте с близо 27 % а вносът - с повече от 31 %.

 Данните показват ясна и трайна тенденция за добра интегрираност на българската в световната икономика и нарастваща отвореност, но и зависимост от външната търговия. Може да се каже, че България практически е интегрирана в ОИСР в по-голяма степен, отколкото в ЕС-27. Износът се развива и има значителен потенциал за разтеж, но внимание следва да се обърне на тревожното нарастване на отрицателното ни външнотърговско салдо. Подобна негативна тенденция изисква допълнителен експеретн анализ, секторни и национални действия.

Любопитни са данните за основните пазари, с които работи българската външна търговия:

 От представените данни ясно се забелязват формираните и устойчиво отрицателни търговски салда в търговията с Руската федерация, Китай и Турция. За съжаление, много български институции и анализатори продължават да пренебрегват феномена на изкривената у нас т.нар. огледална статистика видна при сравняване на българските с партньорските данни. България остава страна с много и значителни подобни разлики. При стойности близо и над един милиард лева средно годишно за 5 или 10 години (каквито, за съжаление има за България в някои сектори), могат да се правят обосновани изводи за наличието и прилагането на „непазарни“ практики. Световната външнотърговска статистика позволява сравнимост и по сектори и продукти. Те са групирани съгласно хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС).

Седемте икономически сектора, които реализират преобладаващ дял от българския износ са – Електроника, Електротехника, Мед и ведни изделия, Машиностроене, Енергоресурси, Зърнени култури и Транспортни средства (без ж.п.):

Основната продуктова листа на България, която ни отрежда водещи места в световната класазция на износитерите, включва:

Представените данни илюстрират факта, че за съжаление продължава да е водещ износа на суровини от България, с което едва ли трябва да се гордеем особено. Години наред продължава мащабното проектиране и усвояване на национални и европейски средства по проекти и програми, а българската икономика не намира решение за износ на продукти с по-висока добавена стойност.

Има значителен, но недостатъчен растеж на българския износ, при това на суровини и компоненти. Това е в сила дори за велосипедите, тъй като при тях има значителен внос на компоненти, каквато е практиката в целия свят. По експертна оценка българската стойност е едва около 25 % от износа. Само в три от отраслите милиардери (мед и медни изделия; зърнени култури и продукти свързани с отбраната) от водещите експортни отрасъла за 2021 г. има положително салдо. Като правило конкурентноспособния водещ износ не е свързан с „усвояването“ на евро с помощта на администрацията. Външнотърговското отрицателно салдо на България средногодишно е било 6,7 милиарда лева.

Географията на външната търговия е сравнително концентрирана, като 9 страни формират повече от 50 % от стойността на вноса и износа. Определящи за нас, вече повече от пет петилетки, са правилата на СТО, с чийто страни членки е повече от 90 % от българския износ и внос. Обвързаността на България с ЕС27 и ОИСР е ясно изразена с дял повече от 60 % от вноса и износа. С това обаче ще се засилва и обратната зависимост на страната при развитие на неблагоприятни икономически тенденции на тези пазара – висока инфлация, рецесия и др. Отвореността на българската икономика се засилва, предимно от български фирми с определящо чуждестранно участие.

Данните за износа/вноса и баланса с Руската федерация, Китай и Турция трябва внимателно и задълбочено да бъдат проверени в подробности и задълбочено анализирани. Тези три държави формират устойчиво многомилиардното отрицателно салдо за България в евро. При аритметично сравнение на огледалните данни излизат разлики за повече от 8 % (нормалните огледални разлики са до 5 % - 8%) за 2021 г. Това са повече от три милиарда лева с Руската федерация, повече от 1,6 милиарда лева с Китай и близо 1 милиард лева с Турция при българския внос. Средногодишно към РФ пред последните десет години плащаме по 1 милиард лева в повече от стойността на руския износ по руските данни за България? При износа за Гърция за 2021 г. огледалната разлика е близо 850 милиона лева, за Китай е близо 500 милиона лева – устойчива за целия изследван 5-годишен период, за Руската федерация е близо 80 милиона лева. Българският износ за Република Северна Македония за 2020 и 2021 г. е по-голям в абсолютна стойност от българския износ за РФ.

Когато не знаеш на къде си тръгнал, винаги ще бъдещ изненадан къде си пристигнал. Много е трудно да се намери устойчивост и развитие без  секторни  и/или професионална национална експортни стратегии поне за структурно определящите отрасли, стоки и услуги.

София, Август 2022 г.

 

 

 

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика