Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?

Теодора Каменова

Преди седмица българският външен министър Николай Младенов завърши своята обиколка на Западните Балкани, а след това се срещна с външните министри на Гърция и Румъния. Какво постигна г-н Младенов поставяйки акцент върху региона, в момент, в който икономическата криза все още хвърля сянка  върху България? Къде трябва да насочи следващите си усилия и какви са пречките пред българската външна политика?

Нов акцент- регионално сътрудничество

Обиколката на министър Младенов обхвана Албания, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово, Сърбия и Македония. Последвалата среща с колегите му от Гърция и Румъния демонстрира изключителна последователност във външнополитическия подход на министъра, както и целенасочена регионална политика. Тя е показателна и затова, че България отправя нов по-широк поглед към региона, като следва определена линия, а не се концентрира единствено върху една или две страни. Един от най-положителните елементи в тази обиколка е фактът, че тя е нов признак за инициативност и лидерство. Визитите и проведените от министър Младенов разговори са от голямо значение за България, особено имайки предвид крехката стабилност и все още не дотам развития икономически потенциал на региона. Акцентирайки върху Балканите и съседните на България държави, министърът ясно показа, че новата външна политика на страната поставя на преден план регионалното сътрудничество, а това е необходима съставка за успешното излизане на България от кризата и гарантирането на дългосрочни икономически ползи за страната, чрез потенциала на тези пазари за българския износ.

Европейски цели и национални интереси

Рамката, в която са проведени разговорите с държавите от Западните Балкани вземат под внимание Европейските и евроатлантически амбиции на тези страни. Това е правилен подход в много отношения, но той трябва да бъде използван разумно и целенасочено. Това е най-силната карта на България и тя може да послужи за защита на нейните интереси, като пример за това е ситуацията с българските общности в страните, включени в обиколката, както и тяхната реторика спрямо България. Въпреки, че според министър Младенов, във всяка от тях този въпрос е повдигнат, имайки предвид изгодното положение на България като членка на ЕС и нейното право да изисква добросъседство и толерантност от бъдещите кандидати-членки, българската позиция не изглежда достатъчно твърда. Намирането на баланс между национални интереси и отговорна и градивна политика е трудна задача, но не и невъзможна и опита на страни като Гърция показва, че използването на картата „Европейски съюз” е важен елемент от защитата на националните интереси на една държава. От друга страна, добрите междусъседски отношения са не само условие за приемането на страните от Западните Балкани в НАТО и Европейския съюз, но когато това стане факт, те ще бъдат допълнителна гаранция за стабилност в региона, което ще го направи по-привлекателен за чуждестранни инвестиции, нещо което България трябва да вземе под внимание с оглед на сегашната икономическа криза и значителен спад в ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции).    

Икономически интереси и инфраструктура

Изказаната солидарност към амбициите на страните от региона за присъединяване към НАТО и Европейския съюз е от интерес за България и затова нейната подкрепа е логична. Според редица експерти, приемането на тези страни в съответните организации ще доведе до подобряване на икономическите отношения и търговията между тях. За България това е от голямо значение, защото това са важни пазари за нейния износ- към момента Сърбия и Македония са сред едни от двадесетте най-големи износни пазари за страната- съответно на седмо и десето място¹. Именно затова фокусът поставен от министър Младенов върху региона е логичен, а не е просто част от една рутинна обиколка. Започнатият диалог има реален потенциал да доведе до задълбочаване на икономическите връзки, а подкрепата за приемането на страните в организации като НАТО и ЕС е важна за бъдещото развитие на тези връзки. Оттук нататък е необходимо правителството в София да предприеме необходимите крачки, за да довърши започнатото чрез по-формална дипломация. Всяко забавяне може да бъде пречка за постигнатата досега инерция във външната политика.

Сътрудничество в сферата на инфраструктурата е допълнителен фактор, който ще допринесе за увеличаване на икономическите ползи за всички държави от региона, а то значително ще се улесни с напредването на Западните Балкани по пътя им към ЕС и усвояването на средства по Фонда за Регионално Развитие. Според разпространената от Министерството на външните работи информация, Николай Младенов е засегнал всички въпроси, които засягат инфраструктурни проекти: от магистрални и жп връзки, до реализацията на „Дунав мост-2”, което е добър знак за практическата насоченост на изминалата обиколка. Въпреки това, неясната позиция на правителството относно кои проекти са по-приоритетни и какви средства да задели държавата за тяхното изпълнение, се оказва пречка за една по-конкретна външна политика, която твърдо да се ангажира със срокове за тяхното изпълнение и да дефинира етапите на сътрудничество между страните.

Енергетика

Освен от голямо значение за Европейската инфраструктурна стратегия, Балканите също така заемат и важно място в енергийна политика на ЕС. В тази връзка обаче, един от пропуските на министър Младенов засяга именно тази сфера, защото от проведените срещи не става ясно как България вижда взаимоотношенията си с тези страни във връзка с „Набуко” и „Южен поток”, а това като цяло е един от най-обърканите аспекти в българската външна политика и е нещо, което правителството не трябва да оставя на заден план. Пример за непостоянството на енергийната стратегия на България е и АЕЦ Белене, участие в който бе предложено на почти всяка страна посетена от премиерът Бойко Борисов. Подобна хаотичност и неяснота е една от основните бариери пред пълноценна външна политика, която да даде конкретни резултати при посещения като това на министър Младенов.  

Бъдещи стъпки и перспективи

Още с встъпването си в длъжност на външен министър, Николай Младенов заяви, че основен приоритет за българската външна политика ще бъдат Западните Балкани и Черноморския регион. Обиколката на министъра доказа, че България започва да следва обявения курс и това е истински положителна промяна в политиката на страната. Следващите стъпки на България определено трябва да покажат последователност и да бъдат съсредоточени именно в Черноморския регион, който е от ключово значение за страната от гледна точка на икономически интереси и енергийна сигурност. Елементите на стратегията трябва да включват подобряване на предпоставките за икономическо сътрудничество, транспорта, околната среда и разбира се енергетиката. От голямо значение е и възстановяването на партньорството с региони, в които България традиционно има икономически интереси и опит в сътрудничеството, като пример за това са Северна Африка и Близкия изток. Това са перспективни пазари и добра възможност за България да увеличи алтернативите си за излизане от кризата и разширяване на търговските си отношения. Тези региони са част от обявената в началото на мандата на  министър Младенов стратегия и нейното реализиране трябва да остане сред главните приоритети на страната. Ако министърът се придържа към този нов политически курс на инициативност и последователност, както и ако спази уверението, че външната политика ще се стреми да изпреварва бизнеса, за да улесни работата му, то тогава тя е поела във вярна посока. Наложително е обаче, България предварително да формулира ясни цели в области като енергетика и инфраструктура, за да позволи на външната политика да даде измерими резултати, а не да бъде бариера за това.  

¹ По данни на Министерството на Икономиката, Енергетиката и Туризма за 2008г.

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика