Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
22.04.2010

Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?


Теодора Каменова

Според министърът на образованието и науката, Сергей Игнатов, новият закон свързан с промените във висшето образование е „най-голямата реформа, правена през последните 20 години”. Ще успее ли тази инициатива да приближи България към европейските цели за „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” или е твърде малка крачка в сравнение с проблемите, пред които е изправена образователната система в страната?

Нуждата от реформи в областта на образованието, особено в България, е повече от ясна: то е една от най-важните предпоставки за реализация на пазара на труда, а повишените нива на заетост от своя страна спомагат за дългосрочни цели като намаляването на бедността в една държава. Високите образователни нива са също така ключови за развитието на научноизследователска дейност и създаването на нови технологии, които са жизненоважни за развиването на всяка съвременна икономика. Именно затова една от основните цели, които Европейският съюз (ЕС) си постави за следващото десетилетие е увеличаване на процента хора, които за придобили висша образователна степен.

Водеща европейска инициатива в тази област е „Младеж в движение”. Програмата обхваща различни аспекти, като един от стремежите на Европейската комисия (ЕК) е модернизация на висшето образование, включително чрез съпоставяне на резултатите на университети и образователните нива в глобален контекст. Европейската стратегията включва и няколко препоръки на национално равнище към държавите членки. От една страна, те трябва да осигурят ефективно инвестиране в образователните системи на всички равнища: от предучилищна възраст до висше образование. Необходимо е също така да се повиши отвореността и пригодността на образователните системи, като се изградят национални квалификационни рамки и се съгласуват по-добре образователните резултати с нуждите на пазара на труда. До каква степен новата реформа в българското образование е крачка напред към тези препоръки и към цялостно подобряване на висшето образование в България?

Най-голямата промяна според министър Игнатов е, че всеки университет ще създаде и ще се развива по свой правилник. Подобна независимост определено би била полезна, но зависи от едно много важно условие и то е желанието за реформа на академичния състав в даден университет. Ако от тази страна няма желание за въвеждане на такава, то това изменение в закона има малко смисъл. Без ясна рамка, която да определи основните критерии за статута на един ВУЗ, собствения правилник няма да допринесе с нищо за подобряване на образователната система. Подобна рамка може да дефинира различни условия от които да зависи статута на дадена институция. Пример за това могат да бъдат: развиване на научноизследователска дейност,  сътрудничество с чуждестранни университети и преподаватели, програми съобразени с конкретните изисквания на работния пазар и бизнеса, включително въвеждане на нови специалности, както и такива за хора, които искат да повишат своята квалификация след като вече са придобили известен работен стаж.

Други изменения в закона включват възможността човек бързо да придобие докторска степен. Освен съкращаването на редица срокове, ще има и жури с повече външни хора при защитата на дисертация, а също и чуждестранни учени в неговия състав. Новото жури ще замести досегашната Върховна атестационна комисия (ВАК), критикувана от много хора като архаична структура. Друго изискване е, за доцент и професор, да се кандидатства със специализирани трудове във външни издания. Тези промени действително са крачка към модернизацията на българското висше образование и ще бъдат полезна справка за нивото на кандидатстващите в много по-глобален аспект, а не само в национален мащаб. Те също гарантират повишена обективност при вземане на решения от оценителната комисия.

Приетият в парламента Закон за развитието на академичния състав също така цели да създаде състезателна среда сред университетите в страната, като първите 15 ще получат различно финансиране, включително и за отделни специалности, в които те са най-добри. Очаква се през май месец независима агенция да започне оценяване на научния потенциал на висшите учебни заведения, на нивото на студентите и тяхната реализация. Тази мярка е може би една от най-значимите за подобряването на образователната система в България и приближаването й до световните стандарти, защото ще създаде условия на конкуренция. Подобна среда, може да има положителен ефект върху вузовете и върху тяхната преподавателска и научноизследователска дейност.  

Опитът за реформа в българското висше образование е нужен и навременен. Той се налага не само, защото като част от ЕС страната трябва да е в крачка с целите, стандартите и нововъведенията приети от Съюза, но и защото от това, до голяма степен, зависи бъдещото развитие на България. Притеснително е обаче, че приетите нововъведения са определени като „най-голямата реформа, правена през последните 20 години”, защото те не са нито радикални, нито са значима крачка напред в тази област. Голяма част от мерките описват процедурите по придобиване на различни научни степени- нещо, което отдавна е стандартизирано в редица европейски държави и е много закъсняло въведение, което само напомня колко дълго време не е реформирано висшето образование в България. Положително е, че някои от нововъведенията поставят образованието в страната в международен контекст, но тези промени също са само частични. Пример за това е, липсата на ясни критерии за признаване на българските дипломи в чужбина, както и чуждите дипломи в България, включително тези от Европейския съюз. От новите реформи също така не става ясно и какви стъпки се предприемат за по-добро съгласуване на образователните резултати с нуждите на пазара на труда, а това е един от главните елементи на общата европейска стратегия. Той е и ключов за българската икономика, която има остра нужда от добре подготвени кадри.

Залогът при евентуален неуспех на тези реформи е твърде голям и последствията за България в дългосрочен план ще са изключително негативни. Има реална опасност тенденцията млади хора да предпочитат чужди университети, което често е прелюдия към търсене на възможности за реализация в чужбина, да стане още по-силно изразена. Единствено след въвеждането на по-всеобхватни мерки, които да вземат под внимание тези пропуски и всички заинтересовани страни, България ще успее да се приближи към европейските цели.

 

Общество - всички публикации
 26.09.2024: Търговия със стоки между България и Турция през последните десет години
 16.09.2024: 25 години "Бизнес Индустрия Капитали"
 25.06.2024: ДФ Адванс Инвест - 20 години
 20.05.2024: Балканският баланс на млякото
 26.02.2024: 25 водещи стокови групи на българския износ (2019-2023 г.)
 14.02.2024: България постепенно изчезва от международния пазар на вино
 24.01.2024: Търговията със стоки и услуги на България и ЕС27 през последните десетилетия
 12.12.2023: Външнотърговски профил на България при търговията с метали
 01.12.2023: България се превърна в нетен вносител и на основни напитки
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 15.02.2000: Близо 5% лихва по достъпни пари


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.