В рамките на няколко седмици, ситуацията в Гърция се превърна във водеща новина, не само в България и Европейския съюз (ЕС), но и далеч отвъд Стария континент. Блокадата на българо-гръцката граница бе само началото на редица събития, чиято кулминация бе спешна среща на европейските лидери, които обсъдиха тревожната икономическа ситуация в съседната на България страна. При все, че кризата в Гърция бе до голяма степен предвидима, то действията на ЕС в последно време учудиха дори и най-големите привърженици на съюза. Как тези действия ще афектират България и оправдани ли са критиките към Европа?
Един от фундаменталните принципи на Европейския Съюз е свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. През изминалите две седмици, този принцип бе нарушен многократно в хода на протестите на гръцките фермери на границата с България, като щетите за българския бизнес възлизат на милиони левове. По време на тези събития България активно потърси разрешение на проблема както в двустранни разговори с Атина, така и в контекста на Европейския съюз. Реакцията на Брюксел обаче бе повече от разочароваща и освен няколко умерени забележки към Гърция, нищо друго не последва. Случаят, от очевидно нарушение на основните свободи на общия европейски пазар, се превърна единствено в местен проблем, който Европа избра да не разгласява. Оказа се не само, че България трудно може да осъди гръцката страна за нанесените щети, но и, че случаят съвсем не е прецедент в Съюза и примери за това има при страни като Франция и Австрия. Това прави европейската реакция още по-неадекватна и критиките към Брюксел оправдани, защото всеки подобен протест и липсата на подобаваща реакция ги прави още по-вероятен инструмент за натиск в бъдеще, а безпрепятствения общ пазар- мит.
Кризата с външния дълг на Гърция показа на преден план още от слабостите на ЕС. Стана ясно, че една държава безпроблемно може да заблуди цяла група страни и техните експерти, относно своето икономическо състояние. Последствията от това ще са сериозни. Разпадане на еврозоната е немислимо и би довело до криза, пред чиито последствия ще бледнее дори сегашната световна рецесия. Евентуален банкрут на Гърция може като домино да повали Португалия, Испания, Италия, Ирландия и оттам целия Съюз. Неприемливостта на подобна перспектива остави за ЕС единствено опцията да подкрепи Гърция, но дори тук Брюксел се представи неубедително. Липсата на конкретни мерки и твърдия отказ на Германия дори да се говори за евентуална финансова помощ веднага рефлектираха върху индексите на световните пазари и търговията с валута.
Тази тежка ситуацията е обаче също така иронична, защото в началото на мандата си през януари, новият президент на ЕС, Херман Ван Ромпуй обяви ред инициативи целящи разработването на конкретни стратегии и по-тясна икономическа координация на ниво Европейски съюз. Ромпуй заяви, че световната рецесия е показала на съюза неговите слабости и, че е време за конкретни действия, които да доведат до икономически растеж и намаляване на безработицата. Този опит беше един от обнадеждаващите сигнали, че новите позиции въведени от Лисабонския договор не са просто длъжности на хартия и, че новият президент може да даде тласък за задълбочаване на евроинтеграцията. Последвалите събития в Гърция обаче показаха, че Съюза съвсем не е готов за единни действия дори при проблеми, които са изключително належащи и сериозни.
Кризата в Гърция няма да доведе до криза в ЕС. Тя вече е факт и по думите на заместник- председателя на Европейската комисия, Гюнтер Ферхойген, се състои от липсата на визия и общ глас на Европейския съюз. В ситуация като тази с Гърция това стана още повече очевидно. За България последствията от подобни събития ще имат няколко измерения. На първо място, амбициите на страната да се присъедини към еврозоната ще бъдат сериозно забавени. ЕС трудно ще позволи разширяване поради опасения от повторна ситуация като тази с Гърция. Българският бизнес не само няма да получи компенсации от гръцка страна в следствие на загубите от блокадите, но и изгледите за нови протести са доста вероятни, вземайки под внимание обявените от Папандреу мерки за ограничаване на бюджетния дефицит. Не на последно място е вероятен и чувствителен спад на общественото доверие по отношение на Брюксел. Така кризата в Гърция ще се окаже повратен момент, който ще забави прогреса на всички дългосрочни цели, за които еврозоната е инструмент, а това или ще доведе до сериозни реформи или до преразглеждане на възможностите на европейската идея.
