Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
28.01.2010

Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?


Теодора Каменова

Земетресенията в Хаити оставиха стотици хиляди жертви и милиони без дом и достъп до храна и вода. Тази трагедия потресе света и го обедини в усилията за справяне с нейните последствия. Каква роля изигра Европейския съюз (ЕС) в тази ситуация, каква беше реакцията на новия върховен представител за външна политика на съюза Катрин Аштън и успя ли ЕС да защити името си на един от големите източници на хуманитарна помощ в света?

Докато Европейският съюз размишляваше върху казуса „Желева” за еврокомисар в ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи” в Хаити една истинска кризисна ситуация показа подхода на ЕС в подобни моменти. Както британският вестник „Телеграф” писа, трагедията на острова показа разликата между Европейския съюз и една суперсила като САЩ. Часове след земетресението, Щатите изпращат 19 хеликоптера, болница, бойни кораби, 3,500 войници и медицински персонал и успяват да възстановят летището в готовност за получаване на хуманитарна помощ. През същото време ЕС организира пресконференция, на която г-жа Катрин Аштън е подготвила изказване и, която се опитва да изясни как точно ще подходи Съюза, какви средства ще бъдат отделени за помощи, как ще помогнат отделните държави-членки и как ще се координира цялата операция. 

Критиките относно Европейската реакция дойдоха и от Зелената и дясно-центристката партия в Европарламента. Двете партии атакуваха Катрин Аштън, изтъквайки нейната недостатъчна и ненавременна реакция като лице на ЕС по време на трагедията. Те посочиха, че тя е трябвало да посети бедстващата островна държава, както направи Хилари Клинтън и допълнително нажежиха дебата относно това дали тя е била подходящият кандидат за позицията, която заема. В своя защита Аштън каза, че умишлено е забавила посещението си в Хаити, по изрична молба на ООН, с оглед да не се натоварва въздушното пространство за сметка на хуманитарни помощи.

Разликата в бавният подход на ЕС в сравнение с този на САЩ разбира се не омаловажа положените усилия. Европейския съюз ще отдели повече от 420 милиона евро в помощ на островната страна, като половината от тях ще бъдат насочени за незабавна помощ, а другата половина ще бъдат отделени за средносрочно и дългосрочно възстановяване на страната. С тази сума, ЕС се нарежда сред едни от най-големите донори. Много страни-членки изявиха желание да помогнат с различни средства. България например ще дари 67 палатки, 400 одеяла и походни легла. Общо 300 жандармеристи ще бъдат изпратени от няколко европейски държави с цел да помогнат при разпределянето на хуманитарната помощ и опазването на реда в Хаити. Последната инициатива обаче беше силно критикувана от Великобритания, която заяви, че на този етап има достатъчно Американски военни и допълнителни въоръжени сили не са от толкова голямо значение за опустошената страна.

Европейския съюз е един от най-значимите световни актьори при бедствия като случая с Хаити. Въпреки това, подобни събития показват и неговите слабости. То се оказа едно от първите по-мащабни изпитания за Лисабонския договор, чието влизане в сила създаде позицията на Катрин Аштън като върховен представител за външна политика на ЕС. Като лице на Европейския съюз тя не успя да покаже неговата навременна и единна позиция, а това има своите последствия. Авторитетът на ЕС като световен фактор, до голяма степен се гради и на неговата репутация като световна сила, която помага на развиващите се страни и този имидж може постепенно да избледнее. Самата единност на Съюза бе поставена под въпрос от много световни медии, които също така използваха случая да критикуват бюрокрация в Брюксел. Позитивното в ситуацията е, че изглежда дори ЕС си взе бележка и осъзна, че трагедията в Хаити бе своеобразен провал и крачка назад за много от досегашните му усилия.  Президентът на Европейския Съвет, Херман Ван Ромпуй, заяви, че е нужно да се създаде в бъдеще нов инструмент за незабавна реакция при подобни случаи, в които е нужна спешна хуманитарна помощ. Такава крачка със сигурност ще спомогне за постигане на по-голяма организационна ефективност на ЕС, а това е нещо на, което новия български комисар в ресора свързан с хуманитарна помощ и реагиране при кризи си заслужава да обърне внимание.    

Общество - всички публикации
 26.09.2024: Търговия със стоки между България и Турция през последните десет години
 16.09.2024: 25 години "Бизнес Индустрия Капитали"
 25.06.2024: ДФ Адванс Инвест - 20 години
 20.05.2024: Балканският баланс на млякото
 26.02.2024: 25 водещи стокови групи на българския износ (2019-2023 г.)
 14.02.2024: България постепенно изчезва от международния пазар на вино
 24.01.2024: Търговията със стоки и услуги на България и ЕС27 през последните десетилетия
 12.12.2023: Външнотърговски профил на България при търговията с метали
 01.12.2023: България се превърна в нетен вносител и на основни напитки
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 15.02.2000: Близо 5% лихва по достъпни пари


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.