Земетресенията в Хаити оставиха стотици хиляди жертви и милиони без дом и достъп до храна и вода. Тази трагедия потресе света и го обедини в усилията за справяне с нейните последствия. Каква роля изигра Европейския съюз (ЕС) в тази ситуация, каква беше реакцията на новия върховен представител за външна политика на съюза Катрин Аштън и успя ли ЕС да защити името си на един от големите източници на хуманитарна помощ в света?
Докато Европейският съюз размишляваше върху казуса „Желева” за еврокомисар в ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи” в Хаити една истинска кризисна ситуация показа подхода на ЕС в подобни моменти. Както британският вестник „Телеграф” писа, трагедията на острова показа разликата между Европейския съюз и една суперсила като САЩ. Часове след земетресението, Щатите изпращат 19 хеликоптера, болница, бойни кораби, 3,500 войници и медицински персонал и успяват да възстановят летището в готовност за получаване на хуманитарна помощ. През същото време ЕС организира пресконференция, на която г-жа Катрин Аштън е подготвила изказване и, която се опитва да изясни как точно ще подходи Съюза, какви средства ще бъдат отделени за помощи, как ще помогнат отделните държави-членки и как ще се координира цялата операция.
Критиките относно Европейската реакция дойдоха и от Зелената и дясно-центристката партия в Европарламента. Двете партии атакуваха Катрин Аштън, изтъквайки нейната недостатъчна и ненавременна реакция като лице на ЕС по време на трагедията. Те посочиха, че тя е трябвало да посети бедстващата островна държава, както направи Хилари Клинтън и допълнително нажежиха дебата относно това дали тя е била подходящият кандидат за позицията, която заема. В своя защита Аштън каза, че умишлено е забавила посещението си в Хаити, по изрична молба на ООН, с оглед да не се натоварва въздушното пространство за сметка на хуманитарни помощи.
Разликата в бавният подход на ЕС в сравнение с този на САЩ разбира се не омаловажа положените усилия. Европейския съюз ще отдели повече от 420 милиона евро в помощ на островната страна, като половината от тях ще бъдат насочени за незабавна помощ, а другата половина ще бъдат отделени за средносрочно и дългосрочно възстановяване на страната. С тази сума, ЕС се нарежда сред едни от най-големите донори. Много страни-членки изявиха желание да помогнат с различни средства. България например ще дари 67 палатки, 400 одеяла и походни легла. Общо 300 жандармеристи ще бъдат изпратени от няколко европейски държави с цел да помогнат при разпределянето на хуманитарната помощ и опазването на реда в Хаити. Последната инициатива обаче беше силно критикувана от Великобритания, която заяви, че на този етап има достатъчно Американски военни и допълнителни въоръжени сили не са от толкова голямо значение за опустошената страна.
Европейския съюз е един от най-значимите световни актьори при бедствия като случая с Хаити. Въпреки това, подобни събития показват и неговите слабости. То се оказа едно от първите по-мащабни изпитания за Лисабонския договор, чието влизане в сила създаде позицията на Катрин Аштън като върховен представител за външна политика на ЕС. Като лице на Европейския съюз тя не успя да покаже неговата навременна и единна позиция, а това има своите последствия. Авторитетът на ЕС като световен фактор, до голяма степен се гради и на неговата репутация като световна сила, която помага на развиващите се страни и този имидж може постепенно да избледнее. Самата единност на Съюза бе поставена под въпрос от много световни медии, които също така използваха случая да критикуват бюрокрация в Брюксел. Позитивното в ситуацията е, че изглежда дори ЕС си взе бележка и осъзна, че трагедията в Хаити бе своеобразен провал и крачка назад за много от досегашните му усилия. Президентът на Европейския Съвет, Херман Ван Ромпуй, заяви, че е нужно да се създаде в бъдеще нов инструмент за незабавна реакция при подобни случаи, в които е нужна спешна хуманитарна помощ. Такава крачка със сигурност ще спомогне за постигане на по-голяма организационна ефективност на ЕС, а това е нещо на, което новия български комисар в ресора свързан с хуманитарна помощ и реагиране при кризи си заслужава да обърне внимание.