03.12.2009

Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия

Теодора Каменова

В навечерието на конференцията в Копенхаген, еко-проблемите отново доминират дневния ред. Събитието, част от усилията да се овладее глобалното затопляне, ще събере над 60 държавни ръководители и повече от 15 000 официални лица, фокусирайки необходимостта от ясна стратегия за бъдещето и принос на всяка отделна страна. Това повдига въпроса доколко е актуална и адекватна националната еко-политика, дали отразява националните интереси (защита на околната среда при баланс с икономическото и социално развитие) и дали се вписва в усилията за опазване на планетата по икономически ефективен начин.

В международен план, през последните години България не демонстрира особена инициативност що се отнася до природозащитната политика. Голяма част от усилията са опит за съобразяване с изискванията на Европейския съюз (ЕС) и други международни органи. Много по-малки държави от България, от гледна точка на икономика, ресурси и население са водещи в инициативи, свързани с редица проблеми на околната среда. Пример за това са островните държави, които се обединиха в борбата с парниковите газове и глобалното затопляне и в момента се опитват да поемат инициативата в дебата по този въпрос. България, от своя страна може да влияе върху тези процеси, но предимно като част от общата съгласувана позиция на ЕС. Активизирането на националната позиция, като част от обща съгласувана политика на новите страни членки на ЕС („Нова Европа”) би донесла не само политически кредит, но ще послужи като платформа за решаване на нашите собствени проблеми спрямо околната среда и промените в климата. По данни на БСК с приетите решения по така наречения „Пакет Климат и Енергетика” на ЕС от т.г., към момента на България се налага най-високото ограничение в целия свят за съкращаване на парниковите газове за периода 2020 г. спрямо 1988 г. (базовата година по Протокола от Киото) – 50%, при средно – 20% за ЕС. Същевременно екополитиката следва да бъде изведена на преден план в процеса на следващото разширяване на ЕС. Следва да бъдат поставени условия пред кандидатите за нови членове в Съюза, включително, за подписване и ратифициране на важни международни конвенции и отказ от реализация на големи хидро, енергийни и други проекти в граничните области, които разрушават безвъзвратно околната среда.

България не се възползва от най-голямата инициатива за търговия с емисии на въглероден диоксид по схема на ЕС и засега не е представила в Еврокомисията план за разпределение на квотите по предприятия, поради което не участвува в пазар надхвърлящ 100 милиарда евро. Предишното, а и сегашното правителство се забавиха в реализацията на продажби на емисионни права по Протокола от Киото, собственост на държавата, чиито обем може да надхвърли 1 млрд щ. д. България закъснява и с приемането на актуализирана консенсусна енергийна стратегия. Без такава стратегия остава неясна дългосрочната политика, определяща развитието и потреблението на енергоресурси, т.н. енергиен микс, енергийната ефективност и ВЕИ. Самото развитие на ВЕИ върви в посока, противоположна на опазването на околната среда. Например, соларното електропроизводство става за сметка на обработваема земя вместо в урбанизираните територии. Изкупната цена надхвърля 820 лв на МВт ч, около 20 пъти над цената на ядрената енергия, сключените договори за изкупуване от 25 г., узаконяват използването на днешните, вече остарели технологии.

Във вътрешен план страната не само не е проактивна, но и не успява да изпълни редица ангажименти от договора по присъединяването към ЕС. Един от проблемите е изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с над 10 000 еквивалентни жители и на съоръжения за третиране на отпадъци, срокът за които изтича през следващата година. Европейската комисия (ЕК) е готова да стартира наказателна процедура във връзка с третирането на битовите отпадъци в София. Според ЕК, страната е имала достатъчно време досега да намери решение на въпроса, но такова е вероятно да бъде факт най-рано след година. Очакваните санкции изобщо не са за пренебрегване - до 50,000 евро на ден, което за година прави около 15 млн. евро. Планираните регионални депа за отпадъци в дългосрочен план, поставят въпроса за изпълнение на количествените цели (до 2020г., само 35% от битовите отпадъци следва да бъдат депонирани а оставащия дял рециклирани и оползотворени по други способи). На този фон, радостта от размразяване на средства от ЕС, може да се окаже прибързана.

Освен проблемът с битовите отпадъци, страната е на крачка да бъде глобена за развитието на ски инфраструктурата в Рила. Европейската комисия недоумява защо правителството е одобрило тези проекти без оценка за влиянието им върху околната среда и съвместимост с обектите по Натура 2000. Подобни примери са показателни за липсата на адекватна „зелена” стратегия и ефективно действия в досегашното управление. Те се допълват от още предупреждения свързани с проекти по Черноморието, Пирин, както и от липсата или забавеното постигане на съответствие с европейските изисквания в българското законодателство за защита на природните богатства.

Всичко това показва, че е необходима актуализиране, координиране и адаптиране на многобройните документи и стратегии в една от най-значимите области - защитата на околната среда. България разполага с изключителни природни богатства, които следва да бъдат защитени от едно опростено, ясно и ефективно законодателство. Страната вече изостава значително в сравнение със своите европейски партньори и санкциите на Комисията дават паричен израз на това обстоятелство. Същевременно сме изправени пред нови предизвикателства за изпълнение на изключително високи изисквания за намаляване на парниковите газове за период от около 10 г. Всички усилия трябва да бъдат насочени към изготвянето на една ефективна и консенсусна еко-стратегия и прилагане на работещи механизми за постигане на бързи и значителни резултати. След броени дни, срещата в Копенхаген ще фокусира надеждите за бъдещето на планетата, давайки повод да бъдат осъзнати ясно предизвикателствата пред българската икономика, енергетика и околна среда.

Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали