Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
26.11.2009

Европа избира, България се съгласява?


Теодора Каменова

Херман ван Ромпой и Катрин Аштън са новите лица на Европейския Съюз. Историческия избор вече бе подложен на множество критики, вариращи от относителната неизвестност на двамата кандидати, до липсата на опит в дипломацията на г-жа Аштън, която е новия представител на ЕС за външна политика. България подкрепи и двете кандидатури, въпреки предпочитанията, които бе изразила преди в полза на Жан-Клод Юнкер за президент. Остана ли страната пасивна в тези избори и загуби ли от това?

Решението, кой ще заема двата поста беше съпроводено от сложни политически изчисления от страна на държавите членки. Внимателната координация между Франция и Германия предопредели до голяма степен насоките за победител. Изборът на Катрин Аштън за представител на ЕС за външна политика се превърна в жест към Англия, която се озова сама срещу двете държави със своя кандидат Тони Блеър. Въпреки, че характеристиките й не отговаряха идеално на позицията, която зае, нейният успех демонстрира колко сложни са политическите игри в Брюксел и колко труден е процесът на намиране на консенсус между двадесет и седем държави.  

Преди официалното заседание, което определи мандатите на Ромпой и Аштън,  единствения сигнал за евентуалната позиция на българското правителство беше изказването на министъра на външните работи, Румяна Желева, че страната подкрепя Жан-Клод Юнкер за президент на Европейския съюз.  Тя заяви, че този пост трябва да бъде зает от човек, който е харизматичен и е лидер. Самите Ромпой и Аштън бяха определени от повечето експерти и медии като хора на компромиса, а не на лидерството и харизмата. Това означава ли, че българското правителство е направило компромис със собствените си критерии?

Според премиерът Бойко Борисов, Херман ван Ромпой е „добър приятел на България, изключителен политик, дипломат”, а според експертите фактът, че той е федералист е добър за България. Доколко Ромпой има топли чувства към страната е субективно, но другите определения са напълно валидни и за останалите кандидати, така че не могат да бъдат довод за правилен избор. Подкрепата на Ромпой за силен съюз също не е негово индивидуално качество, тъй като всички кандидати за президент бяха номинирани на базата на подобна характеристика независимо, че при някои тя бе по-малко или повече изразена. Именно затова изборът не трябва да се представя като някаква особена победа за страната.  

Пасивната българска позиция не се прояви само в Брюксел. На национално ниво, изборът за двата исторически поста бе съпроводен от липса на публичен дебат и ниска обществена информираност. Управляващите по никакъв начин не опитаха да поставят акцент върху тази тема и фокуса твърдо остана върху еврофондовете. Това дава грешна представа на гражданите, затова какво представлява организацията към, която България се присъедини през 2007г. и показва, че управляващите също не са достатъчно подготвени да погледнат на Европейския съюз в по-широка перспектива.

Друг проблем при тези избори беше липсата на българска кандидатура. Правителството не издигна своя номинация, за разлика от повечето други държави, включително и Румъния, която активно участва в изборния процес и положи големи усилия за успеха на своя кандидат Адриан Северин. Този пропуск може да коства много на България от стратегическа гледна точка. Въпреки, че една българска кандидатура нямаше реален шанс за победа поради лошия имидж, който си „спечели” страната в ЕС, това можеше да й послужи за извоюването на по-добра позиция в бъдещите преговори за разпределяне на ресорите на еврокомисарите. Именно с подобна цел други държави издигнаха своите кандидати за двата нови поста. В сегашната ситуация, България може и да не успее да се пребори с конкуренцията в областите, в които е заявила преференции.

Новоизбраните президент и представител на ЕС за външна политика са вече ясни. Макар. че точните функции на техните позиции ще се определят до голяма степен от тях като личности, факт е, че двата поста са символ на прогреса на Съюза като общество от държави. България обаче сякаш остана пасивен наблюдател на тези процеси, а това е сигнал, че тя още не е започнала да води конкретна и проактивна политика. Управляващите трябва да вземат под  внимание, че подобни решения влияят на техните бъдещи цели. Също така те не трябва да забравят, че Европейският съюз не е само източник на фондове и да се опитат да подготвят българската общественост за бъдещи промени като тази, които са залегнали в Лисабонския договор. Дотогава остава само да видим дали тези събития няма да попречат на България да извоюва желаните от нея ресори в Еврокомисисията.

Общество - всички публикации
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Общество

 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни 10.11.2023
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса 03.08.2023
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало! 02.08.2023
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път? 11.07.2023
 Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ? 28.06.2023
 Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси 22.05.2023
 Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България 23.02.2023
 Минималната работна заплата да надмине максималната :) 06.02.2023
 Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства 11.01.2023
 По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете 11.10.2022

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.