Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
09.07.2009

Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа


Теодора Каменова

Широкоразпространено мнение сред някои анализатори е, че във време на криза, партиите в ляво на политическия спектър традиционно печелят мнозинство на изборите. Учудващо, подобен сценарий не се осъществи на тези за Европейски парламент (ЕП) през юни. Макар лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) - Пол Расмусен, да определи резултатите като „разочароващи”, втората по-големина група в ЕП успя да си осигури победа в 10 държави-членки и да приветства четири депутата от България, колкото и на изборите през 2007. Къде се разминаха очакванията на социалистите в изборните резултати, за да определят загубата си като тежка? Широкоразпространеното твърдение за социалистическа победа по време на криза ли доведе до това разочарование и защо тезата не се материализира?

Кризата
В историята, икономическите кризи обикновено означават политически трудни времена за управляващите. Особено за тези, които са привърженици на идеологии за ненамеса от страна на държавата в икономиката, каквито са по-десните партии. При подобни тежки моменти статуквото рядко се запазва. Социалистическите партии, като защитници на работещата класа и поддръжници на по-стриктни държавни регулации, често са политическите победители в подобни ситуации. Гърция илюстрира това правило, с впечатляваща победа на социалистите и загуба за дясно-центристката управляваща партия. При подобен сценарий, едва ли е изненадващо, че ПЕС бяха силно разочаровани от изборните резултати в много други страни, което доведе до това дясно-центристките партии отново да спечелят мнозинството в ЕП.

Несъмнено тук има роля фактът, че пикът на световната криза всъщност застигна няколко страни, в които доминиращи партии бяха точно от левия политически спектър. Такива страни са например България, Унгария, Португалия, Испания и Англия. Недоволството на хората в тези страни, където кризата се отразява изключително тежко, рефлектира ясно в техния вот срещу управляващите партии. В България това стана не само на изборите за Европарламент, където социалистите не си осигуриха победа, но и в националните избори месец по-късно, когато те понесоха наистина тежка загуба. Анализът на причините довели до този резултат очевидно предстои да бъде търсен между огромната загуба на доверие от страна на избирателите, провокирано междуетническо напрежение и наказателен вот. Така в съчетание с другите фактори споменати по-горе, изборния резултат на ПЕС не е прекалено учудващ и даже е относително добро постижение предвид ситуацията.

Избирателна активност
Пол Расмусен обяви ниската избирателна активност за сериозен фактор за загубата на ПЕС, въпреки че и в страните с висока активност или където гласуването е задължително, партията съвсем не пожъна успехи. От друга страна, в Чехия където едва около 29% са гласували, ПЕС спечели мнозинство и 7 места в ЕП. България, която пък показа почти с 10% по-висока избирателна активност в сравнение с 2007, изпраща през 2009 същия брой евродепутати към ПЕС, колкото и тогава.
 
Партийни приоритети
Партията на европейските социалисти очакваше силна подкрепа от хората, загубили доверие в системата на саморегулиращa се пазарна икономика  и нейните функции на фона на глобалната икономическа и финансова криза. Тяхната платформа беше изградена главно върху обещания за по-голяма държавна регулация върху пазарните механизми. Партията заяви, че първия й приоритет ако спечели ще бъде рестартиране на икономиката и избягване на нови финансови сътресения.  Парадоксално, няколко месеца преди изборите, анкетите показаха, че европейските гласоподаватели поставят икономическите, бюджетните и данъчните политики едва на 7-мо място по важност в техните очаквания за политика на ЕС1.  В този смисъл, изборния резултат на европейските социалисти става все по-логичен. 

Не на последно място е важно да се отбележи, че кризата доведе до широко разпространени анти-ЕС настроения. Крайно десните партии умело използваха икономическата обстановка, за да пробудят подобни сантименти и да спечелят повече гласове. Така транснационални проекти какъвто е ЕС и съответно партии, които подкрепят европейската интеграция като ПЕС неизменно търпят повече поражения. Това отново показва, че загубата на социалистите не е голяма изненада, защото въпреки тенденциите за вот с по-социална насоченост по време на криза, желанието за по-малко евроинтеграция изтегли ключов брой гласове към крайно десните партии.

ПЕС определиха загубата си като разочароваща, но това по-скоро е следствие на разминавания в техните очаквания. По-горе изброените фактори предположиха победа за социалистите, но всъщност по много логични причини, те се оказаха заблуждаващи. Въпреки всичко, ПЕС остава втората по-големина парламентарна група в ЕП. Тя не само се радва на много ключови позиции, но има и възможност да въздейства и да търси компромисни варианти по много въпроси от дневния ред на Съюза. Свидетелство за това са и скорошните дебати относно повторната кандидатура на Жозе Барозу, който има подкрепата на ЕНП за втори мандат като президент на Европейската Комисия (ЕК). От позиция на сила, която може да препъне Барозу, ПЕС заявиха, че искат няколко от ключовите позиции в ЕК, както и половината мандат на президента на Европарламента. Тези позиции включват комисари по околната среда, индустрията, търговията и външния пазар, както и труда и социалната политика. Докъде ще доведат подобни маневри - предстои да видим. Сигурно е обаче, че ПЕС няма да се откаже да търси възможности за по-социално ориентиран Европейски съюз. 


1  Евробарометър- Избори 2009, Страсбург,  12 Януари 2009
Общество - всички публикации
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Бизнес

 MyCompetence предлага добра практика и пример за други страни 12.12.2019
 БСК възразява срещу „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД", публикуваната от МФ за обществено обсъждане 21.01.2019
 НАП мести топ на Н-18, бизнесът е на ход… 12.10.2018
 БГ-бизнес климат: Парламентът громи "сивата" икономика - банките алчно измислят нови такси 10.11.2017
 Ефективността на МВР в числа 15.01.2016
 Не е ясно колко приходи ще събере за бюджета, но новият данък "Уикенд" със сигурност се превръща в кошмар за бизнеса 21.12.2015
 Прекомерните количествени натрупвания в нормативната уредба никога не водят до качествени изменения в българската бизнес среда 27.11.2015
 Българската икономика се маргинализира и деиндустриализира 25.05.2015
 С над 150 млн.лв. е намаляла пазарната стойност на компаниите, търгувани на БФБ, след последните промени в ЗСПЗЗ 27.02.2015
 Кой печели от предстоящата борсова паника на пазара за земеделска земя – кой, кой…? 13.02.2015


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София, ул. Алабин 16-20,
тел. 980-10-86, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2019. Всички права запазени.