23.10.2009

Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия

Теодора Каменова

Още в първите месеци на мандата си, премиерът Бойко Борисов проведе срещи на високо равнище с някои от най-влиятелните световни лидери. Предвид задълбочаващата се в България икономическа криза, министър председателят имаше доста тежък дневен ред, който трябваше да представи пред своите международни партньори- от търсене на подкрепа до откровен отказ по вече поети от предишното правителство ангажименти. Какви са първите сигнали от новата външна политика на Бойко Борисов и може ли да се очаква, че те очертават път към решаването на редица проблеми, с които трябва да се справи новото българско правителство?

Една от първите срещи на премиера Борисов бе с руския му колега Владимир Путин, на която двамата лидери се опитаха да намерят общ език главно по енергийните въпроси. Постигнатите резултати изглеждат доста противоречиви: България показа колебание относно бъдещите си планове, а Русия не прояви много търпение към новото правителство и директно заяви, че за нея има и други опции за осъществяването на проекти като „Южен поток”, „Бургас- Александруполис” и АЕЦ „Белене”. С очевидна предпазливост, премиерът Борисов поиска по-дълъг срок, за да се търсят алтернативни решения, които да кореспондират с финансовите възможности на страната в един средносрочен период. .

Последвалите две срещи демонстрираха плавен завой в западна посока и опит за проучване на други варианти. Посещението на Борисов в Париж бе съпроводено от много по-топли отношения в сравнение с тези на срещата в Гданск, но от също толкова тежък дневен ред. Франция, която е едва на 15-то място¹ по дял на преки чуждестранни инвестиции в страната, има доста по-голям потенциал в тази насока и инициативата на премиера действително има стратегическо значение за външноикономическите интереси на България.

Българското правителство вижда възможности за увеличаване на инвестициите от френска страна в няколко сфери, сред които: енергетика, изграждане на инфраструктурни обекти, управление на води и отпадъци, промишлени поддоставки в областта на машиностроенето, биологично земеделие и лозаро-винарския бранш². Именно в първия сектор, и по-конкретно за АЕЦ „Белене”, София потърси съдействие от Париж. Саркози пое ангажимент да бъдат проучени възможностите в тази насока, което вдъхна оптимизъм на правителството, което е готово да смали дяла си в централата до 20-30% стига да намери финансиране за проекта. Дали България ще намери партньори за това сред френския бизнес все още е рано да се каже, имайки предвид техния опит досега с новото правителство: икономическата криза принуди страната да се откаже от закупуването на две френски фрегати, които вече бяха договорени от предишното управление - нещо, което със сигурност не е имало положителен ефект.

Втората среща сигнализираща за нова посока във външноикономическата политика на България бе посещението в страната на италианския премиер Силвио Берлускони. На срещата Берлускони се ангажира да лобира за допълнителни 300 млн. евро компенсации за затворените блокове на АЕЦ Козлодуй, както и за ускорено плащане на 7 млрд. евро от еврофондовете. Това разбира се е от огромно значение за усилията на ГЕРБ да попълни бюджета. Италия също така е и важен външнотърговски партньор на България, като заема трето място след Германия и Гърция, а стокообмена между двете надхвърля 3 млрд. евро. Въпреки че, салдото за 2008 е отрицателно (-698.8 млн.), италианските инвестиции за периода от 1998-2008 отреждат на страната пето място по обем инвестиции в България³. Общият казус пред двете държави обаче е именно „Южен поток”, от който през септември България се опита да избегне директния отговор на срещата с Русия.

Италия е един от най-големите поддръжници на проекта и несъмнено ще поиска България да поеме някакъв тип ангажименти в тази насока. Така опитвайки се да обърне курса на запад, българското правителство отново се сблъсква с дилемата как да защити външноикономическите си интереси в един все по-взаимосвързан свят. От друга страна френския GDF Suez прекрати участието си в „Южен поток” и обяви плановете си за присъединяване към конкурентния „Набуко”. Така срещите на премиерът Борисов със Саркози и Берлускони сочат съвсем различни посоки на действие в областта на енергетиката.

В условията на икономическа криза, новото българско правителство се опитва да търси повече възможности за отстояване на външноикономическите интереси и относно енергийната си политика. Срещата преди месец между Борисов и Путин сякаш обърна посоката на внимание към Западна Европа. Сигналите оттам са обнадеждаващи, но не предлагат лесно решение на проблемите, пред които е изправена страната. Диалогът с Франция и Италия е от голямо значение за икономическите интереси на страната, но надали може в такъв кратък срок да гарантира на България нова перспектива специално в енергийната политика. Срещата между български и руски експерти относно енергийните въпроси е планирана за ноември, а дотогава остава твърде малко време за страната да си подсигури твърда позиция за отказ от руските проекти, ако това е нейната цел. Въпреки че, България засега не успя да намери спасителен пояс на Запад, в дългосрочен план нейната външна политика сигнализира желание за разширяване на икономическите перспективи и сътрудничество с все повече държави. Независимо какъв курс реши да поеме винаги ще има напрежение свързано с отстояването на интересите й и как те биха се приели от Западна Европа и Русия. Откриването на точния баланс изглежда ще е най-голямото предизвикателство пред страната.

¹ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
² Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
³ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;

Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали