Гърция и България се оказаха изненадващо близки и то не само от териториална гледна точка, а в чисто политически аспект. Подобно на предизборната обстановка в нашата страна преди няколко месеца, сега в южната ни съседка има постоянни сцени на конфронтация и напрежение между управляващи и опозиция. Апетитът на вторите за мнозинство в парламента ги кара да търсят разграничаване във всевъзможни сфери и да подлагат на съмнение и критика всякакви предишни управленски практики и договорености, включително по отношение на енергийните проекти и по-конкретно: Бургас- Александруполис. Звучи като déjà vu, но всъщност ясно илюстрира някои проблеми и на двете страни: едната готова в името на изборите да рискува ”баланса в гръцко-руските отношения”1 , а другата за пореден път да демонстрира липсата си на ясно формулирана политика за югоизточна Европа.
Предсрочни избори са само едно от предизвикателствата, пред които е изправена Гърция. „Войната” между управляващата „Нова демокрация” и социалистическата ПАСОК става все по-ожесточена. Макар такива търкания да са типични за почти всяка предизборна кампания по света, то напрежението свързано с енергийните проекти сякаш се пренесе по трафопостовете от България към южната й съседка. Дали ПАСОК видя в Бойко Борисовата стратегия своя шанс за внушителна изборна победа? Колкото и да е трудно да си представим това, своебразната тенденция на преразглеждане на проектите с Русия не изглежда случаен. Ходът на новия премиер на България имаше успех за неговата партия и спечели доста голям брой избиратели на новото управление. Това не може да е останало незабелязано от страна, на която също предстоят тежки избори.
Изказванията на лидерът на ПАСОК- Георгиос Папандреу, че споразумението за Бургас-Александруполис обслужва интересите само на руската страна звучи доста познато. Със същия успех това твърдение може да се представи като думите на почти всеки представител на ГЕРБ. За разлика от България обаче, в Гърция не е имало два референдума, в които хората да се противопоставят на изграждането на петролопровода. Именно затова твърдението наистина носи нюансите на предизборна агитация, която се опира на сценария за партия, която защитава националните интереси дори пред големите държави във време на глобална рецесия.
Предизборния привкус на подобни планове личи още по-ясно от факта, че Гърция дори вече е изготвила законопроект за ускоряване на процедурите по реализация на петролопровода и затова действия за забавянето му изглеждат странни и ирационални. Имайки предвид и неотдавнашната статия на гръцкия министър на развитието Костас Хадзидакис, в която той призовава България да продължи участието си по проекта, ситуацията е съвсем нелогична. Гърция не би поставила проекта под риск, особено ако това може да накърни имиджа й, който според Европейската комисия е на една от четирите държави в ЕС с най-добра енергийна сигурност.
Борисов и Папандреу в хор поставят под съмнение не само икономическите ползи, но и припомнят екологичния риск, който може да представлява тръбата. Докато от ПАСОК се ангажират да предоговорят условията за петролопровода с Русия, от ГЕРБ заявиха, че ще се консултират с „европейските партньори” относно големите енергийни проекти. И докато такъв ход на България изглежда неуместен и неадекватен най-малкото, защото страната няма съгласието на Русия да разпространява подобна информация, то комбинацията с гръцките намерения поражда истинска загадка, която засега пресата подминава: защо двете страни не проведат някакъв тип консултации една с друга?
Ясно е, че Гърция като страна-членка на ЕС е включена в понятието „европейски партньори”. Това обаче не трябва да спира двете правителства да проведат конкретни срещи и визити, в които да се обсъдят проблемите както от гледна точка на обща европейска енергийна стратегия, така и като частни, но общи за двете страни. И двете държави имат еднакъв по-големина акционерен дял в Бургас-Александруполис. И двете имат опасения дали проекта е достатъчно изгоден за тях. И двете се страхуват от екологична катастрофа, която може да афектира сериозно туристическия отрасъл, който и за двете носи голяма част от БВП. Истински изненадващо е, че въпреки тези факти по данни на Външно министерство последната разменена визита на високо равнище между двете страни е преди цели две години на 11-12 октомври 2007г, когато гръцкия министър на икономиката и финансите г-н Апогоскуфис е посетил България. Явно засега Бургас-Александруполис не само не свърза страните по предвидения си маршрут , но и очевидно не може да свърже дори две страни-членки на ЕС в смислен диалог.
