ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България

Теодора Каменова

Според резултатите преди официалната встъпителна сесия на Европейския парламент (ЕП) на 14 Юли 2009, Групата на Европейската Народна Партия (християндемократи) и Европейските демократи ще получи 264 места. Втора по големина е сформираната нова група в ЕП, обединяваща Европейските социалисти и италианската Демократическа партия - Прогресивният Алианс на Социалисти и Демократи, която ще се състои от 183 членове. Тези резултати не са крайни, тъй като промени в коалициите и местата тепърва предстоят. Групата "Европейски консерватори и реформатори" например, може да отцепи от групата на ЕНП-ЕД 55 членове от 7 различни държави. Подобни размествания ще бъдат окончателно потвърдени на 14 Юли ¹.

Независимо от евентуалните промени, дясно-центриската Европейската Народна Партия (ЕНП) - „Движещата сила на Европа”²  печели мнозинство за трети пореден път. Партията е основана през 1953 г., като група на християндемократите в намиращото се тогава в начален етап на развитие Общо събрание на Европейската общност за въглища и стомана. Тя е неизменен елемент в развитието на Европейския съюз от създаването му до сега. Към състава на ЕНП в новия парламент ще се присъединят и 6 български депутати: 5 от политическа партия ГЕРБ и 1 от Синята Коалиция. Избирането на Румяна Желева от партия ГЕРБ за един от десетте заместник-председатели на ЕНП е добър знак за бъдещото партньорство.

Значението на победата на дадена политическа партия в ЕС в никакъв случай не трябва да бъде подценявано. По-големите партии, представени в Европейския парламент разполагат с ефективни механизми за въздействие при взимане на важни решения и определяне на политиката на ЕС. В този смисъл,  ЕНП, която има най-голямата политическа група в Европейския парламент, е в по-изгодна позиция от всички останали партии и може да определя политическия дневен ред на този орган и да печели при гласуването по най-важните въпроси. Статистиката потвърждава, че от 1999 г. групата на ЕНП е печелила, повече от всяка друга група в Европейския парламент, при гласуванията по време на месечните пленарни заседания на ЕП.

Заради мнозинството, с което разполага,  членове на групата на ЕНП  заемат редица ключови длъжности в Парламента, включително постове на председатели на комисиите и подкомисиите на ЕП, на заместник-председатели и на квестори. Както от партията потвърждават, в самите парламентарни комисии нейните членовете се намират в най-изгодно положение, така че те получават правото да изготвят позицията на ЕП във връзка с основни законодателни проекти и други важни доклади. Групата излъчва повече докладчици, отколкото която и да било друга група. Това е изключително важно за България, защото това е пътя  по който  много от стратегически важните за страната въпроси  могат да попаднат в дневния ред на Европарламента.  

Политиката на ЕНП се стреми към консолидиране на Европа и устойчиво икономическо и социално развитие, както за старите, така и за новите страни членки. Двете сфери са тясно свързани, защото втората може да се развива ефективно единствено ако е на лице консолидация на базата на върховенството на закона и зачитането на основните права, прилагането на принципа на субсидиарност и ефективно разделение на властите, както и върху независими демократични институции. Именно затова България отново ще бъде под зоркото наблюдение на Европа и отпускането на замразените еврофондовете може да не се осъществи толкова бързо колкото някои български политици  се надяват.  Особено във време на криза, ЕНП иска да види възможно най-ефективно оползотворяване на структурните фондове. В тази връзка депутатът от ЕНП Ламберт Ван Нистелрой заяви, че партията заема твърда позиция, че в България трябва да настъпят реални промени преди отново да бъдат отключени тези ресурси. За България, това означава усилена работа за възвръщане на доверието не само на база политически преговори и договорености, а практическо прилагане на ефективни механизми за прозрачност при разпределението на средствата и на контрол и санкции, когато има доказателства за  злоупотреби с еврофондовете.

През март 2009, при посещението си в София, г-н Струан Стивънсън - вице-председател на ЕНП,  заяви, че партията подкрепя отпускането на 100 млн. евро за газопровода „Набуко”, както и, че трябва да се търси възможност да се ревизира споразумението за затварянето на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй. Той окуражи България да търси възможност да отстоява своя интерес за атомната централа и да търси варианти за енергийно разнообразие и по-малка зависимост от руски газ. Положителната нагласа на ЕНП по този въпрос трябва да е сериозна мотивация за българското правителство да потърси възможности в тази насока, но Европейската народна партия няма и не може самостоятелно да поеме ангажименти в тази насока.

ЕНП подкрепя солидарността като водеща ценност при изготвянето на стратегии в борбата срещу икономическата и финансова криза и нейните последици. За България, която ще изпитва все по-осезаемо негативните последствия на икономическата криза, това е сериозен петенциал за подкрепа от ЕС за справяне със ситуацията.  Акцентът, който ЕНП поставя на подпомагането на малките и средните предприятия също е важен, защото те играят голяма роля в българската икономика.

Общата външна политика и стратегии за сигурност са тематики, които постоянно се дискутират на различни нива в Съюза от доста време, но всяка страна-член на ЕС,  сама определя външнополитическите си приоритети. Отношението на ЕНП към страни като САЩ, Китай и Русия се определят единствено в контекста на политиката на партията по въпроси от нейната европейска програма. Колкото до преговори с нови кандидати за членки на ЕС като например Македония и Хърватска, ЕНП е отворена към тези възможности. По-различна е ситуацията с Турция. Макар че тя има своите защитници сред депутатите на ЕНП, не се очаква партията да заеме позиция за по-бързо приемане на страната в ЕС.

Победата на Европейската народна партия има потенциал да доведе до ползотворно партньорство с България и действително да бъде „движеща сила” в много отношения. Това разбира се може да стане само ако България, нейните евродепутати и нейното следващо правителство, адекватно представят интересите на страната ни в европейския контекст и гледат наистина сериозно на възможностите, които открива партийната политика на ЕС и ролята на Европарламента. Доверието, което европейските избиратели гласуваха на ЕНП означава, че по-либерални политики и липсата на прекалена намеса в бизнеса ще се запазят като преобладаваща икономическа политика в ЕС. Тази политика рефлектира мнението на европейските гласоподавателите затова как ЕС трябва да се справи с кризата, но финалните решения както винаги остават в ръцете на управляващите партии в страните членки и спецификата на ситуацията във всяка една от тях. Поради тази причина, за България през това лято по-важните избори  тепърва предстоят.

---

¹  До тогава резултатите са както следва: 32 места за Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица; 161- Групата на Партията на Европейските социалисти; 53- Групата на Зелените/Европейски свободен алианс; 80- Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа; 264- Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи; 35- Групата на Съюза за Европа на нациите; 18- Групата Независимост/Демокрация ; 93- Независими (Източник: http://www.elections2009-results.eu)
²  Мото на Европейската Народна Партия

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика