Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0,14 процентни пункта до 9,05 процента през май, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,12 процентни пункта до 9,42 процента, съобщават от БНБ. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент намалява с 0,02 процентни пункта до 2,43 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити остава на ниво от 2,77 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) се повишава с 0,19 процентни пункта до 3,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се увеличава с 0,21 процентни пункта до 3,92 процента. През май средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,12 процентни пункта до 13,73 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 0,08 процентни пункта до 21,32 процента. При кредитирането за бизнеса данните показват, че през май средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,08 процентни пункта до 4,11 процента, а по тези над 1 млн. евро - с 0,15 процентни пункта до 4,57 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се понижава с 0,27 процентни пункта до 4,13 процента, а по кредитите над 1 млн. евро се повишава с 0,67 процентни пункта до 4,75 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,01 процентни пункта до 3,38 процента, а по овърдрафта в евро - с 0,15 процентни пункта до 3,84 процента. При депозитите на домакинствата данните показват, че през май средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0,06 процентни пункта до 0,91 процента, а по тези в евро - с 0,29 процентни пункта до 1,13 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове нараства с 0,01 процентни пункта до 0,21 процента, а по тези в евро остава на нивото си от предходния месец 0,16 процента. През май в сравнение с април средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,10 процентни пункта до 1,51 процента, а по тези в евро спада с 0,21 процентни пункта до 1,66 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове намалява с 0,01 процентни пункта до 0,05 процента, а по тези в евро се запазва на ниво от 0,12 процента.

178 вестника с годишен тираж 95 623 хиляди броя са издадени у нас през 2024 г., според данни на Националния статистически институт и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Хартиените медийни издания са с две по-малко, в сравнение с 2023 г., сочат още изчисленията на НСИ. Най-много са вестниците, излизащи един път седмично - 74, като изданията от София са 77, или 43.3% от всички печатани у нас. През 2024 г. са издадени 434 списания, като в сравнение с 2023 г. те се увеличават с 1.4%. На чужди езици са 68 от тях, а най-многобройни са на английски - 59 заглавия с тираж 133 хил., следвани от 3 издания на румънски и 1 на руски език. Издадени са и 134 периодични сборника с тираж 29 хил., като в сравнение с предходната година броят им остава непроменен, а тиражът се увеличава с 15.5%. През 2024 г. са издадени 8 891 книги с тираж 5 297 385 и 1 252 брошури с тираж 1 009 001 броя, сочат данни на НСИ. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) са регистрирани 8 883 книги и 1 252 брошури, или 99.9% от всички издания. В сравнение с предходната година, броят на издадените книги и брошури намалява с 218, или с 2.1%. Издадените книги по жанрове: Научна литература - 2 256 заглавия с тираж 364 хиляди; Художествена литература за възрастни - 3 024 заглавия с тираж 1 464 хиляди; Популярна литература - 1 800 заглавия с тираж 875 хиляди; Учебна литература - 1 379 заглавия с тираж 2 362 хиляди; Литература за деца и юноши - 1 331 заглавия с тираж 1 100 хил., от които 828 заглавия детска художествена литература с тираж 648 хиляди; Други - 353 заглавия с тираж 142 хиляди. Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (включително на български език), са 7 545, или 74.4% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 598 с тираж 1 927 хил., като от тях повече от половината са преведени от английски език (51.3%), следват преведените от френски - 10.2%, руски - 6.9%, и немски език - 6.1%. Най-голям е броят на издадените книги и брошури в област София (столица) - 6 913, следвана от областите Пловдив (892) и Варна (451).

От 1 юли Националната електрическа компания вече няма да прави микс от енергийните централи, за да осигури тока за домакинствата. Отпада функцията ѝ на обществен доставчик. Така компанията ще може да се концентрира върху сделки на свободния пазар и постигането на максимално добри финансови резултати. Досега като обществен доставчик електроенергията, която тя доставяше на крайните снабдители - дружествата на “Електрохолд”, ЕВН и “Енерго-Про”, беше на регулирани от КЕВР цени. Националната електрическа компания притежава четири лицензии – за обществена доставка, производство на електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ и за търговия, както и за доставчик от последна инстанция (ДПИ). След промените в Закона за енергетиката от 1 юли дейността “обществена доставка” ще отпадне и пазарът на едро ще бъде напълно либерализиран. НЕК е разработила бизнес план за следващите 5 години за развитието на своята дейност. Планът предвижда електроенергията, произвеждана от ВЕЦ и ПАВЕЦ, да се реализира на свободния и балансиращия пазар за постигане на оптимални финансови резултати и за гарантиране на сигурността на електроенергийната система. Компанията работи и по регистрация на европейската енергийна борса ЕЕХ. Компанията стопанисва 31 веца и 39 язовира, 21 от които са комплексни и значими. Водещи за сигурността на електроенергийната система са четирите хидроенергийни каскади “Баташки водносилов път”, “Доспат - Въча”, “Арда” и “Белмекен - Сестримо - Чаира”. В момента НЕК работи по пет приоритета в хидроенергетиката, включително модернизацията на ПАВЕЦ “Чаира” чрез проекта “Яденица”. Планират се и нови ПАВЕЦ с национална и регионална значимост – “Батак”, “Доспат”, “Доспат с нов изравнител” и “Равногор”. НЕК работи и по първия в България проект за система за съхранение на енергия от водноелектрическа централа при ВЕЦ “Въча 1”. В момента компанията е в процес на получаване на разрешение за строеж. В търсене на разширяване на своето портфолио НЕК изгради и 4 фотоволтаични централи. Те са с обща инсталирана мощност от 650 киловатпика. Предстои и присъединяването на пета ФЕЦ към мрежата на “Електроразпределение Север”, която в момента работи само за собствени нужди. НЕК планира да изгради и ФЕЦ “София” с инсталирана мощност от 150 kWp.

Компанията за инженеринг, доставки и строителство Соларис Холдинг АД - смесено дружество на българо-германската SUNOTEC и основните акционери в Еврохолд България АД, откри нова хибридна централа за производство и съхранение на зелена енергия в община Оряхово, област Враца. Проектът се финансира от ОББ и германската Varengold bank AG. ФЕЦ Селановци е с инсталирана мощност от 59.8 MWp и система за съхранение на електроенергия с капацитет 107.3 MWh. Тя произвежда 79 892.71 MWh електроенергия годишно, която би могла да осигури захранването на над 22 хил. домакинства и спестява 1 029 206 тона вредни емисии. Произведената електроенергия се управлява от един от водещите лицензирани търговци - „Електрохолд Трейд“ ЕАД, част от притежаваната от Еврохолд група - Електрохолд. Централата се простира върху площ от 37.86 хектара и в нея са инсталирани 103 116 фотоволтаични панела. В изграждането й участва екип от 250 души. Батерийните модули са по технология LFP (Литиево-железен фосфат). До момента Соларис Холдинг е реализирала проекти за над 600 MW в България и региона, към които са инсталирани над 2000 MWh батерии за съхранение на енергия.

Евробесс Гигафабрика АД - гр. София е внесло инвестиционно предложение в Общинския съвет на гр. Бобов дол за изграждане на модерна фабрика за производство на батерийни системи за съхранение на енергия на стойност 150 милиона евро. Инвеститорът, представляван от Йордан Велчев, търси сътрудничество от общината за търсене на подходящ терен. Планираният производствен капацитет на фабриката е внушителните 5000 MWh годишно. С реализацията на проекта се очаква да бъдат разкрити 100 нови работни места, което ще даде значителен тласък на местната икономика. "Евробесс Гигафабрика" е регистрирано през април тази година с капитал от 50 000 лв., посочва, че 60% от необходимото финансиране за бъдещата фабрика ще дойдат от Европейския иновационен фонд. Останалата част ще бъде осигурена чрез акционерен капитал и поемане на дълг. Самата фабрика ще бъде захранвана изцяло със соларна енергия и микро-грид системи. Източник: Бизнес поща

Част от останалите зелени площи около недовършения градски стадион на Варна ще бъдат застроени, съобщава дружеството "Спортен комплекс Варна", което е управлявано от "Холдинг Варна". Стадион "Варна" се строи вече близо 20 години и все още няма изгледи за завършването му. Строителството бе подновено през есента на миналата година, след като правителството обеща да даде още 30 милиона лева на частния инвеститор, който притежава контролния дял в дружеството. Миноритарен акционер е Община Варна, който даде земята, върху която се строи стадиона. Компанията предвижда изграждане на голяма жилищна зона с приблизителна разгъната застроена площ от 48 000 кв. м., търговски и обслужващи площи за още 9800 кв.м., както и спортна зала с квадратура 6880 кв. м. На терена щяло да има съвременни работни пространства с площ около 3000 кв. м., както и 24 000 кв.м., предназначени за обществено обслужване. Сред останалите съоръжения в новото градско пространство, акцент е теренът пред стадиона, който ще се обособи като обществен площад, разгърнат на 12 000 кв. м. Мястото е предвидено за културни и масови събития, с фокус върху зелените елементи, пешеходния достъп и социалните активности, твърди дружеството. Футболният стадион трябва да е с капацитет от 22 000 седящи места, отговарящ на стандартите на УЕФА и ФИФА, предвидени са подземен паркинг, административен блок, спортни зони, ВИП ложи и търговски обекти, обслужващи съоръжението. При завършването на стадион "Варна" общата инвестиция в него ще достигне 139 милиона лева, стана ясно в края на миналата година от изказване на Ивелина Шабан, финансов консултант на дружеството "Спортен комплекс – Варна". Цената на едно седящо място излиза 6318 лв.

Скандалната обществена поръчка за поредните "довършителни дейности" в многофункционалната спортна зала "Арена Бургас" е тихомълком прекратена. Процедурата за ново мащабно строителство в уж готовата зала беше открита от стопанисващото държавно дружество "Академика 2011" ЕАД с прогнозна стойност от 4,4 млн. лв. без ДДС. Срокът за подаване на оферти и заявления за участие беше 30 май, но нито един кандидат не е внесъл необходимите документи. Като предмет на поръчката бяха записани три основни дейности: 1) изработване на инвестиционен проект; 2) извършване на всички строително-монтажни работи по него; 3) упражняване на авторски надзор по време на строителството. По втората позиция бяха изброени десетина помещения, които трябва да бъдат изцяло изградени, включително: зала с площ 500 кв. м; санитарни помещения; ресторант; съблекалня със СПА център; фитнес; кухня; билетна каса. "Арена Бургас" всъщност беше въведена в експлоатация и официално открита още преди две години - на 18 май 2023 г. При това на почти двойна цена спрямо прогнозната стойност от 38,4 млн. лв., обявена при първата копка през 2014 г. - към днешна дата финансираното изцяло с държавни средства съоръжение в бургаския кв. "Изгрев" струва на данъкоплатеца около 70 млн. лв. Само за последните три месеца това беше втората обществена поръчка на "Академика 2011" за "довършителни дейности" в "Арена Бургас".

Новият мажоритарен акционер на ПФК "Ботев" - Пловдив е Илиян Филипов - съсобственик на "ПИМК Холдинг Груп". Проблемът бе, че изгоненият от България като заплаха за националната сигурност предишен собственик - Антон Зингаревич, не отстъпваше да изплати стари задължения. Илиян Филипов обяви с официално изявление, че вече той е собственик на "Ботев" (Пд), като е покрил и спорните задължения от близо 7 млн. лв.

КФН е писала емисия акции, издадена от „Корпорация за технологии и иновации“ АД, гр. Пловдив, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 4 592 491 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, с ISIN код BG1100006979.

КФН е одобрила проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Дебитум Инвест“ АДСИЦ, гр. София. Емисията е в размер на 5 500 000 евро, разпределени в 5 500 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100011241, с фиксиран лихвен процент в размер на 7,70% годишно върху непогасената част от главницата, с дата на емитиране 23.08.2024 г. и дата на падеж 23.08.2031 г.

На 27.06.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи регулирана информация за взето решение от проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на “Випом” АД, касаещо предварително одобрение на сделка по чл.114 от ЗППЦК

На 27.06.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи регулирана информация за проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на “Випом” АД

Броят на фалиращите германски компании продължава да нараства, предупреди кредитната агенция Creditreform, цитирана от dpa. Компаниите, подали молба за несъстоятелност до края на първата половина от годината ще достигне 11 900. Това би означавало ръст от 9,4% спрямо същия период (януари-юни) на 2024 г. Въпреки че увеличението се е забавило значително, цифрата за първата половина на 2024 г. е била с 28,5% по-висока, отколкото през същия период на 2023-та, броят на компаниите в несъстоятелност въпреки това е достигнал най-високото си ниво от 2015 г. насам. По това време Creditreform е отчела 11 530 фалита на стопански субекти за периода януари и края на юни. Кредитната агенция регистрира значително увеличение на фалитите на компании през първата половина на годината в производствения сектор (с 17,5% до 940 случая) и в сектора на търговията на дребно (с 13,8% до 2220). Индустрията се бори с нарастващите разходи за суровини и енергия, докато секторът на търговията на дребно усеща последиците от сдържаността на потребителите в условията на международни кризи и онлайн конкуренция. Най-големият дял закъсали компании, малко под 7000, е в сектора на услугите. Щетите, причинени от фалити на бизнеси през първата половина на 2025 година, възлизат на приблизително €33,4 милиарда (около $39 милиарда), в сравнение с €29,7 милиарда година по-рано. Броят на работните места, изложени на риск, също се е увеличил в резултат на мащабно ширещата се несъстоятелност, като са засегнати 141 000 служители, в сравнение със 133 000 през първата половина на 2024 г.

Министерство на отбраната на САЩ (DOD) представи предложението си за отбранителен бюджет за фискалната 2026 г. по време на медиен брифинг в Пентагона. Военните разходи на обща стойност от около 961 млрд. долара включват дискреционен бюджет от 848.3 млрд. долара, както и 113 млрд. задължителни военни разходи, които трябва да бъдат одобрени от Конгреса чрез бюджетно съгласуване. Бюджетът разпределя 197.4 млрд. долара за сухопътните сили, 292.2 млрд. долара за военноморските, 301.1 млрд. долара за бойната авиация и 170.9 млрд. долара за цялостната отбрана, като средствата за военновъздушните сили включват и 40 млрд. долара за космическите войски. Предложеният бюджет включва 25 млрд. долара за първоначална инвестиция в противоракетната инициатива "Златен купол"; 60 млрд. долара за модернизация на ядрената триада; 3.1 млрд. долара за производство на изтребителите F-15 EX Eagle II; 3.5 млрд. долара финансиране за новото поколение изтребители F-47; 6.5 млрд. долара за инвестиции в конвенционални и несвръхзвукови боеприпаси и 3.9 млрд. долара за свръхзвукови оръжия; 15.1 млрд. долара за инвестиции в киберсигурност; финансиране за строежа на 19 нови бойни кораба; както и средства за повишаване на бойната готовност и обучението и подобряване на качеството на живот на военнослужещите, включително увеличение на заплатите с 3.8%, и др. Проектобюджетът включва и някои съкращения, включително спиране на програмата за придобиване на самолети за ранно предупреждение и управление E-7 Wedgetail поради "опасения относно оцеляването им във враждебна среда", както и намаляване на поръчките за F-35 Lightning II от 74 на 47 самолета, като предвижда увеличено финансиране за модернизирането на способностите на самолета и около 1 млрд. долара за резервни части.

През последните 40 години, от началото на процеса на обновление през 1986 г.,  Виетнам претърпя забележителни и всеобхватни стъпки в развитието си.  Страната поддържа среден годишен темп на растеж от около 6,4% през 40 години на обновление, а само през първите шест месеца на 2025 г. Виетнам продължава да поддържа положителен темп на растеж на БВП от 7,3%, който почти  достигна целта за растеж от 8% за цялата 2025 г. Ако преди 2013 г. Виетнам не е бил сред 15-те най-големи експортни партньори в света, днес страната се е издигнала до 11-то място в този списък. Виетнам  е една от четирите страни с най-бърз средногодишен растеж на износа в периода 2019-2024 г. в света, а от 2024 г. Виетнам е сред 20-те водещи икономики в международната търговия. Освен водещ износител на черен пипер, кашу, кафе и ориз ключови експортни артикули на страната са станали високотехнологичните промишлени продукти като телефони и електронни компоненти, които представляват 45-50% от общия ѝ износен оборот.