Влизането на България в еврозоната през януари 2026 г. и по-стабилната политическа обстановка след парламентарните избори на 19 април 2026 г. създават предпоставки за увеличаване на инвестициите на регионално и общинско ниво, но е малко вероятно те да доведат до съществено повишаване на инвестиционната активност. Това се посочва в анализ на рейтинговата агенция S&P Global Ratings. Основната пречка пред по-активни инвестиции остава сравнително слабото финансово управление на общините, включително ограниченото дългосрочно стратегическо планиране. Въпреки ниските нива на дългове, които подкрепят кредитните рейтинги, те са резултат от продължително недоинвестиране през последните 10 години, което ограничава икономическия растеж. Дългът на местните и регионалните власти възлиза на около 0,8 на сто от БВП на България към края на 2024 г., като остава под нивата в други страни от Централна и Източна Европа. Делът на дълговите ценни книжа е едва 1,6 на сто от общия дълг на местните власти през 2024 г., спрямо 7,3 на сто в Полша и 11,6 на сто в Румъния. Членството в еврозоната и по-ясният политически резултат след изборите, при които коалицията около подалия тази година оставка президент Румен Радев (2017-2026 г.) печели парламентарно мнозинство - първото от 1997 г. насам - биха могли да подобрят достъпа до финансиране и предвидимостта на бюджетните трансфери към общините. В същото време обаче анализът подчертава, че слабият административен капацитет, неефективните разходни решения и ограничените умения за управление на проекти, особено в по-малките общини, ще продължат да възпрепятстват инвестиционната активност. Допълнителен фактор е силната зависимост на местните власти от централния бюджет, като трансферите формират близо 80 на сто от оперативните им приходи, посочват експертите. Същевременно годишните плащания по дълга не могат да надвишават 15 на сто от средния размер на собствените приходи и изравнителните субсидии за предходните три години. България изостава по ниво на публични инвестиции спрямо редица страни от региона, включително Румъния, Унгария, Полша, Хърватия и Чехия, като това, заедно с неблагоприятните демографски тенденции и зависимостта от изкопаеми горива в някои региони, допълнително ограничава потенциала за растеж. Перспективите по кредитните рейтинги на трите оценявани от S&P Global Ratings общини у нас - София (BBB+/стабилна), Пловдив (BBB/стабилна) и Стара Загора (BBB-/стабилна) - остават стабилни. Като цяло перспективата пред инвестициите на общините остава ограничена, въпреки наличието на благоприятни макроикономически и политически предпоставки, се посочва още в анализа на S&P Global Ratings.

334 млн. евро държавна помощ за скъп ток получава енергоинтензивният бизнес в България за три години. Това става ясно от проект за промени на постановление на МС за компенсацията на тази индустрия. Той предвижда компенсиране със задна дата - от 1 юли 2025 г., тоест предприятията ще получат за първия ценови период 124 млн. евро. Сред тази индустрия съгласно насоки на ЕК са минният бизнес, металургичните предприятия, химическите и преработвателните предприятия, включващи от хранително-вкусовата индустрия до производството на хартия и картон. Общо са над 100 различни индустрии. Парите се отпускат от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Предвидена е обаче възможност Министерският съвет да спре прилагането на програмата или да промени определени параметри, ако липсват достатъчно средства. Компенсациите ще са за половината ток, купен от предприятието. Определеният таван на цената на тока, над който се плаща помощ, е 63,91 евро на мегаватчас. За останалия бизнес таванът, които прие правителството през октомври 2025 г. и който ще действа до юни тази година, е 122 евро за мегаватчас. Всеки месец Комисията за енергийно и водно регулиране определя компенсациите за битовите потребители. Постановлението за енергоинтензивния бизнес предвижда компенсиране до 50% от постигнатата средноаритметична цена за ценовия период за базов товар на сегмента “Ден напред” на Българската независима енергийна борса. Мотивите този сегмент от индустрията да бъде с по-голяма помощ от другите е продължаващата ситуация с периодите с високи цени на електрическата енергия в региона на Югоизточна Европа. Към традиционно високите цени на борсите в тази част на континента се добавя и конфликтът в Близкия изток и отражението му върху енергийните пазари. Предприятията, които отговарят на изискванията за включване в програмата, ще трябва да подадат заявление до своя доставчик на ток, като ще получават от него намаление на сметките си. Фирмите обаче ще трябва да връщат получените компенсации, ако среднопретеглената месечна цена на тока е такава, че с помощта на компенсацията тя е станала по-ниска от 63,91 евро/мвтч. Има и друго условие: предвижда се половината от получената компенсация да отива за мерки за намаляване на разходите за енергия или за по-гъвкаво потребление. В това се включва разработването на мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, решения за акумулирането на енергия, подобряване на енергийната ефективност и др. Всички тези инвестиции трябва да бъдат направени и да са започнали да действат до 48 месеца от получаването на компенсацията.

Ирландската финтех група CluneTech отбеляза 25 години от откриването на своето представителство във Варна – ключов момент, поставил началото на международното ѝ развитие. Към днешна дата CluneTech има близо 800 служители в България, като над 500 от тях са базирани във Варна. Компанията развива в страната оперативни и софтуерни екипи на четири от своите бизнеси – TransferMate, Fintua, Sprintax и Benamic, и предлага възможности за развитие във финансите, софтуерното разработване, обслужването на клиенти, маркетинга и административните функции. Над 54% от служителите на CluneTech имат повече от 5 години стаж в компанията – показател, който значително надвишава средните за пазара нива и отразява силната корпоративна култура и дългосрочната ангажираност на екипа. Само дни преди годишнината CluneTech постигна рекордно високо класиране в индекса Top 100 Best Employers of Bulgaria на Career Show, заемайки 12-о място спрямо 46-о място през 2023 г. През изминалата година компанията беше отличена и като „Най-добър работодател във финтех сектора“ за трета поредна година.

Британската компания Waracle, която през ноември 2025 г. купи софийския софтуерен разработчик HackSoft, съобщи, че разширява плана си за България и ще събере екип от 150 души, а не от 100, както планираше при сделката. Тогава в HackSoft ("Хак софт") работеха 55 души, междувременно вече са наети нови 12. В началото на май Waracle възнамерява да се премести в нов офис в София с 44 работни места. Компанията използва AI технологията за подпомагане на хората, а не за тяхното заместване. Бордът на директорите на Waracle в България включва Дейвид Тък, Радослав Георгиев, съосновател и главен изпълнителен директор на HackSoft, както и Крум Хаджигеоргиев, председател на управителния съвет на БАСКОМ. Waracle е специализирана в разработването и дизайна на дигитални продукти в секторите здравеопазване, енергетика, финансови услуги и публичния сектор. Сред клиентите на Waracle са компании като Roche, IG Group, Royal London и SP Energy Networks. Разполага с офиси в Дънди, Глазгоу, Единбург, Лондон и вече в София. Местното звено се очаква да се превърне в най-големия развоен център на компанията.

"Захарни заводи" АД инвестират 4 млн. евро в парова централа за биомаса и ускорява прехода към устойчиво производство на етилов алкохол. Проектът е в инвестиционна фаза, като въвеждането му в експлоатация е планирано за началото на 2027 г. Новото съоръжение ще бъде оборудвано с водотръбен котел с мощност 13 MW и капацитет 16 тона пара на час. Новият котел ще използва три вида биогорива на основата на биомаса – енергиен източник, който позволява елиминирането на емисиите от твърди горива и значително намалява общия въглероден отпечатък на производството. За сравнение, през 2025 г. при производството на етанол и ddgs са генерирани 8.8 хил. тона емисии от използване на въглища и 6.2 хил. тона от използване на природен газ. С внедряването на новата централа компанията ще преустанови използването на въглища, което представлява съществена стъпка към декарбонизация. Проектът включва още изграждане на складова база за биогориво, внедряване на съвременни автоматизирани системи и технологии за пречистване на димни газове. Очаква се и създаването на нови работни места. „Захарни заводи“ вече разполага с капацитет за производство на 60 000 литра спирт на денонощие, като новата инвестиция ще допринесе за допълнително повишаване на производствената ефективност и засилване на конкурентоспособността на компанията както на вътрешния, така и на международните пазари. В края на 2025 г. компанията стартира и продажбите на спирт за горене и гориво за биокамини под собствената марка CARA – стъпка към изграждането на цялостно портфолио от решения за крайни клиенти. Наскоро компанията взе стратегическото решение съвместната дейност на мажоритарните собственици „Ритъм-4-ТБ“ ООД и „ГУ-Фарадей“ ЕООД да се раздели в две различни направления. Процесът разделяне обхваща всички съвместни бизнеси и активи на акционерите – както „Захарни заводи“ АД Горна Оряховица, така и бизнеси и активи в Стара Загора. В рамките на това преструктуриране се оформят два дяла, които условно могат да бъдат наречени на имената на компаниите-собственици – дял „Фарадей“ и дял „Ритъм“. Към дела, собственост на „Фарадей“, остават: производство и търговия със захар, етанол, ремонтно-механични услуги, както и ТЕЦ, обезпечаващ вътрешните нужди на компанията от енергия. От своя страна, производството и търговията със захарни изделия и изградените на територията фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) са прехвърлени към структурата, собственост на „Ритъм“. След завършването на разделянето, фокусът на „Фарадей“ е насочен към бъдещето – стратегическо, технологично и техническо развитие на основните бизнеси. В краткосрочен и средносрочен план се изпълнява амбициозна инвестиционна програма, обхващаща ключовите направления на "Захарни заводи" в дял „Фарадей“ – производството на захар и етанол, както и енергийната инфраструктура. Компанията направи и някои други ключови промени: нов централен офис в производствената си база в Горна Оряховица с РЗП 1 401 кв.м, ново парово стопанство на газ, с което осигуряването на топлоенергия за производството на българска захар премина от въглища на газ на стойност 5 млн лева и подмяна на филтър-пресите във фабриката, които са от ключово значение за производството на захар на стойност 4 млн лв.

Частни собственици на малък имот от 450 кв. м. в “Младост” ще получат възможност да строят върху съседен голям общински терен мегасграда с разгъната застроена площ от 59 170 кв. м. Тази неравна сделка става възможна само защото мини теренът на частниците от 450 кв. м. е част от голям имот от 5789 кв. м, който е обща собственост със Столична община и “Софийски имоти”. Вместо да обезщети частниците по друг ред, кметът на район “Младост” Ивайло Кукурин предлага общината да им учреди право на строеж върху целия имот. Така срещу дела си от 7.78 % от земята частникът, който се явява и строител-инвеститор, ще получи 76% от РЗП-то. Предложението касае имот от 5789 кв. м. на централния булевард “Александър Малинов”. През 2022 г. със заповед на главния архитект на София за този терен е одобрено изменение на ПУП-а, като при него е гарантирано според доклада на кмета максимално добри параметри за застрояване. Така върху имота може да се реализира РЗП от 44 620 кв. м. надземно и 14 550 кв. м. сутерен. Всичко това е представено като добро решение въпреки сериозния проблем с презастрояването на “Младост”. Столична община е собственик на 2499 кв. м. или 43.2% от имота , 49% са собственост на “Софийски имоти”. Частните лица, които предлагат сделката, притежават едва 7.78% от имота. При учредяването на строеж обаче се предвижда общината и “Софийски имоти” да получат като обезщетение 26% от РЗП-то, но не върху целия имот, а върху собствения си дял от него. Така за общината се получава обезщетение от 6697 кв. м. РЗП, а за “Софийски имоти” - 7600 кв. м. Останалото РЗП остава за частните собственици, които се явяват и инвеститори и строители през фирма “Билд Топ Лукс”. Според експерти много по-логично е съсобствениците в терена да бъдат обезщетени с друг имот, а този терен да се реализира изцяло за нуждите на общината. С постъпленията от такъв един обект могат да се отчуждат много зелени терени на територията на “Младост”.

Бъдещият собственик на ПФК "Левски" Атанас Бостанджиев ще наследи и големи дългове в клуба. Годишният финансов отчет на дружеството показва, че общите задължения на "Левски" към 31 декември 2025 г. са 22.269 млн. лв. (11.37 млн. евро), което включва 21.122 млн. лв. текущи пасиви и 1.147 млн. нетекущи. Ръководството на "Левски" е успяло да свие задълженията с 2.513 млн. лв., тъй като към края на 2024 г. те са били 23.635. През изминалата година клубът е имал общи приходи в размер на 30.99 млн. лева и положителен финансов резултат от 1.84 млн. лв. Регистрираният капитал (30.787 млн. лв.) надвишава нетните активи (18.002 млн. лв.), с което е нарушено изискване от Търговския закон.

Комисията за финансов надзор (КФН) обяви, че прехвърлянето на контролния пакет на "Търговска лига", а оттам – и на мажоритарната собственост на пенсионната и на застрахователната компания "ДаллБогг: Живот и здраве", е станало без изискваните от закона разрешения. Миналата седмица стана ясно, че в края на март Тихомир Каменов е прехвърлил 54.85% от собствеността на "Търговска лига" на сина си Тихомир Каменов – младши, които е и американски гражданин. "Мажоритарният собственик продължава да нарушава законодателството (Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховането), прехвърляйки контролен пакет в ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД и ПОД "ДаллБогг" ЕАД, без да е уведомил регулаторите и да е получил законово изискуемите разрешения". От КФН припомниха забраните и надзорните мерки срещу "ДаллБогг", предприети в последната година както от българската комисия, така и от надзорните органи на Полша и Румъния. Компанията е и под наблюдението на европейския орган по застраховането EIOPA. Според българския надзорен орган"неизплатените щети от застрахователя по линия на гаранционни схеми в чужбина се оценяват на над 4 млн. евро, като сумата не е окончателна, тъй като компанията не предоставя достоверна информация на КФН, на Европейския надзорен орган и бюро "Зелена карта".

„Градус“ АД ще разпредели дивидент със средства от неразпределената печалба от минали години след три години на пауза на изплащането към акционерите. Дружеството свиква общо събрание на 10 юни 2026 г. в Стара Загора, на което ще се гласува годишният отчет за 2025 г. С 579 405,79 лева (296 245,48 евро) от неразпределената печалба на дружеството се предвижда да се покрие загубата на компанията. Общо 5 782 749,70 евро ще бъдат разпределени на акционерите, като изплащането на дивидента ще започне на 13 юли тази година. Компанията ще изплаща дивиденти чрез инвестиционните посредници и „Уникредит Булбанк“ АД. Компанията последно е изплатила дивидент през 2023 г. от печалбата за 2022 г. в размер на 0,0207626 лева на акция.

На заседанието си от 28.04.2026 г. КФН реши: 1. Издава лиценз на „Билеър” ЕООД за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви. Дружеството има право да предоставя услугите за криптоактиви, както следва: – предоставяне на попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти; – изпълнение на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти; – предоставяне на управление на портфейл, свързано с криптоактиви. 2. Одобрява Милен Керемедчиев за нов член на съвета на директорите на „Фонд Имоти“ АДСИЦ. 3. Одобрява представените промени в устава на „Софарма билдингс“ АДСИЦ. 4. Заличава регистрацията на „Българска фондова борса“ АД като администратор на бенчмаркове и отписва дружеството от регистъра на администраторите на бенчмаркове, лицензирани или регистрирани от Комисията съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011. 7. Прекратява производството във връзка с издаване на одобрение на нов член на съвета на директорите на управляващо дружество „Трейшън Инвест“ ЕАД. 8. Освобождава за 2026 г. „Аурубис България“ АД от задължението да се лицензира като инвестиционен посредник във връзка с осъществяваната от дружеството търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ). 9. Изпраща писмо до „ФФ Диджитал“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

Броят на държавите, които намаляват енергийните данъци в отговор на войната с Иран, се е удвоил през последния месец въпреки призивите на Международния валутен фонд (МВФ) за фискална сдържаност, показва нов доклад. Европейските правителства стоят зад рязкото нарастване на нецелевата подкрепа за енергията, според анализ на Financial Times върху проследяващия инструмент на Международната агенция по енергетика. Данните подчертават предупрежденията на Европейския съюз и МВФ за необходимостта от фискална дисциплина чрез „целеви и временни“ мерки, предвид това, което Фондът определя като „напрегнати“ публични финанси. При вече високи нива на дълг в много държави, фискалната политика трябва да реагира предпазливо – като осигурява подкрепа там, където е необходимо, без да тласка публичните финанси по-близо до ръба“, предупреди фондът този месец. Правителствата са под натиск да подкрепят потребителите, засегнати от рязкото поскъпване на енергията, откакто Съединените щати и Израел започнаха войната на 28 февруари. В резултат на конфликта доставките през Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световната морска търговия с петрол и газ, на практика са спрели. Европейските правителства досега са ангажирали близо 9.5 млрд. евро във фискални мерки, за да смекчат ефекта от войната с Иран върху сметките за енергия. Над 80% от тази сума се състои от мерки без ясно определена целева група или условия, като например общи намаления на акцизите или ДДС върху енергията. Германия е заделила 1.6 млрд. евро за намаляване на акцизите върху горивата, а Испания – 3.5 млрд. евро за понижаване на ДДС върху енергията. Италия е удължила „временно“ периода на действие на намаления 20-процентен акциз върху горивата, въведен в средата на март, на обща стойност около 1 млрд. евро за 45 дни. Мерките трябва да изтекат в петък, но не е ясно дали Рим – който в момента е в процедура по свръхдефицит – ще ги удължи отново, или потребителите ще бъдат изправени пред рязък скок в цените на горивата. Пет от европейските икономики, които са намалили данъците, също са въвели тавани на цените на горивата или на печалбите на търговците на дребно към 21 април, според тракера на IEA, който следи политиките в държавите по света от началото на войната. Миналата седмица Европейската комисия очерта планове за справяне с високите цени и ускоряване на електрификацията. Тя предложи законодателство за по-ниско облагане на електроенергията спрямо изкопаемите горива и насърчаване на технологии като термопомпи и електрически превозни средства. Енергийният комисар Дан Йоргенсен предупреди „да не се пилеят парите на данъкоплатците за субсидии за изкопаеми горива“. Френското правителство, чиито опити да намали големия си фискален дефицит ограничават възможностите му, е обещало 70 млн. евро за премахване на акцизите върху горивата за фермерите, както и субсидии за логистичния и риболовния сектор. В същото време увеличава държавната подкрепа за електрификацията. За разлика от това Германия е намалила данъците върху горивата за всички потребители, без да съчетае това с инвестиции в прехода към чиста енергия.

Индексът на икономическото доверие в САЩ на Gallup е спаднал с 11 пункта през април до -38, най-ниското ниво от ноември 2023 г.  и вече е под пандемичното дъно от -33 пункта, наблюдавано през април 2020 г. Най-високото ниво за всички времена е било +56 пункта през януари 2000 г., докато най-ниското ниво за всички времена е било -72 пункта през октомври 2008 г. Спадът в доверието изглежда се дължи на все по-песимистичните нагласи сред американците. Според данните 73 на сто от американците смятат, че икономиката се влошава, което е най-високото ниво от май 2023 г., докато само 23 на сто казват, че условията се подобряват. Данните са от годишното проучване на Gallup "Икономика и лични финанси“, проведено от 1 до 15 април. Високите разходи за издръжка на живот продължава да е начело в списъка на американците с най-важните финансови проблеми, пред които са изправени семействата им. 31 на сто от анкетираните, които я посочват в отворен въпрос, са под пика от 41 на сто през 2024 г., но подобни на тези отпреди година и сред най-високите в повече от 20-годишните изследвания на Gallup. Разходите за енергия, които са се повишили значително тази година, се посочват от 13 на сто от американците, което е с 10 процентни пункта повече от миналата година и най-високото ниво от 2008 г. насам – което свързва разходите за жилища с втората по големина грижа. Здравеопазването е на четвърто място с 8 на сто, което е в съответствие с данните от 2020 г. насам. Опасенията за достъпност доминират в тазгодишния списък, като комбинираните очаквания за инфлацията, разходите за енергия, жилище и здравеопазване – заедно с разходите за колеж, транспортни разходи и грижи за деца – далеч надхвърлят всички други видове финансови проблеми.

Мащабът на намаляването на населението на Китай през следващите 10 години може да достигне приблизително 60 милиона, което е сравнимо с населението на цяла Франция (68,5 милиона). Това съобщава South China Morning Post (SCMP), позовавайки се на доклад на изследователската група Rhodium Group. Една от основните причини е рязкото намаляване на раждаемостта – 7,92 милиона деца през 2025 г., със 17% по-малко отколкото през 2024 година. Населението на Китай намалява за четвърта поредна година. Други важни фактори включват нарастващите разходи за живот и променящите се обществени настроения. В проучването се отбелязва, че демографският спад на Китай вече започва да се отразява на икономиката му.  Така през 2025 г. бюджетните субсидии за фондовете за социално осигуряване достигнаха рекордните 2,5 трилиона юана (425 милиарда долара), което се равнява на 10,1% от всички разходи на националния бюджет. Ако настоящите демографски тенденции продължат, тази сума ще продължи да расте. Според SCMP се очаква меките условия на пазара на труда в Китай и забавянето на растежа на доходите да изострят тенденциите на обезлюдяване. Намаляването на населението, от своя страна, ще доведе до по-ниски обеми на кредитиране и лихвени проценти, предупреждава Rhodium Group.  Китайското правителство планира да увеличи средната продължителност на живота на населението на страната до 80 години по време на изпълнението на 15-ия петгодишен план (2026-2030 г.). Това бе посочено в доклада за работата на правителството, публикуван в деня на откриването на четвъртата сесия на 14-ия Всекитайски народен конгрес (най-висшият законодателен орган) през март. Според документа, за да постигнат тази цел, властите възнамеряват да „ускорят процеса на изграждане на „Здрав Китай“ и превръщането на Китай в спортна сила“. Както подчертават авторите на доклада, обобщавайки последните пет години, през този период „средната продължителност на живота на населението се е увеличила до 79,25 години“. Според данни от Националното статистическо бюро (NBS), населението на Китай през 2025 г. е намаляло с 3,39 милиона души, достигайки 1,4 милиарда. През миналата година са се родили 7,92 милиона души и са починали 11,31 милиона души. Раждаемостта и смъртността са съответно 5,63 и 8,04 на хиляда души. Според официални оценки, мъжкото население на Китай е намаляло с 0,3% през миналата година до 716,85 милиона, а женското население – с 0,1%, до 688,04 милиона. Сред гражданите на страната делът на хората на възраст от 16 до 59 години достигна 851,36 милиона, което е намаление с 0,7% в сравнение с оценката за 2024 година. Броят на жителите над 65 години се е увеличил с 1,5% до 223,65 милиона. През 2025 г. градското население на Китай се е увеличило с 1% (с 10,3 милиона души) до 953,8 милиона. Селските райони са 451,09 милиона души (намаление с 2,9%, или 13,69 милиона души). Коефициентът на урбанизация е 67,89 процента.  През последните години китайските власти непрекъснато разработват мерки за стимулиране на раждаемостта и развитие на т.нар. сребърна икономика (система, насочена към овладяване на покупателната способност на възрастните хора). Правителството разширява грижите за децата, стреми се да създаде социална среда, благоприятстваща раждането на деца, и засилва подкрепата за гражданите в образованието, жилищното настаняване и заетостта. През 2022 г. населението на Китай започна да намалява за първи път от 60 години, губейки 850 000 души. През 2023 г. и 2024 г. броят на китайците намаля допълнително съответно с по 2,08 милиона и 1,39 милиона души.