Безработицата в България през ноември остава на ниско ниво – 5,14%, съобщиха от Агенцията по заетостта. Намалението е с 0,02 процентни пункта спрямо същия месец на 2024 година. Регистрираните безработни в края на месеца са 145 818 души. През ноември 13 086 безработни са започнали работа. Допълнително 1000 заети, учащи и пенсионери са получили съдействие за промяна или развитие на своята професионална реализация. Така общият брой, преминали към заетост през месеца, достига 14 086 души. От страна на бизнеса през ноември са заявени 6 146 свободни работни места на първичния пазар на труда. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост – 23,3%, следват държавно управление – 15,6 на сто, търговия и ремонт на автомобили – 12,6%, образование – 12,1 на сто, хотелиерство и ресторантьорство – 4,9% и хуманно здравеопазване и социална работа – 4,1 на сто. Сред най-търсените професии през месеца са персонал, полагащ грижи за хора, продавачи, оператори на машини и съоръжения, работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, персонал в сферата на персоналните услуги, преподаватели, стопански и административни служители, водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения, работници по събиране на отпадъци, заети в производството на храни, облекло и дървени изделия, металурзи, машиностроители и занаятчии, чистачи и помощници, и други.

160 милиона евро от европейската инициатива JEREMIE ще бъдат реинвестирани в модернизацията и развитието на българския бизнес. Средствата ще бъдат предоставени на предприятията чрез различни финансови инструменти, чието структуриране се предвижда да започне още през 2026 г. Ресурсът представлява възстановени средства от вече реализирани операции за финансов инженеринг по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Както и досега, финансирането по JEREMIE ще се управлява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). За целта Министерският съвет одобри изменения и допълнения на Рамковото и на Финансовото споразумения между правителството на България и ЕИФ, като се предвижда действието им да се удължи до 2035 г. Очаква се след подписването на споразуменията и ратифицирането им от Народното събрание да започне оценка на пазарните условия и структуриране на конкретните финансови инструменти, които ще бъдат предложени на българските компании.

От средата на декември 2026 г. за срок от 12 години частната "Ивкони Експрес" ще поеме 25% от жп превозите в страната. Останалите около 75% ще бъдат изпълнявани както и до сега от държавната "БДЖ-Пътнически превози". В изпълнение на поетите ангажименти на България по Плана за а възстановяване и устойчивост държавата трябваше да допусне частни компании в пътническите жп превози. Така според трите основни жп центъра - София, Пловдив и Горна Оряховица - страната бе разделена условно на три части - Западен, Южен и Северен регион. В изпълнение на този план през лятото министерството обяви процедура за възлагане на трите, като освен държавната "БДЖ-Пътнически превози" участва само една от частните компании с лиценз за изпълняване на пътнически жп превози. "Ивкони Експрес", част от транспортната група на "Юнион Ивкони", е подала оферта за Северен и Южен регион, докато държавната и за трите. При отварянето на офертите през ноември стана ясно, че "БДЖ-Пътнически превози" предлага цена за засубсидия за влаккилометър и за трите региона в размер на 8,99 евро. Частният превозвач "Ивкони експрес" от своя страна предложи цена за субсидия на влаккилометър от 7,63 евро. Така частната поема Северен и Южен, а държавната - Западен. Процентното разпределение от всички превози в страната е съответно 25% и 75%. Договорите влизат в сила от 13 декември 2026 г. и са за срок от 12 години. Останалите две частни компании с лиценз не са подали оферти - пловдивската транспортна и строителна група ПИМК през дружеството за пътнически превози "ПИМК Рейл експрес", както и старозагорската "Рейлимпекс" на Младен Добрев. Междувременно кабинетът в оставка одобри 40 млн. лв. възмездна финансова помощ за "БДЖ - Пътнически превози", която дружеството трябва да възстанови до 30 септември 2026 г.

Интермодалният терминал в Русе беше включен за финансиране по програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Общата стойност на проекта е 117 млн. лв., а безвъзмездното финансиране от Европейския фонд за регионално развитие е над 97 млн. лв. Интермодалният терминал ще бъде изграден на територията на закритата гара Русе изток – разпределителна. Проектът предвижда изграждане на нова жп гара със седем коловоза, възстановяване на железопътната връзка с Дунав мост, както и нов пътен достъп от Северната индустриална зона на града. В рамките на терминала ще бъдат изградени административни сгради, товаро-разтоварна площадка, митнически пункт, складови площи, паркинги и озеленени територии. Очаква се НКЖИ да обяви обществена поръчка за проектиране и строителство на интермодалния терминал през януари 2026 г. След завършването му, експлоатацията на обекта ще бъде възложена на частен оператор.

Съвместна научноизследователска лаборатория на „Ел Би Булгарикум" и японската „Мейджи" (Meiji) се очаква да бъде открита в средата на 2026 година в София, а основната й цел ще бъде да изучава ползите и да доказва качествата от традиционното българско кисело мляко. На пазари, като Тайланд и Виетнам има повишение на продажбите, а японската корпорация предстои да въведе и нови продукти като айрян на азиатските пазари.

Миналото лято Столичната община (СО) и Столичния общински съвет (СОС) гласува промени в договорите с трите т.нар. оползотворяващи организации - "Екопак", "Екобулпак" и "Булекопак", които получават средства от продуктовите такси и са длъжни да поддържат събирането в цветните контейнери в различни общини. Новите изисквания включваха разполагането на близо три пъти повече цветни контейнери в града, както и по-често им събиране по график, съгласуван с общината. Трите дружества обаче обжалваха решението на СОС и миналата седмица стана ясно, че са спечелили делото на последна инстанция - Върховният административен съд (ВАС) е потвърдил решението на Административен съд - София-град. Промените, които общината опита да въведе, бяха няколко. Първо, трябваше да се уеднакви системата из града и цяла София да събира опаковките си в три цвята кофи, а не два. "Екобулпак", която влезе в публичен конфликт с общината миналия месец и държи най-голям дял от районите в столицата, е единствената от трите с двуцветна система. Второ, трябваше да се променят моделите на контейнерите. "Екопак", която обслужва районите "Средец", "Триадица", "Оборище", "Младост", "Красно село", "Студентски", вече започна да ги подменя с такива с по-големи отвори и по-голям обем след преговори с общината. Трябваше да се увеличи и броят на цветните контейнери три пъти. В момента в София има 3000 цветни и 90 хил. сиви кофи. Според данни на общината за 2024 г. количеството разделно събрани с цветните контейнери отпадъци от опаковки от домакинствата е 16 227 т, а събраните със сивите контейнери смесени битови отпадъци са 372 150 т, или 1 към 23. Освен това бе прието трите организации да изпълняват предварително съгласуван месечен маршрутен график с честота на обслужване, при която не се допуска препълване на съдовете и да представят на СО бюджет за провеждане на информационно-образователни кампании. Приходите на четирите оползотворяващи организации в България (три от тях работят в столицата) идват основно не от събраните и предадени за рециклиране количества опаковки, а от т.нар. продуктови такси, които производителите и вносителите плащат за всяка опаковка на свой продукт. Това поражда и противоречието: компаниите нямат голям стимул да разширяват дейността си и да подобряват услугата, защото не работят на пазарен принцип. Общината има право сама да събира разделно отпадъци, но пък не е регистрирана като оползотворяваща организация и няма да получава пари от продуктовите такси.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открити производства срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) и „АЕЦ Козлодуй" ЕАД по жалби на фирми. КЗК образува открито производство срещу МВР/дирекция „Управление на собстеността и социални дейности" по жалба на „Екселор Холдинг Груп" АД срещу решение за закупуване на специализирана техника с 2 обособени позиции. КЗК образува открито производство срещу „АЕЦ Козлодуй" ЕАД по жалба на „Енергия - Оргрес" ЕООД срещу решение за доставка на никелови уплътнения за капаци на парогенератори тип ПГВ-1000. Жалбите са подадени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Христофорос Аманатидис-Таки за пръв път от години официално и лично придобива участие в дружество - "Миг строй 5", като разполага с терен и разрешително за строеж в столичния квартал "Люлин", като изграждането вече е започнало още от 2024 г. Продавачът е голямата строителна компания от гр. Брезник "Нивел строй", която има около 400 служители и декларира над 200 млн. лв. оборот за 2024 г. Теренът е на бул. "Джавахарлал Неру", в непосредствена близост до търговските центрове Mini Mall и Silver Center, магазин "Фантастико" и Mega Extreme Bowling. В близост е метростанция "Люлин". Преди това теренът е ползван за автокъща. Проектът е за сграда с 9430 кв.м РЗП върху терен около 2 дка като постройката ще заема около половината от него. Предвидената височина е 24.4 м до билото ѝ и 21 м кота корниз. Разрешението е издадено още на 7 февруари 2024 г., влязло е в сила на 8 март, а строителната площадка е открита на 28 август 2024 г. Строител е пловдивската компания "МАИ-груп". Купувачът желае да доизгради и въведе в експлоатация сградата, като купувачът поема да уреди всички задължения към "Нивел строй". Управителят Вангелия Васева не се сменя. Тя в миналото има и други участия в свързвани с Таки компании, като например до 2020 г. е била 50% собственик на фирмата "Констрол". Освен това самата "Миг строй 5" исторически има връзки с близки до Аманатидис лица - при основаването на дружеството през 2007 г. съдружник с 50% дял и съуправител е неговата сестра Афродита Боримиирова. Тя излиза от фирмата година по-късно, но след няколко трансформации през 2015 г. с 50% дял, а от 2019 г. и със 100% е "Новита холдинг груп". Компанията е регистрирана в далечната 2002 г. от покойния финансист Емил Хърсев под името "Новита хотели". Днес едноличен собственик на капитала е "Елит лизинг холдинг" на дългогодишния партньор на Аманатидис от времето на групировката ВИС-2 Димитър Цеков. Но през 2006 - 2008 г., преди проблемите му със закона, Аманатидис лично е бил собственик. След преобразувания през 2024 г. компанията на Цеков е мажоритарен собственик и на други публично свързвани с Таки активи като дружествата, притежаващи ТИР паркингите в Капитан Андреево, Лесово и Русе. Има още две фирми, в които Таки има пряко собственост. Това са "Еврофинанс фактор" и "Интертур". В още много други обаче се счита, че контролът му е скрит зад съпругата му Боряна Шехтова, Мартин Манолов, Димитър Цеков или други подставени лица.

На извънредно общо събрание на акционерите на „УниКредит Булбанк“ АД, проведено на 13 ноември, е прието решение за разпределение на дивиденти от задържаната печалба за предишни години (до 2023 г. включително). Брутният размер е 1.29 лева за една акция, като изплащането ще започне на 18 декември.

„Илевън кепитъл“ АД е получило 550 519,83 лева (281 476,32 евро) дивидент от „Бизнесмап“ ООД. Компанията изплаща за пета поредна година дивидент на „Илевън Кепитъл“. „Бизнесмап“ ООД (опериращо под наименованието Kanbanize) е едно от дружествата в инвестиционния портфейл на публичната компания, които са с добър потенциал за международна експанзия. Търговската марка Kanbanize е регистрирана в Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Оперира в сферата на високите технологии - SaaS (софтуер като услуга), бизнесът е B2B насочен. Компанията разработва и предлага софтуер за управление на проекти. Инструментът използва популярния подход „канбан”, който представлява система за визуално управление на процеси, наблягаща на „доставката точно на време“, и се използва от корпоративни клиенти за нуждите на техните ИТ и други проекти.

Унгарската Конституция отдава специално значение на семейството - защитава институцията на брака и постулира, че семейството е фундамент както на брака, така и на отношенията между родители и деца. Конституцията декларира, че унгарската държава ще поощрява стремежите на хората да имат деца. Закон със специален статут регламентира закрилата на семейството, за да гарантира, че целите на семейната политика ще бъдат осъществявани от всички правителства. Устойчивата положителна промяна на демографските тенденции се разглежда като необходимо условие за средносрочното и дългосрочното социално развитие и устойчивостта на Унгария. Един от приоритетите на унгарската просемейна политика е подпомагането в максимална степен на родителите да хармонизират кариерното развитие и отглеждането на децата. В Унгария семействата получават изключително силна подкрепа: например, през 2013 г. страната е изразходвала 3,6% от своя БВП за семейни политики, сравнено с 2,43% средно за страните от ОИСР през същата година. През 2019 г. 4,7% от БВП са били трансферирани към семейства, отглеждащи деца. Основен актуален инструмент за реализиране на унгарската просемейна политика са тригодишните планове за действие за закрила на семейството. Предходният план е въведен през юли 2019 г. и изтече на 31 декември 2022 година.

     Ключова мярка в него е безлихвен, гарантиран от държавата заем за всяка сключила брак двойка, в която жената е на възраст от 18 до 40 г., на стойност 31 250 евро. Заемът се получава от търговските банки със срок на изплащане 20 години и месечна вноска не по-висока от 156 евро. Ако в първите пет години след получаването на заема се роди поне едно дете, заемът запазва безлихвения си статут, а изплащането се преустановява за 3 години. При раждането на второ дете изплащането отново се преустановява за 3 години, а 30% от оставащата дължима сума се опрощават. При раждане на трето дете се опрощава цялата оставаща дължима сума.    Субсидирани нисколихвени жилищни кредити за построяване или закупуване на жилище (31 250 евро за семейства с две деца и 47 000 евро за семейства с три деца);
    Увеличаване на облекченията при изплащане на ипотечни кредити;
    Субсидия за закупуване на нов пътнически автомобил със седем и повече места от семейства с три и повече деца;
    Семейни данъчни облекчения (32 евро месечно на работещ родител за семейства с едно дете, 63 евро месечно на работещ родител – за две деца, 106 евро месечно – за три и повече деца); през 2015 г. тези облекчения възлизат на 778 млн. евро, през 2017 г. – на 875 млн., а през 2019 г. достигат почти 1 млрд. евро.
    Данъчни облекчения за новобрачни двойки с първи брак за поне единия от партньорите – 16 евро на месец  (през 2017 г. 80 000 двойки са се възползвали от облекчения на обща стойност над 10 млн. евро)
    Безплатни учебници (осигурени за 85% от всички ученици);
    Детски кетъринг (за всекидневни детски грижи и детски градини), осигуряващ безплатна храна за 65% от обхванатите деца;
    Съществуващите до 2010 г. училищни програми за сексуално образование са заменени с програми за „подготовка за семейния живот“.

През 2020 г. Унгария става първата страна в Европа, въвела пожизнено освобождаване от данък върху доходите от труд на жените, родили четири и повече деца. След 2023 г. кръгът на обхванатите от тази мярка се разширява и включва всички жени, родили или осиновили деца до 30-годишна възраст, както и младите родители на възраст до 25 години. Целта на правителството е да облекчи процеса на напускане и връщане на пазара на труда. Като цяло, за периода 2015 – 2025 г. от различните форми на семейни данъчни облекчения са се възползвали 376 хил. новосъздадени семейства, а общата сума надхвърля 7 млрд. евро; значителна част от тези средства са се влели в унгарската икономика чрез потреблението на домакинствата.   
Допълнение на подкрепящата семейството данъчна политика е една уникална мярка – въведената през 2015 година. „Субсидия за семейно жилище“ (през 2019 г. допълнена със специален вариант за селските райони), от която досега са се възползвали над 240 хил. унгарски семейства. В резултат на двете мерки всяко четвърто унгарско семейство с деца е получило възможност да се премести в по-подходящо за него жилище. В допълнение се установява значим ръст на средния брой деца в семействата, възползвали се от мерките.
През 2024 г. е въведен нов вариант на мярката, с която финансовата подкрепа за придобиване на жилище се разпростира и върху двойките, планиращи да имат деца. Той заменя стария модел, прилаган в градовете с цел адекватен отговор на променящите се семейни потребности в актуалната икономическа ситуация. Предвид много изгодните условия (ниска лихва, едногодишен мораториум на плащанията след раждане на първото дете, опрощаване на 30 на сто от заема след раждане на второ дете и опрощаване на цялата дължима сума след раждане на трето дете) интересът към мярката нараства значително през последните две години. Само през първия месец след откриването на мярката по нея са кандидатствали над 2000 млади семейства.

Според данните на Централната статистическа служба за периода 2010-2023 г. делът на заетите сред жените на възраст 25-49 г., отглеждащи деца до 3 години, е нараснал от 67% на 78%, а делът на жените, отглеждаши деца на възраст до 6 години – от 63% на 74 процента. Тези промени не биха могли да се случат без въведените мерки за подпомагане завръщането на жените на пазара на труда, особено на развитието на мрежата за домашни грижи и разширяването на подкрепата за семейството.
Мерките, въведени през последните петнадесет години, оказват положително въздействие върху основните показатели, характеризиращи населението. В резултат на просемейната политика на правителството, броят на сключените бракове се е удвоил в сравнение с 2010 г., броят на разводите е намалял с една четвърт, а броят на абортите е намалял почти наполовина. Ако всичко беше останало на нивото от 2011 г., то до 2023 г. щеше да има с 178 000 по-малко деца, с 204 000 по-малко бракове, с 65 000 повече разводи и с 152 000 повече аборти.
Значително подобрение е, че коефициентът на плодовитост се е увеличил от 1,23 на 1,59 през десетилетието, след като достигаше дъното си през 2011 година. Между 2010 и 2022 г. сред всички страни на ЕС именно в Унгария коефициентът на плодовитост се увеличава най-много, като от долните позиции страната се изкачи на върха по този показател. Според най-новите данни на Евростат, унгарският коефициент на плодовитост през 2022 г. е шестият най-висок в ЕС. Със стойност 1,56 според данните на Евростат, публикувани през март 2024 г., Унгария изпреварва всички западноевропейски, северноевропейски и южноевропейски държави-членки с изключение на Франция, и надминава средния за ЕС показател от 1,46.

Европейската централна банка (ЕЦБ) започва реформа на европейския банков надзор с цел намаляване на административната тежест и по-силен фокус върху ключовите рискове, без да се компрометира стабилността на банковата система. Реформата е представена в доклада Streamlining supervision, safeguarding resilience („Опростяване на надзора, запазване на устойчивостта"), публикуван на 11 декември 2025 г. Той допълва доклада на работната група на високо равнище (High-Level Task Force on Simplification), която предлага 17 препоръки за промени в регулаторната и надзорната рамка на ЕС. Основният акцент е върху повишаване на ефективността, по-ясна комуникация с банките и по-добра насоченост към най-съществените рискове. Централно място в реформата заема прегледът и оценката на банките (Supervisory Review and Evaluation Process – SREP), който представлява годишния „здравен преглед" на всяка банка. През последните две години процесът е опростен чрез по-целенасочени оценки и по-добра координация между надзорните екипи. Една от ключовите промени засяга т.нар. „fit and proper" оценки – проверки дали членовете на управителните органи са подходящи за своите длъжности. Тези оценки представляват около 50 на сто от всички надзорни решения на ЕЦБ. Средното време за обработка е намалено от 109 дни през 2023 г. на 97 дни през 2024 г., като допълнително ще се ускорят случаите на подновяване на мандати, които представляват около 10 на сто от всички оценки, пояснява публикацията. В областта на стрес тестовете (надзорни симулации на тежки икономически сценарии) ЕЦБ и Европейският банков орган работят за намаляване и уеднаквяване на използваните данни. През стрес теста през 2025 г. са извършени над 2200 проверки за качество на данните, като около 40 на сто от тях са били чисто технически съгласувания с редовната отчетност. Реформата включва и въвеждане на ускорена процедура (fast-track) за одобрение на нискорискови обратни изкупувания на акции (share buybacks), при които банките изкупуват собствени акции. Новият подход ще се прилага от януари 2026 г. Промени се предвиждат и при одобрението на вътрешните рискови модели (internal models), използвани от около 70 от 113-те банки под пряк надзор на ЕЦБ. Всяка година се вземат около 100 решения за съществени промени в тези модели, като новият подход цели по-бързи и по-рисково ориентирани одобрения.

Компанията за разплащания PayPal съобщи, че е подала заявления до Департамента за финансови институции на щата Юта и до Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) за създаването на PayPal Bank. Това е поредната финтех компания, която се стреми да се възползва от по-либералния подход на администрацията на Доналд Тръмп към надзора върху финансовата индустрия. Превръщането на PayPal в банка ще ѝ помогне да увеличи кредитирането за малкия бизнес. „Осигуряването на капитал остава значително препятствие за малките предприятия, които се стремят да растат и да се разширяват“, заяви главният изпълнителен директор Алекс Крис. „Създаването на PayPal Bank ще укрепи нашия бизнес и ще подобри ефективността ни, като ни позволи по-добре да подкрепяме растежа на малкия бизнес и икономическите възможности в САЩ.“ Сред другите кандидати за банкови лицензи са компании като бразилския дигитален кредитор Nubank и криптоборсата Coinbase, а регулаторите вече са дали условно одобрение на Ripple и Fidelity Digital Assets. През октомври 2025 г. беше одобрено и създаването на нова банка – Erebor, подкрепена от известни технологични милиардери. От PayPal уточняват, че при одобрение на лиценза новата банка ще бъде ръководена от Мара Макнийл – бивш изпълнителен директор на финансовото подразделение на Toyota. Компанията вече има банков лиценз в Люксембург и вижда разширяването си в САЩ като логична следваща стъпка.

Китай увеличава през ноември вноса на петрол с 9% на месечна база до 12,43 млн. барела на ден, което е най-високото ниво за последните 27 месеца, пише анализаторът на Ройтерс Клайд Ръсел. Местният добив се повишава леко до 4,31 млн. барела на ден, което означава, че през ноември Китай е разполагал с общо около 16,74 млн. барела петрол на ден, сочат изчисленията на експерта.  Рафинериите са преработили около 14,86 млн. барела петрол на ден, което е увеличение от почти 4% спрямо миналия ноември. Това означава, че Пекин е насочил към петролните складове три пъти повече суровина спрямо октомври (1,88 млн. барела дневно спрямо 690 хил. барела). Експертът отбелязва, че вероятно не всички количества "излишен" по официалните данни петрол действително се складира. Според оценките на Ръсел има и потребление на секретно производство, което не влиза в официалната статистика. Но дори и при това положение количествата петрол, които Китай трупа в запас се увеличават. Една от причините за това са намаляващите цени и вероятно тенденцията ще се задържи - в последните дни цените на петрола продължават да спадат на фона на интензивните преговори за мир в Украйна. Тази сутрин европейския сорт "Брент" поевтиня под 60 долара за барел, а цената на американския лек суров петрол (WTI) достига до почти 56 долара за барел.