Бюджетният дефицит на България по консолидираната фискална програма (КПФ) възлиза на 569,1 млн. евро на касова основа към края на февруари. Той се равнява на 0,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщава Министерството на финансите. Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари са в размер на 6,845 млрд. евро. Постъпленията са нараснали с 21,7% (1,219 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г., като данъчно-осигурителните приходи са се увеличили номинално с 15,8% (734,9 млн. евро). Неданъчните приходи са близки по размер, а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 457 млн. евро. Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 5,376 млрд. евро и формират 78,5% от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 791,9 млн. евро и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 676,6 млн. евро. Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към февруари 2026 г. възлизат на 7,414 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към февруари 2025 г. бяха в размер на 6,136 млрд. евро, или ръст на разходите към февруари 2026 г. от 1,277 млрд. евро (20,8%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 7,085 млрд. евро, което представлява ръст от 1,185 млрд. евро (20,1%) спрямо отчетените към февруари 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 6,435 млрд. евро. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 639,2 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 10,9 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 106,5 млн. евро и са нараснали с 26,6 млн. евро спрямо същия период на 2025 г. Размерът на фискалния резерв към 28 февруари е 6,606 млрд. евро, в т. ч. 6,182 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 423,9 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

До 27 април 2026 г. е отворена Програмата за Инвестиции в преработка на селскостопански продукти, компонент Смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, която представя възможност за финансиране на проекти от 15 хил до 2 млн.евро. Безвъзмездната финансова помощ е 50% от допустимите разходи от проектното предложение. Допустими кандидати по Прогромата са: земеделски стопани, преработватели на селскостопански продукти, осъществяващи дейност по преработка на селскостопански продукти, както и признати групи и организации на производители. Допустими са разходите за материални инвестиции за сгради и други недвижими активи, свързани с производството и/или маркетинга, закупуване на нови машини, съоръжения, транспортни средства и оборудване, необходими за подобряване на производствения процес по преработка и маркетинга, както и инсталирането им, изграждане, закупуване на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, закупуване и инсталиране на съоръжения за локално съхранение на произведената енергия (батерии) към съществуващи фотоволтаични системи, изграждане, закупуване на оборудване за съоръжения за съхраняване на отпадни води, включително инсталации за пречистване на отпадъчни води в преработката и маркетинга, изграждане, закупуване на оборудване за съоръжения и машини, за производството на течни, газообразни и твърди горива от биомаса, използвани за производство на енергия за собствено потребление и собствени нужди, позволяващи и оползотворяването на остатъците/отпадъците от преработването на земеделските суровини и др. Допустими са разходите и за внедряването на системи за управление на качеството, закупуване на софтуер свързан с преработвателната дейност на кандидата, включително чрез финансов лизинг, разходи, свързани със заявлението за подпомагане (разходи за такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение). За допълнителна информация и заявки за консултиране - на адрес: http://sfb.bia-bg.com/

Фонд на фондовете (ФнФ) подписа договор с „Иновейшън Кепитъл ІІ“, избран за управлението на Фонд „Иновации в предприятията“. Фонд мениджърът е продължение на „Иновейшън Кепитъл", който управляваше над 19 млн. евро през предходния програмен период и осъществи 184 инвестиции. Фонд „Иновации в предприятията“ ще предоставя подкрепа за създаване и развитие на иновативни бизнеси с цел стимулиране на иновациите в България и разработването на продукти с висока добавена стойност. Повече от половината ресурс ще бъде насочен към предприятия в по-слабо развитите региони на страната. Очаква се да бъде акумулиран ресурс от 39,58 млн. евро, от които 32,17 млн. евро публични средства, осигурени по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Част от привлечения частен капитал - 3,91 млн. евро, ще бъде ангажиран още на етап учредяване на алтернативния инвестиционен фонд, а останалите 3,5 млн. евро ще бъдат допълнително привлечени и вложени в конкретни крайни получатели. Инвестиционният период на Фонд „Иновации в предприятията“ е до 31.12.2030 г. С инструмента ще бъдат подкрепени минимум 46 предприятия, от които поне половината следва да бъдат новосъздадени (до 3 години от регистрация). Това е трети подписан договор от ФнФ за дялов финансов инструмент през този програмен период, с което на пазара ще бъдат достъпни над 150 млн. евро.

VD Imperial Hotel, един от петте хотела, част от комплекса "Ривиера" (Riviera), ще бъде изцяло реновиран. В края на 2024 г. варненската фирма HVD на Христо Асенов придоби комплекс Riviera от Весела Кюлева-Станкова. С покупката Христо Асенов стана един от най-големите хотелиери в страната, като управлява верига от 9 хотела в България (включително 5-те в Riviera) и един в Германия. Хотел Viva е първият хотел на HVD. Намира се в Златни пясъци на 800 метра от центъра на курорта, като не е разположен непосредствено до плажа. HVD Miramar в Обзор отваря през 2006 г. и е на брега на морето с директен достъп до плажа. През 2025 г. ресторантът и кухнята на хотела са реконструирани, а през тази - фоайето и рецепцията. Има и няколко a la carte ресторанта. Хотел Reina del Mar в Обзор е най-новият хотел в портфолиото на групата, като отваря 2019 - 2020 г. Разположен е на 120 декара, повечето от стаите са с гледка към морето, като 2/3 от вилите разполагат със собствен басейн. Хотелът има 8 точки за храни и напитки. Два основни ресторанта, както и a la carte ресторанти с тематична насоченост - италиански, турски, средиземноморски, азиатски. Spa и Wellness център. На Слънчев бряг групата присъства с Club Hotel Bor, разположен в центъра на курорта и на 150 метра от плажа. Той е сравнително малък с 229 стаи, но е с най-високата заетост от хотелите в цялото портфолио, обявиха от групата. Покупката на Riviera стана през дружеството "Турист инвестмънт", в чиято група са HVD Hotels. Тя е регистрирана във Варна преди повече от 20 години от Христо Асенов. Собственик на "Турист инвестмънт" е "Асортис лимитед", Великобритания. "Турист инвестмънт" се управлява от Виолета Асенова и Христо Асенов. Riviera е ваканционен комплекс с над 70 години история, като в началото е правителсвена резиденция. Сред плюсовете на комплекса е, че разполага с 1 километър собствен плаж, като на гост се падат по около 25 кв. метра плаж. На територията има 21 обекта - барове и ресторанти, като предния сезон е бил отворен beach bar-a. Комплексът има и минерален извор с вода 38 градуса. Хотелите са пет на брой, като HVD Imperial го очаква реновация. Водещият е Riviera Beach, където всички стаи са с гледка към морето. Разполага с 4 конферентни зали и 290 стаи, както и с един основен и три a la carte ресторанта. Boutique Hotel Oasis е изграден през 1956 г., като е създаден на принципа bed and breakfast и е подходящ за събития, като сватби например. Четвърти е Lotos, където повечето стаи също гледат към морето. Последният е хотел Nympha, който се намира в непосредствена близост до морето и от миналата година е adults only.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) засилва присъствието си на пазара на корпоративно банкиране в България чрез иновативен заем в размер на 20 млн. евро за българския производител на медни изделия „София Мед“. Сделката се ползва от гаранция на ЕС по програмата InvestEU и е първата за ЕБВР в България, която обвързва показателите за устойчивост с ценообразуването. България работи за ускоряване на прехода към зелена икономика, а медта е критично важен суровина за този процес, тъй като е необходима за електрификацията, инфраструктурата за възобновяема енергия и електромобилността, изтъкват от ЕБВР. Чрез заема ще бъде насърчено рециклирането на мед, като фокусът пада върху увеличаване на използването на вторично рециклирано съдържание и подобряване на ефективността при използването на вода. Гаранцията по програмата InvestEU, в размер на малко под 25 процента, позволява на ЕБВР да предложи на „София Мед“ финансов стимул чрез коригирани лихвени условия, обвързани с постигането на предварително договорени цели за устойчивост. InvestEU е водеща инициатива на Европейския съюз, насочена към подкрепа на стратегически инвестиции в устойчива инфраструктура, научни изследвания, иновации и цифровизация, малки и средни предприятия, както и в социални инвестиции и квалификация. Тя предоставя гаранционен механизъм за отключване на финансиране, като се фокусира върху проекти, които насърчават дългосрочния растеж и устойчивостта. ЕБВР е един от водещите партньори по изпълнението на програмата InvestEU и използва инструменти за споделяне на портфейлния риск за финансови посредници в страните от ЕС, където инвестира. „София Мед“, дъщерно дружество на „Виохалко“ – водещ европейски производител на цветни метали, е настоящ клиент на ЕБВР.

Съвместното предприятие Etem Gestamp и независимият производител на електроенергия Rezolv Energy са подписали ключово 10-годишно виртуално споразумение за покупка на електроенергия (VPPA). Сделката цели да осигури дългосрочни доставки на зелена енергия за нуждите на автомобилната индустрия. Базираната в София компания Etem Gestamp, която е съвместно дружество между Viohalco Group и испанската Gestamp Group, ще закупува електричество от вятърната централа VIFOR. Съоръжението с мощност 461 MW е собственост на Rezolv Energy (компания, подкрепена от Actis) и предстои скоро да бъде въведено в експлоатация в окръг Бузъу, Румъния. Това е първото публично обявено трансгранично споразумение за доставка на вятърна енергия у нас. Споразумението е първото PPA (договор за доставка на електроенергия) за Rezolv Energy през 2026 г. и третото PPA за Etem Gestamp общо. През 2022 г. компанията подписа 10-годишно споразумение за закупуване на 100% от електроенергията, произведена от соларна централа, която тогава още се строеше в България. Това беше първото PPA в страната, при което индустриален потребител на електроенергия се съгласи да купува цялата зелена електроенергия, произведена от соларна централа. Новото вятърно VPPA с Rezolv Energy ще допълни доставките на соларна енергия и ще позволи на Etem Gestamp да балансира потреблението си на електроенергия. Компанията очаква до 2027 г. около 70% от енергийния ѝ микс да идва от възобновяеми източници. Споразумението е седмото PPA на Rezolv Energy в Румъния и България и второто с компания от автомобилния сектор. През 2024 г. компанията подписа 10-годишно VPPA с Bekaert, световен лидер в трансформацията и покритието на стоманени телове с значимо присъствие в автомобилната индустрия. Сделката предвижда Bekaert да купува 100 GWh електроенергия годишно от вятърната централа VIFOR, една от най-големите PPA споразумения в Югоизточна Европа. След като започне пълната си експлоатация, VIFOR ще бъде една от най-големите сухопътни вятърни централи в Европа. Близо до Карпатите и с изключителен вятърен потенциал, проектът ще генерира достатъчно чиста енергия за над 270 000 домакинства и ще предотврати около 540 000 тона въглероден диоксид годишно. Etem Gestamp е международен производител на алуминиеви екструзии и компоненти за автомобилната индустрия. Основана през 2019 г. като съвместно предприятие между Viohalco Group и испанския доставчик Gestamp, компанията се фокусира върху екструзия и обработка на алуминиеви профили за автомобилни конструкции и други индустриални приложения. Със седалище в София, България, Etem Gestamp разработва иновативни алуминиеви решения, които помагат на автомобилните производители да произвеждат по-безопасни и по-леки превозни средства, като същевременно намаляват енергопотреблението и влиянието върху околната среда. Компанията доставя високопрецизни алуминиеви профили и машинно обработени компоненти на производители на оригинално оборудване (OEM) и Tier 1 доставчици по целия свят, подкрепяйки нарастващото търсене на леки и устойчиви мобилни решения. Rezolv Energy е един от най-големите независими производители на възобновяема енергия в Централна и Източна Европа. Основана през 2022 г. от Actis, водещ инвеститор в устойчиви инфраструктурни проекти, компанията разполага с портфолио от 2.3 GW големи вятърни и соларни паркове в Румъния и България. Освен вятърната централа VIFOR, един от проектите на Rezolv Energy в Румъния е Dama Solar в окръг Арад. С капацитет 1 044 MW, той се очаква да бъде най-големият соларен парк в Европа след пускането му в експлоатация. В България портфолиото включва проект "Свети Георги" с мощност 225 MW, който в момента се строи върху бившия летищен терен на Силистра (165 ха). С почти 400 000 фотоволтаични панели, "Свети Георги" ще бъде един от най-големите соларни проекти в България след като влезе в експлоатация през първата половина на 2026 г.

В края на третото тримесечие на 2025 г. Терем - Хан Крум в Търговище отчита загуба в размер на 2 235 000 лева. Това е посочено в последния публикуван публичен отчет за деветмесечието на 2025 г. Дружеството все по-трудно успява да покрива най-належащите текущи разходи за заплати, ел. енергия, материали, свързани с изпълнението на приети поръчки. Към края на второто тримесечие на 2025 г. има просрочие на значителна част на задължения към доставчици, осигуровки и данъци. Причина за значителното отклонение на финансовия резултат спрямо неприетата и представена бизнес програмата на дружеството е несключване на планирани договори, е посочено в отчета. Сред другите причини са: Забавяне на доставки на изделия и материали, собственост на клиентите, по договори за производство; високи режийни разходи, социално напрежение и протестни действия за забавени заплати. Дружеството остава с ниската конкурентоспособност, особено на пазара за гражданска продукция. Тя се определя от остарялото, високо енергоемко оборудване; високата себестойност на продукцията, липса на гъвкавост при офериране и търсене на нови пазари, слабо рекламиране на възможностите на дружеството.

Топлофикационните дружества в България официално поискаха увеличение на цената на топлоенергията в рамките на от 4 до 29% за предстоящия регулаторен ценови период. Новите тарифи трябва да влязат в сила от 1 юли тази година. Енергийният регулатор (Комисията за енергийно и водно регулиране - КЕВР).ще изготви доклади по ценовите искания и ще ги подложи на обществено обсъждане, преди да вземе окончателното си решение. Най-голямо поскъпване иска „Топлофикация София“ ЕАД. Заявлението на дружеството е за цена от 89.63 евро за мегаватчас, което представлява увеличение от 29 на сто спрямо действащата към момента. „Топлофикация Русе“ не иска промяна и предлага от новия регулаторен период цената за битовите потребители да остане 49.90 евро за мегаватчас. Предложението на дружеството за цената на топлинна енергия с топлоносител промишлена пара, която е за стопански и обществени клиенти, е поскъпване с 1 евроцент от 68.53 евро на 68.52 евро. „Веолия Енерджи Варна“ предлага цената за битовите потребители да е с 3.9 на сто по-висока. „Топлофикация Разград” АД предлага за утвърждаване от Kомисията за енергийно и водно регулиране цена на топлината енергия от 81.46 евро за мегаватчас, което е с 15.35 процента повече от настоящата. „Топлофикация Плевен” АД иска повишаване на цената за битовите потребители с 10.82 на сто - от 47.87 евро на 53.05 евро. „Топлофикация ВТ“ предлага скок на цената с 26.03 на сто от 69.04 на 87.01 евро за мегаватчас. „Топлофикация Сливен“ иска от енергийния регулатор ръст на цената с 4 на сто - от 50.16 на 52.17 евро за мегаватчас за битовите потребители и с 13.61 на сто за стопанските и обществените абонати - от 47.92 на 54.44 евро за мегаватчас.

Kasto Chairs е българска семейна компания от Велинград, която произвежда столове от 1994-та година у нас. Бизнесът на дружеството не оперира на българския пазар, а е изцяло ориентиран към износ. Продукцията достига до пазарите на ЕС (основно Франция и Германия), Азия, Африса, САЩ и дори до далечна Австралия. През 2025-а година годишният оборот на Kasto Chairs е в размер на 4 милиона евро. Столовете на компанята са от букова дървесина, като тяхното производство е почти изцяло автоматизирано. Въпреки това екипът е между 70 и 80 души. Продукцията на семейната компания е предназначена за HORECA индустрията, като техните столове се характеризират със здравина и издръжливост. Производствената база се простира на 28 345 кв. м. От нея на месец излизат около 10 000 стола.

Петролните компании в ЕС реализират допълнителни печалби от близо 82 милиона евро всеки ден заради стремглаво покачващите се цени на горивата от началото на войната в Иран. Общата стойност на печалбите само за месец март се очаква да достигне два и половина милиарда евро. Данните са от ново проучване на енергийния експерт Щефен Буколд, озаглавено „Свръхпечалби от петрол по време на война“ и разпространено от „Грийнпийс“. Според анализа увеличението на цените на горивата е значително по-голямо от ръста в цената на суровия петрол, като най-голямо е при дизела. Най-големи са маржовете в държави с висока покупателна способност като Германия, Франция, Нидерландия и скандинавските страни. От „Грийнпийс“ призовават за въвеждане на допълнителни данъци върху печалбите на енергийните компании, които да бъдат използвани за намаляване на сметките и ускоряване на енергийната независимост на Европа.

Чуждестранните централни банки са намалили значително притежаваните от тях американски ДЦК, държани във Федералния резерв на Ню Йорк, до най-ниското ниво от 2012 г. насам, тъй като държавите продават тези активи, за да подкрепят икономиките и валутите си след войната с Иран. Стойността на американските облигации, държани в Фед на Ню Йорк от официални институции е спаднала с 82 млрд. долара от 25 февруари насам до 2.7 трлн. долара, показват данни на Фед, цитирани от Financial Times. Намалението на тези активи от началото на войната преди месец подчертава как скокът в цените на енергията, предизвикан от затварянето на Ормузкия проток, е нарушил финансите на страните, разчитащи на внос на петрол, както и е подсилил долара. Това се случва и в момент, когато някои централни банки са се намесили на валутните пазари, за да подкрепят валутите си. Според официални данни, от 27 февруари насам Турската централна банка е продала ДЦК на стойност 22 млрд. долара от валутните си резерви, като значителна част от тези ценни книжа вероятно са били американски облигации. Отделни данни от централните банки на Тайланд и Индия показват, че валутните резерви също са били използвани от началото на войната, макар да не е ясно дали става дума за продажба на облигации или доларови депозити.  Чуждестранните централни банки продават американски облигации в момент, когато пазарът на държавни ценни книжа вече е под натиск, тъй като трейдърите се притесняват, че конфликтът в Близкия изток може да доведе до повишаване на инфлацията. Това доведе до най-голямото повишение на доходността на 2- и 10-годишните държавни ценни книжа през този месец от 2024 г. насам. Част от американските облигации вероятно са били прехвърлени към други депозитари, освен Федералния резерв на Ню Йорк, вместо да бъдат направо продадени. Но продажбите, отчетени в данните на Фед, все пак са били значителни, особено като се има предвид, че пазарът на държавни ценни книжа е нараснал приблизително три пъти от 2012 г. насам, когато Федералният резерв за последен път е отчел подобно равнище на продажби. Официалните чуждестранни портфейли от държавни ценни книжа, държани във Федералния резерв, са намалели през последните години, тъй като мениджърите на валутните резерви са се диверсифицирали извън долара. Цените на държавните облигации по света се повишиха, тъй като опасенията, че конфликтът в Близкия изток ще забави световния икономически растеж, съживиха търсенето на ДЦК, съобщава Bloomberg. Aмериканските държавни облигации отбелязаха ръст заедно с британските и японските на фона на спекулации, че скокът в цените на петрола може да доведе до продължителен световен недостиг на гориво. Покачването на облигациите настъпи след седмици на разпродажби, предизвикани от скока в цените на петрола и опасенията от евентуално повишение на лихвените проценти от централните банки. Доходността на двугодишните американски ДЦК, които са сред ценните книжа, най-чувствителни към промени в паричната политика, спадна с 6 базисни пункта до 3,85%, след като в петък отбеляза спад от 7 базисни пункта. Доходността на 10-годишните облигации спадна с близо 7 базисни пункта до 4,36%. Доходността по 10-годишните британски и германски облигации спадна с около 5 базисни пункта, достигайки съответно 4.92% и 3.04%. Японските облигации със същия падеж отбелязаха спад с един базисен пункт до 2.36%.

Турция получи 1.67 милиарда евро (1.98 милиарда долара) финансиране от Световната банка за голям железопътен проект в Истанбул, съобщи Министерството на хазната и финансите. Средствата ще бъдат използвани за изграждането на 127-километрова железопътна линия, свързваща азиатската и европейската част на Истанбул, предлагайки допълнителен преход през Босфора. Очаква се линията, която ще заобиколи централната част на Истанбул, да превозва 33 милиона пътници и 30 милиона тона товари годишно. Тя ще свързва Гебзе, летище "Сабиха Гьокчен", висящият мост "Явуз Султан Селим", който е един от най-дългите и най-широките в света, летище Истанбул и Халкалъ, като около половината от линията ще преминава през тунели. Световната банка заяви, че се очаква проектът да генерира до 414 000 по-добре платени работни места, включително до 99 000 нови работни места, като същевременно ще бъде подкрепена промишлеността, селското стопанство и услугите. Финансирането, осигурено досега тази година при благоприятни условия, възлиза на около 3 милиарда евро (3.47 милиарда долара). Общото външно финансиране за проекта при благоприятни условия се очаква да достигне 6.75 милиарда долара с допълнително финансиране от други международни институции наред със заема от Световната банка. Продължаващото сътрудничество на Турция със Световната банка очаква още 18 милиарда долара да бъдат добавени към съществуващото портфолио от 17 милиарда долара по Рамката за партньорство със страната за периода 2024-2028 г.

Китай демонстрира изненадваща устойчивост на фона на енергийния шок, предизвикан от войната в Близкия изток, като стабилността на финансовите му пазари започва да привлича все по-сериозен интерес от международните инвеститори, съобщава Ройтерс. В условията на рязко поскъпване на петрола и напрежение в глобалните вериги за доставки, китайската икономика изглежда по-подготвена от други водещи пазари да понесе удара. Докато основни борсови индекси по света отбелязват сериозни загуби, китайските активи показват значително по-ограничени спадове. Индексът CSI300 се понижава с около 4,6 на сто, докато пазарите в Индия, Япония и Южна Корея губят над 10 на сто, а американският S&P 500 спада с близо 8 процента. В същото време китайският юан остава сравнително стабилен спрямо долара, а дълговият пазар запазва устойчивост въпреки повишената волатилност в други региони. Това засилва доверието на инвеститорите, които все по-често разглеждат китайските активи като временен „убежищен“ вариант в условия на несигурност. Въпреки че Китай е най-големият вносител на петрол в света, включително през стратегическия Ормузки проток, страната разполага със значителни буфери срещу евентуални прекъсвания. Силната вътрешна енергийна база, ограничаването на износа на горива и развитата инфраструктура позволяват диверсификация на доставките чрез Русия, Централна Азия и Мианма. Освен това Китай поддържа петролни резерви, които могат да покрият около седем месеца внос. Допълнително предимство е мащабният електромобилен парк и електроенергийната система, която до голяма степен разчита на вътрешни източници като въглища и възобновяема енергия. Това намалява зависимостта от външни доставки в моменти на криза. Ниската инфлация в страната позволява икономиката да поема по-лесно по-високите цени на енергията, а последните икономически данни сочат известно подобрение. Това подкрепя интереса към китайските технологични и потребителски компании. В същото време инвеститорите насочват средства и към възобновяемата енергия, залагайки на растящото глобално търсене на соларни панели, батерии и зелени технологии. Въпреки това част от инвеститорите продължават да търсят сигурност в САЩ или по-малки азиатски пазари като Малайзия и Сингапур. Анализаторите предупреждават, че при продължаващ ръст на цените на енергията уязвимостта на Европа и Япония може допълнително да засили пренасочването на капитали към Китай.