България трябва да върне на Европейската комисия 250 млн. евро, съобщи финансовият министър Георги Клисурски. Става въпрос за част от парите от третото плащане по Плана за възстановяване, получени в последния момент миналата година, на 29 декември. Още тогава Еврокомисията удържа над 100 млн. евро, а сега става ясно, че удръжката ще достигне общо над 350 млн. евро (около 700 млн. лв.). Преведените 1.47 млн. евро в последните дни на годината помогнаха на тогавашния финансов министър Теменужка Петкова, наред с доста други счетоводни трикове, приложени от нея, да докара бюджетния дефицит на касова основа до 3.1% от размера на БВП. Предстои обаче през април – май да излязат оценките не Евростат, които са на начислена основа, които да разкрият реалната картина с бюджета на начислена основа. Вече преведените на България пари няма да се връщат на Комисията обратно като директен транш, а ще бъдат удържани от четвъртото плащане. Допълнителната удръжка са заради закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в края на януари. Първите удържани 100 млн. евро по третото плащане бяха заради нежеланието на управляващите да се въведе в законодателството работещ механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор. На България бяха удържани и над 200 млн. евро по второто плащане, направено от Европейската комисия през ноември 2025 г. Така общо средствата, които управляващите са пропилели заради нежеланието да направят исканите от Брюксел реформи, доближават 700 млн. евро (1.4 млрд. лв.).

Месечната инфлация през февруари спрямо януари по предварителната оценка на Националния статистически институт (НСИ) е 0,3 на сто, а годишната - 3,3 на сто по индекса на потребителските цени. Увеличение на цените има най-вече в областта на услугите. То е най-голямо при развлечения, спорт и култура - 15,3 на сто. Втората група с повишени цени са услугите на ресторанти и хотели с 9,1 на сто, а третата са образователните услуги с увеличение от 8,6 на сто. Следващата група с повишени цени е тази на алкохолните напитки и тютюневите изделия - с 6,2 на сто. Здравеопазването е с намалена средна цена от 4 на сто, информациите и комуникациите бележат спад от 3 на сто, а транспортът - от 1,9 процента. В сравнение с останалите страни от еврозоната през февруари т.г. спрямо февруари миналата година по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията в България е 2 на сто, а средната за еврозоната е 1,9 процента. По отношение на месечната инфлация спрямо ХИПЦ в България се отчита, че през февруари тя е едва 0,1 на сто, като по-ниска е единствено инфлацията в Кипър, а в Словакия и в Португалия е изравнена с тази в България.

Министерството на финансите предложи за продажба държавни ценни книжа (ДЦК) със срочност пет години в размер на 150 млн. евро. Облигациите са от емисия BG 20 301 26 119/28.01.2026 г. с годишен лихвен процент в размер на 2.75 процента. Това ще бъде пети аукцион за продажба на ДЦК на вътрешния пазар през 2026 година. През януари бяха проведени два аукциона за продажба на двугодишни и петгодишни ДЦК в размер от по 150 млн. евро. На аукцион, проведен на 9 февруари, бяха пласирани успешно десетгодишни ДЦК за 150 млн. евро. На 23 февруари беше първият проведен аукцион от служебното правителство за продажба на двугодишни ДЦК за 150 млн.евро. Досега при четири аукциона в условията на удължителен закон са набрани 600 млн. евро дълг на вътрешния пазар, защото няма редовно приет бюджет за годината.

През 2024 г. общите приходи на най-големите 10 компании в металургичния сектор в България се увеличават с близо 14% до 7.9 млрд. евро, а печалба нараства два пъти и половина до над 300 млн. евро. Лидер продължава да бъде производителят на мед от Пирдоп "Аурубис България" с 4.6 млрд. евро приходи. Приходите на "Аурубис" скачат с над 22% през 2024 г. През последната година дружеството, което е част от германската публична компания Aurubis, завърши ремонти за над 115 млн. евро, сред които реконструкция на топилната пещ и подмяната на над 400 електрически двигателя. Тези инвестиции са част от програма за над 400 млн. евро до 2028 г. На второ място в класацията е софийският производител на медни изделия "София мед". Компанията регистрира по-слаб ръст в приходите с близо 4% до 900 млн. евро, но за сметка на това печалбата расте с 50% до повече от 60 млн. евро. "София мед" е втората най-рентабилна компания, като печели нетно около 7 евроцента за всяко едно евро приход. Дружеството е собственост на гръцката Viohalco, която също е публична компания. През 2024 г. продажбите в обем спадат с 1.3% до около 93 хил. тона продукти от мед и сплави, но фирмата отчита ръст в оборота именно поради по-високите цени на металите. Компанията също инвестира в завода си, за да разшири производствения капацитет, като през 2024 г. инвестицията възлиза на над 18 млн. евро. Третият представител на медните производители е значително по-малък - шуменската "Сарк България" е на 8-о място в класацията на най-големите компании в сектора с приходи около 160 млн. евро. Компанията, която произвежда електролитна мед и проводници, е собственост на турската Sarkuysan и една от малкото, чийто финансов резултат намалява през 2024 г. Печалбата се понижава с около 20% до 2.1 млн. евро. През 2024 г. компанията тегли кредит в размер на 12 млн. евро, с което заемният капитал набъбва до над 70% от общия капиталов ресурс, поради което самата компания предупреждава, че финансовият риск е значителен. На 3-то място в класацията на металургичните компании и е "Промет стиил". Производителят на стомана от село Дебелт отчита ръст в приходите близо 5% до 560 млн. евро. По-изненадващото е обръщането на печалба от 12 млн. евро през 2024 г. след 3 млн. евро загуби година по-рано. Подобряването на финансовите потоци се отдава на разрастването на производството, като за 2024 г. готовата продукция възлиза на над 557 хил. тона - със 7 хил. тона повече спрямо година по-рано. Над 40% от произведената арматура се изнася за САЩ и Канада. Пернишката "Стомана индъстри", която също произвежда стомана, е вторият представител в класацията, който е собственост на Viohalco. Тя е и една от трите компании, чиито приходи спадат на годишна база през 2024 г. Оборотът се понижава с над 14% до 420 млн. евро, а загубата се утроява и вече е над 30 млн. евро. Приходите на производителя на цинк и олово пловдивската КЦМ надхвърлят 415 млн. евро, но заводът продължава да работи на загуба, въпреки че тя намалява драстично спрямо година по-рано до 1.4 млн. евро. Пловдивската компания е с български собственици, част е от "Холдинг КЦМ 2000", което няма мажоритарен собственик. Румен Цонев, Розин Ангелов и Никола Добрев са сред най-големите акционери с миноритарни дялове. През 2024 г. дружеството отчита капиталови разходи близо 10 млн. евро, от които 4 млн. евро за ремонти. Част от инвестициите са за реконструкция на склад за оловни суровини и силоз за велц окиси. Другият представител на Пловдив е фирмата за производство и търговия с черни метали "Хъс". Оборотът на компанията расте с над 9% до над 290 млн. евро, а печалбата се повишава с над 260% до повече от 25 млн. евро. Дружеството се управлява като семеен бизнес и е собственост на Иван и Александър Асенови. Освен с търговия с метали компанията се занимава и със строителство, като инвестира в жилищни сгради и търговски площи. Единственият производител на алуминиеви изделия в класацията - шуменската "Алкомет", регистрира третия най-голям ръст в приходите - близо 20%. Оборотът на компанията за 2024 г. достига близо 268 млн. евро. Подобрението се дължи най-вече на ръста в производството с над 30%, което се дължи изцяло на инвестициите във валцовия цех на компанията. Дружеството обаче продължава да работи на загуба 2.8 млн. евро, която все пак леко намалява от предходната година. Едно от най-новите дружества в класацията е регистрираният в София търговец на стомана "Ве стаал". Компанията е основана през 2020 г., . Фирмата, собственост на Канника Кохар, Рену Кохар и Дхрув Кохар чрез "А&А холдингс", отчита и най-големия спад в приходите в класацията до около 170 млн евро, като печалбата намалява до 4.6 млн. евро. Варненската "Интерком груп" е с мажоритарен собственик Павлин Николов търгува с метали на едро - тръби, ламарини и профили. За 2024 г. регистрира спад в приходите с около 4% до 140 млн. евро, но печалбата расте с над 500% до 0.6 млн. евро. "Интерком груп" регистрира и дейност в секторите "Туризъм" и "Строителство".

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри стратегическа сделка в логистичния сектор у нас – придобиването на едноличен контрол от страна на националния пощенски оператор на Австрия, „Австрийски пощи“ АД, върху българската компания euShipments.com. Австрийски пощи успешно са завършили придобиването на 70% дял в русенската компания euShipments.com на 06 март, което финализира сделката. euShipments.com ще продължи да оперира независимо в рамките на групата на Австрийските пощи. През 2025 г. компанията достигна почти 51 млн. евро приходи, а през 2026 г. се класира на №180 в класацията FT1000 – най-бързо растящите компании в Европа, включително №8 в категория „Логистика“.

Пловдивският производител „Димитър Маджаров“ продава през хипермаркетите на Кауфланд у нас 1600 тона млечни продукти годишно. На годишна база в магазините на ритейлъра от една от най-големите мандри в региона на Пловдив се реализират: над 1 млн. опаковки краве кисело мляко, над 400 000 бутилки прясно краве мляко и над 650 000 броя кашкавал и сирене. През последната година се отчита засилен интерес към безлактозни млека, пробиотично кисело мляко и продукти с повишено съдържание на протеин. Само за 2025 г. клиентите на ритейлъра Кауфланд са купили общо над 80 000 безлактозни кисели и прясни млека от марката, а пробиотичното и протеиновото кисело мляко са избрани над 50 000 пъти. Създадена преди 30 години, "Димитър Маджаров" произвежда над 160 различни вида млечни и месни продукти. За компанията работят над 300 души. Тя разполага с две производствени предприятия – млекопреработвателно в град Стамболийски с дневен капацитет до 80 тона свежо българско мляко и месопреработвателно в град Пловдив с капацитет до 30 тона месо дневно.

УМБАЛ "Света Марина" - Плевен представи най-новата роботизирана хирургична система Da Vinci от пето поколение - единствена по рода си в Източна Европа и сред най-високите постижения на съвременната медицина. Технологията позволява извършването на високопрецизни минимално инвазивни операции през миниатюрни разрези, което значително намалява травмата за пациента и ускорява възстановяването. Новият робот вече е в клинична употреба и въвежда революционна тактилна обратна връзка, която позволява на хирурга да "усеща" тъканите - функционалност, недостъпна досега при роботизираните операции. Новото поколение Da Vinci разполага с 10 000 пъти по-голяма изчислителна мощност спрямо предходния модел и анализира оперативни данни в реално време. Вградени сензори следят концентрацията на хирурга и при отклоняване на погледа системата автоматично блокира, елиминирайки риска от неволни движения. Това повишава безопасността при сложни интервенции, особено в онкологията, урологията, гинекологията, гръдната и коремната хирургия. Ползите за пациентите включват минимална кръвозагуба, по-нисък риск от усложнения, по-малко болка и значително по-бързо възстановяване. Системата е особено ценна и при пациенти с наднормено тегло, при които традиционната хирургия крие по-високи рискове.

На заседанието си от 5.3.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за първично публично предлагане на емисия варанти, които ще бъдат издадени от „Република Холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер до 14 690 752 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,10 евро, с ISIN код BG9200001261, които дават право на титулярите на варантите да упражнят правото си да запишат съответния брой акции – базов актив на варантите по емисионна стойност 1,60 евро за акция, които дружеството ще издаде при последващо увеличение на капитала си. Правата по варантите могат да бъдат упражнени на 1 096-тия ден, считано от датата на издаването им, като могат да бъдат упражнени по-рано единствено при преобразуване на дружеството по реда на глава шестнадесета от Търговския закон или при регистриране на търгово предложение по чл. 149 и/или по чл. 149а от ЗППЦК към акционерите на дружеството. След датата на упражняване неупражнените права по варантите се погасяват. Вписва посочената емисия варанти, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Тодор Данаилов за член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Баренц застраховане“ ЕАД. 3. Изпраща уведомления до компетентните органи на Република Италия, Република Франция, Република Португалия, Република Австрия и Кралство Испания във връзка с намерението на „ТРЪСТИ.БГ“ ЕООД да извършва дейност по застрахователно посредничество при свобода на предоставяне на услуги на териториите на съответните държави.

Нова европейска директива слага край на тайната около заплатите. Всеки служител ще има право да получава информация за средното възнаграждение на колегите си на същата позиция. Ако разликата в заплащането между мъже и жени надхвърля 5 процента без обективна причина, тя ще се счита за дискриминация и ще подлежи на обезщетение. От 7 юни обаче правилата в целия Европейски съюз се променят. Новата директива задължава работодателите да осигурят прозрачност за заплащането по позиции. Служителите ще могат да получават информация за средните нива на възнагражденията или за диапазона на заплатите на дадена позиция. Ако работник установи разлика в заплащането без ясни и обективни критерии, той ще може да я оспори. Юристи посочват, че новите правила ще донесат сериозна промяна на пазара на труда. Прозрачността няма да означава разкриване на конкретната заплата на всеки служител, но ще даде ясна представа за средните възнаграждения или диапазона на заплащане. Това ще изисква работодателите да преразгледат вътрешните си политики и дори част от трудовите договори, в които досега често се съдържат клаузи за конфиденциалност на заплатите. При доказана необоснована разлика работникът ще може да потърси правата си по съдебен ред. В такъв случай може да бъде присъдено обезщетение за неизплатено възнаграждение за съответния период, както и компенсации за пропуснати придобивки и за неимуществени вреди. Промени ще има и при кандидатстването за работа. Работодателите няма да имат право да питат кандидатите какво възнаграждение са получавали на предишното си работно място. Целта е да се предотврати практиката новата заплата да се определя на базата на старото възнаграждение. Ако работодател не предоставя точни данни за средното заплащане, може да бъде санкциониран с глоба, изчислена като процент от годишния оборот на компанията, както и да получи ограничения за участие в обществени поръчки. Новите правила трябва да влязат в сила от 7 юни 2026 година. 

Народът на Швейцария гласува за вписване на парите в брой в конституцията си и се включва в инициатива, която има за цел да предотврати края на физическите пари, предава Bloomberg. Парите в брой получиха подкрепата на 73 на сто от гласоподавателите, според предварителните официални оценки. Подобно предложение от група, наречена "Швейцарско движение за свобода", получава 46% подкрепа. Гласуването бележи рядък момент на предпазливост относно естеството на парите. Референдумът отчита електоралните нагласи в момент, когато притесненията относто изчезването на физическите пари в страната се беше засилило. Използването на кеш за плащания в Швейцария бързо намалява, като преди две години достигна само 30% от трансакциите в сравнение със 70% по-малко от десетилетие по-рано. Въпреки това швейцарците обичат своите франкове и все още използват монети с дизайни, датиращи от средата на 19-и век. По време на периода на отрицателни лихвени проценти, който приключи през 2022 г., големи суми пари бяха изтеглени от банкови сметки, за да се избегнат такси, и вместо това бяха съхранявани в банкноти. Днес средностатистическият жител на Швейцария държи почти 10 700 долара у дома, най-голямата сума във всички икономики, за които Банката за международни разплащания събира данни. Междувременно фискалната система на страната благоприятства двойки, при които единият партньор - често съпругът, печели значително повече от другия или при които само единият партньор работи. В същото време, тежестта върху партньорите, които получават сходни заплати, често се увеличава, когато се оженят, тъй като те се оценяват въз основа на общите им доходи. Това също ще се промени, след проведения референдум. Реформата, която някои наблюдатели смятат за най-фундаменталната промяна в швейцарската фискална система след въвеждането на данъка върху добавената стойност през 1995 г., се очаква да влезе в сила около 2032 г. - след дълъг период на поетапно въвеждане.

Американски законодатели призовават за окончателна забрана на създаването на дигитална валута на централната банка (CBDC) в САЩ. Според тях въвеждането на дигитален долар може да доведе до прекомерен държавен контрол върху финансовата система, съобщават американски медии. На този фон законодателите във Флорида са разработили законодателство, което би въвело надзор на щатско ниво върху стабилните монети (стейбълкойни), отбелязвайки стъпка към официално регулиране на бързо развиващия се сектор на цифровите активи, пише Yahoo Finance. "Американците заслужават финансова свобода, а не пари, контролирани от правителството", е позицията на законодателите. Критиците на дигиталния долар твърдят, че CBDC може да позволи на правителствата да наблюдават или дори ограничават начина, по който гражданите използват средствата си. Поддръжниците на технологията обаче смятат, че подобна валута може да модернизира платежната система, да намали разходите за трансакции и да засили ролята на долара в глобалната финансова система. Дебатът в САЩ идва на фона на глобална надпревара между централните банки за разработване на дигитални валути. Китай, Европейският съюз и редица други икономики вече провеждат тестове или пилотни програми за свои цифрови системи. Засега обаче Америка остава предпазлива, като от Федералния резерв подчертавта, че евентуален дигитален долар би изисквал ясно одобрение от Конгреса.

Световният износ на основни оръжия се е увеличил с 9,2% през периода 2021–2025 г. в сравнение с предходния петгодишен период (2016–2020 г.). Според нов доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) това е най-големият ръст от 2011–2015 г. насам. Русия е единствената от топ 10 страни доставчици, чийто износ на оръжия е намалял - разбираемо, те се използват масово в продължаващата вече пета година война на диктатора Владимир Путин срещу Украйна. Петте най-големи доставчици през този период – САЩ, Франция, Русия, Германия и Китай – са отчели 70% от целия износ на оръжие. Топ 10 допълват Италия, Израел, Великобритания, Южна Корея и Испания. Турция е 11-а, Украйна е на 21-ва позиция, Иран - на 25-а. България не попада в оповестеното подреждане на първите 25. От 2021 до 2025 г. САЩ са отчели 42% от целия международен износ на оръжие, което е увеличение от 36% през 2016–2020 г. От 2021 до 2025 г. Съединените щати изнасят оръжие за 99 държави. За първи път от две десетилетия най-голямата част от американския износ е за Европа (38 %), а не за Близкия изток (33 %). Въпреки това Саудитска Арабия остава най-големият получател на американско оръжие с 12 % дял от общия износ на САЩ. Украйна е на второ място с дял от 9,4 %. Франция стана вторият по големина доставчик с 9,8% от световния износ, като износът на оръжие се увеличи с 21% между 2016–2020 г. и 2021–2025 г. Русия се класира на трето място с огромен спад (-64%) на износа спрямо предишния петгодишен период, когато войната в Украйна още не бе започнала. Като цяло, делът на Руската федерация в световния износ на оръжие е спаднал от 21 % през 2016–2020 г. до 6,8 % през 2021–2025 г. През 2021–2025 г. Русия е доставяла основно оръжие на 30 държави и една недържавна организация. Почти три четвърти (74 %) от руския износ на оръжие през 2021–2025 г. е отишъл в три държави: Индия (48 %), Китай (13 %) и Беларус (13 %). Германия изпревари Китай и стана четвъртият по големина износител на оръжие през 2021–2025 г., като представлява 5,7 % от световния износ. Почти една четвърт от целия германски износ на оръжие (24 %) е отишъл в Украйна като помощ, а 17 % – в други европейски държави. Общият дял на износа на Европа е бил 28 % – четири пъти повече от този на Русия и пет пъти повече от този на Китай. Не е изненадващо, че Украйна е най-големият получател на основни оръжия в света за периода 2021–2025 г., като е с дял 9,7 % от общия световен внос. Общо от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г. най-малко 36 държави са доставяли на Киев основни видове оръжия. Трите най-големи доставчика са САЩ (41 % от вноса на оръжие в Украйна), Германия (14 %) и Полша (9,4 %). През 2025 г. обемът на доставките на оръжие за Украйна е значително по-нисък от този през 2023 или 2024 г. Това се дължи до голяма степен на намаляването на военната помощ на Вашингтон във втория мандат на президента Доналд Тръмп. Същевременно забележимото увеличаване на секретността по отношение на износа на оръжие от САЩ за Украйна затруднява предоставянето на надеждни оценки. През 2025 г. най-малко 25 държави се съгласяват да закупят ключови оръжия от САЩ за прехвърляне в Украйна. Тези оръжия, включително ракети за противовъздушна отбрана и управляеми бомби, се отчитат от SIPRI като износ на оръжие от Щатите. Най-вече те стигат до Киев чрез програмата PURL, по която НАТО и страни партньорки на Алианса купуват американски оръжия за украинските въоръжени сили. Петте най-големи получатели на основни оръжия през 2021–2025 г. са Украйна, Индия, Саудитска Арабия, Катар и Пакистан.

Световният пазар на ядрена енергия бързо се преразпределя: лидерството се измества от традиционните сили – Съединените щати и Франция – към нови центрове на сила, водени от Китай. Пекин е концентрирал почти половината от световния обем на строителство на ядрена енергия и е на път да се превърне в най-голямата ядрена сила в света до 30-те години на века. Според данни, публикувани на 2 март от Visual Capitalist, позовавайки се на Световната ядрена асоциация (към септември 2025 г.), Китай едновременно строи 37 реактора с общ капацитет от 42,9 милиона kW. Това е повече от шест пъти капацитета на Индия и Русия, които споделят второто място, с по шест реактора всяка. Съединените щати, Франция и Канада са изправени пред нарастващи разходи и регулаторни бариери и в момента нямат нови реактори в процес на изграждане. Според Световната ядрена асоциация, 37-те реактора, които се строят в Китай, имат общ капацитет от 42,9 милиона kW. За сравнение, Индия изгражда шест реактора с капацитет от 5,2 милиона kW, а Русия изгражда шест реактора с капацитет от 4,2 милиона kW. Дори заедно те достигат само 9,4 милиона kW - по-малко от една четвърт от общия капацитет на Китай. Египет и Турция строят по четири реактора (4,8 милиона kW), а Южна Корея строи три реактора (4,2 милиона kW). Бангладеш, Япония, Украйна и Обединеното кралство строят по два реактора. Аржентина, Бразилия, Унгария, Иран, Пакистан и Словакия строят по един реактор. Забележително е, че Съединените щати, Франция и Канада не са в този списък. Най-голямата ядрена корпорация в Китай, CGN, обяви дългосрочна цел за изграждане на 200 GW ядрени мощности до 2035 г., достатъчни за захранване на повече от 12 мегаполиса с размерите на Пекин. Средното време за изграждане на атомна електроцентрала в Китай е 5,7 години – значително по-кратко, отколкото в САЩ (8,6 години), Русия (6,9 години) и Франция (6,6 години). В САЩ изграждането на нови реактори е сериозно затруднено от рязко нарастващите разходи. Блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала „Вогтъл“ в Джорджия първоначално бяха оценени на 14 милиарда долара, но крайната цена надхвърли 35 милиарда долара. Westinghouse фалира, а компанията майка Toshiba понесе многомилиардни загуби. Ситуацията във Франция също е сложна. Блок 3 на АЕЦ „Фламанвил“, чието строителство започна през 2007 г., беше пуснат в експлоатация 17 години по-късно. Цената му се е увеличила от първоначалните 3,3 милиарда евро до 13,3 милиарда евро. Според Nikkei Asia, Китай и Русия в момента представляват приблизително 90% от строежа на нови атомни електроцентрали в световен мащаб. Тези страни активно насърчават проекти в развиващите се страни, съчетавайки финансова подкрепа с износ на технологии. Това е илюстрирано от работата на руската държавна корпорация „Росатом“ в Египет, Турция и Бангладеш.