България е с най-малък брутен вътрешен продукт (БВП), изразен в стандарти на покупателна способност (СПС) в Европейския съюз и през 2025 г. - 28 300 евро. Това показват най-новите предварителни данни на Евростат, статистическата агенция на ЕС. Стандартите на покупателна способност (СПС), използвани от Евростат, елиминират разликите в ценовите равнища между страните, като използват условна изкуствена валутна единица, което позволява реално сравнение на БВП и потреблението. Сред останалите страни в ЕС с най-малък БВП, изразен в СПС, са Гърция (28 500 евро), Латвия (29 500 евро), Словакия (31 100 евро) и Унгария (31 600 евро). На другия край на скалата през миналата година са били Люксембург (99 300 евро), Ирландия (98 800 евро), Нидерландия (55 600 евро), Дания (52 800 евро) и Австрия (48 900 евро). Само 10 от 27-те държави членки на ЕС са над средната стойност на БВП спрямо СПС за съюза през 2025 г., като тази група обхваща около 34 процента от общото население на ЕС. Наред с Люксембург и Ирландия, над средната стойност са и Нидерландия, Дания, Австрия, Германия, Белгия, Швеция, Малта и Финландия. В по-голямата част от останалите страни от ЕС показателят е в относително близки граници до средната стойност - във Франция, Кипър, Италия, Чехия, Испания и Словения е в рамките на 10 процента под нея, докато Литва, Португалия и Полша е в диапазона от 10 до 20 процента под средното равнище. Средното за Европейския съюз равнище на БВП, изразен в СПС, е достигнало 41 600 евро на човек от населението през 2025 г. Показателят е нараснал за пета поредна година в ЕС, като се е повишил с 36,8 процента от 2020 г. до 2025 г. - от 30 400 до 41 600 евро на човек от населението. За същия период в България БВП спрямо СПС е скочил от 17 500 евро през 2020 г. до 28 300 евро на човек от населението през 2025 г., което отговаря на ръст с 61,7 процента.

Европейското патентно ведомство е получило за първи път в своята петдесетгодишна история над 200 000 заявки за патенти за една година, сочат данните от Технологичният дашборд на Европейското патентно ведомство (EPO Technology Dashboard), досега „Патентен индекс“. Броят на заявките е достигнал 201 974 през 2025 г., което е с 1.4% повече спрямо предходната година, на фона на иновациите в областта на изкуствения интелект (AI), квантовите изчисления и безжичните комуникации от следващо поколение, които водят до нова вълна в сферата на интелектуалната собственост. САЩ запазват мястото си като страната, подала най-много заявки за европейски патентни с 47 008. Германия е лидер в Европа по заявки за патенти и се класира на второ място след САЩ. Китай се нарежда на третото място с ръст от 9.7%, в сравнение с предходната година. Япония и Южна Корея заемат съответно четвърта и пета позиция. Челната десетка се допълва от Франция, Швейцария, Холандия, Обединеното кралство и Италия в този ред. Ръстът на заявките за патенти в Европа през 2025 г. е обусловен до голяма степен от страни, като Дания, Австралия, Испания и Финландия (която отбелязва 44% увеличение). Само в Европа в основата на ръста са държави, като Дания (+5.2%), Австрия (+5.0%), Испания (+2.9%) и особено Финландия (+44.0%), въпреки че подадените документи от традиционни лидери, като Германия (-2.2%), Франция (-0.4%), Швейцария (-0.5%), Нидерландия (-0.7%), Обединеното кралство (-3.3%), Италия (-1.8%) и Швеция (-4.3%) отбелязват спад. През 2025 г. България отчита ръст от 35.8 % в броя на подадените заявки за европейски патенти спрямо 2024 г. Броят им достига 72 през миналата година, в сравнение с 53 през 2024 г. Одобрените патенти пък са 28. По технологични сфери най-голям брой заявки са дошли от транспортния сектор (11.1%), следван от медицинските технологии (9.7%), хранителната химия (8.3%), цифровите комуникации, мебелната индустрия и гражданското инженерство по (5.6%). Технологията изкуствения интелект отбелязва почти 10% увеличение на исканията за патенти, но квантовата технология е най-бързо развиващата се с 38% увеличение на заявките за патенти. И докато САЩ имат най-голям общ дял от приложенията за компютърни технологии, европейските новатори са държали най-голям дял както в областта на изкуствения интелект, така и в квантовата технология, и са увеличили подадените заявки съответно с 2.6% и 22%. Компютърните технологии, включително квантовите изчисления и изкуствения интелект, са класирани като лидер, но цифровите комуникации, които включват изобретения за мобилни мрежи, са на второ място и отбелязват най-силен общ растеж, който до голяма степен се дължи на напредъка на 6G технологиите. На трето място се нареждат електрически машини, апарати и енергетика, на четвърто място медицински технологии и на пето транспорт. Търсенето на фармацевтични патенти е спаднало с около шест процента, в сравнение с миналата година, докато спадът при биотехнологиите е от три на сто. Петте компании с най-много заявки за единни патенти през 2025 г. са Samsung, Huawei, LG, Qualcomm и Nokia. Единният патент е механизъм за защита, представен през юни 2023 г., който предоставя покритие в 18 държави членки на ЕС чрез едно заявление. Общият брой подадени заявки по новата система вече е надхвърлил 80 000, с общ процент на усвояване от 28% през 2025 г. За европейските новатори той е бил 40%. Европейското патентно ведомство разглежда тази траектория като силен сигнал за успех на една от най-значимите реформи в европейското патентно право от едно поколение.

"Промет Стиил" ЕАД продава стоманени продукти в САЩ в съответствие с пазарните условия, приложими за американския пазар. Считаме, че сме спазвали изцяло обичайните търговски практики и правила при продажбата на нашите продукти на пазара в САЩ. Това посочват от холдинга Metinvest, който притежава голямото българско металургично предприятие. "Промет Стиил" се оказа в центъра на разследване на американските власти, свързано с вноса на арматура в страната. Компанията е единствената конкретно спомената в съобщение за резултатите от предварително производство на Министерството на търговията на САЩ, касаещо този тип продукция, идваща от България. Заключението е, че тя се продава под справедлива стойност. Въведени са временни мерки, които включват изискване на парични депозити в размер, равен на установения дъмпингов марж от 52,8%. До приключване на разследването те имат ефект, сходен с този на мито - при плащането им стоката може да се реализира на пазара. Ако Комисията за международна търговия във Вашингтон установи съществена вреда за американската индустрия или риск от такава, може да се стигне до реално налагане на мита на арматурата от България. Изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова обясни, че "Промет Стиил" е единственото българско металургично предприятие, което изнася по-големи количества арматура за САЩ. Тя обясни и че компанията няма топилна мощност и внася материал от Украйна, който преработва и в тази връзка е възможно американските власти да претендират за неоправдано ниски разходи някъде по веригата - няма голяма вероятност дейности на българска територия да са били интерпретирани като заобикаляне на законодателството.

Заводът за санитарна керамика и арматура в Севлиево, който преди две години стана собственост на Villeroy & Boch след сделка на групово ниво, остава във фокуса за инвестиции на германската компания и през тази година. След като през 2025 г. приключи изграждането на линия за специални покрития по PVD технологи в областта на смесителите и душовете, през тази година ще бъдат изпълнени още два ключови проекта в същото производство. За 2026 г. групата планира да инвестира общо до 50 млн. евро. В Севлиево вече се произвеждат смесители и керамика под марката Villeroy & Boch в допълнение към продуктите под бранда Ideal Standard. В завода за керамика пък се произвежда и ключова технология за сектора - Vortex, която е внедрена в колекциите и на двата бранда. За 2025 г. Villeroy & Boch отчита 1.8% ръст на приходите до 1.447 млрд. евро въпреки сложната пазарна ситуация. Последният отчет на българската "Вилерой & Бох" за 2024 г. показва, че приходите остават практически без промяна - 243.3 млн. евро. На групово ниво през 2025 г. по-силно се представя дивизията "Бани и уелнес", към която спада и българският завод. Тя повишава приходите си с 2.3% до 1.125 млрд. евро, като дори леко изпреварва нивото от предходната година. В подразделението "Хранене и лайфсайл" продажбите се покачват с 1% до 319.8 млн. евро. През 2025 г. групата е инвестирала общо 45.8 млн. евро, което е лек спад от предходната година. Почти половината от сумата е била насочена към Германия. По-голямата част от средствата - 35.1 млн. евро (76.6%), са инвестирани в дивизията "Баня и уелнес". Основният фокус е бил върху модернизацията и автоматизацията на производствени мощности в Германия и чужбина, по-специално на керамичните заводи в България, Тайланд и Унгария, съобщават от Villeroy & Boch. Групата е представена в около 140 страни по света и има близо 12 хил. служители. В българската компания работят почти 2600 души.

Компанията „Енергийни и Технологични Компании Груп" ЕООД (ЕТК Груп), представлявана от Теодор Осиковски, влиза в капитала на дружеството "Гурме ООД" - българската винена медия и платформа за събития DiVino. Оперативното управление и развитието на бранда остават изцяло в ръцете на досегашния собственик, създател и идеолог на DiVino Емил Коралов.т компанията. Сред ключовите събития в портфолиото на марката DiVino са: DiVino.Taste - най-голямото изложение за български вина от средни, малки и бутикови изби. Discover Vino - изложение, посветено на селекция от чуждестранни вина, представени на българския пазар. DiVino Top 50 - авторитетна годишна класация на най-добрите български вина. Към активностите на бранда се включват и съпътстващи медии, информационни сайтове, специализирани публикации, анализи и експертно съдържание, които изграждат цялостна комуникационна екосистема около винената култура в България. Българската винена марка „Златен Рожен", която е собственост на новия инвеститор в компанията, ще има възможност да участва във всички изложения на дружеството, в които пожелае да се включи, при пълна прозрачност и равнопоставеност с останалите изложители.

В началото на тази година Флат Мениджър АД (Flat Manager) придоби Menada Apartments, която управлява няколкостотин ваканционни апартамента на Българското Черноморие и функционира от повече от 15 години. Компанията прави планове за още придобивания и разширяване на присъствието си в Гърция. През 2024 г. Flat Manager стана част от полската група Renters, която управлява хиляди имоти в Полша и се позиционира на пазара за управление на имоти с най-голямо портфолио в България – над 1000 апартамента и къщи. Има няколко успешни примера в портфолиото – Hayashi, Aviva Living на BLD, R34. Освен с туристи Flat Manager работи активно и с корпоративни клиенти.

На заседанието си от 24.03.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Гълъбин Гълъбов за член на управителния съвет и изпълнителен директор, Михаил Кьосев за член на управителния съвет и Владимир Георгиев за изпълнителен директор на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД. 2. Отказва да разгледа по същество подадените от „Джи Ар Екс Европа“ ЕООД, „Сторд Асетс“ ЕООД и „НИМЛАБ“ ЕООД заявления с искане за издаване на лицензи за извършване на дейност като доставчици на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.

Частният сектор в еврозоната регистрира рязко забавяне през март, превръщайки опасенията за стагфлация в реална икономическа заплаха. Широко следеният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global се понижи до 50,5 пункта, което е значително под февруарските нива от 51,9 пункта и под очакванията на икономистите за по-умерен спад. Тези данни поставят региона на самия праг между растежа и рецесията, като същевременно сигнализират за опасна комбинация от слаба активност, растяща безработица и висока инфлация. Главният икономист на S&P Global Market Intelligence Крис Уилямсън коментира, че индексът вече включва „алармите за стагфлация“, тъй като военните действия в Близкия изток водят до двоен негативен ефект – рязко покачване на цените и едновременно задушаване на икономическата динамика. Разходите на компаниите нарастват с най-бърз темп от три години насам заради енергийния скок и логистичните затруднения, като забавянията при доставките са достигнали най-високите си нива от средата на 2022 г. В резултат на това бизнесът е ограничил наемането на нови служители и е ревизирал надолу производствените си планове за годината. Ситуацията поставя Европейската централна банка (ЕЦБ) пред изключително тежък избор, тъй като стандартните инструменти за борба с инфлацията, като повишаването на лихвите, биха могли допълнително да задълбочат икономическото забавяне. Въпреки че официалните прогнози на ЕЦБ залагат на икономически ръст от 0,9% и инфлация от 2,6% през 2026 г., анализаторите от J.P. Morgan предупреждават, че тези очаквания може да се окажат твърде оптимистични. Данните от PMI сочат, че инфлацията може бързо да се ускори към 3%, тъй като натискът от разходите неизбежно ще се пренесе върху крайните цени за потребителите. Потребителското доверие в Европа отчита сериозен спад през март, което допълнително потвърждава нарастващия песимизъм относно продължителността на кризата и ефектите ѝ върху бизнеса и обществото. 

Цените на вноса в САЩ са се повишили с 1,3 на сто на месечна база през февруари, което е най-голямото увеличение от близо четири години насам, показват данни на Министерството на труда, цитирани от Блумбърг. Ръстът отразява поскъпване на вносните стоки в редица продуктови категории и се отчита още преди ескалацията на напрежението в Близкия изток. Увеличението се дължи отчасти на по-високите цени на петрола и природния газ. Без да се отчитат енергийните ресурси, цените на вноса са се повишили с 1,2 на сто – най-голямото нарастване от януари 2022 г. насам. Основен принос за това имат по-високите цени на капиталовите и потребителските стоки, с изключение на автомобилите. Цените на износа също бележат значително увеличение. През февруари те са нараснали с 1,5 на сто спрямо предходния месец, което е най-силният им ръст от май 2022 г. насам.

Глобалният център на развитие на изкуствения интелект постепенно се измества от Европа и САЩ към Азия, се посочва в доклад, представен в рамките на тазгодишното издание на Азиатския форум „Боао", съобщава КМГ. Според документа, озаглавен „Годишен доклад за икономическите перспективи и интеграцията на Азия 2026", страните в региона бързо преминават от догонващи към водещи позиции благодарение на големите си дигитални пазари, разнообразните приложения и последователните политики. Китай е сред лидерите с напълно изградена индустриална верига и силни възможности за мащабно внедряване на технологии. Япония и Южна Корея се фокусират върху високотехнологичното производство и индустриалната автоматизация, докато Сингапур се утвърждава като модел за прилагане на решения, свързани с изкуствен интелект, и иновации в управлението. Основните двигатели на този възход включват силна държавна подкрепа, бърз цикъл между приложения, генериране на данни и технологично усъвършенстване, както и дълбока интеграция на изкуствения интелект в ключови индустрии. Докладът подчертава, че азиатските икономики все по-често изнасят технологични решения и практически опит, превръщайки се от пасивни участници в активни фактори при създаването на глобални правила в сферата на изкуствения интелект. Регионът има потенциал да изгради мрежа за иновации в изкуствения интелект, основана на сътрудничество и свързаност между различни центрове. Такава мрежа би засилила влиянието на Азия в глобалната индустрия за изкуствен интелект, иновационната екосистема и международното технологично управление.