Земеделските субсидии до 100 000 лв. годишно няма да бъдат облагаеми, реши Народното събрание с промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Земеделските стопани получиха правото субсидиите в размер до 100 000 лв. да не бъдат облагаеми - с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане. Тази разпоредба ще влезе в сила след одобрение от Европейската комисия дали не противоречи на правилата за държавна помощ. Ако до 30 април 2024 г. Брюксел даде одобрение, облекчението ще се ползва за субсидиите, получени през 2023 г. За сметка на това предприятията ще трябва да декларират пред НАП какви пари са отпуснали за дневни командировъчни на всеки свой служител поименно, когато в рамките на една година сумата надхвърля 1000 лв. От догодина значително се разширява декларирането пред НАП на добавките, които предприятията дават към заплатите на всеки един от служителите си, дори когато са освободени от облагане. Целта е НАП да има данни за всички доходи на данъкоплатците, за да може да се отсее кой действително има нужда от социално подпомагане и друг вид помощи. Това ще помогне след либерализирането на пазара на електроенергия, предвидените енергийни помощи да се фокусират към хората, които действително имат нужда, пише в мотивите за промяната. От догодина работодателите ще трябва да декларират раздадената безплатно храна или порционни пари, които в повечето случаи се полагат при специфичен режим на работа, например работа на смени. На деклариране вече подлежи и раздадено работно облекло и предпазни средства, или парите, дадени за закупуване на работно облекло.

БНБ отчита ръст на печалбата от преоценка на злато, става ясно от отчета на банката за първите шест месеца на тази година. Печалбата възлиза на 136,564 млн. лв. и е в резултат от увеличението на пазарната цена на златото от 3323.11 лв. за тройунция към 31 декември 2022 г. до 3426.24 лв. за тройунция към 30 юни 2023 г., или нарастване с 3,1%. Златото в стандартна форма включва злато, предоставено за депозитарно съхранение и на депозит. Депозитите в злато са предоставени на банки, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки от две международно признати рейтингови агенции, се посочва още в доклада. Златото в друга форма включва възпоменателни златни монети на стойност 48,947 млн. лв. В „други благородни метали“ са включени сребърни възпоменателни монети на стойност 40 хил. лв. и платинени възпоменателни монети на стойност 2,144 млн. лв. През отчетния период пазарната доходност на ценните книжа се е повишила значително, показва още отчетът на БНБ. В краткосрочните матуритетни сектори, в които БНБ инвестира предимно валутните резерви, доходността до падеж на бенчмарковите двугодишни ДЦК на Германия нарасна с 43 базисни точки, което беше съпоставимо и с промените в доходностите на ценните книжа на останалите разрешени емитенти на деноминирани в евро облигации.

2022 е била доста успешна за вносителите на агротехника в България. Общите приходи на фирмите в топ 25, търгуващи със земеделска техника, са нараснали с 30% (при съпоставими компании) и надхвърлят 1.36 млрд. лв. Само две дружества ("Интерагри България" и "Ником ЛТ") отчитат по-малко продажби през миналата година. Ръстът е едноцифрен само при една от компаниите (КББГ), а за други две той е дори трицифрен - "Валинст" и "Спасов агри тех" са най-бързо растящите компании, като приходите на първата растат със 121%, а при втората със 103% на годишна база. Всички останали вносители и търговци в топ 25 отчитат двуцифрен скок на приходите през 2022 г., като той е най-голям при "НИК смарт машийнс" и "Стойчеви 57-62".

Технологичната компания „Бианор Холдинг“ АД обяви четвърто придобиване за тази година. Сделката е за 100% от българската софтуерна компания “Булбера” ЕООД. Компанията има екипи в Стара Загора и Велико Търново. „Булбера“ предоставя услуги по разработка на специализирани софтуерни решения в сферата на телекомуникациите, здравеопазването и електронната търговия. „Булбера“ е българска компания от ИТ индустрията с клиенти като Telenor, Nokia, L'Oréal, Takeaway.com и други. Екипът на „Булбера“ ще се присъедини към този на дъщерното дружество ITIDO. Към края на първата половина на годината „Бианор Холдинг“ приключи придобиването на компаниите ITIDO и Databreethe. През септември компанията обяви и сделка с българската софтуерна компания “ГоуТуАдминс Груп” ООД (GotoAdmins). Дружеството увеличи и капитала си с над 5,7 млн. лева със собствени средства, а акционерите получиха непаричен дивидент по 5 нови акции срещу всяка една, притежавана от тях. Преди това дружеството набра 8 млн. лева от инвеститорите в отделна процедура по увеличение на капитала, за да финансира придобиванията през първото полугодие. В последната година акциите на „Бианор Холдинг“ поскъпват с над 40%, а пазарната капитализация достига малко над 25,4 млн. лева.

Българската компания "Мидалидаре" ще произвежда вино в Нова Зеландия. През годините целият екип от винари на компанията е работил в Нова Зеландия и е пренесъл голяма част от опита си и в България. От компанията имат, натрупани добри познания за региона, тероара и спецификите на винопроизводството там. Сортовете вино, които компанията ще произвежда в Нова Зеландия са Совиньон Блан и Пино Ноар, които идват от едни от от най-добрите региони в далечната държава - Марлборо и Централно Отаго. Инвестицията в проекта е голяма, но не е в мащабите на вложенията в България. Реално в момента компанията няма собствени бази в Нова Зеландия, а е наела дългосрочно лозя в двете области в Нова Зеландия. Самите вина се произвеждат от винарския екип на "Мидалидаре" в споделен капацитет от винарната Алън Скот (Allan Scott) и се бутилират в база с най-висок клас оборудване. Плановете на компанията са виното да се реализира в каналите за износ в чужбина и в България. Плановете на "Мидалидаре" са до 1-2 години да приключи по-мащабното разширяване на производствените мощности в България.

В изпълнение на програма за постигане на нулев въглероден отпечатък до 2040 г. "Карлсберг България" подменя изцяло служебните си автомобили с хибридни. Инвестицията само през тази година е 2 млн. евро като тя е за общо 122 автомобила, а инициативата е стартирала още през 2020 г., когато са купени първите няколко бройки. Избраните след търг автомобили са модел Corolla Hatchback на Toyota. С подмяната автопаркът на компанията ще е 100% хибриден, като досегашните коли са били на оперативен лизинг, след края на който те са върнати на лизинговата компания.

Операторът на Летище Русе - „Еърпорт Русе“ ООД, с който местната община подписа договор без търг в началото на тази година, е внесъл документи в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на съоръжението съгласно Закона за гражданското въздухоплаване. Предвижда се да се даде възможност за излитане и кацане на самолети Airbus 320 и Boing 737, както и изграждането на един или два хангара за техническо обслужване на самолетите. През последните месеци е изградена осветителната система на полосата за излитане и кацане. Изградена е и 9-км периметрова ограда, теренът на летището е цялостно почистен, включително и пистата, а сградата на пътническия терминал е обновена. Монтирани са и два ветропоказателя. Закупени са също стационарни и мобилни цистерни за гориво. Собственици на „Еърпорт Русе“ ООД са Антони Търницов, експерт в сферата на българското въздухоплаване, който има опит и от работата си по концесионния анализ на Летище Русе от 2017 г., и Христо Крушарски, чийто бизнес е свързан със системи за извалявания и борба с градушките чрез самолетен способ. Договорът с „Еърпорт Русе“ е за срок от 10 години, като летището ще се ползва безвъзмездно от компанията на Христо Крушарски във връзка с борбата с градушките. Споразумението предвижда компанията, в рамките на 24 месеца, да извърши необходимите ремонти и да подготви документацията, необходима за ползването на съоръжението като гражданско летище. Общата стойност на тази инвестиция е около 2,6 млн. лева.

Ипотечният пазар в Европа е напът да запише най-бавния си растеж от десет години насам тази година, тъй като по-ниският икономически ръст и по-високите разходи за обслужване на заемите натежават върху търсенето на кредити, пише Financial Times. Намаляващите цени на жилищата в еврозоната са също фактор в прогнозите на EY, че ипотечният пазар ще нарасне само с 1,5% тази година и с 2,4% през 2024 г. спрямо 4,9 на сто миналата година. Консултантската компания съобщи, че растящите лихви, които достигнаха рекорден връх от 4% в еврозоната през септември, и упорито високата инфлацията потискат търсенето на ипотечни кредити. „Жилищният пазар понася най-големия си удар“, коментира Омар Али, управляващ партньор в отдела за финансови услуги на EY за Европа, Близкия изток, Индия и Африка. „За домакинствата в Европа високите разходи за живот и за обслужване на заемите означават, че по-малко хора купуват жилища, а това води до спад на ипотечното кредитиране до най-ниското ниво от десетилетие“, допълва той. Банковото кредитиране в еврозоната се сви тази година, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) пристъпи към десет последователни повишения на лихвите от историческото дъно от -0,5% през юли 2022 г. в усилията си да се справи с ширещата се инфлация. От септември ЕЦБ задържа лихвите на ниво от 4%, а инвеститорите прогнозират, че е малко вероятно да започне да ги намалява преди второто полугодие на следващата година. Британският жилищен пазар започва да се възстановява, след като цените и продажбите намаляха през лятото, но еврозоната е по-назад в лихвения цикъл. Годишният доклад на EY “Прогнози за банковото кредитиране в Европа“, посочва тежко пострадали жилищни пазари в еврозоната, най-вече Германия, както и затягането на критериите за кредитиране от някои банки, заради което търсенето и наличностите от ипотечни кредити се свиват. Но допълва, че капиталовите буфери, които европейските банки изградиха през последните 15 години са ги подготвили много по-добре за забавяне на ипотечния пазар, отколкото след световната финансова криза. EY счита, че ипотечният пазар в Европа ще нарасне с 3,3% през 2025 г. и с 3,2 на сто през 2026 г. В по-широк план кредитирането от европейските банки се очаква да нарасне само с 2,1% през 2023 г. спрямо 14-годишния връх от 5% през миналата година.

В пет години преките чуждестранни инвестиции на американския компании в България са нараснали с 23 процента или с над 1 млрд. лв., а броят на фирмите, вложили средства в икономиката ни, се е увеличил с 31 на сто. Спрямо 2016 г. заетите в тях е с 43 процента повече през 2021 г., а приходите на тези дружества са се увеличили с 52 на сто. Това сочи вторият доклад "Икономическото партньорство между България и САЩ: инвестиции, работни места и търговия (1990 – 2022)" на Американската търговска камара в България (АмЧам). Анализът показва значително подценяване на мащаба на инвестициите с произход САЩ и според него през 2021 г. размерът им надхвърля 5.5 млрд. лв, което и с повече от 3.3 пъти от отчетената по методологията на БНБ сума от 1.68 млрд. лв. Причината за това разминаване в статистиката е, че около 59% от преките чуждестранни инвестиции с действителен произход САЩ всъщност са осъществени през дружества на американски компании, които са регистрирани в Нидерландия, Люксембург, Белгия, Италия, Щвейцария и Великобритания. Американски инвеститори осъществяват дейност в България дори през дъщерни свои компании от Сърбия и Чехия, както и през такива в Швеция, Испания, Франция, които не предлагат някакъв особен данъчен статут или други специфични ползи от гледна точка на правен режим и третиране, отбелязва се в документа. Така американските всъщност инвестиции влизат в данните на БНБ за Нидерландия, която трайно остава начело като държава, откъдето са влезли най-много инвестиции в страната – 14.559 млрд. лв. през 2021 г., следвана от Австрия с 9.677 млрд. лв., и Германия – със 7.641 млрд. лв.     През 2021 г. общите приходи на идентифицираните като американски 98 компании са близо 11 млрд. лв., от които 2.472 млрд. лв. са от енергийния сектор, където ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" е американска собственост. България продължава да поддържа положителен търговски обмен със САЩ и към 2022 година износът към САЩ достига 1.093 милиарда щатски  долара, а вносът – 834 милиона щатски долара.

Страната, която най-много - пет пъти - увеличи вноса на необработени руски диаманти за периода януари-септември на годишна база е Хонконг, с което страната влезе в челната петица на най-големите вносители за първи път от 2017 г. В същото време, Индия изпревари Белгия при покупките на тези скъпоценни камъни, според изчисления на РИА Новости по данни на националните статистически служби на страните. Така, Хонконг увеличи пет пъти вноса на диаманти от Русия за деветте месеца на тази година - до рекордните 252,3 милиона долара. Тази година за първи път от 2017 г. насам Хонконг се завърна в списъка на петте най-големи купувачи на тези скъпоценни камъни. Индия, която през последните няколко години отстъпваше на Белгия по обем на покупките на руски диаманти, я изпревари за посочения период, като увеличи вноса с 16% - до почти милиард долара. В същото време Белгия, напротив, го намали с над 75%, до 315 милиона долара. Рязко са увеличили покупките си на руски диаманти Армения - с 50% до 200 млн. долара, а Китай - близо три пъти, до 40,7 млн. долара. Малки покупки на руски диаманти са направили също ЮАР, Япония, Макао, Азербайджан, Мавриций и САЩ. ОАЕ, които за миналата година станаха най-големият купувач на руски диаманти - с покупки за 1,6 милиарда долара, сегя не разкриват какви са покупките им. Ако те се изключат от изчисленията, то за януари септември Индия се става основен купувач на скъпоценни камъни от Русия, следвана от Белгия, Хонконг, Армения и Китай.