През 2023 г. растежът на реалния БВП в България ще възлезе на 1,9 на сто спрямо 3,9 на сто през 2022 г., пише в ноемврийската макроикономическа прогноза на Българската народна банка. За този ръст ще допринасят едновременно вътрешното търсене и нетният износ, докато изменението на запасите се предвижда да има силно отрицателно въздействие. БНБ прогнозира растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7 на сто през 2024 г. и до 3,6 на сто през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, свързани с изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). БНБ прогнозира годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се забави до 6,1 на сто в края на 2023 г. Средно за 2023 г. прогнозира общата инфлация да възлезе на 8,8 на сто, като в краткосрочен план очаква проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да оказва влияние за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.

9 266,0 млн. лв. е общият размер на отчетените приходи на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 31 октомври 2023 г. Това е 82,5% изпълнение на плана за годината, отчитат от Националния осигурителен институт. Постъпилите приходи са с 1 109,4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо отчетените разходи възлизат на 17 741,6 млн. лв., или 81,4% от заложените в плана за годината. Те са с 3 174,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. При общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии - 15 750,1 млн. лв. Разходите за пенсии са с 3 184,0 млн. лв., или с 25,3% повече спрямо същия период на 2022 г. Броят на пенсионерите към октомври тази година е с 1 378 души повече спрямо същия месец на 2022 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за октомври е 824,98 лв. В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер се е повишил с 95,36 лв. (13,1%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер е 907,12 лв., а спрямо октомври 2022 г. средният размер е нараснал със 106,62 лв. (13,3%). Към 31 октомври 2023 г. разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване са в размер на 1 857,3 млн. лв., което е 75,3% изпълнение на плана за годината. Отчетените разходи са със 135,4 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Към 30 септември отчетените приходи по Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" са в размер на 2 271,8 хил. лв., което е 103,3% изпълнение на плана за годината.

Създадените през последните четири години нови държавни фирми трупат загуби, показва прегледът на годишните отчети на дружествата към 2022 г. и последните налични междинни отчети – към края на третото тримесечие на 2023 г. "Здравна инвестиционна компания за детска болница", която трябва да изгради нова национална детска болница беше създадена в края на 2020 г. За този период са натрупани разходи в размер на 1,2 млн. лв. и тъй като срещу тях стоят нула лева приходи, на толкова се равнява и загубата за 2022 г. Втора година не можа да заработи реално и създаденото с цел осигуряване на спешната здравна помощ по въздух „България Хели Мед Сървиз“. Дружеството бе регистрирано на 2 август, 2022 г. За времето на съществуването си през 2022 г. фирмата е натрупала загуба от 47 000 лв., загубата за деветмесечието на 2023 г. е 372 000 лв. През 2024 г. все пак се очаква фирмата реално да разработи - за нея има предвиден трансфер и в проектобюджета. Тревожно е положението и с „Български ВиК Холдинг“ – мегаструктура с огромен капитал от 1.41 млрд. лв., създадена при кабинета „Борисов“. Според окончателния годишен консолидиран финансов отчет за 2022 г. холдингът е натрупал загуба от 51,7 млн. лв. при загуба за 2021 г. от 2,9 млн. лв. Нарастването на загубата става на фона на разширяване на холдинга с придобиване на дялове в общо 15 ВиК дружества през 2021 и 2022 г. Към деветмесечието шапката на холдинга, без дъщерните дружества, отчита балансирано салдо – приходите са колкото разходите – 2,7 млн. лв.

Държавният Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) промени състава на управителния си съвет, като за нови членове са назначени бившият зам.-кмет на София Дончо Барбалов, Анета Антонова и Любомир Дацов. Тримата нови членове заменят Борислав Стратев, Ирина Марцева и Валери Димитров. Последният от месец вече е заместник-председател на ФГВБ, след като бе определен за този пост от Българската народна банка. Фондът за гарантиране на влоговете бе създаден през 1999 г. да управлява изплащането на защитените спестявания до 196 000 лв. на клиентите на фалиралите банки. За да може да изплаща тези суми, фондът се пълни от вноски на търговските банки, като наред с това законът му дава право да инвестира разумно тези пари и да ги множи. Освен това институцията отговаря и за надзора върху процеса по несъстоятелност на банките. Вече 8 години основна задача на ФГВБ е да контролира несъстоятелността на фалиралата през 2014 г. КТБ като упражнява надзор върху действията на синдиците. При фалита на КТБ фондът изтегли заеми в размер на 1.6 млрд. лв., които още връща на МБВР и ЕБВР. 

Частен съдебен изпълнител пуска за втори път продажбата на линия за производство на валцови стоманени топки. През месец септември имаше един опит за търг, който явно завърши без да бъде посочен нов собственик. Този път обаче цената, която се иска е с 305 000 лева по-ниска от първоначално обявената. Така сега парите, за които се продава бизнесът е точно 2 746 656 лева. Тогава, както и сега линията за производство на валцови стоманени топки се състои от машини, съоръжения, инсталации и оборудване. Заводът е собственост на фирма "Смартбол 2020" ЕООД, дъщерна фирма на "Електростомана 2004", вече обявена във фалит. Линията включва: участък на индукционна пещ, линия за производство на топки, спомагателно оборудване, електрическо оборудване, участък за пакетиране и експедиция. Поточната линия и базата се намират в Карлово. През януари Окръжният съд в града под тепетата е обявил компанията собственик в несъстоятелност, имуществото е запорирано и е поставена възбрана, дейността е прекратена, в следствие на което е спира и производството. Според документацията финансовото състояние е лошо - сумата на задълженията е над 17,8 млн. лева. Причината за това са непогасени големи банкови кредити, които компанията, задлъжняване към НАП и контрагенти. Източник: focus-news.net

Спа хотелът „Беркут” в село Брестник (община Родопи, област Пловдив) отново е обявен за продажба. Това е четвърти пореден опит за продажба на комплекса от 2019 г. насам. Търгът за публична продан е обявен от частен съдебен изпълнител, с цел да бъдат разплатени дълговете на настоящия собственик. Началната цена, от която започва наддаването за спа хотела е 6,5 млн. лева, или малко над 3,3 млн. евро. През октомври офертите започваха от 7,2 млн. лева. Опитите за продажба на комплекса датират от 2019 г., когато стартовата цена беше 4,8 млн. лева. В последствие първоначалната стойност скочи до 6,3 млн., преди да достигне и пикът от над 7 млн. Настоящият търг стартира на 18 декември тази година и ще продължи до 18 януари 2024 г. Дали този път ще има интерес към имота ще стане ясно на 19 януари, когато ще бъдат отворени офертите. Продажбата на „Беркут” включва терена от над 18 дка в местност "Манастирския път", четириетажен хотел със застроена площ от 440 кв.м., ресторант от 220 кв.м., двуетажен спа център със застроена площ от 240 кв.м., двуетажна сграда със застроена площ от 1200 кв.м., басейн, и 6 къщички за настаняване с квадратури между 60 и 80 кв.м. В цената са включени и още 6 по-малки парцела, помощни сгради - спа, спортни и детски съоръжения. Общата застроена площ на комплекса е 2665 кв.м., а разгърната застроена площ /РЗП/: 3473 кв.м. Имотът от над 18 дка се разпродава от частен съдебен изпълнител, заради дългове на дружеството собственик - "Спорттур" ЕООД. Източник: trafficnews

Съветът на директорите на „Елана Агрокредит“ АД – София е взел решение за увеличаване на капитала на дружеството от 36 629 925 лева на до 54 944 887 лева. Това ще стане чрез издаване на нови 18 314 962 броя обикновени, поименни, безналични свободно прехвърляеми акции, с право на един глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност от 1.10 лева за акция. Срещу всяка съществуваща акция се издава едно право, като две права дават възможност за записване на една нова акция. Всяки инвеститор може да запише такъв брой акции, който е равен на броя на притежаваните от него и/или придобити впоследствие права, умножен по съотношението право/акция (2:1). Капиталът на дружеството ще бъде увеличен само ако бъдат записани и платени най-малко 10 000 000 акции, в който случай капиталът ще бъде увеличен само със стойността на записаните акции. Съветът на директорите избира и овластява „Елана Трейдинг“ АД за инвестиционен посредник, обслужващ увеличението на капитала. Дружеството, което предлага кредитиране на земеделски производители за покупка на земеделска земя чрез финансов лизинг, е част от „Елана холдинг“ АД.

Търговските отношения между Европейския съюз и Русия са сериозно засегнати от руската военна инвазия в Украйна на фона на забраната за внос и износ на редица продукти, която е част от санкциите, наложени от ЕС на Русия. И вносът, и износът са намалели значително спрямо нивата им отпреди войната, информира европейската статистическа агенция Евростат. Делът на Русия в общия внос в Евросъюза от трети страни намалява от 9,5% през февруари 2022 г. до 2 на сто през септември 2023 г., сочат сезонно коригираните данни на Евростат. През същия период общият износ на страните от ЕС за Русия намалява от 3,8% до 1,4%. Дефицитът при търговията на Европейския съюз с Русия достигна паричен обем от 18,6 милиарда долара през март 2022 г. заради високите цени на енергийните продукти. След това търговският дефицит намаля, като през март 2023 г. достигна до около 100 милиона долара, след което не се промени съществено до септември 2023 г., когато нараства до 1 милиард долара, посочва Евростат. Делът на Русия във вноса на Евросъюза от трети страни на горива и метали сериозно спада при вноса на руски природен газ, на минерални (нефтени) масла и на никел. Намалява и руският внос на желязо, както и на стомана. При торовете обаче делът на вноса от Русия в ЕС се увеличава през третото тримесечие на 2023 г., след като намаля през предходното тримесечие. Делът на руските торове спрямо общия импорт на торове в ЕС от трети страни намалява от 27 на сто през третото тримесечие на 2021 г. до 17 на сто през същия период на 2022 г. През юли - септември 2023 г. този дял обаче отново се повишава до 27 на сто. Руският дял в общия внос на природен газ в ЕС от трети страни намалява значително (с 27 проценти пункта - п.п.) между третото тримесечие на 2021 г. и същото тримесечие на 2023 г. Същевременно е отчетено повишаване на дела при вноса на синьо гориво от САЩ (+14 п.п.), Норвегия (+ 7,6 п.п.) и Алжир (+5,5 п.п.). При минералните масла за същия двугодишен период делът на руския внос в ЕС е намалял с 25 процентни пункта, докато се увеличава вносът от САЩ (+7 п.п.), Норвегия (+4 п.п.) и Саудитска Арабия (+2 п.п.). Междувременно делът на Русия при вноса на никел в Евросъюза също е спаднал (-14 проценти пункта), докато този от САЩ се е увеличил (+5 п.п.).

Някои от най-големите банки по света очакват глобалният икономически растеж да се забави допълнително догодина, заради ефектите, произтичащи от високите лихви, по-високите цени на енергията и забавянето на двете най-големи икономики - тези на САЩ и Китай, предаде Ройтерс. Според проучване на агенцията, обхващащо някои от най-големите банкови гиганти, глобалната икономика се очаква да нарасне с 2,9 на сто през настоящата година, а през идната 2024 г. темпът да се забави до 2,6 на сто. Повечето икономисти, взели участие в проучването, предвиждат световната икономика да избегне рецесия, но констатират възможността за "лека рецесия" в Европа и Обединеното кралство. Мекото приземяване за икономиката на Съединените щати все още е възможно, въпреки че несигурността около края на цикъла на затягане на паричната политика на Управлението за федерален резерв. Същевременно растежът в Китай отслабва, тъй като бизнеса търси алтернативни и рентабилни центрове за производство. В изследването са обхванати оценки за глобалната икономика на "Голдман Сакс" (Goldman Sachs), "Морган Стенли" (Morgan Stanley), Ю Би Ес (UBS), "Барклис" (Barclays), "Джей Пи Морган Чейс" (JP Morgan Chase & Co), Ейч Ес Би Си (HSBC), "Банк ъв Америка" (Bank of America) и  "Дойче банк" (Deutsche Bank). Най-ниска прогноза за глобалната икономика дава "Дойче банк", която предвижда растеж с едва 2,4 на сто през 2024 г. На другия край на скалата са "Морган Стенли" и "Банк ъв Америка", които очакват догодина световната икономика да се разшири с 2,8 на сто. За еврозоната прогнозите за икономическа експанзия варират в диапазона от 0,2 на сто според "Дойче банк" до 0,9 на сто според "Голдман Сакс". Всяка от кредитните институции, участващи в проучването, обаче е заложила на икономически растеж в еврозоната догодина.

Саудитските власти са набрали общо 11 милиарда долара заемни средства, за да покрият дефицита на държавния бюджет. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Срокът на кредита е десет години. Групата кредитори включва големи финансови институции като: Industrial and Commercial Bank of China, Citigroup, First Abu Dhabi Bank и HSBC Holdings. При това пълната цена на кредита е със 100 базисни пункта (1 процентен пункт) по-висока от основната лихва по краткосрочните депозити на юридически лица, обезпечени с активи. Бюджетният дефицит на Саудитска Арабия - смятана за основен конкурент на Русия при износа на петрол - се дължи на редица фактори. Сред основните причини са по-ниските борсови цени на петрола спрямо прогнозата на властите на близкоизточната държава, намаляването на обема на добива на петрол и увеличаването на държавните разходи. Последното от своя страна до голяма степен се дължи на амбициозните планове на престолонаследника Мохамед бин Салман за диверсификация на икономиката на страната и намаляване на зависимостта на бюджетните приходи от износа на петрол. Програмата Vision 2030 включва държавни инвестиции в размер на стотици милиарди долари. Саудитските власти вече неведнъж са прибягвали до привличане на многомилиардни заеми за покриване на бюджетния дефицит на страната от 2020 г. насам, основно за покриване на разходи на правителството на Саудитска Арабия.