Преките чуждестранни инвестиции в България за първите осем месеца 2023 г. на нарастват с 2,2283 млрд. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на България. За първите осем месеца на 2023 г. текущата и капиталова сметка е положителна и възлиза на 2,1246 млрд. евро при отрицателно салдо за 175,9 млн. евро през същия период на 2022 г. За периода януари - август 2023 г. балансът по текущата сметка е положителен и в размер на 1,3155 млрд. евро при положително салдо от 239,3 млн. евро през първите осем месеца на 2022 г., според последните данни на БНБ. Търговското салдо на България за първите осем месеца на 2023 г.  е на дефицит от 2,2985 млрд. евро при дефицит от 2,363 млрд. евро през същия период на 2022 година.

Общият размер на брутните кредити и аванси в България към края на юни е бил 108 млрд. лв., с 6.4 млрд. лв. повече спрямо края на март. Вземанията от кредитни институции нараснаха с 3.2 млрд. лв. (24%) до 16.3 млрд. лева. През периода брутният кредитен портфейл на банковата система отбеляза увеличение с 3.3 млрд. лв. и достигна 91.7 млрд. лева. Най-голям растеж в абсолютен размер беше отчетен при кредитите за домакинства – с 1.4 млрд. лв., и за нефинансови предприятия – с 1.2 млрд. лева. Увеличение се наблюдаваше също при кредитите за други финансови предприятия – с 610 млн. лв., и за сектор „държавно управление“ – със 111 млн. лева.

Основният акционер на "Лукойл Нефтохим Бургас" - Litasco, отрече да е в преговори по продажбата на бургаската рафинерия в отговор на твърденията на финансовият министър Асен Василев пред Financial Times, че правителственият натиск над руските компании e принудил "Лукойл" да търси възможност за продажба на най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа - тази в Бургас. България привлече вниманието на международните медии след набързо гласуваната такса от 20 лв./мВтч за пренос на газ през България, което би го оскъпило с около 3 млрд. лв. на година. Тя влезе в сила от 13 октомври и засяга пряко рафинерията, която продължава да се снабдява с руски газ. За продажбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" се говори от началото на войната на Русия в Украйна. Една от основните тези е, че с официалното излизане на руската компания от страната се цели да се осигури по-лесното намиране на финансиране на проекта за петролопровод между Александруполис и Бургас. Министър Василев пред FT заяви, че България има индикации за интерес към покупката на рафинерията, но правителството не било въвлечено в продажбата на завода. Министърът казва, че София ще запази поредица от наказателни мерки, докато не дойдат нови собственици. Премиерът Николай Денков потвърди пред журналисти казаното от финансовия министър, но отказа да влезе в подробности. От Litasco обаче уточняват, че не са получили предложения за продажба на рафинерията и към момента не са в преговори по въпроса. От компанията допълват още, че не е назначила публична или частна организация да търси потенциални купувачи или да води преговори за продажба от тяхно име. "Лукойл Нефтохим Бургас" е дружество, разположено в страна - членка на ЕС, което е собственост на Litasco SA (швейцарска компания). Според европейското законодателство по защита на частната собственост, както и обичайните бизнес практики, всяко намерение за закупуване на актива, принадлежащ на друга компания, трябва първо да бъде обсъдено между контрагентите и само след такива дискусии - с властите на страната, където активите се намират", допълват от швейцарския собственик.

Компанията "Белла България" и индонезийската компания PT Garuda Mitra Utama (GMU) подписаха меморандум за търговско и инвестиционно сътрудничество на обща стойност 72 млн. долара. За развитието на областта на снабдяването със суровини за период от четири години са планирани 34 млн. долара, а за създаването на съвместно предприятие за преработка на месо в Индонезия - 38 млн. долара. "Белла България" притежава първата и единствена в Европа фабрика за производство на индонезийския деликатес ренданг-паданг.. "Белла" притежава бази за производство и дистрибуция на храни в България, Гърция, Румъния и Унгария.

Продукцията на компанията "Вастон 2" достига до редица български магазини в страната, включително до Лидл България. Българският производител е и най-големият партньор за доставка на риба и рибни продукти на веригата супермаркети повече от 12 години.  Компанията изгражда изцяло нова производствена база в Костинброд с инвестиция от 3 милиона лева и реализира износ в търговската мрежа на веригата. "Вастон 2" е сертифицирана по IFS - международно признат стандарт, с който компаниите за преработка и опаковане на храни гарантират високо качество и безопасност на своите процеси и продукти. През последните 12 години компанията увеличава оборота си над три пъти. А основните продукти, които доставя са пъстърва, сьомгова пъстърва, ципура, лаврак и други замразени риби. Първият износ на българския производител, съвместно с Лидл България, е още през 2016 година. Първо в Гърция, след това и в Румъния. За периода 2018-2020 година износът, който компанията реализира, достига около 20% от оборота им. Фирма "Вастон 2" разполага със собствена база, включваща цех за разфасовка и пакетиране, складови пространства, няколко хладилни камери и собствен хладилен транспорт, намиращи се в град Костинброд. Вносът на охладена и замразена риба се осъществява предимно от Гърция, Испания, САЩ, Канада и Норвегия. Компанията заема значителен пазарен дял в търговията с риба, рибни продукти и деликатеси в страната, като се стреми към допълнително разширяване както на вътрешните, така и на външните пазари.

Общинския съвет в Кърджали гласува решение да бъдат продадени парцели в района на Парк“ Арпезос Север“ на „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център” АД за строеж на болница „Сърце и мозък“ в Кърджали. Общата крайна пазарна цена на двата имота частна общинска собственост, които ще бъдат продадени без търг или конкурс, възлиза на 2 980 827 лв. „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център” АД планира да направи инвестиция в размер на 15 млн. лева. Изграждането на болницата „Сърце и мозък“ , по думите на инвеститора, ще бъде готово до края на 2026 година. Източник: Арда нюз

Глоба от 150 хиляди лева наложи Районният съд в Дупница на ТЕЦ “Бобов дол”. Санкцията е за изпускане на вредни газове в атмосферата, установени при проверка на РИОСВ. Случаят е отпреди година, когато по сигнали на местни жители от Големо село, екип на РИОСВ направил непланирана проверка в централата. Установено е, че през незатворена клапа на 200-метровия комин се изпускат непречистващи и неорганизирани емисии от работата на котел 1 представляващи отпадъчни газове, без пречистване през сероочистваща инсталация, които са били насочени и изпускани директно в атмосферата. Съставеният акт през април тази година е обжалван по съдебен ред. Съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено частично относно размера на наложената имуществена санкция, който следва да бъде намален от 200 000 на 150 000 лв. като по-реална и справедлива, пише в решението. То също подлежи на обжалване. Така санкциите на централата, която се свързва с бизнесмена Христо Ковачки, вече възлизат на около 800 000 лева.

Инфлацията в Европейския съюз се понижи през септември за пореден месец, достигайки 4,9% на годишна база, а в еврозоната - до 4,3%, показват данни на европейската официална статистика Евростат. Това са най-ниските инфлационни нива от октомври 2021 г. В същото време годишната хармонизирана инфлация в България се понижи през септември до 6,4% от 7,5% през август, като по-висока инфлация е отчетена в седем други членки на съюза (Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Полша, Хърватия и Словения). Инфлацията в еврозоната се повиши през септември с 0,3% спрямо месец по-рано, но се забави на годишна база до 4,3% от 5,2% през август, достигайки най-ниско ниво от октомври 2021 г. и след като октомври 2022 г. удари рекорден връх от 10,6% - най-високата инфлация, откакто европейската статистика разполага с този тип данни от 1991 г. насам. В рамките на целия ЕС индексът на потребителските цени (CPI) също нарасна през септември с 0,3% спрямо месец по-рано, докато инфлацията на годишна база се забави до 4,9% от 5,9% през август, отстъпвайки за пореден месец от рекордния връх от 11,5%, отчетен през октомври 2022 г. Точно година по-рано (през септември 2022 г.) инфлация в ЕС и еврозоната беше на нива съответно от 10,9% и от 9,9 на сто. Най-ниска годишна инфлация през септември беше отчетен в Нидерландия (дефлация от 0,3%), следван от Дания (инфлация от 0,6%) и Белгяи (0,7%), докато най-висока инфлация беше отчетена в Унгария (12,2%), Румъния (9,2%) и Словакия (9,0%). В 14 от 27-те членки на ЕС годишната инфлация през септември е по-ниска от средноевропейското ниво от 4,9%, докато в останалите 13 членове на съюза тя е над средното ниво. Според данните на Евростат хармонизираната потребителска инфлация в България намалява през септември с 0,3% спрямо предходния месец, като на годишна база тя се забавя до 6,4% от 7,5% през август 2023 г., потвърждавайки данните на НСИ от по-рано тази седмица. Инфлация в България се забави през септември до двегодишно дъно от 6,3% Година по-рано (септември 2022 г.) инфлацията в нашата страна беше на ниво от 15,6%. По-висока от годишната инфлация в нашата страна беше отчетена през септември в Унгария (12,2%), Румъния (9,2%), Словакия (9,0%), Чехия (8,3%), Полша (7,7%), Хърватия (7,4%) и Словения (7,1%).

САЩ стават все по-зависими от внос на алуминий, на фона на увеличаващото се търсене. Предлагането може да дойде от страни, които не показват съществени признаци за декарбонизация на своята индустрия, като Китай (58% от световния пазар) и Русия (5% от световния пазар). Неотдавна компании като Ford, GM, Pepsi и Ball Corporation се обърнаха към министъра на енергетиката Дженифър Гранхолм, с молба за федерални инвестиции в чист алуминий. Това сигнализира за нарастващата неотложност около местното снабдяване с чист алуминий. Компаниите молят за финансова подкрепа, за да спасят тази ключова американска индустрия, която ще става все по-важна, заради очаквания скок на търсенето, пише Fortune. Тези пионерски компании разбират, че САЩ стават все по-зависими от чуждестранното предлагане на алуминий и тъй като търсенето се увеличава, предлагането може да дойде от страни, които не показват съществени признаци за прочистване на своята индустрия, като Китай (58% от световния пазар) и Русия (5% от световния пазар). Въпреки че шестте останали топилни заводи в страната сега са само процент от глобалния първичен алуминиев капацитет, не винаги е било така. През 2000 г. САЩ бяха най-големият световен производител на първичен алуминий. През 2022 г. САЩ вече имат по-малко от 2% от световния пазарен дял. Според бизнеса днес производството на първичен алуминий в Съединените щати е на кризисни нива. "Докато прогнози сочат, че глобалното търсене на първичен алуминий ще се увеличи през следващите десетилетия, местното производство на материала продължава да намалява и е изложено дори на риск от изчезване. Ръстът на цените на електроенергията, липсата на достъп до евтина възобновяема енергия и недостатъчните федерални инвестиции затрудняват дори шест първични топилни завода", гласи писмото на компаниите. Компаниите алармират още, че без снабдяване с алуминий при предстоящия енергиен преход ще се разчита на алуминий с по-високо съдържание на въглерод във време, когато намаляването на емисиите е от съществено значение. Производители на алуминий като Alcoa също виждат проблемите в сектора. Според доклад от 2022 г. има необходимост от "намаляване на риска и бъдещите задължения чрез минимизиране на социалните и екологичните въздействия".

Икономиката на Китай отбеляза по-силен от очакваното растеж през третото тримесечие, което е знак, че предприетите от властите в Пекин серия от стимулиращи мерки за по-добри икономическо възстановяване дават резултат. Брутният вътрешен продукт на втората по сила икономика в света нарасна през периода юли - септември с 4,9% на годишна база, което представляваше забавяне спрямо растежа с 6,3% през второто тримесечие, но в същото време надвиши осредните пазарни очаквания за експанзия от 4,4 на сто. Спрямо предходното тримесечие БВП се повиши с 1,3% при очаквания за експанзия с 1% и след като през април - юни китайската икономика нарасна с 0,5%. Ако растежът на БВП на Китай за четвъртото тримесечие на годишна база успее да надхвърли 4,4%, целта за експанзия на икономиката за цялата настояща година с около 5% може да бъде постигната, посочи Националното статистическо бюро на азиатска държава. Положителният импулс на икономическото възстановяване на Китай е по-очевиден през третото тримесечие, каза още статистическото бюро. Индустриалното производство през септември се повиши с 4,5% на годишна база след аналогичен растеж през август и очаквания за по-слабо повишение с 4,3%. Това е най-солидното нарастване на производството за втори пореден месец от април насам. Продажбите на дребно пък нараснаха през септември с 5,5% на годишна база след повишение с 4,6% през август и прогнози за растеж с 4,9 на сто. Това е най-солидната експанзия в търговията на дребно от май насам. По-слаб растеж обаче отбелязаха дълготрайните бизнес инвестиции, като за първите девет месеца на 2023 г. те се повишиха с 3,1% на годишна база при очаквания за запазването на темпото на растеж от 3,2%, отчетено през периода януари - август. Проблемен остава секторът на недвижими имоти, където дълготрайните инвестиции през януари - септември се понижиха с 9,1% на годишна база след спад с 8,8% през първите осем месеца на годината.