През третото тримесечие на 2023 г. новорегистрираните търговци в България са 9 829, а обявените в несъстоятелност - 829. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 6,5 на сто, а този на банкрутиралите - с 25,8 на сто, съобщи Националният статистически институт. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. новорегистрираните лица са намалели с 10,8 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - с 15,8 на сто. От всички новорегистрирани фирми през третото тримесечие на 2023 година, най-много са в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,1 на сто. При обявените в несъстоятелност - отново най-голям брой попадат в същия сектор - 77,1 на сто. През второто тримесечие на 2023 г. в страната е имало 11 025 новорегистрирани и 984 обявени в несъстоятелност търговци. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните е намалял с 2,6 на сто, а на банкрутите - с 23,8 на сто. По сектори за второто тримесечие на 2023 г., най-голям е бил делът на новорегистрираните правни единици в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", който е бил 89,4 на сто от всички новорегистрирани. При обявените в несъстоятелност фирми, най-голям е бил делът в същия сектор, който е бил 75,4 на сто от общия брой банкрутирали правни единици.

В края на септември 2023 г. парите в обращение в България достигат почти 28,428 млрд. лв. За период от една година (спрямо края на септември 2022 г.) те растат със 7,2 на сто, или с 1905,9 млн. лв. В края на септември 2023 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,95 на сто, а на разменните монети - 2,04 на сто. Делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0,01 на сто и се запазва без промяна спрямо края на юни 2023 г. В края на септември 2023 г. в обращение са почти 590 млн. броя банкноти, които са с 3,9 на сто повече в сравнение с края на юни 2023 г. За същия период общата им стойност расте с 4,6 на сто, достигайки към 30 септември 27,8 млрд. лв. С най-голям дял (41,4 на сто) в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е банкнотата от 50 лева, като към 30 септември в обращение са 244,2 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял (5,33 на сто) са банкнотите с номинал 5 лева. В края на септември 2023 г. в обращение са 3,175 млрд. броя разменни монети. За една година общият брой на разменните монети в обращение се увеличава със 165,2 млн. (5,5 на сто), а стойността им - с 31,4 млн. лв. (5,7 на сто).

Инфраструктурен комплекс на Центъра за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии ще бъде открит на 19 октомври. Тогава ще бъде представен официално и новият български суперкомпютър „Хемус“. Изградената инфраструктура е цялостен комплекс с 4 основни слоя, включващи ресурси от суперкомпютърен тип, система за съхранение на данни, локални центрове за разработка на приложения и средства за дигитализация. Разработена е интегрирана платформа, която обхваща всички слоеве на изчислителната екосистема, включително мрежови, компютърни ресурси и ресурси за съхранение на данни, софтуер, услуги и инструменти, за работа на мултидисциплинарни научни общности. Инфраструктурният комплекс е изграден по Проект: „Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии“. Проектът се финансира чрез Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 от Европейския фонд за регионално развитие. Срокът за изпълнение на проекта е 3 август 2018 г. – 31 декември 2023.

Поскъпването на горивата и общата инфлация са създали трудности за циментовата индустрия през миналата година. "Златна Панега цимент", която е част от гръцката група TITAN, е успяла да подобри резултатите си и да излезе на минимална печалба. Заводът е успял драстично да свие консумацията на вода, подготвя соларен парк, а с въвеждането на нови технологии скоро ще може да замени 70% от горивата си с алтернативни. Приходите на компанията се увеличават до 54.1 млн. евро, спрямо 44.7 млн. евро предходната година. Част от това се дължи на повишаването на цените на продуктите в опит да се компенсират ескалиращите разходи. Благодарение на това печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се покачва до 4.7 млн. евро и компанията отбелязва макар и малка нетна печалба (340 хил. евро) спрямо 2.2 млн. евро загуба за 2021 г. През миналата година "Златна Панега цимент" е намалила с 8% разхода на електроенергия на тон клинкер. Разходът на вода на тон продукт пък се е свил с цели 33%. В момента дружеството изгражда собствен соларен парк за около 4 млн. евро, който ще осигури 15% от необходимото му електричество. Плановете са проектът да приключи до края на март следващата година.

Техномаркет ще открие на 03 ноември 2023 своя нов юбилеен 50-ти магазин за България в столичния квартал Княжево. Търговският обект ще се намира на бул. Цар Борис 272, в новия Ритейл парк, между Lidl и Billa. На площ от близо 2 декара, на два етажа и супер модерна визия и голям паркинг. Техномаркет е най-голямата верига за черна и бяла техника в България.

В края на стопанската година (октомври 2022 г. – септември 2023 г.) „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е събрало малко под две трети от рентите, според данните в бюлетина на дружеството за септември. Компанията е събрала 63,8% от рентите към края на септември, или малко над 5 млн. лева от очакваните приходи от над 8 млн. лева. През август делът на събраните ренти беше 35,7%, а през септември 2022 г. – точно две трети (66,5%). От 1 октомври т.г. започна новата стопанска година. До края на годината дружеството ще събере по-голямата част от останалите дължими ренти. Към края на месец септември 2023 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава 175 002 дка земеделска земя и малко под 61 дка земя в урбанизирани територии. През месеца са купени 416 дка земеделски земи при средна цена 1867 лева/дка. Най-високата цена на декар за годината и като цяло досега, която дружеството плати за закупени земи, беше отчетена през юни – 1914 лева. През септември компанията не е продавала имоти. 

В Търговския регистър е вписано увеличението на капитала на „Бианор Холдинг“ АД – София по чл. 197 от Търговския закон. То бе осъществено чрез превръщане на част от печалбата в капитал с издаването на 5 729 595 броя нови обикновени, поименни, безналични акции, всяка с право на глас и с номинална стойност 1 лев. В резултат на увеличението капиталът на дружеството се променя от 1 145 919 лв. на 6 875 514 лева. През септември общото събрание на акционерите на „Бианор Холдинг“ реши част от неразпределената печалба на дружеството от минали години в размер на 5 729 595 лв. да се изплати като непаричен дивидент на настоящите акционери. Това стана под формата на нови акции на дружеството, като за всяка съществуваща акция се получават 5 (пет) нови акции. Гласувано е и решение за увеличаване на капитала на дружеството от 1 145 919 лв. на 6 875 514 лв. чрез издаване на 5 729 595 нови акции с номинална стойност 1 лв. всяка за сметка на собствени средства на фирмата в размер на 5 729 595 лева. Тази сума е именно неразпределената печалба от минали години, която е разпределена като непаричен дивидент.

През последните години към европейските фондове за имоти се насочиха огромни парични потоци, но тъй като става все по-лесно да се намери добра възвращаемост в други активи, инвеститорите напускат, което увеличава натиска върху силно засегнатите пазари на недвижими имоти. Според финансовата компания MSCI инвестициите в търговските имоти в Европа са спаднали с 59% през първата половина на годината, а оценките са изправени пред нов спад, тъй като фондовете започват да продават активи, за финансират обратните изкупувания на дялове, съобщава Bloomberg. Това представлява особена заплаха за Франция и Германия, където новите видове фондове и правила, въведени след световната финансова криза, са изправени пред първото си сериозно изпитание. Френските OPCI - тип отворен фонд, предназначен за инвеститори на дребно, са обявили за продажба имоти за над 5 млрд. евро в страната и чужбина. В Германия процесът е забавен от правилата, изискващи от инвеститорите да изчакат една година, за да получат парите си обратно, но признаците на напрежение могат да се видят в търговията с отстъпки във фондовете. В сектор с активи на стойност 835 млрд. евро ускоряването на продажбите ще се отрази на оценките в цялата индустрия и ще представлява сериозна заплаха за задлъжнелите наемодатели, сблъскващи се с ограниченията за заемане на средства. Популярността на фондовете от отворен тип скочи, когато лихвените проценти достигнаха дъното, а възвращаемостта от облигациите и традиционните спестовни сметки беше анемична. Но след 10-те повишения на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ) от юли 2022 г. насам ситуацията за инвеститорите се промени. Тъй като други инвестиции стават по-привлекателни, цените на имотите падат, което изкушава някои инвеститори да се спасят, преди понижението да продължи. Промяната в състоянието на сектора привлече вниманието на ЕЦБ, която е обезпокоена от уязвимостта на пазара на инвестиционни фондове за недвижими имоти в еврозоната, възлизащ на 1 трлн. евро. Контролирайки около 40% от търговските имоти в региона, фондовете представляват риск за финансовата стабилност, заяви централната банка през април. "Ако получавате 3-4% при фиксирана доходност, защо трябва да влагате парите си в отворен фонд за недвижими имоти", казва Хенинг Кох, главен изпълнителен директор на мениджъра на фонда Commerz Real AG.

През септември продажбите на дребно в САЩ нарастват стабилно за шести пореден месец, тъй като домакинствата увеличиха покупките на моторни превозни средства и харчеха повече в ресторанти и барове, както и за бензин (поради по-високите цени), което предполага, че водещата световна икономика е приключила на солидна основа третото тримесечие. Продажбите на дребно в САЩ нараснаха през септември с 0,7% спрямо август, когато се повишиха с 0,8% (възходяща ревизия от предишна оценка за нарастване с 0,6%), докато осреднените очаквания бяха за доста по-скромен растеж от 0,3 на сто, показват данните на Департамента по търговия, публикувани във вторник. Данните продължават да сочат за стабилни потребителски разходи въпреки високите цени и разходи за заемите. Най-голямо повишение се наблюдава при продажбите в магазините за различни стоки (скок с 3%), следвани от търговците на моторни превозни средства и части (1%) и бензиностанциите (повишение с 0,9%). Други увеличения се наблюдават и при продажбите в заведенията за хранене и за пиене (с 0,9%), в магазини за здраве и лична хигиена (с 0,8%), магазини за храни и напитки (с 0,4%) и магазини за смесени стоки (също с 0,4%). От друга страна, продажбите останаха без промяна в магазините за мебели и спортни стоки, магазини за хоби, музикални инструменти и книжарници и спаднаха при електроника и уреди (понижение с 0,8%), в магазини за дрехи (също с 0,8%) и за строителни материали и градинско оборудване (понижение с 0,2%). Изключвайки автомобилите, продажбите на дребно се повишиха през септември с 0,6% след ръст с 0,9% през август, а продажбите без тези на автомобили и бензин нараснаха с 0,6% от предходния месец, когато се повишиха с 0,3 на сто. Продажбите на дребно, изключвайки тези за автомобили, бензин, строителни материали и хранителни услуги, се повишиха през септември с 0,6% спрямо август, когато нараснаха с 0,2%, докато осреднените очаквания бяха за запазване на равнището им от предходния месец. Именно този показател, известен като "контролирана група" при продажбите на дребно, се използва при калкулиране на данните за БВП на САЩ, като днешните по-силни данни предполагат добър финал за американската икономика на третото тримесечие. Настоящите прогнози са за нарастване на брутния вътрешен продукт през третото тримесечие с до 5,1% на годишна база. Икономиката на САЩ се разшири с 2,1% през предходното тримесечие (април - юни) и продължава да напредва, въпреки че Федералният резерв повиши основната си лихва с общо 525 базисни пункта от март 2022 г. насам до текущия диапазон между 5,25% и 5,50%.

Проектите в света, чрез които от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - основно от слънце и вятър - се получава "чиста" електроенергия, стават все повече и с все по-голям капацитет. В някои държави вече се мисли и за интегриране на такива проекти, и то в огромен мащаб. Най-големият в света напълно интегриран център за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще бъде построен в Индия. Индийският конгломерат Adani Group планира да построи комплекса в град Мундра (щата Гуджарат), пише информационният портал MoneyControl. Adani Group е един от най-големите конгломерати в Индия (а и в света), който има водещи позиции в страната в секторите енергетика, селско стопанство и отбранителна промишленост. "Енергийният ВЕИ комплекс в Мундра ще стане първата и (засега) единствена в света вертикално и хоризонтално интегрирана екосистема за производство на електроенергия от слънце. Освен това, дъщерната на Adani Group компания Adani Wind, ще разшири капацитета за производство на вятърна енергия от сегашните 1,5 GW до 5 GW на същото място", казва пред MoneyControl Рахул Бутиани, ръководител на отдела "Продажби и маркетинг" в Adani Solar. "Дори в Китай, който сега се счита за лидер при изграждането на мащабни паркове за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, "няма подобни проекти, където на едно място да съществува напълно интегрирана екосистема и същевременно да е разположено производството на цялото спомагателно оборудване." От индийската компания смятат, че концентрирането на производството на всички елементи от веригата за доставки на едно място, "значително ще намали разходите за транспорт". В тази връзка, в близост до бъдещия енергиен ВЕИ комплекс ще има пристанище, което ще улесни производствения процес като цяло, добавя представителят на Adani Group. Според предварителните планове на компанията, планира се до 2027 г. да се модернизират производствените мощности на енергийния хъб (център), така че обемът на произведената електроенергия от всеки възобновяем източник (слънце и вятър) да достигне 10 GW. В края на миналата година стана известно, че в китайския град Чaoджoy, ĸoйтo ce нaмиpa в пpoвинция Гyaнгдoнг,  щe бъдe пocтpoeн oфшopeн вятъpeн пapĸ. Интepecнoтo e, чe тoй щe e c тoлĸoвa гoлям ĸaпaцитeт зa пpoизвoдcтвo, чe ce oчaĸвa дa ocигypи пoвeчe eнepгия oт вcичĸи нopвeжĸи eлeĸтpoцeнтpaли, взeти зaeднo. Гpaдът възнaмepявa дa зaпoчнe paбoтa пo вятъpния пapĸ с капацитет 43,3 гигaвaтa пpeди 2025 г., cпopeд пyблиĸyвaния пeтгoдишeн плaн нa гpaдa. Цeнaтa на проекта oбaчe нe бешe oпoвecтeнa. Cъopъжeниeтo щe ce нaмиpa близо до Taйвaнcĸия пpoлив. Итaлиaнcĸaтa ĸpyпнa eнepгийнa ĸoмпaния Еnеl щe инвecтиpa нaд $1 милиapд в зaвoд зa пpoизвoдcтвo нa coлapни пaнeли, cъoбщи Rеutеrѕ през май. Toй щe ce нaмиpa в aмepиĸaнcĸия щaт Oĸлaxoмa, ĸaтo eнepгийният гигaнт щe ce възпoлзвa oт пoлитиĸaтa нa CAЩ зa нacъpчaвaнe нa тexнoлoгиитe зa чиcтa eнepгeтиĸa, зa дa ce cпpaви c ĸoнĸypeнциятa нa Kитaй. Hoвият завод щe бъдe eдин oт нaй-гoлeмитe зa пpoизвoдcтвo нa coлapни пaнeли в CAЩ и в cвeтa. Ceĸтopът oтвъд oĸeaнa e пoдeм, обаче ce изпoлзвaт ocнoвнo внocни пaнeли.