Над 10 млн. лв. ще бъдат предоставени за насърчаване на инвестициите на 18 дружества, които обещават разкриването на 2 977 работни места. Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на иновациите и растежа за 2023 г., съобщиха от правителствената пресслужба. С предвиждането на допълнително финансиране за 2023 г. в размер до 10 754 234 лв. ще се осигури бюджетен ресурс, общият размер на който ще позволи да бъдат насърчени общо 18 дружества, изпълняващи инвестиционни проекти, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), на обща стойност около 387.77 млн. лв. и предвиждащи разкриване на около 2 977 нови работни места. Средствата ще се използват за стимули по закона за насърчаване на първокласните инвестиции. Подкрепата от държавата за такива вложения е както преференциално административно обслужване, така и изграждане на инфраструктура до обектите и др. Общата инвестиционна стойност на всичките тези 18 инвестиции, които са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), на обща стойност около 387.77 млн. лв. и предвиждащи разкриване на около 2 977 нови работни места.

Минималната работна заплата в България ще стане 933 лева от 1 януари 2024 г., реши правителството. Размерът ѝ ще се повиши с 19,6%, или със 153 лева спрямо сегашната ѝ стойност. Той е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. От 1 януари 2024 г. минималната часова работна заплата ще бъде 5,58 лева.

Почти наполовина - до 58.6 млн.лв. е намаляла печалбата на "Булгартрансгаз" за първото полугодие на 2023 г. в сравнение със същия период на м.г., когато тя е била 115.3 млн. лева. Общият размер на приходите нараства с около 2% до 476.8 млн.лв. спрямо същия период на м.г., като конкретно постъпленията от продажби са 447.9 млн. лева. Това показва междинният отчет на държавния оператор за първите шест месеца на годината. Най-голяма тежест в общата структура на приходите имат постъпленията от пренос на природен газ по трансграничната мрежа (277.9 млн.лв.), които са с относителен дял от 62%. Печалбата на "Булгартрансгаз" към средата на годината е 115 млн. лева. Паричните наличности на компанията са намалели с 26.6% до 384.8 млн.лв., а собственият капитал е нарастнал на 5.3 млрд.лв. при 3.6 млрд.лв. година по-рано заради увеличен преоценъчен резерв. Към края на юни натрупаната неразпределена печалба е в размер на 618 млн.лв., включваща печалбата за периода в размер на 58.6 млн.лева. Преносът на природен газ е спаднал с 20% до 13 479 852 MWh. Намаление на пренесените количества се наблюдава през пет от месеците на отчетния период (спрямо 2022 г.), като единствено през април е отчетено увеличение от 2.56%. 

Правителството реши да прекрати проекта за изграждане на АЕЦ "Белене" и възлаожи на министъра на енергетиката да предприеме действия за прекратяване на обявената от Националната електрическа компания (НЕК) процедура за избор на стратегически инвеститори за изграждане на АЕЦ „Белене“. НЕК трябва да уведоми предпочетените кандидати за подаване на обвързващи оферти, с които е подписан договор за конфиденциалност за спирането на процедурата. Министерският съвет отмени предишно решение на правителството от 2018 г., свързано с бъдещата ядрена централа „Белене“. Потенциалните кандидати от т.нар. „кратка листа“ (short list) , които трябва да бъдат уведомени, са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), "Атоменергопром" АД - "Росатом", Корейската хидро-ядрена корпорация, "Фраматом САС" – Франция и "Дженерал Електрик", САЩ.

Европейската комисия одобри мярката, предложена от България, на стойност 400 милиона евро (800 милиона лева) в подкрепа на обществения доставчик на природен газ, "Булгаргаз" ЕАД. Основната причина за тази мярка е прекъсването на договора на "Булгаргаз" ЕАД с руската компания "Газпром експорт", като последният осигуряваше 90% от обемите природен газ за България. Това спиране предизвика сериозни нужди от ликвидност за "Булгаргаз" поради резко нарастващите цени на газа на европейските пазари. Помощта ще бъде предоставена под формата на субсидиран заем от българското министерство на енергетиката, като той покрива спешни нужди от ликвидност и е в съответствие с временната рамка за държавна помощ при кризи, приета от Европейската комисия.

Фирмата “Ей Ай Съркъл Бидко” Лимитид, частно дружество с ограничена отговорност, учредено в Англия и Уелс, с централен офис и адрес на управление в Лондон, Великобритания, е заявило в Комисията за защита на конкуренцията намерението си за придобиване на 100% от дяловете и пряк едноличен контрол върху “майПОС Уърлд” Лтд., дружество, учредено и съществуващо съгласно правото на Англия и Уелс, с адрес на управление в Лондон, Великобритания, заедно с предприятието, контролирано от него. Данните от регулатора сочат, че “Ей Ай Съркъл Бидко” Лимитид е учредено единствено за целите на придобиването и управлението на дяловото участие в “майПОС Уърлд” Лтд. и не извършва друга дейност, включително на територията на България. Придобиваното предприятие “майПОС Уърлд” Лтд. има дейност у нас и тя може да бъде обобщена като продажба на едро и дребно на ПОС терминали. Компанията има регистрирани у нас две фирми – “МАЙПОС ТЕХНОЛЪДЖИС” ЕАД – Варна и “МАЙПОС СЪРВИСИЗ” ЕООД – Варна, което се занимава с внос и износ на електронни мобилни устройства в това число ПОС терминали, резервни части и аксесоари.

В изпълнение на решение на общото събрание на акционерите на „Карлсберг България“ АД, проведено на 28 септември в София, дружеството разпределя дивидент в брутен размер на 0.97 лева за една акция. Началният срок за изплащане на дължимите суми ще бъде 28 ноември тази година. То ще се извършва по банков път със съдействието на «Централен депозитар» АД (код на емисията ISIN BG1100119079) – за акционери с подсметка при инвестиционен посредник и чрез „УниКредит Булбанк” АД – за акционери с лични подсметки при „Централен депозитар“. Заплащането на дивидента по тези акции ще се извършва от „УниКредит Булбанк” в срок до 28 ноември 2028 г., чрез всички офиси и филиали на банката на територията на България, безкасово или в брой на каса. 

Консултантската ИТ компания Balkan Services внедри облачната версия на системата за бизнес анализи Qlik Sense в „Черноморско злато“ – лидер в производството на алкохолни напитки. Изградени са приложения за анализ на данните от продажби и дистрибутори. Облачният BI софтуер позволява на ръководството да гледа едни и същи данни в реално време и от много гледни точки, които да му дадат различни възможности за взимане на управленски решения занапред. Qlik Sense свежда времето за анализ на дейността и продажбите от 3 дни до 1 минута и гарантира точността на данните във всеки момент. BI софтуерът е достъпен от компютър, смартфон и таблет и дава възможност на потребителите сами да генерират справки.

Европейската комисия (ЕК) ще отдели 1 млрд. евро на Турция, за да се справи с бежанската криза, заяви шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер преди началото на спешната среща на лидерите на страните от ЕС по въпроса за миграцията. "Ние, в частност, ще отделим 1 млрд. евро на Турция и 700 милиона на Македония", заяви Юнкер, цитиран от ТАСС. ЕК ще увеличи над два пъти цялото финансиране за преодоляване на бежанската криза - от планираните 4,6 млрд. на 9,5 млрд. евро. Европейският съюз ще увеличи вноската си в Мадридския фонд, който беше основан от международните донори в помощ на Сирия, до 300 млн. евро тази година и призова страните членки да дадат още толкова, за да стигнат парите в него 1 млрд. евро. Отделно още 100 млн. ще бъдат отпуснати за двата европейски фонда за миграцията и сигурността на границата, от които ще се осигурява пребиваването на вече пристигналите в ЕС бежанци. От миграционния фонд ще се изплащат и финансовите компенсации от 6000 евро на бежанец по схемата за преразпределяне на 160 хил. души, която бе доприета онзи ден. През 2016 г. още 600 млн. ще бъдат дадени на държавите членки, за да се справят с прииждащите имигранти. Част от тях ще отидат за европейската гранична агенция, офиса за бежанците и за Европол за охраната на външните граници, регистрацията и връщането на имигрантите, на които е отказано убежище. В тях ще бъдат назначени още 120 служители, за да помагат за идентификацията и регистрацията на бежанците, влизащи през Гърция и Италия. Брюксел разчита в доверителния фонд за Африка, огласен на 9 септември, страните членки да внесат по между си 1,8 млрд. евро, толкова, колкото ЕК ще вложи от европейския бюджет. За отпускането на парите ще е нужно одобрението на европейските лидери, които трябва да го приемат единодушно. Заедно с проектобюджета ЕК праща и молба да ги приемат по бързата процедура. Държавите от ЕС ще имат правото да откажат да приемат мигранти, подлежащи на разселване, ако преценят, че те са заплаха за националната им сигурност. Toва се посочва в пояснения на ЕК по повод одобрените квоти за разселването на хиляди кандидати за убежище. Вътрешните министри решиха, че бежанците ще бъдат разселвани от Италия и Гърция, а разселваните ще бъдат граждани на Сирия, Ирак и Еритрея. Държавите, които приемат разселени мигранти, ще получават по 6000 евро на човек, като 3000 ще бъдат изплащани предварително. Италия и Гърция ще получат по 500 евро на разселен, за да покрият разходите по превозването му до приемащата държава. ЕК уточнява, че за целта са отделени 780 милиона евро предварително финансиране. Приемащите държави ще преценяват кого да подслонят. Те ще могат да отхвърлят кандидат, когото имат основания да възприемат като заплаха за сигурността и обществения ред.

Лихвите по ипотечните кредити в САЩ са се повишили миналата седмица до най-високото си ниво от 2000 г. насам, ограничавайки активността при покупките на жилища, пише Bloomberg. Договорната лихва по 30-годишните заеми с фиксиран процент се е повишила с 14 базисни пункта до 7,67% през седмицата, приключила на 6 октомври, сочат данни на Асоциацията на ипотечните банкери, публикувани в сряда. Това е и петото поредно седмично увеличение на лихвите по ипотечните кредити. Индексът на заявленията за покупка на жилище се е повишил, въпреки че остава близо до най-ниското си ниво от почти три десетилетия насам. Общият брой на молбите за ипотечни кредити, който включва дейността по рефинансирането, също е нараснал. Лихвите по ипотечните кредити са склонни да се движат успоредно с доходността по 10-годишните държавни облигации, която миналата седмица достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам. Доходността по държавните ценни книжа на САЩ оттогава се понижи на фона на очакванията, че Федералният резерв вероятно е сложил край на затягането на паричната си политика.  С толкова високи лихви по ипотечните кредити много собственици на жилища се разколебават да сменят жилището си, след като вече са договорили по-ниски разходи по заемите си в миналото. Това оказва влияние върху предлагането и поддържа цените високи. И докато строителите предлагат на бъдещите купувачи финансови стимули за закупуване на имоти, продажбите на съществуващи жилища остават потиснати. По-рано тази седмица Асоциацията на ипотечните банкери и две други лобистки групи в жилищната индустрия изпратиха писмо до гуверньора на Фед Джером Пауъл, призовавайки централните банкери да се откажат от допълнителни увеличения на лихвите. Проучването на Асоциацията на ипотечните банкери, което се провежда всяка седмица от 1990 г. насам, използва отговори от ипотечни банкери и търговски банки. Данните обхващат над 75% от всички молби за жилищни заеми в САЩ.

Китай вероятно е спестил 10 милиарда долара от внос на суров петрол от началото на годината досега, тъй като е внесъл рекордни обеми по-евтин петрол от Русия, Иран и Венецуела - и трите държави, които се намират под санкциите на САЩ и Запада, показва анализ на агенция Ройтерс. Тъй като международните референтни петролни цени се повишиха от юли насам поради ограничаване на доставките, Китай успя да спести милиарди щатски долари, възползвайки се от по-евтин внос от трите износителя на петрол, намиращи се под санкции. Според анализа на Ройтерс, базиращ се на данни от проследяващите корабни потоци Kpler и Vortexa, Китай е внесъл рекордно голям обем от 2,765 млн. барела на ден суров петрол от Русия, Иран и Венецуела в периода между януари и септември тази година. Ако Китай беше закупил тези количества от несанкционирани износителки на петрол, щеше да плати 10 милиарда долара повече за вноса на суров петрол, показват изчисленията на Ройтерс. Предполага се, че този внос представлява 25% от общите покупки на китайски суров петрол през първите девет месеца на 2023 г. Русия, Иран и Венецуела съставляват около 21% от вноса на суров петрол в Китай през същия период на 2022 г. и само 12% през същите месеци на 2020 г. Въпреки по-високите цени на петрола през последните месеци и по-малките отстъпки на руския суров петрол спрямо международните показатели, Русия остава най-големият доставчик на суров петрол за Китай. През първата половина на 2023 г. китайският внос на руски суров петрол е бил средно 2,13 млн. барела на ден, което помогна на Русия да измести своя партньор от "ОПЕК +"  Саудитска Арабия от първото място като най-голям доставчик за водещия вносител на суров петрол в света досега тази година, показват оценки на "Файненшъл таймс", базирани на данни от китайските митници. Китай също така увеличи вноса на суров петрол от Иран на фона на засилената конкуренция с Индия за евтин руски петрол и по-смекченото прилагане от началото на годината досега на санкциите на САЩ върху търговията с ирански петрол.