През първото полугодие на 2023 г. средният размер на изплатените втори пенсии в България е 225,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 399,08 лв. В сравнение с първото полугодие на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 24,91 лв., или с 12,44%, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 84,21 лв., или с 26,74 на сто. Това показват данните на Комисията за финансов надзор. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2023 г. е 4 965 310 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 42 056 души, или 0,85%, а спрямо 30.06.2022 г. със 77 649, или 1,59 на сто. Към края на юни нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 21,079 млрд. лв. В сравнение с края на миналата година те нарастват с 9,7%, а в сравнение с година по-рано – с 14,08 на сто.

Инспекцията по труда е поискала фалит за 12 фирми Главната инспекция по труда (ГИТ) проверява случаи за нарушения на трудовото законодателство, свързано със заплати, извънреден труд, работа на черно. ГИТ има правомощия да иска обявяване във фалит на фирми, които бавят възнагражденията за повече от два месеца на поне 1/3 от работниците и служителите. В резултат на осъществените проверки в периода януари - юли предприятия са изплатили почти над 2.6 млн. лева. За този период инспекцията е установила 66 940 нарушения по трудовите правоотношения, като 14 348 са свързани със заплащането на труда и конкретно 2707 бр. от тях се отнасят до задължението на работодателя за начисляване и плащане на трудовите възнаграждения. ГИТ е подала 12 искови молби за започване на процедура по несъстоятелност, което позволява на работниците, които не са получили заплатите си, да се обърнат към Фонда за гарантирани вземания. В резултат на действията на ГИТ две от дружествата вече са обявени в несъстоятелност - "Стабил 333" ЕООД и "И ВИ УАЙ МЕДИА“ ЕООД.

Водещият производител на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията - българската компания "Ате Пласт", отвори завод в Стара Загора след инвестиция от 20 милиона лева. От фабриката, която се намира в новата индустриална зона "Загоре", заявиха че по новото производство вече са наети 40 души. Скоро ще бъде завършено и оборудването с нови машини за производствения процес и ще направим допълнително увеличение на екипа. Фабриката изнася 80 % от продукцията си извън България. Новото предприятие е с модерна архитектура, която включва 3 цеха плюс звено "Опаковка на готовата продукция". Простира се върху 6,5 дка с прилежащите складове, като цялата закупена площ от "Ате Пласт" в Индустриална зона "Загоре" е 20 дка. "Ате Пласт" е основана през 1994 година и има повече от 20 години опит в производството на фолиа и опаковки. Понастоящем производствени капацитет на фирмата е 13 000 тона годишно. През 2013 година компанията отвори втори нов завод за гъвкави печатни и ламинирани опаковки в Стара Загора, България. "Ате Пласт" продава близо 75% от продукцията си в ЕС и Европа, в повече от 26 държави, като има над 2000 клиента.

"Лукойл Нефтохим” все още не е внесъл средства във Фонда за сигурност на електроенергийната система, каза министърът на енергетиката Румен Радев. Рафинерията бе задължена със закон да отчислява 70% от разликата в цената на петрола сорт “Брент” и руския по-евтин “Уралс”. Промените в Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт бяха приети през януари, след което компанията трябваше да започне да бъде допълнително облагана. Събраните пари трябваше да се дават на потребителите като компенсация на всеки литър горива. Все още няма положителното становище от Европейската комисия, защото не са изготвени схеми за подпомагане на потребителите, които да са одобрени от Министерския съвет. Това е сред условията за влизане в сила на закона. За липсата на такива схеми сегашните управляващи винят служебното правителство. След обнародванане в Държавен вестник на закона се предвижда вноската да бъде определяна от икономическия министър. Дължимата сума се определяла на база информация от Агенция “Митници” за това колко суров нефт е внесен по произход и сорт.

„Доверие – обединен холдинг“ АД, в качеството си на купувач, сключи договор с дъщерното си дружество “Хомоген” ЕАД – продавач, за покупко-продажба на 66 119 броя акции или 3.81 процента от капитала на “Индустриален холдинг – Доверие” АД при цена от 12.122 лева за една акция или на обща стойност 802 464 лева. делката се извършва с участието на заинтересована лице Анна Иванова Павлова, която е председател на Управителния съвет на „Доверие – обединен холдинг“ и изпълнителен член на съвета на директорите на “Хомоген”. Поради участието на заинтересовано лице, сделката трябва да бъде одобрена от Управителния съвет на бившия приватизационен фонд. Управителният съвет на компанията майка е одобрил и продажбата от страна на дъщерната фирма. Протоколите от заседанията от 1 септември са представени в Комисията за финансов надзор. Сделката е сключена в интерес и на двете компания, уточняват от “Доверие – обединен холдинг”. Тя се сключва с цел концентриране на собствеността върху “Индустриален холдинг – Доверие” в компанията майка “Доверие – обединен холдинг”. “Доверие – обединен холдинг” АД е една от най-големите холдингови структури в България, обединяваща множество дружества от различни отрасли на икономиката в няколко населени места на територията на България и BC Moldindconbank S.A. – втората по големина банка в Молдова.

Производителят на акумулатори „Монбат“ успява да увеличи продажбите за полугодието. Към края на юни „Монбат“ отчита на консолидирана база нетни приходи от продажби на стойност 195,937 млн. лева в сравнение със 186,128 млн. лева нетни приходи от продажби към края на юни 2022 г., или с 5,27% повече на годишна база. Реализираните приходи от чужбина достигат 90,714 млн. евро за първата половина на 2023 г., като представляват 90,5% от общите нетни приходи от продажби. От Франция идват близо 9 млн. лева от тях, или почти 10% от общия износ на „Монбат“. Общите разходи за дейността на „Монбат“ се увеличават към края на юни с 6,15% до 198,551 млн. лева от 187,042 млн. лева година по-рано. Основен двигател на ръста на разходите са разходите за персонал, които се увеличават до 24,887 млн. лева от 21,96 млн. лева, или с 13,32% на годишна база за отчетния период. Консолидираната нетна печалба на дружеството за полугодието е в размер на 4,879 млн. лева и регистрира увеличение от 4,45% в сравнение с нетната печалба на дружеството на консолидирана база за същия период на 2022 г., която е на стойност 4,671 млн. лева. В последната година акциите на „Монбат“ поевтиняват с почти 8%, а пазарната капитализация е 173,16 млн. лева.

Печалбата на групата „Централна кооперативна банка“ АД в края на първото полугодие е 41.70 млн. лева. На годишна база повишението е с 246.45 процента, показват данните от междинния финансов отчет на групата. Тя включва компанията майка ЦКБ и контролираните от нея дъщерни дружества „Централна коопиративна банка“ АД – Скопие /83.35%/, и управляващото дружество „ЦКБ асет мениджмънт“ ЕАД. По-високата печалба е следствие на това, че нетният доход от лихви на ЦКБ расте до 87.08 млн. лева при 62.37 млн. лева година по-рано. Заедно с това и нетният доход от такси и комисионни също е по-висок. Той е в размер на 27.85 млн. лева в сравнение с 27.56 милиона в края на юни миналата година. През второто тримесечие дъщерното дружество „ЦКБ асет мениджмънт“ е изплатило дивидент на компанията майка в размер на 1.37 млн. лева. Основни акционери в банката са „ЦКБ Груп“ ЕАД с дял от 61.05%, “Химимпорт” АД – с 8.24%, ЗАД „Армеец“ – със 7.07%, и УПФ „Съгласие“ – с 6.98% от капитала на кредитната институция.

Европейската комисия определи шестте най-големи дружества в интернет, които следва да въведат европейските правила в защита на потребителските права. В срок от шест месеца тези дружества трябва да пристъпят към прилагането на правилата. Комисията отбелязва, че е извършила предварителна проверка за нуждата от съответните промени. Засегнати са дружествата "Алфабет" (собственик на "Гугъл"), "Амазон", "Епъл", "БайтДенс" ("ТикТок"), "Мета" ("Фейсбук", "Инстаграм", "Уотсап"), "Майкрософт" ("Уиндоус", "Скайп" и "ЛинкдИн"). Комисията е проверила също интернет браузъра на "Самсунг" и пощенската услуга "ДжиМейл", но е преценила, че те не попадат в обхвата на съответното законодателство, свързано само с част предоставяните от дружествата услуги. Новите правила се предвижда да бъдат прилагани за "ТикТок", "Фейсбук", "Инстаграм", "ЮТюб", браузърите "Хром" и "Сафари", както и за операционните системи "Андроид", Ай-Оу-Ес и "Уиндоус". Комисията отчита, че засега на европейските изисквания не отговаря услугите за кратки съобщения между устройствата на "Епъл", както и търсачката "Бинг", браузърът "Едж" и програмите за реклама на "Майкрософт". ЕК си поставя срок от пет месеца, за да завърши тази оценка. От следващата година ЕК ще може да глобява за нарушения със суми, равни на 10 на сто от годишния световен търговски оборот на дружествата нарушители. При повторно нарушение глобата ще бъде двойна. Съществуват три основни показателя за определяне на дружествата, попадащи под определението "вратари" в европейското законодателство. Тези дружества следва да имат годишен оборот в Европейското икономическо пространство и да предоставят основна услуга в поне три държави от ЕС на поне 45 милиона месечни активни крайни европейски потребители, на над 10 000 активни бизнес потребители годишно в последните три години.

Европа е изправена пред по-упорит инфлационен проблем, отколкото САЩ, като инвеститори и анализатори отправят все повече предупреждения за риска от трансатлантическо разделение както по отношение на икономическите неволи, така и в отговорите на политиците, пише Financial Times. След като нарасна до многодесетилетни върхове миналата година, инфлацията при потребителските цени в САЩ се забавя по-бързо и сега е на много по-ниско равнище. Годишното увеличение при заплатите за служителите във Великобритания и много страни от еврозоната изпреварва повишенията при американските им колеги през последните месеци. И докато растежът в Европа отслабва, САЩ отчитат 2,1% годишно икономическо разширение. Тази стойност за второто тримесечие, в комбинация с признаци за отслабване на пазара на труда, увеличи надеждите за „меко приземяване“ в САЩ – овладяване на инфлацията без рецесия. „Има реални признаци за разделение“ на САЩ и Европа, коментира Катрин Нейс, бивш мениджър на Английската централна банка (АЦБ) и настоящ главен икономист на американската PGIM Fixed Income. „Основната инфлация в САЩ трайно намалява от около средата на миналата година, но по-бавно се забавя в Европа и ръстът на заплатите намалява по-бързо в САЩ“, допълва тя. Хю Пил, главният икономист на АЦБ, заяви по време на конференция в Южна Африка миналата седмица, че Европа е била изправена пред „различна комбинация от сътресения“, отбелязвайки, че те са били много по-трудни за справяне за хората, задаващи лихвите, отколкото тези в САЩ. Така цените на природния газ от европейската страна на Атлантическия океан нарастват до еквивалент на 600 долара за барел петрол. И докато както корпоративните, така и личните приходи бяха силно ударени в Европа, бизнесите и домакинствата се бориха по-упорито да устоят на загубите, отколкото тези в САЩ, което допълнително задълбочи инфлацията. Политиците и икономистите в САЩ са по-оптимистично настроени и за траекторията на инфлацията. Повечето очакват ценовият натиск да продължи да се облекчава – поне през идните месеци – като търсенето става по-умерено, облекчават се забавянията при снабдяването и пазарът на труда продължава да се охлажда. Нови данни от петък от американското Бюро за статистически данни за пазара на труда показаха, че средният ръст на почасовото възнаграждение е стабилен при годишен темп от 4,3% за август. В същото време равнището на възнагражденията във Великобритания се е повишило с 8,2% през второто тримесечие. Почасовите разходи за труд в еврозоната се очаква да продължат да растат с до 5%, близо до абсолютен връх. Главният икономист на Goldman Sachs за Европа Свен Яри заяви: „Очакваме по-силния ръст на възнагражденията да запази инфлацията в сектора на услугите по-ускорена в Европа, отколкото в САЩ“. Общата инфлация в еврозоната се задържа на 5,3% през август, като растящите цени на горивата и премахването на субсидиите за ток и газ в страни като Франция доведоха до нов ръст на инфлацията при енергоносителите. Основната инфлация, която изключва цените на енергийните източници и храната, намалява леко в блока на единната валута. Но с темп от 5,3% тя се върна към нивото си в началото на годината и остана близо до рекорда, стигнат през март. Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), предупреди, че инфлацията в еврозоната е вероятно да намалее по-бавно, отколкото се увеличи. Във Великобритания общата инфлация бе 6,8% през юли, а основната отчете 6,9%. В САЩ междувременно инфлацията при индекса на разходите за лично потребление е от 3,3%. „Основният“ измерител пък – който премахва промените при волатилни компоненти – е 4,2%. Мнозина икономисти прогнозират, че забавянето на инфлацията ще позволи на Фед да спре с повишаването на лихвените проценти, докато прогнозират в същото време две нови повишения от АЦБ и още едно за ЕЦБ. Инвеститорите също така очакват Фед да започне намаляване на лихвите няколко тримесечия преди другите две централни банки.

Китай ще стартира нов инвестиционен фонд, подкрепен от държавата, с който цели да набере 40 милиарда долара за сектора на полупроводниците. Това става ясно от източници, цитирани от Reuters. Новината идва на фона на разгорещената война между за между САЩ и Китай в сектора на полупроводниците. Целта на фонда е да набере 41 милиарда долара. Една от основните области на инвестиции ще бъде оборудване за производство на чипове, според източниците. Според властите Китай трябва да задоволява сама нуждите си от полупроводници. Тази необходимост стана още по-неотложна, след като Вашингтон наложи серия от мерки за контрол на износа през последните няколко години, заради опасения, че Пекин може да използва усъвършенствани чипове за военно оборудване. През октомври САЩ обявиха пакет от санкции, който отряза достъпа на Китай до усъвършенствано оборудване за производство на чипове; и Япония, и Нидерландия предприеха подобни стъпки. Самото набиране на средства вероятно ще отнеме месеци и не е ясно кога ще бъде стартиран фондът или дали ще бъдат направени допълнителни промени в плана. През годините т.нар Големи фонд е предоставил финансиране на двете от най-големи заводи за чипове в Китай Semiconductor Manufacturing International Corporation и Hua Hong Semiconductor, както и редица по-малки компании и фондове. Китайската индустрия за чипове се бори за водеща роля в глобалната верига за доставки, особено за усъвършенствани чипове.