Министерският съвет одобри проект за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с който Финансовият министър ще упражнява контрол и върху обществените поръчки. В момента контролът се осъществява от Агенцията за обществените поръчки. С промените в ЗОП сега се предлага създаването на експертен консултативен съвет към министъра на финансите, който ще действа като съвещателен орган по въпросите, свързани с контролната дейност при обществените поръчки. В България над една трета (36%) от поръчките са с един кандидат, докато средно за Европейския съюз (ЕС) този показател е една четвърт (25%). Предвидени са мерки за засилване контрола върху работата на оценителната комисия като се осигури възможност за проверка на работата ѝ преди да излезе с решение за избрания изпълнител. Всички поръчки за над 5 млн. лв. ще минават на предварителен контрол.

Почти два пъти по-висок доход, но и точно толкова по-големи разходи - това е ситуацията на българските домакинства според данните на Национални статистически институт. През 2022 г. общият доход на човек от домакинство е бил 9008 лв., а през 2013 г. - 4814 лв., т.е. 1,9 пъти по-малко. Делът на пенсиите бележи най-голям ръст за 10-годишния период - от 25,5% през 2013 г. до 33,7% през 2022 г. Миналата година БВП на един зает у нас се увеличава реално с 2,1% в сравнение с 2021 година. Реалните доходи растат през целия период. Реалните доходи от заплата през 2022 г. намаляват с 3,9% спрямо 2021 г. Разходите следват същата тенденция и НСИ отчита сходното им увеличение с 1,9 пъти между 2013 г. и 2022 г. Делът на храната и безалкохолните напитки спада от 33,2% до 30,1%. Расте тежестта на харчовете за здраве, за поддържане на дома, за социални осигуровки и др. През 2022 г. спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4 на сто, реалните разходи - с 3,3 на сто, а цените - с 18,2 на сто. За едно десетилетие се е повишила консумацията на месо, месни произведения, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови изделия и напитки.

Френската компания Atos ще преструктурира бизнеса си, като продаде губещото си звено за аутсорсинг услуги и промени името си на Eviden. Промените ще засегнат и България, където Atos има общо 1700 служители. Чешкият милиардер Даниел Кретински е на финалната права в преговорите за купуване на Tech Foundations, аутсорсинг бизнеса на Atos, за 2 млрд. евро, от които обаче само 100 млн. евро ще отидат във френската компания. Останалите 1.9 млрд. евро ще бъдат използвани за погасяване на дълговете на звеното. След приключването на сделката Tech Foundations ще продължи да използва бранда на Atos, докато останалите бизнеси на френската компания ще започнат да работят под името Eviden. В него влизат звената по киберсигурност, консултантски услуги и суперкомпютри. Българският бизнес ще остане именно като част от Eviden. Софтуерната компания има български клон, който е разделен на две юридически дружества: "Атос България компетънси център" и "Атос Ай Ти солушънс енд сървисис", които имат консолидирани приходи 161 млн. лв. за 2022 г., както и общо близо 1700 служители в страната.

"Синергон Холдинг“ АД е сключило предварителен договор за продажбата на дела на дружеството във фирмата „Слатина“ АД - Самоков. Купувачът „Клен Лес“ ЕООД ще придобие 95,41% от „Слатина“ АД, или 943 103 поименни, налични акции, за сумата от 1,885 млн. лева. „Слатина“ АД се занимава изключително с търговска дейност от 2009 г. и предлага памучни тъкани за постелъчно бельо, работно облекло, бебешки пелени, както и полиестерни пердета. Наскоро холдингът обяви, че дъщерното му дружество „Юли 2020“ ООД е заличено от Търговския регистър. Дружеството с предишно име „Петромел 1“ ООД беше в ликвидация, след като продаде единствения си актив – мелница с изцяло компютризирано производство, изградена по проект на най-големия световен производител за мелнично оборудване, швейцарската фирма BUHLER. През 2020 г. „Синергон Холдинг“ продаде и дъщерното си дружество „Ритейл Инженеринг“ ООД, което проектира и доставя оборудване за бензиностанции. Преди това холдингът ликвидира "Хивеа-Ким" АД-Мадан – фирма за производство и търговия с каучукови смеси, "Ел Пи Газ" ЕООД и "Шамот" АД-Елин Пелин – фирма за производство и търговия с огнеупорни материали за металургичната и химическата промишленост.

Един от водещите производители на велосипеди в България - "Крос" от Монтана отчита през 2022 г. ръст на приходите с 60% и достига оборот близо 586 млн. лв. Любен Мартинов е управител и държи 60% от дружеството, заместник-управителят Лукан Луканов държи 40%. Голяма част от стоманени рамки за колелета и компонентите се внасят, но дизайнът и инженерната част се прави в България. Свързаното дружество - "Спринтер" произвежда обръчи за джантите на колелетата. В групата влиза също "Крос-Видин", което на практика осигурява допълнителен производствен капацитет на "Крос" и не извършва самостоятелни доставки и продажби. Компанията има и изградена на зелено фабрика в Зайчар, Сърбия, където е регистрирана фирмата Cross Bike. Предприятието там произвежда базов клас велосипеди под бранда Ultra. Първото дружество на "Крос" в чужбина е регистрирано в Германия - търговското Cross GmbH, което прави оборот около 100 млн. евро годишно. Компанията има търговска фирма и в Брашов, Румъния, но тя е доста по-малка. Кръгът се затваря от логистичната "Крос лоджистикс", която осигурява сухопътен и океански транспорт и има офиси в Азия. Това позволява на компанията сама да си доставя компонентите. Преди 2-3 години "Крос" изгражда нова производствена база в Монтана, както и склад в близката индустриална зона, като общата инвестиция е около 20 млн. лв. Така заедно със съществуващата фабрика компанията вече има три локации в Монтана.

Платформата за споделена мобилност Spark обяви, че разширява значително своята флотилия от електромобили под наем в София с Ореl Соrѕа-е и Реugеоt е-208. Spark внедрява по 50 от двата модела и така общо флотилията на Spark у нас вече надминава 750 возила. От влизането си на българския пазар през 2017 г. насам Spark е най-голямата платформа за електромобили под наем и зарядни станции за тях. В София и Пловдив тя предлага различни модели - от компактната градска Dacia Spring през SUV-а Hyundai Kona и луксозното BMW i3 до лекотоварния Nissan eNV 200.

До края на годината компанията за парични преводи EasyPay "Изипей"ще приема плащания с карти на гишетата си в страната, обяви Георги Маринов, изп. директор на ePay.bg и EasyPay. Компанията с 32-годишна история планира през август и септември 2023 г. да стартира поставянето на лицензирани банкомати на територията на страната. Те ще работят като истински АТМ, но в тях ще могат и да се внасят пари. За момента ще бъдат поставени 80 банкомата в по-големите населени места на страната. На по-голямата част от касите на EasyPay ще бъдат инсталирани специализирани устройства, които ще проверяват личните карти при заявка за извършване на някои услуги, например за получаване на превод. Тези устройства ще бъдат свързани с МВРза да се пресекат възможностите за теглене на бонуси от хазартни игри с фалшива самоличност и други подобни престъпления.

Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ѝ в България за първата половина на 2023 г. достигат 260 млн. долара. По-голямата част от тях – около 137 млн. долара – са генерирани от мината в „Челопеч“, а останалите 123 млн. долара – от по-новата мина на компанията в България –  „Ада тепе“ край Крумовград. Общо за първите шест месеца от новата година Dundee отчита ръст на приходите от дейността в България от близо 30 млн. долара, или около 12% спрямо съпоставимия период на миналата година. Успехът се дължи предимно на финансовите резултати от „Ада тепе“. Приходите за компанията от мината край Крумовград растат с 51% спрямо първата половина на миналата година благодарение както на по-големия обем продадено злато, така и на по-високите му цени. През първата половина тази година мината е произвела значително повече злато в сравнение със същия период на миналата. За сметка на това финансовите резултати от мината в Челопеч падат с 9%. Това се дължи главно на по-ниските обеми произведен и продаден метал и по-ниски реализирани цени на медта. Те са частично компенсирани от по-ниските такси за обработка и транспорт в мината и по-високите реализирани цени на златото. Постъпленията на компанията от дейността ѝ в България формират около 80% от общите приходи на канадското дружество по цял свят.

Вътрешното потребление на суровини и материали в икономиката на ЕС остава относително стабилно през 2022 г. на около 14,5 тона на човек. Това е много леко увеличение от 0,4% в сравнение с 2021 г. (14,4 тона на човек). Това констатира статистическата служба Евростат отчитайки, че от 2000 г. в ЕС е намаляло вътрешното потребление на материали с 0,9 тона на човек.  Неметалните минерали (пясък, чакъл, варовик и минерали за торове и др.) представляват повече от половината от вътрешното потребление на материали (54%), биомасата - почти една четвърт (23%), изкопаемите енергийни материали - близо една пета (18%) и металните руди - 5%. Потреблението на биомаса остана сравнително стабилно през този период, за разлика от потреблението на метални руди и неметални минерали, които бяха силно повлияни от финансовата и икономическа криза от 2008-2009 г. и от мерките, предприети в отговор на COVID-19 пандемия. През 2022 г. потреблението на материали от биомаса спадна до най-ниската си стойност от 2015 г., докато металните руди също отбелязаха спад в сравнение с 2021 г., но останаха на ниво, подобно на 2019 г. Потреблението на неметални минерали се увеличава стабилно от 2012 г. насам, достигайки най-високата си стойност през 2022 г., след забавяне поради пандемията.  Междувременно потреблението на изкопаеми енергийни материали е намаляло стабилно през последните две десетилетия, в съответствие с намалените емисии на CO2. Въпреки това, след значителен спад през 2020 г. поради пандемията от COVID-19, възстановяване на потреблението започна през 2021 г. (5% от 2020 до 2021 г.) и продължи през 2022 г.  Вътрешното потребление на материали се различаваше значително между членовете на ЕС през 2022 г. Докато нивата на потребление на материали бяха под или равни на 10 тона на човек в Испания (8,8), Италия (9,1) и Холандия (10,0), други страни от ЕС се откроиха като големи потребители, особено Финландия (43,7), но също така и Румъния (28,8) и Естония (27,7). През 2022 г. потреблението на неметални минерали варира от 1,6 тона на човек в Холандия до 28,8 тона на човек във Финландия. Допълнителни ниски нива са регистрирани в Испания (4,2) и Италия (4,4), докато високи стойности на потребление са регистрирани също в Румъния (23,3) и Естония (15,5).  Потреблението на биомаса варира от 1,1 тона на човек в Малта до 7,5 тона на човек в Ирландия. Икономиките с високо потребление на биомаса често са специализирани в определено животновъдство (Ирландия 7,5, Дания 7,4) или производство на дървен материал (Финландия 6,9). Потреблението на изкопаеми енергийни материали варира от един тон на човек в Латвия до 6,9 тона на човек в Естония. Потреблението на метални руди варира от 0,1 тона на човек в Латвия до около 5,8 тона на човек в Швеция.

Компаниите от частния сектор добавиха много повече работни места от очакваното през юли, тласкани от бума на работните места за свободното време и хотелиерството, според фирмата за обработка на заплати ADP. Увеличението на работните места за месеца достигна 324 000, водено от скок с 201 000 в хотели, ресторанти, барове и свързани бизнеси. Тази сума беше доста над консенсусната оценка на Dow Jones за 175 000, въпреки че бележи спад от ревизираните надолу 455 000 през юни. Докладът предоставя още една индикация, че пазарът на труда в САЩ е запазил силата си въпреки разширената кампания на Федералния резерв за забавяне на икономиката и намаляване на инфлацията. „Икономиката се справя по-добре от очакваното и здравият пазар на труда продължава да подкрепя разходите на домакинствата“, каза Нела Ричардсън, главен икономист на ADP. „Продължаваме да наблюдаваме забавяне на растежа на заплащането без масова загуба на работни места.“ Индустриите, свързани с услугите, доминираха в създаването на работни места през месеца, докато икономиката продължава прехода си от ориентирана към стоките в първите дни на пандемията Covid. Секторът е отговорен за 303 000 работни места през месеца. Заедно с големия ход в свободното време и хотелиерството, информационните услуги добавиха 36 000 позиции; търговията, транспортът и комуналните услуги са нараснали с 30 000; и категорията на другите услуги, която включва неща като химическо чистене, домакинство и други подобни, допринесе с 24 000. Производителите на стоки добавиха само 21 000, тъй като природните ресурси и минното дело се увеличиха с 48 000, но производството загуби 36 000. Строителството е отговорно за останалите 9000. ADP също така отбеляза, че заплатите са се увеличили с 6,2% отпреди година, доста над дългосрочния темп, но най-ниския растеж от ноември 2021 г. Докладът на ADP служи като предшественик на по-широко следеното преброяване на заплатите в неселскостопански сектор от петък от Бюрото на Министерството на труда Статистика на труда. Числата могат да се различават значително, както беше през юни, когато общо 455 000 на ADP беше доста над 209 000 от BLS. През първите шест месеца на годината ADP беше средно 256 000 на месец, докато BLS беше 278 000. Оценката на Dow Jones за официалния правителствен доклад за юли е 200 000. От доклада на ADP също трябва да се отбележи, че увеличените работни места са концентрирани във фирми с по-малко от 50 служители, които отговарят за 237 000 позиции. Компаниите с между 50 и 499 служители добавиха 138 000, докато големите фирми загубиха 67 000.

Индия ограничава вноса на лаптопи, таблети и персонални компютри, като мярката влиза в сила незабавно. Това се посочва в съобщение от индийското правителство, цитирано от Ройтерс. "Вносът (на такива устройства) ще бъде разрешаван срещу валидно разрешително за ограничен внос", уточняват властите. Целта е да бъде стимулирано местното производство. През тримесечието април-юни вносът на електроника, което обхваща лаптопи, таблети и персонални компютри, е бил на стойност 19,7 млрд. долара, което е повишение с 6,25 на сто на годишна основа. Електрониката се равнява на от 7 до 10 процента от общия внос на стоки на Индия. Страната се опитва да засили местното производство чрез целенасочени стимули за много сектори, включително електрониката. Властите освен това удължиха крайния срок, в който компаниите могат да кандидатстват по схемата за стимулиране на производството на стойност 2 млрд. долара. Тя цели да привлече мащабни инвестиции в производството на хардуер за ИТ сектора. Схемата има ключово значение в усилията на Индия да стане водещ световен производител на електроника, целейки да достигне годишна стойност на производството от 300 млрд. долара до 2026 година.