Банкоматите в България намаляват непрекъснато. И това не е добра новина за всички фирми (и техните служители), които ще са задължени да изплащат работните заплати по банков път. Процесът е провокиран от банките и цели да намали техните разходи по инсталиране на машините, поддръжката и охраната им. Към края на 2022 г. АТМ устройствата са паднали до 4977 броя. Това е с 273 броя по-малко спрямо 2021-ва, когато ATM устройствата са възлизали на 5250 броя. Това сочат данните на БНБ за безналичните разплащания в страната. Рекордът е бил през 2016 г., когато машините са били 5751 броя. За сметка на това ПОС терминалите у нас нарастват до 124 082 броя. Миналата година устройствата за плащане в търговските обекти са били 111 346 , а по-миналата - 102 988. От пандемията насам, когато поради хигиенни съображения се стимулира безкешовото плащане по магазините, пазаруваме до 100 лева, без да въвеждаме ПИН код. Според БНБ средната покупка в България на ПОС терминал през миналата година е била 58 лева, а в чужбина - малко над 100 лева. Общата стойност на плащанията с карти възлиза на 24.9 млрд. лева.

В края на 2022 г. урбанизирана територия са 5173,55 кв. км или 4,66 на сто от цялата площ на България, която е 110 996,71 кв. км. Това показват данни за баланса на територията на страната, публикувани на интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ). Земеделска територия са 54,76 на сто или 60 780,7 кв. км. Една трета от страната е горска територия – 37 054,27 кв. км или 33,38 на сто. Справка в НСИ показва, че към 31 декември 2021 г. територията на България, изчислена от НСИ на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната, е била 110 996,84 кв. километра. Най-голяма площ са заемали земеделските територии – 54,60 на сто, и горските територии – 33,13 на сто от общата площ на страната. Урбанизираните територии са обхващали близо 5 133,2 кв. км, или 4,62 на сто от територията на страната.

“Вагонен завод – Интерком” АД в Дряново е 103-годишно предприятие, което продължава да работи усърдно, за да го запази и превърне в конкурентноспособно на чуждестранните компании, съобщава изпълнителният директор на предприятието Валери Димитров. Първият модернизиран вагон от проект „Сокол“ е преминал успешно производствени динамични изпитания в България и в сертифицираща база в Румъния. Това е първият рециклиран пътнически вагон от общо 15 за нуждите на БДЖ, чиято реконструкция беше възложена на предприятието в Дряново. Работата по изпълнението на поръчката за обновяването на тези вагони продължава. Преди дни излезе нова поръчка за ремонт на 10 вагона. Предстои да се пуснат за реконструкция още над 200 вагона, защото железниците ни са много остарел подвижен състав и се нуждаят от обновяване“, разкрива Валери Димитров.

На 6-ти юли, консултантската ИТ компания Balkan Services, заедно с дългогодишния си партньор и лидер в BI решенията - Qlik, организират уебинар „Бързи и прецизни управленски анализи с Qlik Sense“. От него участниците ще научат как могат да ускорят развитието на бизнеса си с помощта на инструмент за бизнес анализи от ново поколение. Лектори с богат международен опит ще споделят с аудиторията какво е значението на Business Intelligence (BI) и какви ползи носи за организациите. В демонстрация на Qlik Sense на живо ще бъде показно как в съвременния силно дигитализиран свят компаниите могат да разчитат на BI за вземане на бързи и информирани решения, също и новите тенденции в облака на Qlik. Уебинарът е подходящ за собственици, мениджъри и ключови фигури в компанията.

Редовното Общо събрание на акционерите (ОСА) на "Телематик Интерактив България" АД реши да разпредели дивидент от 1,00 лева на акция. Общото събрание на акционерите е решило реализираната печалба от дейността за 2022 г., в размер на 22 608 000 лв. да се разпредели, както следва: дивидент на акционерите, в размер на 1 лв. на акция или сума в общ брутен размер на 12 960 018 лв.; сумата от 867 000 лв. да се отнесе за попълване на фонд Резервен; Остатъкът от реализираната печалба да бъде отнесен като неразпределена печалба.

"М+С Хидравлик" произвежда хидравлични мотори и сервоуправления (кормилни управления). Дели трето-четвърто място в света при хидравличните орбитални мотори, съобщана прокуриста на предприятието Владимир Спасов. Конкурентите й са няколко американски, един датски и един италиански производител, като на пазара има и множество китайски компании. Производството е базирано върху 62 дка в Казанлък и общо 12 дка в околните села Ягода, Ветрен и Елхово. Компанията притежава и производствено предприятие в Сърбия - Lifam Hidravlika. Там се правят кормилни управления и клапани, които се използват като аксесоари към основните изделия. Освен това има две собствени търговски компании на двата си най-големи задгранични пазара и общо 44 дистрибутора в 40 страни. За компанията работят 1350 души. Около 70% от продукцията се продава в Европа, 11-12% в САЩ и Канада. Следват Азия, Австралия, Южна Америка и Южна Африка. Най-големият пазар е италианският, за който отиват 17% от изделията. През март "М+С" завърши покупката на 90% от италианския си дистрибутор Oleotecno Hydraulic Components Srl. Втори по значимост е пазарът в Германия с 8.5% дял от производството. За да го развият, преди осем години във Франкфурт отварят собствена търговска компания. В резултат за четири години делът на германския пазар се утроява.

"Софарма“ АД е придобило 9702 акции от капитала на „Софарма имоти“ АДСИЦ през юни 2023 г. Последната сделка е за 1000 акции по 9,75 лв. за брой на 30 юни 2023 г., а преди това има 62 акции по 9,4 лв. от 26 юни, 2640 акции по 9,6 лв. от 26 юни и 6000 книжа по 9,45 лв. от 1 юни. Фармацевтичната компания вече притежава 41,09% от собственика на двете кули „Софарма Бизнес Тауърс“ в кв. "Дървеница" в София. Към 31 март 2023 г. този дял беше над 41,05%, или около 9 011 017 акции. В резултат на това ликвидността с акции на „Софарма имоти“ все повече ще изтънява, защото свободно търгуваните акции намаляват. Освен това „Софарма“ АД все повече се превръща в компания майка, консолидирайки участията си в „Софарма имоти“ АДСИЦ. В миналото в някои години „Софарма“ не разпределяше дивидент, а такъв раздаваше „Софарма Трейдинг“ АД, докато „Софарма имоти“ АДСИЦ разпределяше дивидент, но участието в капитала ѝ от страна на „Софарма“ беше символично. В същото време офисите на „Софарма“, „Софарма Трейдинг“ и „Доверие обединен холдинг“ АД бяха и все още са в кулите „Софарма Бизнес Тауърс“, поради което плащат наем на „Софарма имоти“. Междувременно „Софарма имоти“ АДСИЦ обяви, че започва изплащането на дивидента си за 2022 г. от 14 юли 2023 г. Той е в размер на 0,165 лв. брутно на акция, или общо 3,62 млн. лв.

Текущата сметка на платежния баланс на страните от ниския съюз е била излишък от 58,3 милиарда евро (1,4 на сто от брутния вътрешен продукт на ЕС) през първото тримесечие на 2023 г. Така излишъкът по текущата сметка расте спрямо предходното, четвърто тримесечие на 2022 г., когато бъде 23,5 милиарда евро (0,6 спрямо БВП на ЕС), както и в сравнение с първото тримесечие на последната година (+15,7 милиарда евро или 0,4 на сто от БВП на ЕС). Това съчат най-новите сезонно коригирани прогнозни данни на европейската статистическа агенция Евростат. През периода януари - март 2023 г. балансът по текуща сметка на ЕС при търговията със стоки е произведен излишък от 44,4 млрд. евро, спрямо дефицит от 9,1 млрд. евро през октомври - декември 2022 г. При търговията с услуги през първото тримесечие ЕС регистрира излишък от 30,6 млрд. евро, влошавайки представляващото си сравнение с предходното излишно тримесечие, когато достигнат 66 млрд. евро. евро. Салдото по сметката за първичен доход (отразяващ доход, запознат с факторите на производството - бел. р.) излиза на излишък от 6,3 млрд. евро през първото тримесечие на 2023 г., докато през предходното тримесечие е предоставен дефицит от 9,0 млрд. евро. Дефицитът по сметката за вторичен доход (отразяваща преразпределението на дохода - бел. р.) намаля до 23,0 млрд. евро в сравнение с 24,3 млрд. евро през последното тримесечие на миналата година. За този период балансът на капиталовата сметка от излишък (-9,2 млрд. евро в посока) е превърнат в дефицит (+1 млрд. евро). През първото тримесечие на 2023 г., въз основа на несезонно изгладени данни, ЕС регистрира излишъци по текущата си сметка с Великобритания (+51,4 милиарда евро), Швейцария (+22,6 милиарда евро), САЩ (+18,8 милиарда евро), Канада (+9,6 милиарда евро), Хонконг (+7,3 милиарда евро), Бразилия (+6,3 милиарда евро), както и с различни офшорни финансови центрове (+3,5 милиарда евро). Дефицитът е регистриран при търговията с Китай (-42,5 млрд. евро), Индия (-3 млрд. евро), Русия (-2 млрд. евро) и Япония (-0,6 млрд. евро). Преките инвестиционни активи (излизащи от ПЧИ, портфейлните и други видове инвестиции) на ЕС са увеличени през първото тримесечие на 2023 г. с 49,6 милиарда евро, а преките инвестиционни пасиви (в намиращите се ПЧИ, портфейлните и други видове инвестиции) са намалели с 49,3 милиарда евро. В резултат ЕС е бил нетен пряк инвеститор към останалия свят, с инвестиции за 98,9 милиарда евро. През това време портфейлните инвестиции са реализирали нетен приток от 134,1 милиарда евро, докато останалите инвестиции - изходящ поток от 111,3 милиарда евро. При общите (в рамките на ЕС и извън него) салда по текущата сметка на страните държави на ЕС, въз основа на наличните сезонно изгладени данни, четиринадесет страни са регистрирани излишък, дванадесет дефицит, а една - баланс по текущата си сметка през първото тримесечие . Най-значителни излишъци са Германия (+69,9 млрд. евро), Нидерландия (+25,9 млрд. евро), Ирландия (+13,6 млрд. евро), Испания (+10,3 млрд. евро), Дания (+9,2 млрд. евро), Швеция (+7,9 млрд. евро), Полша (+5,5 млрд. евро) и Австрия (+4,8 млрд. евро). Най-големите дефицити са отчетени във Франция (-11,8 милиарда евро), Италия (-5,2 милиарда евро), Румъния (-4,0 милиарда евро), Гърция (-3,8 милиарда евро), Белгия (- 3,3 милиарда евро) и Хърватия (-2,6 милиарда евро).

Администрацията на президента Байдън се подготвя да ограничи достъпа на китайски компании до услугите за облачни изчисления в САЩ, съобщи "Уолстрийт джърнъл", цитирайки лица, запознати с въпроса. Новото правило, ако бъде прието, вероятно ще изисква от американските доставчици на облачни услуги като Amazon и Microsoft да поискат разрешение от правителството на САЩ, преди да предоставят облачни услуги, които използват усъвършенствани чипове с изкуствен интелект, на китайски клиенти, посочва финансово издание. Очаква се Министерството на търговията на САЩ да въведе ограничението през следващите седмици като част от разширяването на своята политика за контрол на износа на полупроводници, въведена през октомври.

Китай обяви, че ще наложи ограничения върху износа на някои продукти от галий и германий от 1 август, за да защити интересите на националната сигурност. Металите се използват основно за направата на чипове в полупроводниковата индустрия. Ограничаващите мерки върху износа на редки елементи, които Пекин класифицира като стратегически, са предприети на фона на обмисляни от Белия дом нови рестрикции върху доставките на високотехнологични микрочипове за Китай като част от усилията да се предотврати използването им за укрепване на китайската армия, пише "Ройтерс". Експортните ограничения наложени от Китай, ще се прилагат за осем продукта, свързани с галия - галиев антимонид, галиев арсенид, галиев метал, галиев нитрид, галиев оксид, галиев фосфид, галиев селенид и индо-галиев арсенид. Забраната се отнася и за шест продукта на германия - германиев диоксид, германиев епитаксиален растежен субстрат, германиев слитък, германиев метал, германиев тетрахлорид и цинково-германиев фосфид. Износителите ще трябва да преминат през процедури за получаване на лицензи за износ, съобщава китайското търговско министерство. Представител на американски производител на полупроводници каза пред "Ройтерс", че компаниите бързат да реагират на обявените нови мерки, макар цените им да скочиха веднага след съобщението. Говорител на Европейската комисия изрази загриженост относно планираните от Китай ограничения върху износа на стратегически метали и съмнение, че този ход е свързан със сигурността. "Комисията е загрижена, че тези ограничения за износ не са свързани с необходимостта от защита на глобалния мир, а също и стабилността и изпълнението на задълженията на Китай за неразпространение, произтичащи от международни договори", заяви говорителят. Китай е доминиращият производител на галий и германий в света. През 2022 г. най-големите вносители на продукти от галий от Китай са били Япония, Германия и Нидерландия, съобщи китайската медия "Цайсин", позовавайки се на митнически данни. Най-големите вносители на продукти от германий са Япония, Франция, Германия и САЩ. Германиевите руди са редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт от производството на цинк и от летлива пепел от въглища. Китай произвежда около 60% от германия в света според европейската асоциация Алианс за критични суровини (CRMA), а останалата част идва от Канада, Финландия, Русия и Съединените щати. Галият се намира в следи от цинкови руди и боксит, а металният галий се получава при обработката на боксит за получаване на алуминий. Около 80% се произвеждат в Китай. Малки количества произвеждат Япония, Русия и Южна Корея. Галият се използва за производството на галиев арсенид - за използване в електрониката. Само няколко компании - една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го направят с необходимата чистота. Металите се използват във високоскоростни компютърни чипове и за секторите на отбраната и възобновяемата енергия. Галият и неговите оксиди се използват във военни приложения като устройства за нощно виждане, както и сензори за сателитни изображения. Полупроводниковите пластини, направени с галиев арсенид, могат да работят при по-високи честоти и са устойчиви на топлина, което ги прави предпочитани за нисковъглеродните технологии като слънчевите клетки. Те също произвеждат по-малко шум от силиконовите устройства, особено при високи работни честоти, което ги прави полезни в радари и радиокомуникационни устройства, сателити и светодиоди.