През месец май България за първи път стана нетен вносител на ток заради по-евтиния внос. За миналия месец има рекордно производство на слънчева енергия (над 10% от общия микс), както и рекордно производство от ВЕИ като цяло (над 30% от общия микс). А в абсолютни стойности пък имаме най-ниската генерация от АЕЦ от поне 5 години насам, и от ТЕЦ - от поне две години насам. В тази обстановка средните цени на електроенергията са се понижили до нива от средата на 2021 г. - около 170 лв./мВтч. Бизнесът сега ще плати най-ниските си сметки за ток от 23 месеца насам. През май 2023 г. производството на електроенергия в България изглежда по доста различен начин от май 2022 г. От една страна, българските мощности като цяло са произвели с близо 32% по-малко електроенергия на годишна база, като конкретно при въглищните централи пониженото е с цели 58%. От друга, потреблението през същия месец на годишна база се понижава само със 7%, което именно е и причината да внасяме повече ток. Въпреки че цената на въглеродните квоти на европейската борса (ETS), които са основен елемент в разходите на въглищните централи, се понижава през май с над 10% (до около 80 евро на тон), енергията от ТЕЦ остава два пъти по-скъпа от нивата на борсовите сделки. И през следващите месеци ще заема все по-малък дял в производството.

Автомобилите в София се увеличават все повече, а средната им възраст е 19 години. Общата годишна поддръжка на една такава кола възлиза на около 3019 лв., като в сумата влизат застраховка гражданска отговорност, каско, данък МПС, годишна винетка, годишно обслужване (технически преглед, масла, филтри, гуми и др.), ремонти, гориво, почистване и аксесоари. Това изчисление правят експертите по транспортно планиране от „Екипът на София“. Разходите варират според разхода на гориво, възрастта и мощността на автомобила, опита и възрастта на шофьора, както и честотата на ползване на автомобила. Личните автомобили са паркирани средно 96% от времето и в действителност се движат само в 4% от него. Заетостта на паркоместата в синя зона е около 94%, а в зелена зона – 82%, като заетостта е почти на 100% пълна в диапазона 11:00 – 17:00.

Българската банка за развитие (ББР) ще подкрепи фирмите с проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Това е първата кредитна програма на държавната банка, разработена изцяло в синхрон с бизнеса. Чрез нея ББР ще осигури достъп до ресурс за реализацията на проекти по европейски и национални програми, като улесни фирмите, срещащи затруднение да стартират дейността си поради липса на мостово или допълващо финансиране. Банката ще предостави инвестиционни кредити до 5 млн. лв. със срок на изплащане до 6 години и гратисен период до 2 години за компании, кандидатстващи за безвъзмездна помощ по национални и европейски програми. Фирмите могат да се възползват и от необезпечен оборотен кредит до 200 хил. лв. в допълнение към средствата за инвестиции.

Българската компания "Макском", която е сред най-големите производители на велосипеди в Европа - с капацитет от над 400 000 бройки годишно, обяви инвестиция в размер на 60 милиона лева в ново разширение и логистичен център край Пловдив. През 2024-а ще бъде готов съвместен цех на "Макском" с австрийската компания Pierer. Първоначално обаче ще проработи само като дистрибуционен център за подготвени колелета. Съвместният проект между българската и австрийската компания е за изграждането на нова фабрика край Пловдив, а инвестицията за нея ще е в размер на 120 милиона лева. Заводът ще се намира в Тракия икономическа зона. За 2022 година "Макском" регистрира доходи в размер на 530 милиона лева, което е скок с 33% по отношение на предходната година. Произведените колела са към 264 000, като от тях 240 000 са електрически, а останалите 24 000 са стандартни. Над 90% от производството е за експорт, като от тях 10% са за страни отвън Европа, например САЩ.

Първият завод на Балканите за производство на грахов протеин „ФлаваПълс“ започна работа в подзона „А“ на територията на „Индустриален парк“ – Шумен. Иновативната фабрика за производството на грахови брашна е дело на инвеститора ФлаваПълс АД – акционерно дружество с чуждестранно и българско участие. 33 процента от акциите на компанията са собственост на люксембургската “Космосъплай”, 12.5 на сто са на “Суипар”, също регистрирана в Люксембург, останалите се разпределят между акционери от Люксембург, Унгария, САЩ и Великобритания и една фирма от България. Обектът включва два силоза за съхранение на суровината (предвидени са общо 3), производствена сграда, складова сграда за готовата продукция, офис сграда, лаборатория и контролна зала, елеваторна шахта с кула, авторазтоварище. Първата копка е направена през юни 2022 година, а през януари т. г. в силозите постъпи и първата доставка на грах.

През 2022 г. българското дружество Icanpreneur набра 200 хил. евро: инвестиция, която я оцени на 2.5 млн. евро. Според Веселин Кoлев, основател и изпълнителен директор на Icanpreneur, инвестицията ще бъде използвана за захранване на по-големия от очакваното органичен растеж. Основният продукт на Icanpreneur е дигитална платформа от типа Accelerator-as-a-Service. Софтуерът позволява на предприемачите да валидират бизнес идеите си, да си набележат цели и да получат съвети за постигането им. Мислете за продукта като за софтуерен консултант, който ви помага да вземете по-добри решения за изграждането на един стартъп. Бизнес моделът на Icanpreneur е да предлага софтуерната платформа срещу платен абонамент. Източник: forbesbulgaria.com

„Алтерко“ АД обяви, че ще предложи за продажба на борсите във Франкфурт и София до 40 хил. собствени акции (0,22% от капитала) до 30 юни 2023 г. „Алтерко“ е придобило тези акции чрез извънборсови сделки на 30 юни 2022 г. с цел частично плащане на покупната цена при придобиването на словенското IoT дружество GOAP d.o.o. Nova Gorica ("GOAP") и алтернативно за целите на програми за стимулиране на служители или предлагане на частни инвеститори. До момента собствените акции не са използвани нито за придобиването на GOAP, нито за програми за стимулиране. Съгласно българския Търговски закон дружеството не може да държи тези собствени акции за повече от една година след закупуването им. Поради това посочените собствени акции ще бъдат предложени на частни инвеститори на регулираните пазари - основно на Франкфуртската фондова борса и алтернативно на Българската фондова борса в рамките на 1-годишния законово установен срок, изтичащ на 30 юни 2023 г.

През април 2023 г. цените на производител в промишлеността са се понижили с 2,9 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната спрямо март 2023 година, отчита Евростат. През април 2023 г. спрямо април 2022 г. цените на производител в промишлеността са нараснали с 2,3 на сто в ЕС и 1 на сто в еврозоната. Цените на производител в промишлеността в ЕС през април 2023 г. спрямо април 2022 г. са нараснали с 11, 3 на сто за нетрайни потребителски стоки, със 7 на сто за трайни потребителски стоки, с 6,1 на сто за капиталови стоки и с 1,5 на сто за междинни стоки, а в енергийния сектор са намалели с 5,6  на сто. Цените в общия промишлен сектор, изключвайки енергията, са нараснали с 5,3  на сто. В еврозоната цените на производител в промишлеността са се увеличили с 10,9 за нетрайни потребителски стоки, със 7,3 на сто за трайни потребителски стоки, с 6,1 на сто за капиталови стоки и с 1,3  на сто за междинни стоки, а в енергийния сектор са се понижили с 8,9 на сто. Цените в общия промишлен сектор, изключвайки енергията, са се повишили с 5,1  на сто. Най-голямото годишно увеличение при цените на производител в промишлеността е регистрирано в Унгария (+41,7 на сто), Латвия (+22,7 на сто) и Словакия (+18,2 на сто). Най-големи спадове са отчетени в Ирландия (-21,4 на сто), Гърция (-13,1 на сто) и Белгия (-6,8 на сто). В България цените на производител в промишлеността през април 2023 г. спрямо март 2023 г. са се понижили с 3,2 на сто, а на годишна основа - с 4,7 на сто.

Големите американски банки може да се окажат изправени пред по-големи капиталови изисквания в опит да се подсили устойчивостта на системата след кризата в сектора по-рано тази година. Промените в регулаторната рамка, които се очаква да бъдат предложени най-рано този месец, може да повишат капиталовите изисквания с приблизително 20% за големите банки, съобщават източници, запознати с въпроса, пред Wall Street Journal. Точният процент ще зависи от бизнес активността на кредитора, като най-големите увеличения се очакват за американските мегабанки. Компаниите, които са силно зависими от приходи от такси – като такива от инвестиционно банкиране и управление на благосъстоянието – може да се окажат изправени пред значителни увеличения на капитала – буферът на банките, който те трябва да притежават, за да абсорбират възможни загуби. Планът за подсилване на капитала се очаква да е първа от няколко стъпки за затягане на контрола на Wall Street, промяна спрямо по-лекия регулаторен контрол от времето на администрацията на Доналд Тръмп. Според индустрията обаче по-строги правила не са необходими, може да принуди повече банки да се слеят, за да останат конкурентни и може да затрудни отпускането на заеми. По-строгите правила вече се очакваха за най-големите кредитори още преди мартенските проблеми с регионалните банки и фалита на Silicon Valley Bank. Оттогава регулаторите се заканват да въведат нови разпоредби за по-широк кръг от компании. Банки с поне 100 млрд. долара активи може да се окажат изправени пред намаляване на сегашния праг от 250 млрд. долара за прилагане на най-строгите разпоредби. Според критици от банковия сектор обаче относително голямото увеличение при изискванията за банков капитал може, на свой ред, да доведе до повече разходи и за потребителите или спиране на предлагането на дадени услуги. Промените ще увеличат изискванията за фирми, фокусирани върху дейностите по генериране на приходи от такси, коментира Кейти Колард, старши вицепрезидент към индустриалната група Bank Policy Institute. Това включва банки с големи бизнеси за управление на благосъстоянието като Morgan Stanley и American Express, посочват източници. Федералният резерв на САЩ има водеща роля в изготвянето на новите мерки, както и Федералната корпорация за гарантиране на депозитите и Службата за контрол на паричното обращение.

Активността в японския сектор на услугите се е разширила с рекорден темп през май, показа проучване в частния сектор. Това се дължи на възстановяване на външното търсене и вълна от чуждестранни туристи след облекчаване на ограниченията, съобщава Ройтерс. Последният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) за услугите на au Jibun Bank Japan Services се е увеличил до сезонно коригираните 55,9 пункта миналия месец от предишния връх от 55,4 пункта през април. Компаниите от сектора на услугите са наели повече служители за четвърти пореден месец, а темпът на създаване на работни места е вторият по бързина от септември 2007 г. Общият PMI, който обединява данните за дейността в производството и услугите, се е разширил с най-бързите темпове от октомври 2013 г. Индексът е напреднал до 54,3 пункта през май от 52,9 пункта през април, оставайки над границата от 50 пункта за пети пореден месец.