Служебният кабинет разпореди държавните дружества да отчислят към бюджета 50% от печалбата за 2022 г. след облагане. Срокът за внасяне на дивидентите е 15 май. Очаква се да постъпят около 870 млн. лв. Първоначално намеренията на правителството бяха да се прибере цялата печалба на търговски дружества с преобладаващо държавно участие. От превеждане на дивиденти в държавния бюджет ще бъдат изключени лечебните заведения за болнична помощ, както ВиК дружествата, които имат да изпълняват програми от еврофондовете.

Активите на банковата система са нарастнали с 6,5 млрд. лв. или 4,4 процента през четвъртото тримесечие на 2022 г. и в края на годината възлизат на 155,4 млрд. лв. Пазарният дял на петте най-значими банкови институции (съгласно критериите на Европейската централна банка) в края на декември съставлява 67,0 процента от активите на банковата система, а този на по-малко значимите институции - 29,6 процента. Спрямо края на септември м.г. общият размер на брутните кредити и аванси се увеличава с 3,1 млрд. лв. (3,4 процента) до 96,1 млрд. лв.

ББР Микрофинансиране, част от Групата на Българската банка за развитие, продължава успешното си партньорство с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Дружеството подписа гаранционно споразумение с Фонда по програмата InvestEU, чрез което ще се реализира допълнителна подкрепа за създаването и развитието на микро и малкия бизнес у нас. ББР Микрофинансиране ще отпуска заеми до 50 000 евро или левовата им равностойност за стартиращи и микро предприятия, които извършват дейност в България. Благодарение на гаранцията от ЕИФ, за осигурената подкрепа не се изисква предоставяне на материално обезпечение, а само лични гаранции от собствениците на компаниите.

Министерството на транспорта и съобщенията обяви четири обществени поръчки за общо 2 812 711 865 лв. без ДДС за закупуване на нови локомотиви и електрически мотриси. С най-голяма прогнозна стойност е поръчката за 20 броя едноетажни нулевоемисионни електрически влакове тип push-pull за 200 км/ч, с капацитет от минимум 300 седящи места. За тях са предвидени максимум 1 200 483 000 лв. За доставката на 35 броя едноетажни нулевоемисионни електрически мотриси ще бъдат похарчени допълнително 1 108 747 490 лв. Над 400 млн. лева пък ще струва покупката на 7 броя двуетажни електрически мотриси. Допълнително ще се похарчат 92 952 795 лв. за 18 броя електрически маневрени локомотиви. Инвестицията се финансира с европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост и с бюджетни средства.

Kashmir Wellness SPA Hotel отвори врати на мястото на един от най-популярните хотели в центъра на Велинград - „Велина". Петзвездният „Кашмир” е собственост на пловдивския строителен предприемач и хотелиер Христо Томов, известен в Пловдив с мащабните си жилищни проекти като "Райски кът 1" в кв. "Смирненски", комплекс „Томов плаза" с над 550 жилища, „Корона", който е приключен през 2018 г. Той построи Casa Moderna и Casa Mia в квартал "Остромила". Управлява в съдружие „Arte Spa Park Hotel”, който отвори врати през 2017 г. във Велинград, както и Primea Beach Villas, на брега на плаж "Нестинарка" в Царево. В София Томов има завършени два проекта - Ecohome Sofia, комплекс от няколко сгради, построени в периода 2004 и 2009 г., и Belmeken Residence, сграда, завършена през 2021 г.

Експанзия за 28 млн. лева с 12 нови магазина в страната и 250 нови работни места обяви Billa България. През 2022 г. веригата за първи път отчита увеличение на оборота с 24,2% на годишна база до 1,237 млрд. лева и 17,4% повече клиенти, обяви изпълнителният директор на Billa България Вигинтас Шапокас. Два от новите магзини вече са готови - този във Варна беше открит през миналата седмица, а след броени дни отваря и в Созопол. През тази година 14 магазина ще бъдат реновирани, като общата инвестиция за нови и съществуващи обекти е 53 млн. лева. Плановете са до края на годината над 50 магазина да получават една четвърт от електроенергията си чрез соларни панели, а освен това тече и процес на замяна на охладителните инсталации с такива, които не използват фреон - важни стъпки за по-"зелен" бизнес.

„Кораборемонтен завод Одесос“ АД („КРЗ Одесос“) отчита силен ръст на приходите и печалбата през първото тримесечие на годината заради по-силните приходи от кораборемонт. Приходите от дейността на „КРЗ Одесос“ достигат 23,921 млн. лева за отчетния период при 11,343 млн. лева година по-рано, което представлява ръст от почти 111% (2,1 пъти) на годишна база. Общите приходи от дейността достигат 24,285 млн. лева в сравнение с 11,625 млн. лева година по-рано. От началото на годината до края на първото тримесечие на 2023 г. в КРЗ „Одесос” АД са ремонтирани общо 19 кораба (12 са ремонтираните кораби за същия период на 2022 г.) Общата стойност на извършените кораборемонтни услуги е 23,343 млн. лева (при 10,76 млн. лева за първото тримесечие на 2022 г.).

ЕС ще представи дългоочакваната реформа на фискалните си правила, която силно раздели държавите членки по въпроса как да се насърчат инвестициите и същевременно да се засили контролът върху държавните разходи. Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, иска да реформира правилата, известни като Пакт за стабилност и растеж, които ограничават размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат. Но предложенията разделиха блока на по-пестеливи северни държави, включително Германия, и по-разточителни южни държави като Италия. Понастоящем пактът предвижда публичните дефицити на държавите да не надвишават три процента от брутния вътрешен продукт, а дългът да остане под 60 процента от БВП. Европейският съюз преустанови действието на правилата през 2020 г., за да позволи на държавите членки да налеят пари в икономиките си по време на пандемията от коронавирус. Това беше удължено миналата година, за да се позволи на държавите да увеличат разходите си, за да защитят домакинствата и бизнеса от високите цени на енергията, предизвикани от руската война в Украйна, и да избегнат рецесия. Оттогава дълговете на държавите-членки на ЕС нараснаха главоломно, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е необходимостта от реформиране на пакта. Правилата трябваше да влязат отново в сила през следващата година, но миналия месец Брюксел заяви, че ще има постепенно връщане, като препоръча на държавите-членки да ограничат разходите си през 2024 г. Когато Комисията за първи път обяви плановете си за реформа през ноември 2022 г., тя заяви, че целите за трипроцентов дефицит и 60-процентов дълг ще останат, но ще има повече гъвкавост чрез индивидуални планове за намаляване на дълга, съобразени с нуждите на всяка страна. ЕС иска да даде свобода на действие на държавите да инвестират в цифрови и екологични технологии, докато Брюксел се бори с предизвикателствата, идващи от САЩ и Китай, където енергийните разходи са по-ниски, а щедрите субсидии рискуват да отблъснат предприятията от Европа. Комисията вероятно ще даде на страните по-голяма свобода на действие при възстановяването на бюджета и ще им даде повече време да намалят дълга си в замяна на реформи и инвестиции. Понастоящем пактът предвижда, че всяко ниво на дълга над 60% трябва да се намалява с една двадесета част всяка година, но тази мярка се счита за неприложима, тъй като може да наложи болезнени икономии на задлъжнелите страни. Всъщност тя никога не е била прилагана. Дългът на държавите от ЕС се покачи след финансовата криза от 2008 г. и след пандемията от ковид. Днес дългът на Италия е почти 150%, а на Франция - около 110%, което е доста над допустимите граници на блока.

Банката с регионален обхват в САЩ First Republic проучва възможността за продажбата на дългосрочни ипотеки и ценни книжа за 50-100 млрд. долара като част от по-широк план за спасяване. Това съобщи агенция Блумбърг, като се позова на източници, запознати с проблема. Акциите на компанията се сринаха с цели 48% по време на търговията във вторник. Всякакви продажби биха помогнали за намаляване на несъответствието между активите и пасивите на банката, твърдят източниците, пожелали анонимност поради поверителния характер на информацията. Потенциалните купувачи, включително големи американски банки, могат да получат варанти или преференциални акции като стимул да купят активи над пазарната им стойност, посочва един от източниците. Кредиторът се опитва да укрепи баланса си, за да избегне попадане под управлението на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите и да разчисти пътя си за евентуално увеличение на капитала, казва още източникът. Може да се наложи правителството на САЩ да улесни преговорите с някои от най-големите банки в страната, за да стабилизира кредитора, добавя той. Това би било много по-евтина алтернатива от фалит на компанията. Говорител на базираната в Сан Франциско банка е отказал коментар пред Блумбърг. First Republic има активи на обща стойност 233 млрд. долара към 31 март, включително заеми за 173 млрд. долара и инвестиционни ценни книжа за 35 млрд. долара, според отчета за първото тримесечие. С повишаването на лихвените проценти може да възникне несъответствие между активите и пасивите, защото банките са принудени да плащат на вложителите по-висок лихвен процент от този, който начисляват на кредитополучателите. При First Republic проблемът е сериозен, защото голяма част от активите му са еднофамилни ипотеки, сключени в периода на исторически ниски нива на лихвените проценти. Продажбата им би помогнала за облекчаване на несъответствието. Проблемът е, че заемите, отпуснати по времето на ниските лихвени проценти, сега струват по-малко, което означава, че First Republic не може да ги продаде, без да отчете загуба, освен ако не постигне споразумение с купувачите да ги придобият на почти номинална стойност. Депозитите са намалели до 104,5 млрд. долара, доста под средната прогноза за 137 млрд. долара според анализаторите, анкетирани от Блумбърг. Общата стойност включва финансова инжекция на стойност 30 млрд. долара от 11 от най-големите американски кредитора.

Китай преодоля още един етап от усилията си да ограничи зависимостта си от американския долар след като употребата на юана в международните трансакции на страната през март изскочи за първи път пред долара. Делът на локалната валута в китайските трансгранични разплащания и квитанции е достигнал рекордните 48% в края на миналия месец от почти 0% през 2010-а, показва проучване на разследващия екип на агенция “Блумбърг”, които се основават на данни на китайската Държавна администрация за валутен обмен – националният регулатор на валутната и международна търговия. Доларовото участие се е понижило до 47% от 83% през горепосочения период. Съотношенията са изчислени на база на обемите на всички типове трансакции, включващи търговията на ценни книжа чрез връзките между капиталовите пазари на Континентален Китай и Хонконг. Те не обхващат операциите, използвани от останалата част на света – делът на юана от глобалните плащания е останал почти без промяна през март – 2.3%, по информация на SWIFT. Ръстът на използване на юана вероятно е естествено следствие от отварянето на капиталовата сметка на азиатския колос и растящия приток на средства в китайски облигации и изтичането на пари от ценни книжа на Хонконг, посочва Стийвън Чиу – главен стратег за азиатската валутна търговия и лихвените инструменти в “Блумбърг интелиджънс”. Растящият дял позволява на местните фирми да редуцират риска от валутните несъответствия в трансакциите. Китай ще продължи да разширява осчетоводяването в юани на трансграничните трансакции, става ясно от публикуваните на 26 април указания на Държавния съвет, целящи да насърчат международния търговски обмен.