Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 12,037 млрд. лв. към края на юни. Техният размер нараства с 1,220 млрд. лв. (11,3%) на годишна база и с 275,9 млн. лв. (2,3%) спрямо края на първото тримесечие на тази година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Застрахователни услугив България предлагат 47 компании - в областта на животозастраховането 12 компании, а в общото застраховане – 35, вкл. и едно дружество, специализирано в презастраховането. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 342,6 млн. лв. (10,7%) – от 3,190 млрд. лв. преди година до 3,533 млрд. лв. към края на юни. Спрямо края на март те нарастват със 107,9 млн. лв. (3,2%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2025 г. е 29,4% при 29,5% към края на второто тримесечие на 2024 г. и 29,1% в края на март тази година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 877,8 млн. лв. (11,5%) – от 7,626 млрд. лв. към 30 юни 2024 г. до 8,504 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2025 г., и със 168 млн. лв. (2%) на тримесечна база.

Европейската комисия одобри предварителен финансов план за укрепване на отбранителните способности на Европейския съюз. В рамките на програмата „Действия по сигурността за Европа“ (SAFE), която разполага с бюджет от 150 млрд. евро, България може да получи 3.26 млрд. евро за модернизация на армията и съвместни военни поръчки. Целта на SAFE е да стимулира отбранителните способности на блока и да помогне на държавите членки да преодолеят критични пропуски чрез съвместно закупуване на отбранителни продукти. Според предварителното разпределение, България може да получи финансова помощ в размер на 3 261 700 000 евро. Програмата SAFE бе приета от Съвета на ЕС през май 2025 г. и вече предизвика силен интерес, като 19 държави членки, включително България, изразиха намерение да участват в нея. SAFE ще предоставя дългосрочни, нисколихвени заеми, с които държавите да закупуват спешно необходимото отбранително оборудване. Едно от основните предимства на програмата е 10-годишният гратисен период за погасяване на заемите. SAFE ще даде възможност и за продължаване на подкрепата за Украйна. В момента държавите членки имат срок до края на ноември 2025 г., за да изготвят своите национални инвестиционни планове. В тях те трябва да опишат как ще използват евентуалната финансова помощ. ЕК планира да извърши първите плащания в началото на 2026 г.

150 обекта в рамките на 3-4 години - това са амбициозните планове на създадената в Румъния кафе верига 5 to go, която официално навлиза на българския пазар с франчайз модел и собствени локации. Компанията е в Топ 7 на континента и е на първо място в Източна Европа, като само в Румъния има над 650 кафенета и 55% пазарен дял. Дизайнът на локациите ще бъде в две версии с фокус върху пространства от 20 до 30 кв. м. 5 to go планира да открие и собствен голям представителен обект в София, в който ще оперират т. нар. 5 to go Academy за бариста и професионални обучения, както и офис за франчайз операции. В България 5 to go ще предлага условия за достъп до франчайз с такси, сходни с тези в Румъния. Франчайз договорът ще е валиден за период от 7 години, с 4% такса роялти, 1.5% маркетингова такса и първоначална такса франчайз от 4500 евро. Според предварителните разчети инвестицията за обект "до ключ" ще варира между 18 000 и 25 000 евро в зависимост от площта. Тя включва оборудване, разрешителни, първоначално зареждане и вътрешно обзавеждане. Паралелно 5 to go започва и бизнес с продукти за ритейл сектора у нас, като вече има партньорство с магазините Minimart и местен дистрибутор. Мениджър на бизнеса в България ще е Георги Муховски, който има над 10-години опит в секторите на храните и напитките и търговските недвижими имоти. Последно той беше зам.-мениджър търговски площи във Forton | Cushman & Wakefield, а преди това е развивал мрежите на вериги като Starbucks, KFC и Burger King.

„Юробанк България“ АД е класирана на първо място в обществената поръчка на Столичната община за обслужваща банка. Решението на Столичната община може да бъде обжалвано в 10-дневен срок от оповестяването на решението, обявено на 5 септември. „Юробанк“ беше една от четирите поканени за участие в процедурата, след като общината се отказа от услугите на Общинска банка. Спечелила е с това, че няма да взима никакви такси за превалутиране на евро и йени, предвид заема, който Столична община е теглила преди време от Японската банка за развитие за строежа на първата отсечка на метрото. Няма да се начисляват такси и при трансакции на физически ПОС терминали. Стойността на договора е 2.5 млн. лева.

От 31 юли 2025 MacGregor официално започна своята дейност като независима компания под собствеността на Triton - водеща европейска инвестиционна компания в средния пазарен сегмент. Преди това MacGregor беше част от Hiab (бившата Cargotec) Corporation. MacGregor България стартира официално дейността си на 1 януари 2025, като обхваща ключови корпоративни функции - Финанси, Човешки ресурси, ИТ, Закупуване и Бизнес анализи. В допълнение, организацията развива и функции като вътрешен и бизнес контрол, управление на рискове с трети страни и мастер-дейта. Днес екипът на MacGregor България наброява около 120 специалисти, които подпомагат бизнеса на компанията в над 20 държави. Центърът в София е изградил стратегическа роля за глобалните операции на MacGregor, като съчетава изпълнение, подобрение и управление на процеси с реално въздействие върху бизнеса. MacGregor ще продължи да изгражда дългосрочна стойност за своите клиенти в морския и офшорния сектор чрез своето широко портфолио от продукти и услуги. Центърът за бизнес услуги в София ще затвърждава позицията си на стратегически партньор и ще допринася активно за предстоящите глобални проекти на компанията.

„Ионики България 2007“ ЕООД на Николай Вълков Христов от гр. Велики Преслав, Шуменска област, е поредният инвеститор в гр. Добринище, който ще строи хотел. Той ще е на 3 етажа, върху площ от 1445 кв.м в Дуравецо. Предвижда се в него да има дневна, лоби бар, ресторант с 50 места, фитнес зала, сауна и джакузи, игрална зала и 35 хотелски стаи. В двора ще има паркинг за 6 коли. Инвеститорът е зърнопроизводител – фирмата му, основана през 2007 г., е с предмет на дейност отглеждане на зърнени култури, клубноплодни, технически и фуражни култури. В Добринище, в момента има повече от 40 места за настаняване, финландско вилно селище, наблизо са хижите „Гоце Делчев” и „Безбог”, по пътеките към които също има заявени инвестиционни намерения за строеж на почивни бази. Цените за продажба на места за настаняване на туристите варират от 75 900 евро за апартамент в малък затворен хотел /по 925,61 евро кв.м/, до 550 000 евро, на колкото е оценена луксозна къща с 3 спални и самостоятелен басейн, която ще бъде въведена в експлоатация най-рано през юли 2026 г. Старите къщи в Добринище вървят по около 80 000 евро, нова 3-етажна е 392 000 евро. Имот от 3 дка е оценен от собственика му за 150 000 евро, което е по 100 000 лв. на декар, а ливада от 7 дка се предлага за 87 000 евро.

Силвена Богоева е новият изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „ПроКредит Банк“. Богоева е част от екипа на банката от 2008 г. и през 2024 г. става прокурист на кредитната институция, а сега поема новата си роля с ясна визия и силен ангажимент към развитието на организацията в ключови направления – работа с Бизнес клиенти, Човешки ресурси, Карти и картови разплащания, Устойчивост. В Управителния съвет на банката са още Камелия Минева – председател и изпълнителен директор, Рени Пейчева – изпълнителен директор, Румяна Тодорова – изпълнителен директор, и Иван Дачев – изпълнителен директор. „ПроКредит Банк България“ и нейния клон в Гърция са 100% собственост на „ПроКредит Холдинг“ АГ, с централен офис във Франкфурт на Майн, Германия. Холдингът е компанията-майка на ориентираната към развитие международна група „ПроКредит“, която се състои от банки, специализирани в обслужването на микро, малки и средни предприятия (МСП). Повечето банки „ПроКредит“ извършват дейност в Източна и Югоизточна Европа, но групата е представена и в Южна Америка и Германия.

Средната цена на селскостопанската продукция в ЕС се е повишила с 5,6 на сто през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същия период на 2024 година. Това потвърждава възходящата тенденция след период на спад, сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат. Средните разходи за стоки и услуги, използвани в селското стопанство и несвързани с инвестиции – като енергия, торове или фуражи – са се повишили леко (0,4 на сто) между второто тримесечие на 2024 г. и второто тримесечие на 2025 година. При сравнение на цените на продукцията за второто тримесечие на 2025 г. със същия период на 2024 г. се наблюдават значителни повишения при ключови селскостопански продукти като яйца (27,8 на сто), плодове (21,1 на сто) и мляко (13,3 на сто). За разлика от тях цените на зехтина (-39,9 на сто) и картофите (-29,1 на сто) бележат остър спад. Сред вложените разходи, несвързани с инвестиции, най-голям ръст е отчетен при торовете и почвените подобрители (5,6 на сто) и ветеринарните разходи (3,3 на сто). Най-големият спад е при енергията и смазочните материали (-5,8 на сто), като в рамките на тази група цената на моторното гориво е намаляла с 10,8 на сто. Цените на селскостопанската продукция през второто тримесечие на 2025 г. са били по-високи спрямо същия период на 2024 г. във всички държави от ЕС с изключение на Гърция. Най-високи темпове на растеж са отчетени в Латвия (21,8 на сто), Ирландия (21,1 на сто) и Люксембург (18,4 на сто). В България цените са нараснали с 16,07 на сто. В Гърция, напротив, е регистриран лек спад от 0,1 на сто за този период. Що се отнася до разходите, несвързани с инвестиции, 17 държави от ЕС съобщават за увеличение през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. Най-голям ръст е отчетен в Нидерландия (6,1 на сто), Унгария (5,6 на сто) и Австрия (2,9 на сто). Сред държавите с понижение на разходите, най-силен спад е регистриран в Кипър и България (и двете -3,4 на сто) и Румъния (-3,1 на сто).

През 2015 г., след дълги години проучване, американската Exxon Mobil откри голямо находище на петрол на територията на Южноамериканската държава Гвиана. Според данни от 2024 г. Гвиана добива над 1,7 милиарда барела годишно. Страната е увеличила приходите си от суровината до 2,57 милиарда долара, като 348 милиона долара от лицензионни възнаграждения, получени от групата Exxon Mobil, пише Greek Reporter. След откриването на находището възниква опасността от така наречената "холандска болест" - повишаване на стойността на валутата поради голям и внезапен приход в икономиката. Това прави износа по-скъп и повишава безработицата. За да избегне това, Гвиана създава офшорен фонд, който да съхранява приходите от петрол и да ги пренасочва постепенно към местната икономика (подобно на Норвегия). Благодарение на "черното злато" Гвиана е надминала прогнозата за годишен икономически растеж за 2024 година, като е достигнала ръст от 43,6%. Очаква се тази година резултатите да са още по-добри на фона на откриването на четвъртото съоръжение за производство на петрол в края на август. От компанията се надяват то да увеличи добива до над 900 000 барела на ден. Експертите прогнозират, че до 2027 г. Гвиана ще изпревари Саудитска Арабия и Кувейт по добив на петрол на глава от населението, което според данни на Световната банка е малко над 831 хиляди души. По думи на финансовия министър Сингх петролният сектор се е разширил с 57,7% през миналата година, докато останалите сектори са нараснали с 13,1%. Гвиана все още разчита на отглеждането за захар и ориз, както и на добива на злато и диаманти. Въпреки подобряващото се икономическо състояние на страната, Гвиана е на 108 място в света по Индекс на човешкото развитие, а по продължителност на живота - на 154-то. Според данни от 2020 г. 41% от населението живеят под прага на бедност от 5,50 долара на ден.  Престъпността също е проблем - незаконните сеч и добив на злато остават на дневен ред, а процентът на самоубийства е четири пъти над средния. Откриването на залежите на петрол също носят и негативи на страната - Венецуела предявява претенции за територии на запад, а Суринам - на изток. Въпреки проблемите, които все още са налице в страната, късметът на Гвиана я превръща в най-бързо развиващата се страна в света две поредни години. Приходите от петрол могат да подобрят значително живота на местните, голяма част от които се сблъскват със сериозна бедност. Така например управляващите инвестират в изграждането на първото дълбоководно пристанище в страната, което се очаква да даде нов тласък на икономиката.

Ръстът на износа на Китай рязко се e забавил през август, след като доставките за САЩ се свиха с една трета на фона на продължаващото търговско напрежение между двете най-големи икономики в света, предадоха световните агенции.    Износът се е повишил с 4,4 на сто на годишна база - най-слабият темп за последните шест месеца и значително по-бавно от увеличението от 7,2 на сто през юли при очаквано повишение от 5 на сто. Вносът е нараснал с 1,3 на сто на годишна база след ръста от 4,1 на сто през юли. Очакванията бяха за повишение от 3 на сто. Търговският излишък се е увеличил до 102,3 млрд. долара спрямо 98,24 млрд. долара през юли при прогнозирани 99,4 млрд. долара. Забавянето се дължи основно на спада от 33 процента в доставките за САЩ. В средата на август Китай и САЩ се съгласиха да удължат примирието по спора за митата с 90 дни, но високите тарифи остават – включително 30 процента мито върху китайските стоки, влизащи в САЩ, и 10 мито върху американските продукти в Китай. Износът на китайски стоки за други региони се представя по-добре. Доставките за Европейския съюз са се увеличили с над 10 процента, а тези за Германия – със 7,5 процента. Китайските производители засилват усилията си да увеличат продажбите в Азия, Африка и Латинска Америка, за да компенсират удара от американските тарифи, макар че заместването на търсенето от САЩ остава трудно.