Промишленото производство и в Европейския съюз, и в еврозоната намалява през юли с 1,1 на сто спрямо предходния месец, по оценки на Евростат. На годишна база е отчетен спад на производството с 2,4 на сто в целия ЕС, а само в страните от еврозоната - с 2,2 на сто. В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто). Годишен ръст на промишленото производство през юли сред страните от ЕС е отчетен само в Дания (5,7 на сто), Франция (2,8 на сто) и Малта (2,3 на сто). В Европейския съюз през юли 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. производството на на енергийните продукти намалява със 7,4 на сто, а на потребителски стоки за дълготрайна употреба спада със 7,3 на сто. При междинните стоки е отчетен спад с 5,5 на сто. Производството на капиталови стоки нараства с 1 на сто, а на потребителските стоки за краткотрайна употреба се увеличава с 0,6 на сто.

Окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че внесените стоки в България (по цени CIF) през 2022 г. са за 107 912,8 млн. лв., което е с 40,6 на сто повече от предходната година. При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. в сравнение с 2021 г. най-голям ръст е отчетен в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (159,1 на сто). Спад не се наблюдава в нито един сектор НСИ. При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (222,1 на сто), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите. Задълбочава се тенденцията външнотърговското ни салдо да е отрицателно, като за 2022 г. то е в размер на 14 995,0 млн. лева, докато през 2021 г. то е било 8 311,4 млн. лева. През 2022 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 33,8 на сто спрямо предходната година и е в размер на 60 583,5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 67,8 на сто от износа за ЕС. Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2022 г. нараства с 28,7 на сто в сравнение с 2021 г. и е в размер на 59 612,4 млн. лева. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 60,9 на сто от вноса от ЕС.

"Сирма Груп Холдинг“ АД увеличава приходите от продажби за полугодието, но печалбата на дружеството се свива заради ръста на разходите. Продажбите на компанията към края на юни възлизат на почти 42,8 млн. лева в сравнение с 41,1 млн. лева към края на юни 2022 г., или се увеличават с малко над 4% на годишна база. Същевременно разходите нарастват с почти 13% до над 42 млн. лева от 37,3 млн. лева. Компанията отчита печалба след данъци в размер на 664 хил. лева при 3,6 млн. лева година по-рано. Що се отнася до дъщерните дружества на „Сирма Груп Холдинг“, „Датикум“ отчита над 27% ръст на нетната печалба до 545 хил. лева към края на юни от 428 хил. лева към края на юни 2022 г. при стабилни приходи от над 1,6 млн. лева. През полугодието „Дотикум“ е спечелило три нови сериозни клиента - с един от най-големите спедитори в Румъния, веригата и за хранителни стоки в Североизточна България „Булмаг“ и стартъпа Data Lab. „Сирма Солюшънс“ увеличава приходите с близо 31% към края на юни до над 25,2 млн. лева от 19,3 млн. лева към края на юни 2022 г. Продажбите на услуги през първото полугодие на 2023 г. нарастват слабо в сравнение с 2022 г., но продажбата на хардуер бележи ръст от 53,8% за същия период. Компанията отчита нетна загуба за периода при почти 1,9 млн. лева печалба година по-рано след рязък спад на маржовете. “Ейч Ар Ем Сълюшънс” ЕАД, което предлага решение за електронно трудово досие, обаче отчита неколкократен ръст на печалбата за първото полугодие до 120 хил. лева от 9 хил. лева година по-рано. Компанията е привлякла нови клиенти за отчетния период и преговаря с „Експириън“, „Лидъл“ и „Шварц ИТ“, „Талия“, „Нювей“, „Вюрт“. „Енгвю Системс София“ АД излиза на печалба, като реализира 390 хил. лева положителен финансов резултат след загубата през миналата година, след като приходите се увеличават с над 34% на годишна база. “Сирма Бизнес Консултинг” АД също излиза на печалба, „Сирма Ай Си Ес“ АД леко увеличава печалбата за периода, но „Сирма Медикъл Системс“ АД задълбочава загубите. „Сайънт“ ЕАД отчита ръст на приходите, но свива печалбата. “Ес Ей Ай” АД („Онтотекст“ АД) почти удвоява печалбата за периода, след като приходите се увеличават с 25%.

Инвестиции за близо 180 млн. евро ще бъдат направени в пристанище „БМФ Порт Бургас“ през следващите години. Това предвижда проект на Инвестиционния фонд „Три морета“(3 SIIF). Той е икономическото измерение на инициативата и финансов механизъм за реализирането на проекти в региона. Насочен е към инвестиции в енергийната, транспортната и цифрова инфраструктура в страните членки на ЕС от Централна и Източна Европа, които граничат с Балтийско, Адриатическо и Черно море. Модернизацията и разширяването на пристанището „БМФ Порт Бургас“ ще доведе до значителни икономически ползи за страната и региона, коментира Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на Българската банка за развитие, която е акционер и представител на страната ни във фонда: „Това е първата инвестиция на 3 SIIF в пристанищния сектор. Чрез реализирането на проекта ще се увеличи многократно потока от контейнери, ще се обновят терминалите, ще се доставят нови кранове в бургаския порт. Капацитетът ще се увеличи, защото ще се удълбочи пристанището и тук ще могат да бъдат приемани и най – големите кораби. В момента дълбочината е 12 метра, а предстои до две години да стане 15 метра.“ Пряката инвестиция по проекта ще е над 100 млн. евро, като отделно се предвижда да бъдат инвестирани и още 60 – 80 млн. евро за период от 2 години. Проектът се очаква да бъде реализиран за срок от 10 години.

Атомната електроцентрала "Козлодуй" отчита пет пъти по-малка нетна печалба за полугодието на тази година в сравнение със същия период на миналата. За периода януари-юни 2023 г. тя е 307 млн.лв., докато през 2022-та е била 1.6 млрд.лв. Обяснение може да се търси в значително по-ниските цени на борсовата електроенергия в сегмента "Ден напред", като средната продажна цена, реализирана по всички направления през първо полугодие на 2023 г., бележи спад с 51% до 163.86 лв./MWh спрямо същия период на м.г. Освен това влияние оказват и вноските, които АЕЦ "Козлодуй" прави към фонд "Сигурност на електроенергийната система" (293.6 млн.лв. за разглеждания период). Оперативните приходи от дейността на дружеството за първото полугодие са размер на 1.2 млрд.лв., което е над 50% по-малко от отчетените 2.7 млрд.лв. за първата половин година на 2022 г.

„Фонд за недвижими имоти България” АДСИЦ (ФНИБ) е сключило договор за наем за офис площи със „Стейдж Коуъркинг“ ООД в новата сграда „Синерджи Тауър“ в „София Тех Парк“. Договорът е за срок от 10 години. Отдадената площ е почти 2764 кв.м. С новоотдадените площи процентът на запълняемост на „Синерджи Тауър“ възлиза на 47,78%, от които заетите офис площи възлизат на 46,09%. ФНИБ приключи с всички строителни дейности по сградата през първото полугодие на тази година. Сега се осъществяват довършителни работи и преустройства на помещенията, които са отдадени под наем. Инвестицията в сградата дотук е в размер на малко над 77 млн. лева. Дружеството отчете ръст на приходите от наеми за периода януари-юни до 3,939 млн. лева при 3,703 млн. лева към края на юни 2022 г., или малко над 6%. Компанията успява да свие и разходите си за отчетния период. Общите приходи спадат значително, но в първата половина на миналата година ФНИБ продаде магазина на „Мосю Бриколаж“ във Варна, което увеличи значително постъпленията. Печалбата към края на юни възлиза на 1,461 млн. лева при 4,338 млн. лева година по-рано, или спадът достига малко над 66%. Печалбата на акция е 0,04 лева при 0,13 лева за същия период на 2022 г. В последната година акциите на ФНИБ поскъпват с почти 1%, а пазарната капитализация достига близо 78,3 млн. лева.

Групата "Булмаркет" обяви ново попълнение на най-висока мениджърска позиция - Момчил Бояджиев се присъединява към екипа като изпълнителен директор. Той ще отговаря за двете главни крила на групата - "Булмаркет Груп" и "Астра Финанс", с дейност от производство на биогорива, растителни масла, шрот и фармацевтичен глицерин през логистика, търговия и дистрибуция на светли горива до машиностроене. През следващите месеци Момчил Бояджиев ще изгражда стратегия с приоритети както в рамките на основното портфолио на групата, която е Топ 5 производител на биодизел в Европа, така и на новите индустриални инициативи като "Индустриален Парк Раднево" и "Локомотивен и вагонен завод 1866" в Русе, който "Булмаркет" в момента възстановява.

Решаване на проблемите на паричните потоци, опростяването на данъчното облагане и намаляването на бюрокрацията са част от пакет от облекчения за насърчаване на малките и средните компании в ЕС, който беше представен през Европейския парламент в Страсбург.  Малките и средните предприятия съставляват 99 на сто от европейския бизнес, но бавното възстановяване от серия кризи ги изправя пред сериозни предизвикателства, се посочва в пресъобщението на Еврокомисията. Една от мерките, предложени от ЕК, е налагане на 30-дневен срок за изплащане на фактурите, за да се избегнат забавянията и да се подобри паричният поток. Плановете предвиждат компаниите, опериращи в няколко страни членки на ЕС, да получат възможност да работят само с една данъчна администрация, а не с всички. Допълнителните административни процедури пък ще бъдат сериозно опростени. Според дефиницията на ЕК за малки и средни се считат компании с до 250 служители и оборот до 50 милиона евро. Някои от предложенията на Еврокомисията все още трябва да бъдат одобрени от някои страни членки и да бъдат допълнително обсъдени и договорени с Европейския парламент.

Новата студена война затваря врати на едни, но отваря нови бизнес възможности за други. Мексико изглежда в по-добра позиция от почти всяка друга страна и може да се възползва от нея. Напреженията между САЩ и Китай прекрояват картата на глобалната търговия, докато икономика номер 1 иска да намали зависимостта на веригата за доставки от геополитически съперници и да си осигури внос от по-близо до дома място. Тук идва и ролята на Мексико, който привлича внимание и по двата важни въпроса. Това е една от причините страната да изпревари Китай като най-големия доставчик на стоки за огромния си съсед и клиент. Освен това Мексико може да се похвали с най-силната валута в света тази година и един от най-добре представящите се фондови пазари. Преките чуждестранни инвестиции отчитат ръст от над 40% през 2023 г., дори преди Tesla Inc. да започне изграждането на фабриката за 5 милиарда долара по тези ширини. От 90-те години на миналия век, от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, страната не е притежавала по-голямо привлекателност за инвеститорите, пише Bloomberg. Въпреки всички клопки, които биха могли да спрат настоящия бум, като нестабилна електроенергия, ограничено индустриално пространство и недостиг на вода, няма съмнение, че части от Мексико изглеждат като градове в промишлен бум в момента. В столица на североизточния мексикански щат Нуево Леон Монтерей строителството не спира. Складовете се продават преди още да да бъдат завършени. Индустриалните площи са нараснали с 30% от 2019 г. насам, според консултанта по недвижими имоти CBRE. Това донякъде се дължи на бързината да се предоставят компоненти за Tesla. AGP Group произвежда предни стъкла, китайската DSBJ произвежда части за електроника, италианската Brembo SpA произвежда спирачки и всички те създават или разширяват фабриките си на местно ниво. Като цяло над 30 компании са се преместили в Нуево Леон, откакто Tesla обяви планове за изграждане на фабрики в Тексас и Нуево Леон, според министъра на икономиката на щата Иван Ривас Родригес. Не всичко обаче е свързано с Tesla. Други производители на автомобили, като General Motors, Kia Motors и BMW, обявиха инвестиции в електромобили в Мексико от началото на 2021 г. Освен тях производителите на електроника и домакински уреди се разширяват в центъра на страната. Индустриалните паркове се запълват бързо. Проучване на испанската банка BBVA установи, че всеки пети от новодошлите е китайски бизнес, много от които искат да заобиколят митата на САЩ. В национален мащаб безработицата е 2,1% миналата година, според Мексиканската асоциация на частните индустриални паркове. Компанията в областта на индустриалните недвижими имоти Corporación Inmobiliaria Vesta SAB набра почти 450 милиона долара при първоначално публично предлагане в САЩ през юли, което беше най-голямото от мексиканска компания от над десетилетие. Според нея търсенето на местно ниво расте. Prologis Property Mexico SA и компания майка планират инвестиция от 1,2 милиарда долара в складове и земя. Все пак природните ресурси на Нуево Леон могат да наложат определени ограничения върху бизнеса и растежа. Миналата година огромна суша остави резервоарите почти празни и хиляди жители без вода. Правителството се трябваше построи нов акведукт, за да докара повече вода на Монтерей.Друг факт, който не е за пренебрегване е, че Мексико си създаде репутация в световното производство с така наречените maquilas - фабрики, които се строят още през 60-те години на миналия век, предимно по границата със САЩ. Това беше хитър модел на поточна линия, използващ нископлатен труд. Мексико е задействал проекти, които включват железопътна връзка между Мексиканския залив и Тихия океан, която носи името Междуокеански коридор. Прогнозите са по маршрута да се построят индустриални паркове, като в крайна сметка може да съперничи и на Панамския канал. Но от гледна точка на инвеститора има един проблем и това е, че всички тези места са просто по-далеч от САЩ. Все пак привлекателността на Мексико за глобалния бизнес се основава на "неговата география и споразумението за свободна търговия" със САЩ, смята Херардо Ескивел, бивш заместник-шеф на централната банка на страната. По думите му причината да се обърнат и да погледнат Мексико, е фактът, че вече е "интегрирано в Съединените щати" Това ще доведе до повече инвестиционни потоци, "дори ако Мексико не направи нищо".

Заради войната в Украйна Германия спря директния внос на петрол от Русия. Но сега ключовата суровина очевидно влиза в страната по заобиколен път. Бенефициентите са индийски милиардери и руски инвеститори, отбелязват в редакцията на германското издание Der Spiegel. Данни на Федералната статистическа служба показват, че Германия продължава да внася големи количества руски петрол през Индия. Вносът на петролни продукти от Индия се е увеличил повече от 12 пъти през първите седем месеца на годината в сравнение със същия период на миналата, обяви базираната във Висбаден служба. Стойността на вноса се е увеличила от едва 37 милиона евро през първите седем месеца на 2022 година до 451 милиона евро от януари до юли 2023 година. Индия, от друга страна, в момента купува големи количества суров петрол от Русия: само през юли те са били почти 60 милиона барела (по 159 литра всеки), според изчисленията на анализаторската къща Vortexa. Това съответства на около 40% от общия внос на петрол в най-населената страна в света. Вносът е паднал през август, но през 2021 година руският дял от общия импорт на суровината в Индия е съставлявал скромните два процента. От началото на войната срещу Украйна търговските потоци се промениха фундаментално. Докато ЕС, наред с други неща, забрани вноса на руски суров петрол по море, наложи ембарго върху руския дизел и руския бензин, а Германия спря директния си внос на суровините от Русия, Индия купува още повече петрол от Москва. Това често се случва при значителни отстъпки. И статистиката показва, че част от тези продукти попадат в Германия в преработен вид. Вносът от Индия "бе главно на газьол, който се използва за производство на дизелово гориво или мазут“, обясняват германските статистици. Индия отскоро произвежда значителна част от тези газьоли от руски суров петрол. Големите бенефициенти от този бизнес са собствениците на големите рафинерии в Индия: например индустриалният конгломерат Reliance, който принадлежи на индийското семейство Амбани. Или Nayara Energy, оператор на втората по големина рафинерия в страната. Един от основните собственици на Nayara е руската петролна компания "Роснефт“, която твърди, че държи повече от 49% от акциите. Други 49% принадлежат на консорциум, в който руската инвеститорска група UCP държи почти половината.