Все повече повече българи са принудени да си купят стаж, за да могат да се пенсионират. Причината са непрекъснатото увеличение на изискуемия стаж за пенсия. За първите три месеца на тази година стаж за пенсия са купили 337 човека, като за това са платили над 5,667 млн. лева. За сравнение през същия период на миналата година, за да се пенсионират са си платили 270 човека, но пък това им е стрували над 7,277 млн. лева, причината е повечето недостигащ стаж, който са закупили. Общо през миналата година стаж за пенсия са си купили близо 4100 човека, като сумата от платените вноски възлиза на над 24,432 млн. лева. Цената на месец стаж, който може да се купи, е 19,8% от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите, който от 1 април миналата година стана 710 лева, колкото остана и през тази. Така за всеки месец недостигащ стаж сумата е 140,58 лв. Година стаж струва 1686,96 лв., а пълните 5 години - 8434,8 лв. Всеки може да си купи до 5 г. дори да не му предстои скоро пенсиониране.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на гаранционно споразумение между Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и България, във връзка с договор за финансиране между ЕИБ и „Българска банка за развитие“ ЕАД (ББР) за отпуснат на ББР заем в размер на 175 млн. евро за финансиране на инвестиции на малки и средни предприятия (МСП) и предприятия със средна пазарна капитализация (ПСК), включително за опазване на околната среда и борба с изменението на климата. Правителството одобри също споразумение за солидарна гаранция между България като гарант и Банка за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) като бенефициер, във връзка с рамково споразумение за отпуснат заем на ББР в размер на 175 млн. евро по проект „Подкрепа на ММСП за създаването и запазването на жизнеспособни работни места“, включително компонент „Защита на околната среда“, за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия (ММСП). Този вид предприятия съставляват 99% от общия брой на предприятията в страната и допринасят за около 76% от общата заетост и над 66% от добавената стойност в националната икономика.

Първата българска национална схема за електронна идентификация бе публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз след нотифицирането ѝ от Министерството на електронното управление. Тя премина и през партньорска проверка от държавите членки, с което бяха потвърдени заключенията на българското министерство, отговорно за нотификацията на схемата. Схемата е разработена от „Евротръст Технолъджис“ АД и е призната с Решение на Министерския съвет от 29 май 2023 г., с нива на осигуреност „значително“ и „високо“. С официалното публикуване на първата българска схема за електронна идентификация се създават условия българските граждани и фирми да заявяват директно дигитални услуги, предлагани от публичния сектор на територията на ЕС. Това значително улеснява достъпа на българите до обществените услуги в Съюза, включително до такива в сферата на здравеопазването, социалните грижи, образованието, данъците, пенсиите, трудовия пазар и други.

Австрийската компания Borealis, която преди 5 години стана миноритарен акционер в "Неохим", придобивайки "Феборан", продава азотния си бизнес на чешката Agrofert, която е собственост на доскорошния премиер на държавата Андрей Бабиш. Сделката засяга производството на торове, меламин и технически азотни продукти и се оценява на 810 млн. евро. В пакета влизат производствени активи в Австрия, Германия и Франция, както и широка търговска и дистрибуторска мрежа, включително българската "Феборан", която държи 20.3% от торовия завод в Димитровград. Borealis, която е собственост на австрийската OMV (75%) и държавната петролна компания на Абу Даби ADNOC (25%), е получила обвързваща оферта от Agrofert преди година, а на 5 юли сега договорът е бил финализиран. Базираната в Чехия Agrofert има 30-годишна история като работи в различни индустрии в Централна Европа - от производство на химикали и торове, през селско стопанство до хранителна промишленост. Групата включва над 200 компании с около 31 хил. служители, а консолидираните й продажби за 2022 г. са 10 млрд. евро. За сравнение - оборотът на Borealis е 2.1 млрд. евро.  Borealis придоби българската "Феборан" през 2017 г., с което стана миноритарен акционер и в торовия завод "Неохим".

Частен съдебен изпълнител разпродава имуществото на завода за нитрилни ръкавици на бул. "Кукленско шосе" в гр. Пловдив, с началната цена е 1 лев. Продажбата ще се осъществи чрез явен търг на 13 юли с устно наддаване на описаните и запорирани движими вещи, собственост на длъжника "ППС Мануфакчъринг“ АД с управител Георги Петков. Заводът се закрива, след като фирмата фалира и обяви производствена несъстоятелност. Мащабната инвестиция бе на стойност над 13 млн. лв. и покрива изграждането на фабрика с 6000 кв. м. работна площ на "Кукленско шосе". Трябваше да се създадат над 100 работни места. Плановете бяха заводът да произвежда 250 000 кутии или 800 000 ръкавици на месец. Общият размер на предоставения кредитен ресурс е 12 014 990 лева, от които 7 088 844 лева са осигурени от Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.“ и включват съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Задълженията са към Обединена българска банка, "Фонда за устойчиви градове" и "Фонда за устойчиво градско развитие". Ще бъдат продадени набор от вещи от "лабораторията", оборудване като столове, компютърна техника, бидони с химични елемени - калций, калиева основа, латекс, кашони с ръкавици, като е направен цяла списък с имуществото. Източник: Plovdiv24.bg

Поради приключване на производството по ликвидация на “Стройинвестхолдинг” АД – в ликвидация, дружеството беше заличено от Търговския регистър. Акционерите на холдинга на 23 юни гласуваха да отписване на дружеството от регистъра на „Централен депозитар“ АД, както и за заличаване от Търговския регистър. Финансовият резултат от дейността на бившия приватизационен фонд през 2022 година е загуба от 36 хил. лева. “Стройинвестхолдинг” – в ликвидация, няма неудовлетворени кредитори и остатъкът от имуществото на дружеството е разпределен. Сумата на разпределеното имущесто в размер на 37 529 лева и брутен ликвидационен дял на една акция е 0.10 лева на акция. Изплащането на тези дялове е направено вече на акционерите, които са вписани в „Централен депозитар“ като такива, към 21 март тази година. На 36 акционери това е станало чрез „Централен депозитар“. Други 6432 притежатели на такива книжа са получили парите си чрез мажоритарния акционер – „Главболгарстрой“. Делът на „Главболгарстрой“ АД е изплатен по банкова сметка. “Стройинвестхолдинг” е правоприемник на приватизационен фонд „ Стройинвест“ АД, учреден през 1996 г. с основна цел придобиване на акции от капитала на предприятия, включени в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове.

Консолидираната печалба на „Централна кооперативна банка“ АД в края на първото тримесечие е 22.35 млн. лева при 17.98 млн. лева за същия период година по-рано, показват данните от междинния финансов отчет на групата. Увеличението на положителния финансов резултат е с 24.27 на сто. Групата включва ЦКБ и контролираните от нея дъщерни дружества „Централна коопиративна банка“ АД – Скопие, и управляващото дружество „ЦКБ асет мениджмънт“ ЕАД. По-високата печалба е следствие на това, че нетният доход от лихви на ЦКБ расте до 41.84 млн. лева при 31.21 млн. лева година миналата година. Заедно с това и нетният доход от такси и комисионни също е по-висок. Той е в размер на 13.81 млн. лева в сравнение с 13.33 милиона в края на март миналата година. Разходите за дейността на групата ЦКБ в края на първото тримесечие се свиват с 1.59 процента на годишна база и достигат 33.89 млн. лева. „Централна кооперативна банка“ заема седмо място в класацията на БНБ по показателя „Балансова стойност на активите“ на търговските банки у нас.

Към европейските банки, които разчитат на депозити, предоставени от платформи на трети страни, ще бъдат предявени по-строги ликвидни изисквания, за да се противодейства на риска от бъдещ отлив на "горещи" пари, коментира в интервю от Брюксел членът на надзорния съвет на Европейската централна банка – Том Дешен. След като стотици милиарди долари клиентски средства избягаха от американските регионални кредитори през тази година, дребният, но разрастващ се феномен на посреднически депозити става един от аспектите на банковата ликвидност, изискващ по-строг контрол. Просто защото потребителите могат много лесно да изтеглят парите си, за да намерят най-изгодните оферти на участниците, използващи онлайн платформите. Дешен споделя, че винаги се притеснява когато види банка, разчитаща на брокерски депозити и че не може да си представи по-нестабилни източници на средства. Спасителната акция за “Креди Сюис груп” през март и колапсът на няколко щатски регионални кредитори, между които и банката на Силициевата долина SVB, поставя въпроса колко добре са подготвени банките, за да устоят на масови тегления на средства. Предполагаемата “прилепналост” на депозитите – степента, до която клиентите ще останат в банките си в смутни времена или въпреки по-високите лихвени проценти при конкурентите – се преосмисля в епохата на кеш, прехвърлящ се за секунди чрез приложения, а не след дълго чакане на опашки в банковите клонове. Брокерските средства са по природа непостоянни и депозантите не вземат отношение за сигурността на институцията, в която влагат парите си. Те просто депозират 99,999 евро (които по закон се гарантират от националните банкови сектори) и оставят на гаранционната система да се грижи за останалото. Което може да доведе до надпревара между държавите с най-силните системи за гарантиране на депозитите, още повече, някои национални банкови асоциации предлагат и допълнителни покрития. Дешен подкрепя идеята за налагане на по-високи изисквания за коефициентите на ликвидно покритие на някои банки в анализите на ЕЦБ през тази година за рисковете, от които са застрашени. Европейските банки трябва да държат по-големи количества високоликвидни активи от очаквания отлив на средства в 30-дневен период на стрес. ЕЦБ има мандат да завишава изискванията. Претегленият среден коефициент за банките от еврозоната е бил 165% през четвъртото тримесечие на 2022-а, по данни на Европейския банков орган. Опасенията от отлив на депозити от банките и ликвидна криза след фалитите на няколко американски регионални банки прави следенето на ликвидността в европейската банкова система изключително важна задача особено след края на щедрата парична политика и изтеглянето на програмите на ЕЦБ за подкрепа на икономиката на блока на еврото. След като достигна върховите 4.6 трлн. евро в края на миналата година, извънредната ликвидност е намаляла с почти 1 трлн. евро оттогава досега, като редукциите ще продължат и до края на второто полугодие. Шест държави притежават лъвския дял от депозитите в еврозоната. Това са Германия с 3.5 трлн. евро, Франция – 2.8 трлн. евро, Италия – 1.7 трлн. евро, Испания – 1.3 трлн. евро, Нидерландия – 0.9 трлн. евро и Белгия – 0.6 трлн. евро, по

Европейските инвестиционни фондове са загубили около 27 милиарда долара за първата половина на 2023 г., тъй като все повече инвеститори преразглеждат плановете си в полза на американски инвестиционни фондове. Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на данни от Bank of America.Тенденцията се запазва постоянна вече 4 месеца. А само за миналата седмица, Европа регистрира най-големия изходящ поток на финансови средсва сред големите региони в света - с "изтекли" 4,6 милиарда долара от инвестиционни фондове. Инвеститорите насочват предпочитанията и парите си към САЩ, вкл. и заради нарастващия си интерес към технологичния сектор с висока пазарна капитализация. Например индексът за борсово търгуваните високотехнологични компании Nasdaq 100, се повиши с близо 40% през първата половина на годината, компенсирайки голяма част от загубите си през 2022 година. Силата на американската икономика вероятно също е изиграла роля за привличане на инвеститорите, на фона на опасенията за отслабване на глобалния растеж.

Съвкупните резерви от злато на централните банки по света намаляват с 27 тона през май, става ясно от данни на Световния съвет по златото. Спадът е доста по-малък от отчетния през април, когато банките продадоха нетните 69 тона от благородния метал. Централната банка на Турция отново е най-големият продавач на злато. Само за месец тя се е разделила с 63 тона, след като през април продаде 81 тона. Узбекистан и Казахстан също намалиха резервите си със съответно 10.9 и 2.4 тона, а Германия продаде 1.8 тона от златото си. Казахстан успява да увеличи резервите си от злато в десетте години до 2021 г. с над 320 тона. По-високите цени на метала през 2022 г. бяха използвани за продажбата на над 50 тона от него. От своя страна, Германия е единствената държава в света, която неизменно е продавала част от златото си в последните 22 г. През 2002 – първата година, за която има данни в Световния съвет по златото, е продадено най-голямо количество - 10.8 тона. Общото реализирано количество към днешна дата възлиза на 103.9 тона. Осем централни банки са увеличили резервите си през май, водени от Полша (19 тона), Китай (16 тона), Сингапур (4 тона), Русия (3 тона), Ирак, Индия, Чехия и Киргизстан (по 2 тона). Китай оглавява класацията със закупени 81.9 тона за периода януари – май, докато Сингапур увеличава резервите си от злато със 72.6 т. Две европейски държави са сред най-големите купувачи от началото на годината – Полша и Чехия, придобили 34.7 и 5.1 тона от метала. Между тях се нарежда Индия, чиято централна банка е увеличила резервите си с 9.1 тона. Турция увеличи резервите си от злато през 2022 г. със 147.6 тона, но само за първите пет месеца на 2023 г. продаде 113.4 тона от тях. Казахстан и Узбекистан са се разделили с 35 и 27.1 тона злато до 31 май, а Камбоджа продаде 10 тона от метала. Топ 5 се допълва от Русия, намалила резервите си с 3.1 тона.