Обявените от Националния статистически институт (НСИ) резултати от ежемесечното кратко бизнес проучване за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка върху различните сектори на икономиката в страната показват, че през септември 2021 г. 28.1% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби в сравнение с август 2021 г., при 54.5% няма промяна, а 17.1% са регистрирали увеличение. През септември 2020 г., намаление в приходите от продажби спрямо предходния месец са посочили повече анкетирани от нефинансовите предприятия - 32.2%, 49.5% - без промяна, и 17.8% - увеличение.

Към края на август 2021 г. брутният премиен приход на дружествата, извършващи общо застраховане в страната, е 1 776 807 727 лева, съобщава Комисията за финансов надзор. Най-голям дял в премийния приход на фирмите е "Гражданска отговорност, свързана с притежаването и ползването на МПС" - 807 749 628 лева. През първите осем месеца на годината дружествата, извършващи общо застраховане в страната, са изплатили на своите клиенти обезщетения в размер на 710 109 220 лева. Най-голям дял в изплатените обезщетения отново е "Гражданска отговорност, свързана с притежаването и ползването на МПС" - 417 415 086 лева.

От 1 ноември 2021 г. повече от 250 000 фирми ще получават отстъпка в цената на електроенергията, която вече достига до 400 лв. за мегаватчас на енергийната борса. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е приела промени в методиката за определяне на цените от т.нар. доставчици последна инстанция, което ще намали сменките с 15 до 30 лева на мегаватчас. Мярката е временна и ще важи до края на януари 2022 г. Промените в методиката са насочени към малките и средни предприятия, които от 1 юли т.г. са на свободния пазар на електроенергия, но не са сключили договор с търговец, а се снабдяват с електроенергия по цени на доставчик от последна инстанция - най-скъпият начин за доставка. Такива доставчици са ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-про и държавната НЕК. Към момента в тази ситуация са около 256 000 небитови потребители, а това са 40% от всички потребители на свободния пазар.

Предложението за покупка на 45% от инвестиционния посредник "Капман" за 5.5 млн. лв. предизвика много реакции в сектора и това най-вероятно е принудило ръководството на фондовата борса да се откаже. "С решение на Съвета на директорите БФБ ще фокусира работата си върху развитие на пазар на деривати, в това число и формирането на клирингова институция за обезпечаване на разплащанията и непрекъсваемостта на този бъдещ пазар. По този начин ще се осигурят по-добри възможности за българските инвеститори и за защита от резки отклонения в пазарните цени. БФБ се отказва от плановете си за придобиване на стратегическо участие в МТФ София и ще разглежда други възможности за растеж", съобщиха от борсата.

Варненският общински съвет не гласува предложението за увеличаване на капитала на "Пълдин Туринвест" АД чрез апорт на притежаваните от Община Варна акции от капитала на "Международен панаир Пловдив". Офертата бе направена от "Пълдин Турист", а разглеждането й на заседанието на местния парламент отпадна, заради получено писмо от Министерство на икономиката, според което прехвърлянето на акциите би нарушило разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Прехвърлянето на акции, собственост на общината, на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, каквото е пловдивското "Пълдин Туринвест" представлява приватизация. В момента "Пълдин Туринвест" държи 50,36% от акциите на "Международен панаир Пловдив". Община Варна притежава 29%, държавата - 20,63%, а 0,01% са на други акционери.

РИОСВ разреши на ТЕЦ „Бобов дол” да изгради трасе от 1420 м, с което да се вкара газ в централата. От екоинспекцията са преценили, че няма нужда от извършване на екологична оценка на проекта, тъй като няма вероятност инвестиционното намерение да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. От „Булгартрансгаз” вече са потвърдили, че централата може да се присъедини към мрежата. Факт е и договорът с газовото дружество за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Планира се за 2022 г. към тецът да тръгнат 99 000 хил. куб. м годишно синьо гориво, на следващата година да са 165 000 хил. куб. м, а през 2024-а - 168 000 хил. куб. м. Има и сключен договор с „Черноморска газова компания” за извършване на дейностите по предпроектно проучване, геодезични дейности, устройствено планиране и инвестниционно проектиране.

„Фонд имоти“ АДСИЦ намалява загубата си към края на септември 2021 г. в сравнение с миналата година. Загубата на дружеството към края на септември възлиза на 99 хил. лева при 107 хил. лева година по-рано, което представлява спад от 7,47%. Приходите на дружеството към края на септември намаляват до 848 хил. лева от 861 хил. лева към края на септември 2020 г. Основен дял от тях – 458 хил. лева, са приходи от лихви. Дружеството намалява разходите си до 947 хил. лева от 968 хил. лева година по-рано. Стойността на активите намалява до 38,282 млн. лева към края на деветмесечието при 40,443 млн. лева към края на деветмесечието на 2020 г.

Европейската комисия прие преглед на банковата уредба на ЕС – Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания. С тези нови правила ще се увеличи устойчивостта на банките в ЕС на потенциални бъдещи икономически шокове и същевременно ще се допринесе за възстановяването на Европа от пандемията от COVID-19 и за прехода към неутралност по отношение на климата. С пакета се финализира прилагането в ЕС на споразумението „Базел III“. Това споразумение бе постигнато от ЕС и неговите партньори от Г-20 в рамките на Базелския комитет по банков надзор, а целта му е да се увеличи устойчивостта на банките на потенциални икономически шокове. Днешните предложения са последният етап на тази реформа на банковата уредба. С днешния пакет по същество се прилага международното споразумение „Базел III“, като същевременно се взимат предвид особеностите на банковия сектор на ЕС, например при нискорисковите ипотеки.

Приходите от продажбите по време на празниците в САЩ може да нараснат с над 10% тази година в момент, когато големите производители на потребителски стоки и търговците на дребно работят за предотвратяването нарушенията на веригите за доставки и опразването на рафтовете от желани играчки и игри. Националната федерация за търговия на дребно (NRF) прогнозира, че приходите от продажби ще нараснат с между 8,5% и 10,5% и ще достигнат между 843,4 млрд. долара и 859 млрд. долара през ноември и декември спрямо предишния връх от 777,3 млрд. долара миналата година. От цифрите са изключени търговците на автомобили, бензиностанциите и ресторантите. Растящите доходи и рекордните спестявания на домакинствата ще помогнат на хората да плащат повече за стоки, когато компаниите повишават цените, за да компенсират инфлацията, отбелязва NFR. Тя допълва, че има изключително търсене на ваканционни продукти, въпреки че допитване от миналата седмица показа притесненията на потребителите за наличностите.

Южнокорейската LG Display обяви, че печалбата ѝ за третото тримесечие се е увеличила повече от три пъти, след като голямото търсене на телевизори подкрепи цените на дисплеите. Компанията обаче заяви, че очаква бумът на покупките, предизвикан от пандемията, да се забави през следващата година. Доставчикът на Apple отчете оперативна печалба от 529 млрд. вона (449,36 млн. долара) за периода от юли до септември спрямо 164 млрд. долара година по-рано. Той не успя да изпълни прогнозата на анализаторите за 600 млрд. вона по данни на Refinitiv SmartEstimate. Приходите са нараснали със 7,2% на годишна база до 7,2 трлн. вона. „Очаква се продажбите на панели през четвъртото тримесечие да се увеличат средно с 14-16% спрямо третото заради забавянето на доставките, засегнати от недостига на компоненти в индустрията..., а цените на телевизионните LCD екрани се очаква да продължат да спадат“, посочва LG Display.