Министерството на финансите пусна нов държавен дълг за 500 млн. лв. Ведомството преотвори емисия 5-годишни левови държавни ценни книжа (ДЦК) с падеж на 24 февруари 2026 г. На проведения аукцион е постигната среднопретеглена годишна доходност от -0,02%. Общият размер на подадените поръчки е 616,6 млн. лв., което е 1,23 пъти повече от предложените книжа. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 93,8%, следвани застрахователните дружества – 2,2%, пенсионни фондове с 1,6% и други инвеститори – 2,4%. От началото на годината на вътрешния пазар в страната е пуснат нов държавен дълг в размер на 1,8 млрд. лв. Като само през септември и октомври е пуснат дълг за 1 млрд. лв.

Коронавирусът се отразява значително на животозастраховането, посочват от Асоциацията на българските застрахователи. Компаниите в бранша отчитат скок от 50% на изплатените обезщетения по застраховки "Живот" през първото полугодие на 2021 година в сравнение с предпандемичната 2019 г. Спрямо първото полугодие на 2020 г. ръстът е 27%. За тази година в периода януари-юни изплатените щети в животостраховането са за 122 млн. лв. На двегодишна база през юни ръстът им е бил 45%, а през февруари е достигнал 60%. През миналата година жовотозастраховането е отчело огромен спад в резултат на пандемичната ситуация, но през тази година вече се забелязва значителен ръст на приходите.

Операторът на все още строящата се газова връзка между България и Гърция – "Ай Си Джи Би", е поискал 35-годишна лицензия за пренос на природен газ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и 50-годишно разрешително за същата дейност – от гръцкия енергиен регулатор. Заявлението е внесено с подробен график на планираните дейности и срокове за изпълнение на отделните етапи от изграждането на газопровода до въвеждането му в експлоатация. Строителството на газопровода (българския и гръцкия участъци) е започнало през м. февруари 2020 г. (след приключване на фазата на мобилизация) и е планирано да приключи през м. октомври 2021 г. В българския участък от газопровода са заварени около 160 км тръбопровод, като от тях около 90 км са положени в траншеята и са обратно засипани. В момента се строят и газоизмервателна станция в Стара Загора, очистна станция, както и диспечерски център за физическо управление на газопровода край Хасково.

Българският стартъп за разработка на софтуер за дигитални близнаци Sappience набра инвестиция от 200 хил. евро. От тях 150 хил. евро идват от Innovation Capital, един от фонд-мениджърите към Фонда на фондовете, а останалата част от сумата идва от бизнес ангел. Срещу инвестицията си Innovation Capital получава 15% от собствеността на компанията. Sappience работи с клиенти от индустрии с физически активи и разработва софтуер за дигитални близнаци, който позволява прогнозиране на дейността, представянето и разходите около даден актив въз основа на настоящи и исторически данни. Тя разчита на т. нар. лоу коуд методология - софтуер, който се прави значително по-бързо и върху който могат да се добавят функционалности и от хора, които не са програмисти.

Пътно-строителните фирми ще си потърсят чрез съда всичките над 900 млн. лв., които им дължи държавната хазна за качествено свършена работа по подписани договори. “Ще си търсим правата през съда. Започнали сме процедурата, тя минава през няколко действия, които трябва да се извършат от всяка една от фирмите”, каза Стефан Чайков, председател на Българска браншова камара “Пътища”. “Практиката на съда е ясна, лихвата за забава е основният лихвен процент на БНБ плюс 10%. Така че всяка година задълженията към пътно-строителните фирми ще се увеличават с 10% докато не се разплатят”, каза Чайков. Според изчисления на ББК “Пътища” наказателната лихва и пропуснатите ползи само до края на настоящата година ще бъдат над 60 млн. лв.

Приключи електрификацията на 83-та жп линия Нова Загора - Симеоновград, съобщиха от Национална компания "Железопътна инфраструктура". Поради увеличаването на обема на товарите по направление Русе – Свиленград, както и нуждата от намаляване на време пътуването и обема на вредните емисии, през 2019 г. започна електрификацията на този жп участък. Той преминава през областите Хасково и Сливен и е с обща дължина 63 км и се мозернизира по проект “Електрификация на 83-та жп линия Симеоновград - Нова Загора”. Стойността на договора е 23 737 619,64 лева без ДДС, а на част "Контактна мрежа“ - 22 100 350,54 лева без ДДС. Финансирането е осигурено от държавния бюджет.

Приходите от продажби на „Алтерко“ на устройства и съпътстващи услуги за първите девет месеца на 2021 г. достигат 37,8 млн. лева, което представлява ръст от 54,5% спрямо същия период на 2020 г., съобщи компанията. Данните за финансовите резултати са предварителни на консолидирана база към края на третото тримесечие на 2021 г. Приходите от продажби на устройства с марка Shelly са нараснали с 61,7%, а приходите от продажба на устройства с марка MyKi са намалели с 18,9%.Намалението при MyKi се дължи основно на влиянието на противоепидемичните мерки, предприети от правителствата на редица страни, в които се продават устройствата. Що се отнася до третото тримесечие на 2021 г. дружеството отчита 11,6 млн. лв. приходи от продажби на устройства и свързаните с тях услуги, което е ръст от 21,1% спрямо същия период на 2020 г.

Сумата от 31,4 млрд. евро е одобрена и от 3,5 млрд. евро - вече изплатена по европейската схема REACT - EU, съобщават от Брюксел. Това е един от инструментите на NextGenerationEU, който трябва да подпомогне възстановяването на европейската икономика след пандемията от коронавируса. Общата сума по този инструмент е 50 млрд. евро (по текущи цени), като държавите от общността ще могат да използват основната част от тях - 37,5 млрд. евро през 2021 година, а останалите - през 2022 година. Първото плащане по схемата беше извършено в края на юни. Крайният срок за ползването на средствата е 31 декември 2023 година. Част от проектите, финансирани със средства по този фонд, са свързани с покупка на допълнителни ваксини срещу коронавируса (Португалия), изграждане на ИТ системи за здравеопазването (Словения), ново оборудване за болници (Чехия), подкрепа за малки предприятия за цифровизацията (Швеция, покупка на учебни пособия (Австрия и Румъния), материална подкрепа за уязвими граждани (Естония, Люхембург, Франция) и т.н.

В анализ на Goldman Sachs Group се прогнозира, че икономическият растеж на САЩ през 2021 г. ще достигне 5,6%, при предходна оценка за 5,7%. А през 2022 г. икономиката ще расте с 4%, при предишна прогноза за експанзия от 4,4%. Забавянето на възстановяването на потребителските разходи е накарало икономистите на Goldman Sachs да намалят прогнозите си за икономическия растеж за САЩ за тази и следващата година. Икономистите на банката допълват, че понижаването на прогнозите за икономически растеж на американската икономика за 2021 г. и 2022 г., обаче се компенсира от повишаване на прогнозите за 2023 г. и 2024 г. В подкрепа на посоченото, анализаторите от Goldman Sachs отбелязват "по-дълготрайното негативно влияние на коронавирусната пандемия върху чувствителните по отношение на Covid кризата разходи за потребителски услуги" и очакванията, че глобалното предлагане на полупроводникова техника няма да се подобри до следващата година.

Китай, най-големият автомобилен пазар по брой продажби в света, обяви, че ще представи мерки за оценка за регулиране на данните, изпращани отвъд граница от интелигентните превозни средства, например електромобилите, докато страната увеличава ангажимента си относно защитата на данните, С налагането на интелигентите автомобили производителите и технологичните компании събират повече данни от превозните средства, което буди опасения относно сигурността на информацията, която те обработват. Китайското министерство на промишлеността и информационните технологии не предоставя подробности относно методите за извършване на оценка. Според настоящите правила автомобилните компании не могат да изнасят ключови данни от превозните средства отвъд граница освен ако не получат изрично одобрение от регулаторните органи. Министерството заяви, че регулаторите ще подобрят мониторинга на сигурността на данните при автомобилите и ще насърчат телекомуникационните компании да инвестират повече в технологии за киберсигурност.