През първите три месеца на 2021 година в България са внесени стоки на стойност 17 063.8 млн. лв., или с 9.2% повече спрямо същия период на 2020 година. Според данните през март общият внос на стоки нараства с 32.3% спрямо същия месец на предходната година и е за 6 684.1 млн. лева. Общото външнотърговско салдо за тримесечието е отрицателно, като внесените стоки са за 1 675.3 млн. лева повече от изнесените. Общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 963.5 млн. лева.Износът на стоки от България за ЕС за първите два месеца на годината се увеличава с 3.6% спрямо същия период на 2020 г. и е в размер на 6616.5 млн. лева.

Всеки четвърти българин е задлъжнял към банки, показват данните на Асоциацията за управление на вземания за 2020 г. Освен банките, които се задържат като най-големия кредитор с 38% дял, с 27% са небанковите финансови институции. Висок е ръстът и на дълговете към телекоми - цели 24% от всичките случаи на вземания. Въпреки съществените промени в икономическата среда през 2020 г., общият обем нововъзложен дълг към компании за управление на вземания намалява. За 2020 г. той е 741,6 млн. лева при 832,3 млн. лева за 2019 г. За 2018 г. този показател възлиза на 1,418 млрд. лева.

Върховният административен съд (ВАС) обяви за незаконна наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрана на "Инерком" да купи българските активи на чешката енергийна компания ЧЕЗ. През юли 2018 г. КЗК спря сделката за придобиването на електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България с мотива, че така придобиващата "Инерком" ще получи господстващо положение на пазара на електроенергия, заради притежаваният бизнес с производство на слънчева електроенергия. След това бе сключена сделка със застрахователния холдинг "Еврохолд". Тя също бе забранена от КЗК – този път с мотива, че новият собственик можел хипотетично да дава гаранции на енергийните дружества при търговия на борсата за ток. Това бе оспорено пред ВАС и сделката получи одобрението на регулатора и в момента е в процес на финализиране.

През 2017 г. „Градус“ е закупило от фирмата на Светослав Илчовски стоки на стойност 26,6 млн. лв., обяви дружеството. То е реализирало приходи от продажба на стоки (зърно) в размер на 90,4 млн. лв. през 2017 г., а продажбите на слънчоглед към ЕТ Светослав Илчовски са в размер на 1, 962 млн.лв. Публикуваните данни са в отговор на твърденията на бизнесмена Светослав Илчовски, отправени на 7 май пред комисията, проверяваща управлението на държавните компании и разходването на средства през последните 10 години. Твърденията на бизнесмена бяха за сделки през 2017 г., направени с цел изкуствено завишаване на приходите на „Градус“ преди листването ѝ на Българската фондова борса в средата на 2018 г. Общите приходи от продажба на зърно на „Градус“ през 2017 г. са в размер на 90,4 млн. лв. „Градус“ посочва, че сделките със слънчоглед са приблизително 67% от продажбите на зърнени култури на „Градус-3“ АД за 2017 г., а продажбите на слънчоглед към ЕТ Светослав Илчовски са в размер на 1,96 млн.лв.

Нищо по договора за 43 млн. лева с ДДС за покупка на машини за гласуване не е платено, съобщи зам.-председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица Матева. В същото време ще са необходими още поне 500 устройства, с които да се гарантира машинното гласуване в чужбина. Държавата и фирмата “Сиела Норма”, доставила машините, все още спорят по няколко въпроса, а ЦИК иска да удържи неустойки от доставчика. Според Росица Матева грешките във Велико Търново и Добрич не би трябвало да са нарушения на “Сиела”, а пропуск може да се търси в Районната избирателна комисия и при държавната фирма "Информационно обслужване", която е отговорна за програмирането на устройствата.

Пловдивската фирма „Консул” ООД на Димитър Консулов сезира КЗК, че „Олинеза Премиум” ЕООД не изпълнява старо решение на антимонополния орган да промени опаковките на продуктите си и те да не наподобяват майонеза „Краси”. „Олинеза Премиум” е влязла в обяснителен режим пред КЗК като подчертава, че е инвестирала немалко средства в покупката на автоматична термоформираща машина за нови опаковки и е разработила и патентовала нов дизайн за тях. Ситуацията с пандемията от COVID-19 обаче е забавила доставката на техниката и процесите по редизайн. Комисията не приема аргументите им и отново налага имуществена санкция, която се равнява на 0,05 % от среднодневния общ оборот за 2019 г., или по 51 лв. за всеки ден неизпълнение на решението, считано от 01.12.2019 г. до 02.09.2020 г. Това прави над 14 000 лева.

„Хидравлични елементи и системи“ АД одобри дивидент в размер на 0,26 лв. на акция от печалбата за 2020 г. Акционерите са гласували дивидент за 2020 г. в общ размер на 4 730 376 лв. Размерът на дивидента за една акция бруто е 0,26 лв., а размерът на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) е 0,247 лв. Приетият дивидент е с 23,81% по-висок спрямо 0,21 лв., гласувани през 2020 г., но представлява възстановяване до нивото от 0,26 лв., гласувано през 2019 г. Печалбата за 2020 г. се увеличи с 30% на годишна база до 5,66 млн. лв., или по 0,31 лв. на акция. За дивидент беше предложена 84% от печалбата.

Изборите в Германия могат съществено да променят перспективите пред газопровода "Северен поток 2", пише РИА Новости. Страстите около проекта не стихват - Държавният департамент на САЩ натиска за санкции срещу Европа. Вероятно след изборите в Германия Зелените ще имат по-силни позиции в Бундестага, а те не подкрепят проекта, посочва агенцията. Лоялната към руската тръба Ангела Меркел ще напусне поста си през септември и не е ясно кой ще я замести, пише още РИА Новости. Газопроводът трябва да бъде завършен до 26 септември, коментира и посланикът на Русия в Германия Сергей Нечаев. "Сега стои въпросът искаме ли да погребем 10 млрд. евро на дъното на морето", коментира той и допълва, че остават още само 100 километра до реализацията на плановете. Руският посланик посочва още, че на 3 май неправителствената организация NABU е подала иск в съда в Хамбург с искане за прекратяване не работата по "Северен поток 2". Еколозите са на мнение, че проектът ще има негативен ефект върху биоразнообразието в Балтийско море.

Американската икономика се върна към нивата на брутния вътрешен продукт отпреди рецесията, а равнището на безработица се възстанови на 70% след първоначалния пандемичен удар само за шест месеца, четири пъти по-бързо от типичната рецесия. Обикновено на този етап от възстановяването Федералният резерв планира първото си увеличение на лихвите. Този път обаче Фед казва на пазарите, че първото повишение ще се случи след 32 месеца, с 2,5 години по-късно от нормалното. Освен това Фед продължава да купува ипотечни книжа на стойност 40 милиарда долара всеки месец, въпреки че предлагането в жилищния сектор се изчерпва. Освен това централната банка все още дори не мисли за прекратяване на покупките на облигации за 120 милиарда долара месечно. Потребителите харчат както никога досега, строителството процъфтява, а недостигът на работна ръка е повсеместен, благодарение на преките държавни трансфери. Две трети от всички парични помощи бяха изпратени, след като ваксините се оказаха ефективни и възстановяването се ускори. 

Китайският технологичен гигант Alibaba отчете първата загуба за тримесечие от 2021 г. насам заради огромната глоба, която Пекин наложи на компанията. Е-търговецът обаче надхвърли очакванията на анализаторите за приходите и прогнозира силен ръст и през следващите тримесечия. През първите три месеца на 2021 г. Alibaba отчита загуба от 5,47 млрд. юана, след като бе глобена с 18,12 млрд. юана ($2,8 млрд.) от китайските регулатори. Загубата от оперативна дейност в размер на 7,66 млрд. юана се дължи именно на глобата, казват от компанията. Заради проблемите с Пекин пазарната капитализация се сви с $240 млрд. Но ако изключим еднократния ефект от глобата, Alibaba отчита 10,56 млрд. юана печалба, 48% ръст спрямо същия период на миналата година. Китайският гигант очаква още да генрира 930 млрд. юана ($144 млрд.) приходи през фискалната 2022 г., която приключва през март 2022 г., което би представлявало 30% растеж.От една страна компанията все още е под опасност от регулаторни мерки, но в същото време се радва на възхода на е-търговията, на облачните услуги и отдалечената работа.