Потокът от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България е положителен и през май. По данни на БНБ, в страната са влезли 92.1 млн. евро, основно под формата на реинвестирана печалба. Разбира се, данните подлежат на няколко ревизии през годината, но обикновено числата са нагоре. Добрата новина е, че за трети пореден месец дяловият капитал, т.е. създаването или придобиването на бизнеси от чужди юридически лица, расте. През май – с 22 млн. евро, и постепенно стопява огромния минус, регистриран в периода януари – февруари (близо 200 млн. евро). За периода януари – май обаче инвестициите в дялов капитал са отрицателни с 94.8 млн. евро. Общо за първите пет месеца на годината в България са влезли 281 млн. евро под формата на ПЧИ. Това, сравнено със същия период на 2020 г., е понижение с 336 млн. евро. Но и тук трябва да се има предвид, че предстоят няколко ревизии, които впоследствие ще променят числото за инвестициите. За петмесечния период реинвестираната печалба се оценява от БНБ на 650 млн. евро. Т.е. чуждите компании с над 50% участие в български дружества са вложили печалбите си за разширяване или създаване на съществуващи производства или услуги.

Още миналата година стана ясно, че предишното правителство обмисля увеличаване на максималния осигурителен доход до 3200 лева. Планираното повишение е свързано с увеличаване на пенсиите тази година. Ако промяната бъде приета от Народното събрание, най-високата пенсия у нас вече няма да е с таван от 1200, а от 1440 лева. Увеличението на максималния осигурителен праг реално ще прехвърли милиони левове от стотици хиляди работещи хора към пенсионерите. Това е схема, която се прилага в много европейски държави, особено в по-социалните. Служебното правителство предлага два варианта за повишаването на пенсиите. Според първия може да се приложи преизчисляване на пенсиите с осигурителен доход - от 2018-а или 2019-а година. Средствата, необходими при този вариант, са около 3 милиарда лева. Вторият вариант е за увеличение в зависимост от приноса, който има всеки един пенсионер в осигуряването - трудовият стаж и коефициентът, с който се умножава всяка година осигурителен стаж. Това ще струва на държавата около 140 милиона лева на месец. С увеличаването на приноса на осигурителния стаж нарастването на пенсиите ще е средно със 17%.

"Лукойл Нефтохим Бургас" сменя бизнес модела си и със задна дата - от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2020 г. С решение на групата "Лукойл" на 29 декември 2020 г. е сключен договор за процесинг с нидерландското "Лукойл Бенелюкс". С него българската рафинерия ще преработва нефт за производство на горива и масла, а срещу това ще получава възнаграждение. Цената се определя според себестойността плюс надбавка. В отчета е записано, че целта е да се осигури стабилен и постоянен положителен финансов резултат. Промяната в дейността на "Лукойл Нефтохим" идва след дългогодишни дискусии между дружеството и НАП за досегашния модел, при който се използваше т. нар. трансферно ценообразуване. Вследствие на него години наред "Лукойл Нефтохим" нямаше печалба. В началото на юни стана ясно, че НАП е започнала проверка в "Лукойл" заради трансферното ценообразуване.

Пловдивската компания "Димитър Маджаров" инвестира над 500 000 евро в изцяло нова линия за производство на прясно мляко, както и за автоматизирана българска линия за бутилиране. 60% от вложенията са собствени средства, а останалите - субсидия по европейска програма за развитие на селските райони. Инвестицията в новата линия продукти е направена въпреки сериозните последствия от коронавируса за ХоРеКа канала. Българският пазар на млечни продукти е малък, но с конкуренция от над 200 мандри. Млечните продукти са втората най-голяма категория в хранителната индустрия у нас (предхожда я само тази на хлебните и тестени изделия), а киселото и прясното мляко са традиционни за сектора. Млекопреработвателното предприятие в гр. Стамболийски е с дневен капацитет до 80 тона свежо българско мляко. Фирмата е сертифицирана по международния стандарт ISO 9001:2008 за управление на качеството, по международния стандарт за храни IFS, по БДС стандарт, както и по стандарта за Bio храни.

Електронна географска карта, илюстрираща оперативните възможности за присъединяване на нови генериращи мощности, публикува "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО). Тя е част от обновената интернет страница на държавната компания, която беше представена в неделя, и очакванията към нея бяха да предоставя актуална информация с възможностите за присъединяване на нови централи към мрежата. Eлектронната карта е проектирана с цел да ориентира инвеститорите в нови генериращи мощности. Картата ще се обновява периодично с информация за новоприсъединените обекти към преносната мрежа, както и за изведените от експлоатация. Целта на електронното приложение е да бъде в помощ на инвеститорите и на индустриалните потребители, изтъкват отново от ЕСО. Според експерти обаче картата изобщо не дава яснота за свободния капацитет на системния оператор. Именно на тази база фирмите биха могли да се ориентират къде в момента има възможност и нужда от изграждането на нови ВЕИ мощности и да насочат усилията си към проекти в тези райони.

Електроразпределение Север, звено на чешката енергийна компания Енерго-Про, е инвестирало около 2,4 милиона лева в два нови силови трансформатора за своите подстанции в град Варна. Пускането в експлоатация на подстанции "Чайка" и "Варна Изток" ще намали енергийните загуби, ще подобри електрозахранването на над 65 000 клиенти в град Варна и ще даде възможност за присъединяване на нови клиенти към мрежата. Силовите трансформатори са произведени в завода на SGB Smith International в Румъния по-рано тази година. Първият силов трансформатор беше доставен на Електроразпределение Север миналия уикенд и ще бъде инсталиран на подстанция „Чайка“, за да бъде последван от втория на подстанция „Варна Изток“ до края на месеца. Електроразпределението Север обслужва девет региона в североизточна България. Компанията управлява и поддържа електроразпределителна мрежа с обща дължина 42 526 км и 26 подстанции.

От 19 юли новите акции от увеличението на капитала на „Еврохолд България“ АД се търгуват на „Българска фондова борса“ АД. Капиталът на дружеството нарасна с 62.97 млн. обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, от 197.5 млн. лева на 260.5 млн. лева. Комисията за финансов надзор одобри вписването на емисията акции, издадена от „Еврохолд България“ АД, с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа със свое решенията от 15 юли. След приключване на процедурата компанията привлече над 157 млн. лв. като имаше силен интерес и от международни и от български инвеститори. Сумата е с 24% по-висока сума от необходимите собствени средства (65 млн. евро) за покупката на дружествата от групата на „ЧЕЗ“ у нас. „Еврохолд“ предложи малко над 79 млн. нови акции, всяка с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 2.5 лева. Мажоритарният собственик на холдинга – „Старком Холдинг“ АД, е записал и платил близо 47 млн. нови акции и така ще запази своя контрол в компанията (с над 50% дял).

Европейската комисия (ЕК) потвърди помощта от 3,4 млрд. евро, които ще получи авиокомпанията KLM от нидерландското правителство, съобщават от Брюксел. Средствата трябва да осигурят ликвидност за компанията в контекста на пандемията от коронавируса. През май 2021 година Съдът на ЕС анулира решението на Брюксел да одобри държавната помощ за KLM след иск от ирландската Ryanair. Тогава Съдът поиска отговор на въпросите защо KLM е единствената, която може да използва схемата за подпомагане и защо не се е възползвала от френската подкрепа, отпусната за Air France, с която са обединени. Сега от ЕК потвърждават решението си и са изпратили обяснение до Съда относно функционирането на алианса Air France - KLM, както и подробности за бенефициентите на държавните помощи, отпускани от правителствата на Франция и на Нидерландия.

Япония и през май остава най-големият притежател на американски дългови задължения за 24-ия пореден месец, въпреки че намали инвестициите с 10,6 млрд. долара - до 1 трилион и 266,2 млрд. долара.Това е видно от публикувания актуален доклад на Министерството на финансите на САЩ. На второ място е Китай, намалил портфейла си от US Treasuries със 17,7 млрд. долара - до 1 трилион и 78,4 милиарда долара. По притежание на американски държавни облигации Обединеното кралство (467,7 млрд. долара) продължава да заема третата позиция с голяма разлика от лидерите. Ирландия е четвърта (304,9 млрд. долара), а Люксембург е пета (287,6 млрд. долара). Топ 10 на притежателите на US Treasuries включват също Швейцария, Бразилия, Белгия, Тайван и Каймановите острови. Общият обем на инвестициите на нерезиденти в американските бонове през май се е увеличил с 64,7 млрд. долара и възлиза на 7 трилиона 135 млрд. долара, от които ценни книжа за 4 трилиона 226,1 млрд. долара принадлежат на правителства или централни банки на чужди държави.

Южнокорейският технологичен гигант LG планира да инвестира 5,2 млрд. долара в производството на материали и химикали, използвани в батериите за електрически превозни средства. Световният лидер в индустрията спешно търси начини да намали зависимостта си от Китай, пише Financial Times. Една от причините за 4-годишната инвестиция на най-големия производител на батерии за електромобили в света е фактът, че глобалните плановете двигателите с вътрешно горене да останат в миналото се усложняват от голямата зависимост на индустрията от рафинерии и фабрики в Китай. Страната е най-големият преработвател на планетата на повечето минерали, необходими за производството на батерии. LG Chem, чието подразделение е групата за батерии LG Energy Solution, заяви, че ще разнообрази производството си с важни материали, включително тези, използвани в катоди, аноди и сепаратори. "Ще преоткрием нашата компания като най-големия производител на материали за батерии в света", заяви Шин Хак-чеол, изпълнителен директор на LG Chem. LG ще търси инвестиции и партньорства с компании за добив, топене и рафиниране, за да подобри своите доставки на метали, добави Шин.